РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Кнежа, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100792 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. Л. К., В. Н. Л. и ЦВ.
Н. Л. – тримата чрез пълномощника - адв. Д.З., срещу АНЖ. В. Л., с която се
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 идеална
част от недвижим имот – дворно място, жилищна сграда, други подобрения и
трайни насаждения, находящ се в с. Ен., представляващ ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1 000 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ, с пл. номер 377 в кв. 32 по
ЗРП на с. Ен., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, други
подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни сметки, при
граници и съседи по нотариален акт: улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П..
В молбата се твърди, че ищците са наследници по закон на Н. В. Л.,
починал на **.**.**** год. и че е същият е наследник на своите родители –
Цв. П. Л., поч. на **.**.**** год. и В. Н. Л., поч. на **.**.**** год., като след
смъртта на Н. Л. ищците са встъпили в неговите права на наследник. Сочи се,
че ответницата е сестра на покойния Н. Л.. Твърди се, че с нотариален акт №
1
48, том І, дело № 93/ 08.06.2000 год. на М. Й., и.д. Съдия по вписванията при
РС Кн., Цв. П. Л. е продала по реда на ЗУЖВГМЖСВ на ответницата А.Л.
собствения си недвижим имот, находящ се в с. Ен., представляващ дворно
място с площ от 1 000 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ, с пл.№ 377 в кв. 32
по ЗРП на селото заедно с построената в него жилищна сграда, др.
подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни сметки, при
граници и съседи по НА – улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П..
Твърди се, че след извършената продажба ответницата не била въведена
във владение и не е осъществявала такова нито към момента на сделката,
нито в по-късен момент и че от деня на продажбата продавачът Цв. Л. и
съпругът й В.Л. са установили владение върху процесния имот. Твърди се, че
последните двама са владели имота необезпокоявано, явно, непрекъснато и
афиширано пред собственика – ответник в настоящото производство, като
владението е продължило повече от 10 години, до смъртта на всеки един от
тях. Твърди се, че по този начин покойните вече съпрузи са придобили
приживе процесния недвижим имот по давност. Излагат се твърдения, че след
смъртта на Цв. и В.Л. владението на имота е продължило от първите двама
ищци и техния наследодател, а след смъртта на последния – от ищците и
ответницата. Посчава се, че за ищците е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, за да отрекат правото на собственост на
ответницата върху целия имот, с оглед привидния титул за собственост на
имота, съгласно договора за покупко-продажба.
Ищците твърдят, че са придобили по наследство 1/2 идеална част от
недвижимия имот, предмет на настоящото производство, от наследодателите
Цв. и В.Л., които от своя страна са придобили целия имот по давностно
владение, с начална дата 08.06.2000 год., продължило до смъртта на всеки от
тях. Считат, че към настоящия момент страните са съобственици на имота по
наследство, при квоти – 1/2 ид. част за ищците и 1/2 ид. част за ответницата,
както и че правата им са застрашени от привидния титул за собственост на
ответницата, доколкото имотът се владее съвместно от страните.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. С отговора на
молбата ответницата А.Л. твърди, че е придобила имота от своите родители,
чрез възмездна сделка (покупко-пордажба), за сумата от 1 700 лв., платена в
2
брой при сключване на договора. Твърди, че е имала уговорка с родителите
си да продължат да живеят в имота, тъй като нямало къде да живеят, а тя е
живеела и работила в С., като често е посещавала родителите си, помагала им
е и е наглеждала имота си. Твърди се, че в нито един момент нито родителите
й, нито брат й – наследодателят на ищците Н. Л., са оспорвали правото й на
собственост, нито пък са заявявали, че владеят имота с намерението да го
своят. Твърди още, че именно по тази причина искът е предявен едва след
смъртта на Н. Л., както и че приживе той и наследниците му не са правили
каквито и да било разходи или разноски за имота. В този смисъл, ответницата
счита за неверни твърденията на ищците за необезпокоявано, явно и
непрекъснато и афиширано от датата на сделката владение на имота от страна
на родителите й. Сочи, че същите са били единствено държатели на имота и
след смъртта им владението не е било продължено от брат й Н. Л. и
впоследствие от ищците. Ответницата твърди, че титулът й за особственост
не е формален и отразява действителанта воля на нейните родители, и те
винаги са заявявали, че имотът е неин и никога не са го владели с
намерението да го своят. Не оспорва качеството на ищците на наследници на
брат й Н. Л., но оспорва същите да са придобили имота по наследство и на
основание давност.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната
съвкупност и поотделно, и с оглед доводите на страните по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения и приет по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 48, том І, дело №
93 от 2000 год. на М. Й. – изпълняваща длъжността Съдия по вписванията
при РС – Кн., Цв. П. Л. е продала на ответницата АНЖ. В. Л. собствения си
недвижим имот (придобит по наследство), находящ се в с. Ен., а именно
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 000 кв.м., ссътавляващо парцел ХVІІ с пл.
