№ 925
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512847 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на М. П. К. срещу разпореждане от 30.08.2021г. по
изп.д. №20208410400790 по описа на ЧСИ с рег. №841, с което съдебният изпълнител е постановил
откази по искания на жалбоподателката (длъжник по изпълнителното дело) за вдигане на наложена
възбрана върху недвижим имот и за отмяна на предходно разпореждане от 08.06.2021г., с което
съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело вземане на взискателя Л.Х.И.
за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Възраженията в жалбата са, че разпореждането е постановено в нарушение на чл. 442а ГПК
и в противоречие с постановени съдебни актове за спиране на процесното изпълнително дело.
Взискателят Л.Х.И. оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, направени за защита срещу нея.
Жалбата е недопустима в частта й, в която е подадена срещу отказа на съдебния
изпълнител да вдигне наложена по изпълнителното дело възбрана, тъй като действията и актовете
(включително отказите) на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съда по реда
на чл. 435 – 438 ГПК, са изрично и изчерпателно уредени в процесуалния закон, който не
регламентира възможност за пряк съдебен контрол за законосъобразност на откази на съдебния
изпълнител за вдигане на наложени възбрани по образувано изпълнително производство.
Допустим предмет на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК могат да представляват
действията и актове по налагане на възбрани, но само с възражения за несеквестируемост на
недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение с налагането на възбрана, а
подобни възражения не са изложени в жалбата.
Възраженията в жалбата касаят нарушения на чл. 442а, ал. 1 ГПК при налагането на
1
възбраната, но съдебна защита срещу действия и откази на съдебния изпълнител, извършени в
нарушение на чл. 442а ГПК, жалбоподателката може да получи по общия исков ред с предявяване
на иск по чл. 441, ал. 2 ГПК, не и по реда на обжалване на действията по изпълнението,
регламентиран в чл. 435 и сл. ГПК.
В частта й, в която е подадена срещу отказа за отмяна на предходно разпореждане на
съдебния изпълнител, с което са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200,00 лв., жалбата е допустима, но се явява неоснователна.
Доказателствата по изпълнителното дело установяват разходване на суми от взискателя
Л.Х.И. за плащане на адвокатско възнаграждение в приетия от съдебния изпълнител размер от
200,00 лв., отговорността на жалбоподателката за възстановяване на тези разноски произтича
пряко от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а самият размер на разноските е под минималните
размери на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело,
предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., което изключва и
възможността за извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК.
С оглед изхода на съдебното производство по чл. 435 ГПК основателно се явява искането
на взискателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за
процесуално представителство и защита в това производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. К. срещу разпореждането от
30.08.2021г. по изп.д. №20208410400790 по описа на ЧСИ с рег. №841 в частта му, с която
съдебният изпълнител е постановил отказ по искане на жалбоподателката за вдигане на наложена
възбрана върху недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. П. К. срещу разпореждането от 30.08.2021г. по
изп.д. №20208410400790 по описа на ЧСИ с рег. №841 в частта му, с която съдебният изпълнител е
постановил отказ по искане на жалбоподателката за отмяна на предходно разпореждане, с което
съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело вземане на взискателя Л.Х.И.
за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА М. П. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ******* да заплати на Л.Х.И. с ЕГН
********** и адрес гр. София, ул. ******* на основание чл. 78 ГПК сумата 200,00 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва в частта му, с която жалбата на М. П. К. е оставена без
разглеждане, с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3