О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260070
18.08.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1665 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК *********, чрез пълномощника
адвокат М.Х., с адрес: *** , офис 6,
против Решение № 1087 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 5446/2019 г. на Районен съд
– Бургас, с което ОТХВЪРЛЕН
предявения от въззивника против „Централна
кооперативна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 87, иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 15
000 лева, частично от пълния размер на главницата от 400 000 лева,
предмет на изпълнително дело № 20187050400575 по описа на ЧСИ Илко Бакалов,
поради погасяването по давност на основание чл. 110 вр. чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че първоинстанционният
съд правилно е установил безспорната между страните фактическа обстановка, но е
достигнал до погрешни правни изводи относно тълкуването и приложението на
разпоредбата на чл. 125 ЗЗД, както и отъждествяването й с разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че с изтичане на две годишен срок, считано от
20.03.2012 г. е. на 20.03.2014 г., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на ищеца е настъпила перемпция, тъй като валидни действия са
извършвани само по отношение на другия солидарен длъжник. Поддържа се, че
предприемането на действия спрямо един от солидарните длъжници не води до
прекъсване на срока по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на останалите.
Излагат се доводи, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като в процесния случай по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД спрямо ищеца
давността е прекъсната на 20.03.2012 г. с налагането на запора на лекия
автомобил, което е последното валидно изпълнително действие, и е започнала да
тече нова 5-годишна погасителна давност. Поддържа се, че настъпилата перемпция
се явява релевантен юридически факт, доколкото след посочената дата не е имало
основание за извършване на нови действия на принудително изпълнение, с които да
бъде прекъснат давностният срок. Навеждат се съображения, че извършените
действия спрямо длъжника „Мирър инвестмънт“ ООД не прекъсват давността по
отношение на ищеца на основание чл. 125, ал. 1 33Д, тъй като всяко действие,
предприето във връзка с конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността по
отношение на конкретен длъжник в изпълнителното производство. Поддържа се, че
по силата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, която е настъпила на
20.03.2017 г., всички вземания предмет на изпълнителното производство са се
погасили.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Претендира за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Централна кооперативна
банка” АД чрез пълномощника адвокат Вирджиния Х.. Твърди се, че по
изпълнителните дела, по които ищецът е солидарен длъжник с „Мирър
инвестмънт“ ООД, в периода 2012 г. - 2019 г. са искани от взискателя и
са били предприемани и извършвани от съответния съдебен изпълнител множество изпълнителни действия, с всяко от които
давността по отношение на вземанията по изпълнителното дело се прекъсва и
започва да тече нова давност по отношение на всички длъжници по изпълнителното
дело, в т. ч. и за ищеца на основание
чл. 116, б. ,,в“ вр. чл. 117 ЗЗД. Поддържа се, че не е изтекъл нито 5-годишен,
нито 3-годишен, нито 2-годишен период до следващото предприето и извършено
изпълнително действие. Посочва се, че исковата молба се основава единствено на
разпоредбите на чл. 110 – чл. 120 ЗЗД, но в хода на производството и във
въззивната жалба въззивникът развива теза за изтичане на двегодишен давностен
срок съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който не е давностен, а преклузивен. Излагат
се съображения, че прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на
някои от солидарните длъжници не може да настъпи единството в предмета на
престацията към кредитора, който може да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от тях на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Отбелязва се, че
съгласно чл. 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник, а
когато неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също
задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му, каквито не
са установени по настоящото дело. Счита, че преклузивният срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за
солидарните длъжници по изпълнителното дело, поради което не се следва да се
прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл. 125 ЗЗД относно прекъсване
и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.
Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира за присъждане на направените във въззивната инстанция
разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
При
извършване на служебната проверка за редовност и допустимост на исковата молба
съдът констатира следното. В исковата молба ищецът посочва, че е длъжник по
изпълнително дело с предмет вземания на взискателя по договор за овърдрафт от
31.07.2008 г., сключен между „Централна кооперативна банка” АД и
кредитополучателя „Мирър Инвестмънт“ ООД. Твърди се, че ищецът е солидарно
задължено лице за чужд дълг без обаче да се уточнява на какво основание – като солидарен длъжник, сключил въпросния
договор за овърдрафт, или като поръчител,
сключил договор за поръчителство с кредитора по договора за овърдрафт. Ето защо
на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на ищеца-въззивник
следва да се укаже в срок до първото съдебно заседание по делото, насрочено за
24.08.2020 г., от 15:00 ч., да уточни дали е солидарен длъжник или поръчител по
договора за овърдрафт от 31.07.2008 г. При неизпълнение на указанията исковата
молба следва да бъде оставена без движение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК
*********, чрез пълномощника адвокат М.Х.,
с адрес: *** , офис 6, против Решение № 1087 от 05.05.2020 г. по гр. д. №
5446/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца-въззивник
в срок до първото съдебно заседание по делото, насрочено за 24.08.2020 г., от 15:00 ч., да уточни дали е солидарен длъжник или поръчител.
При
неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде оставена без движение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.