Решение по дело №423/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260030
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20203600500423
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260030

гр.Шумен, 12 Февруари 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                  Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1. Р. Хаджииванова

                                                                                                                     2. С. Стефанова

при секретаря Т. Тодорова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №423 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №97 от 13.04.2020г. по гр.д.№1285/2019г. с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с решение №260019/15.09.2020г., Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявения от А.С.Х. и Н.Ш.Х. срещу Е.К.С., иск по чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37232.501.207 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с...., общ.Каолиново, обл.Шумен, с площ от 2238 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,начин на трайно ползване –ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес на имота: с...., общ.Каолиново, обл.Шумен, бул.“...“№103, ведно с построените в същия сгради, а именно: Сграда с идентификатор 37232.501.207.1, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи-1, с предназначение-селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 37232.501.207.2, със застроена площ от 39 кв.м.,брой етажи -1, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор 37232.501.207.3, със застроена площ от 35 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение - Селскостопанска сграда, при граници на поземления имот: 37232.501.246, 37232.501.208, 37232.501.209, 37232.501.206, 37232.59.17 и 37232.59.18., и за осъждане на ответника да предаде владението на ищците на горния недвижим имот. На ответника са присъдени 800 лева деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Въпреки, че съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС /пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай/, доколкото и дадената правна квалификация и постановеното решение съдържат единствено необходимото за ревандикационния иск произнасяне по принадлежността на спорното право на собственост /установителен диспозитив /, и по осъдителния петитум за предаване на владението на вещта /втората част от иска по чл.108 от ЗС/, то следва да се приеме, че първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по фактически предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от А.С.Х. и Н.Ш.Х. срещу Е.К.С.. Ищците сочат в исковата молба, че са собственици по давност и наследство на недвижим имот в село ..., за което притежавали Нотариален акт №.../1988г. на НПРС, който преди това бил собственост на бащата на ищеца Н.Х.. По регулационния план на селото имота представлявал УПИ №VI -165 в квартал 3, който урегулиран съдържал 1685 кв.м., ведно с построените в него къща,сайвант и трайни насаждения, а по действащата кадастрална карта на селото, имотът бил с идентификатор №37232.501.207 с площ 2238 кв.м.,ведно със сградите в него:сграда с идентификатор №37232.501.207.1 със застроена площ 17 кв.м.с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор №37232.501.207.2 със застроена площ 39 кв.м.,с предназначение –жилищна сграда и сграда с идентификатор №37232.501.207.3 със застроена площ 35 кв.м., с предназначение –селскостопанска. Ищецът и семейството му живели в имота до 1994г., след което заминали да работят и живеят преимуществено в Република Турция. При заминаването си оставили ключа за имота оставили на бащата на ищцата С.Б.А.който живеел в България, за да наглежда имота им. Той починал на 17.02.2006г. Приживе отглеждал животни, като по повод закупуването и отглеждането на коне за участие в конни надбягвания, с него се свързал ответника, който бил жокей, от с.Ясенково. С.А.му предложил да се премести в с.... и го пуснал да живее в къщата на зет си, за да е близо до коня, за който се грижи и обяздва. Обяснил му, че може да живее в къщата само като ползвател и докато дъщеря му и зет му не решат да си ползват имота, след като се пенсионират и започнат да идват по-често в България. През м.08.2019г. ищецът Н.Х. *** и чул от хората, че Е. се хвалил из селото, че си изкарал нотариален акт за неговия имот. Отначало не повярвал, но след справка в Кадастър в гр.Шумен установил, че действително ответникът в края на 2018 година се снабдил с нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка за имота му. Оспорват обстоятелството, че ответника е придобил имота по давност, поради което и молят съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на имота и да бъде осъден ответника да им предаде владението му.

Ответника Е.К.С. в депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на иска. Твърди, че е придобил собствеността върху имота въз основа на давностно владение, продължило близо 28 години преди получаването на исковата молба. В имота се нанесъл заедно с покойната си съпруга Фатме, и в този дом отгледали и двете си деца.Това станало през месец август 1991 година и всички въпроси във връзка с имота уреждал със С.А./баща на ищцата/, с който нямали никакви противоречия. Скоро след нанасянето му, ищеца Н. идвал в България, и лично с него договорил цена от 16500 лева, за която да закупи имота, както и срок до края на 1993 година, до изтичането на който да го направи. Ответника изпълнил ангажимента си, събрал парите и ги предал на С.А., а той на свой ред го уверил, че ги е предал на Н. и А.Х.. В този период вярвал, че никой не би отричал договорките и полученото. Видял се с ищците през 1994 или 1995 година, които му благодарили за парите и му пожелали да ползва имота със здраве. Въпреки, че ги поканил на кафе, те не влезли в дома. Всяка година се връщали в България, но отсядали в имота на С.А.и по никакъв начин не се интересували от процесния недвижим имот. Сделката не била оформена документално/по нотариален ред или по друг начин/. През 1998 година, по настояване на С.А., с когото ответникът имал много добри взаимоотношения, последният му предоставил оригиналния нотариален акт и „пълномощно“ за имота, в което било упоменато, че сумата в размер на 16500 лева е платена изцяло в брой през 1993 година, което Е. прикрепил към оригиналния нотариален акт за имота. През 2015 година ищците видели ответника и му поднесли съболезнования за починалата му съпруга Фатме, като отново не станало дума за имота. Едва на 04.08.2019г. те го изненадали с разговор относно имота, заявявайки, че цената на същия е в пъти по-висока от сумата, заплатена им през 1993 година. През 2018година той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота, въз основа на давностно владение, което продължавало и до момента. Декларирал имота като свой собствен в данъчна служба и заплащал дължимите за него данъци. Счита,че е придобил имота на законово правно основание, поради което моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство №.../1988г.по описа на НПРС, ищецът Н.Л.О. /Н.Ш.Х. *** бил признат за собственик по давност и наследство на следния недвижим имот: Къща,сайвант и трайни насаждения,заедно със застроено и незастроено собствено дворно място от 1535 кв.м., находящо се  в с...., за което по плана на същото село е отреден парцел VI -165 от квартал 30, който урегулиран ще съдържа 1685 кв.м.,при съседи :улица, Н.С.А.и В.А.О.. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №/2018г. по описа на нотариус П.А.с рег.№346 на НК, ответникът Е.К.С. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 37232.501.207 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с...., общ.Каолиново, обл.Шумен, с площ от 2 238 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,начин на трайно ползване –ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес на имота: с...., общ.Каолиново, обл.Шумен, бул.“...“№103, ведно с построените в същия сгради, а именно: Сграда с идентификатор 37232.501.207.1 , със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи-1 , с предназначение-селскостопанска сграда , Сграда с идентификатор 37232.501.207.2, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи -1, с предназначение –жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор 37232.501.207.3, със застроена площ от 35 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение: Селскостопанска сграда, при граници на поземления имот: 37232.501.246, 37232.501.208, 37232.501.209, 37232.501.206, 37232.59.17 и 37232.59.18. Установено е че поземлените имоти, описани в двата нотариални акта, са идентични, като разликата в квадратурата е от промяна на регулацията с приемането на плана със Заповед №РД -18-04/21.02.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК /удостоверение №АР-2082-12/1/ от 26.08.2019г., издадено от Община Каолиново/. Ищцата А.С.Х. е законен наследник /дъщеря/на С.Б.А.починал на 17.02.2006г.

От представеното от ответната страна заверено копие на пълномощно, с нотариална заверка №35/11.03.1998г. от В.А., длъжностно лице при село ..., е видно, че С.Б.А.упълномощава Е.К.С. да стопанисва и живее в къщата, както намери за добре, дори ако желае да се снабди с нотариален акт за къщата заедно със застроеното и незастроеното дворно място и да подпише всички необходими документи от негово име. Посочено е, че сумата от 16500 лева е броена и изплатена в брой през 1993 година от Е.К.С.. Пълномощното носи подписа и на упълномощителя и на упълномощеното лице. От събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, и по конкретно, тези които не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че действително семейството на ответника заживяло от 1991г. в процесния имот, като през 1993г. ответника предал уговорената с ищеца продажна цена за имота на бащата на ищцата. След това ответника държал имота като свой собствен, правил подобрения в него, и през 2018г. се снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобитото от него право на собственост по давностно владение. През годините преди предявяване на иска, ищците гостували по празници в селото, но по никакъв начин не оспорили владението на ответника, и не заявявали претенции към имота.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки - придобиване въз основа на наследство и давност, за което се снабдили с нотариален акт за собственост през 1988г., което обстоятелство не е било оспорено от насрещната страна, и е безспорно установено. В тежест на ответната страна е да докаже, че е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Ответниците са се настанили в имота, след преговорите с бащата на ищците, и от тогава владеят имота за себе си. В настоящия случай не е необходимо демонстриране на завладяването, предвид конкретната хипотеза на завладяване на изцяло чужд имот без правно основание. Периода на упражняване на фактическа власт, и намерението за своене, съдът намира, че са установени в процеса от събраните гласни доказателства, сочещи начало на владението 1993г. след предаването на уговорената цена за имота на бащата на ищцата / и тъст на ищеца/, като към 2003г. е бил изтекъл и изискуемия период за придобиване на правото на собственост по давностно владение. Не е оборена и законовата презумпция на чл.69 от ЗС, съобразно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай не са ангажирани надлежни доказателства, ответникът да е осъществявал държане на имота не за себе си, а за сметка на ищеца или друг, по силата на някакво правно основание /договор за наем, заем за послужване или др./, а се установява точно обратното, упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене след 1993г., когато е била заплатена и цената за имота на роднината на ищците, живеещ в България тогава. Не бе доказано и ищецът да е оспорил владението му през правнорелевантния период - 10 години преди снабдяването с констативния акт през 2018г, като и след това необезпокояваното владение е продължило до предявяване на настоящата претенция 27.09.2019г.. Предвид изложеното следва да се приеме, че през сочения период ответникът е осъществявал фактическа власт за себе си и поради това го е придобил по давност. Ето защо възражението на ответната страна за придобиване на имота по давностно владение е основателно, съответно предявената ревандикационна претенция следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На адвокатът на въззиваемата страна адвокат Г.Ф.С. с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №97 от 13.04.2020г. по гр.д.№1285/2019г. с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с решение №260019/15.09.2020г. по с.д. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар.

ОСЪЖДА А.С.Х. с ЕГН:********** и Н.Ш.Х. с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Г.Ф.С. с ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата страна Е.К.С., за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.