номер 377 в кв. 32 по ЗРП на с. Ен., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА, други подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни
сметки, при граници и съседи: улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П., за сумата
от 1 700 лева, която ппродавачът е получил от купувача напълно и в брой.
От представеното и прието по делото удостоверение за наследници на Н.
3
В. Л., починал на **.**.**** год., Акт за смърт № 0651/ 08.09.2019 год.,
съставен в С. 13 р-н Н., е видно, че негови наследници по закон са ищците
ЛЮДМ. ЛЮБ. К., ЦВ. Н. Л. и В. Н. Л..
Видно от представените и приети удостоверния за наследници на Цв. П.
Л., починала на **.**.**** год., Акт за смърт № 0002/ 19.02.2017 год.,
съставен в с. Ен. и на В. Н. Л., починал на **.**.**** год., Акт за смърт №
0534/ 19.07.2017 год., съставен в гр. С., се установява, че страните по делото
са техни законни наследници.
От представената с отговора на ИМ приходна квитанция сер. ББ19 №
**********/ 11.10.2019 год. по партида: **********002 на името на АНЖ. В.
Л., е видно, че всички данъци и такси за битови отпадъци за имот: земя и
сграда, с адрес: с. Ен., за периода от 2015 год. до 2018 год. вкл. са били
заплатени.
Представена и е приета Застрахователна полица № 221921263969 от
09.04.2021 год. за имот, находящ се на адрес: с. Ен., ул. „Хр. Б.“ № **, от
която се установява, че ответинцата А.Л. е сключила договор за застраховка
за имота.
От представената и приета разписка № 0400014927812096 от 08.02.2022
год., макар и след образуване на настоящото дело, се установява, че
ответниицата е запалтила дължимите данъци и такси за имота до 2021 год.
вкл.
Установява се от представения и приет по делото Нотариален акт № 109,
том 89, дело № 17344/ 75 год., че с него покойният В. Н. Л. е придобил от
родителите си недвижими имот, находящ се в гр. С. на ул. „Ед.“ № **, а
именно втория етаж от къща, застроен на 78.20 кв.м., състоящ е от една стая,
хол, кухня и др. сервизни помещения, при граници: отдолу етажа на
дарителите, отгоре етажа на К. Н. М. и от четири страни дворното място,
заедно с по 1/3 ид. част от общите части на къщата и дворното място.
Разпитани в качеството на свидетели по делото са: Хр. В. Д., В. Б. Д., Д.
С. Ив. и Н. Н. П.. Всичките са категорични, че покойните съпрузи Цв. и В.Л.
са заявявали пред тях, че процесния имот в с. Ен. е бил прехвърлен чрез
покупко-продажба на дъщеря им – ответницата А.Л..
От показанията на св. Хр. Д., обективирани в протокол от о.с.з.,
4
проведено на 26.05.2022 год., се установява, че същият е бил съсед със
съпрузите Цв. и В.Л. и са били приятели. Сем. Л. се установили трайно в
процесния имот след 1986 година и жевеели в него до смъртта си през 2017
година. Свидетелят сочи, че двамата нямали друг имот. Често посещавал дома
им в с. Ен. и общували помежду си. Твърди, че съпрузите стопанисвали имота
като собствен, с грижите на най-добри стопани, живеели си все едно, че не го
били продали. Свидетелства, че в един разговор с тях узнал, че през 2000
година били направили „една фиктивна продажба“ на дъщеря си, за да усвои
пари от лихвоточки от жилищно-спестовен влог и това станало повод по-
късно да направи такава сделка със своя син. Димитров свидетелства още, че
познава добре и семейството на покойния Н. Л., а именно ищцата Л. Л. и
ищецът В.Л., които живеели в имота след смъртта на Цв. Л.. Сочи, че те
полагали грижи за В.Л., който бил на легло и тогава направили ремонт на
покрива, площадка пред къщата и вътрешна тоалетна. Заявява, че докато били
живи Цв. и В.Л. ремонти в имота не били правени. Свидетелят нямал
впечатления някой да е пречил на покойните Цв. и В.Л. да ползват имота,
дори и когато си идвали децата им – Н. Л. и ответницата А.Л.. Едновременно
с това твърди, че познава бегло ответницата и я виждал само един-два пъти в
живота си. Едва преди няколко месеца се запознал с нея. Знае, че има деца, но
не знае дали има дъщеря. При Цв. и В.Л. е имало деца, но не знае на кого са
били. Не му е известно Цв. Л. да е боледувала.
Съдът не кредитира изцяло като достоверни показанията на св. Хр. Д., с
оглед очевидните празноти относно важни факти и обстоятелства, касаещи
семейството и най-близките роднини на Цв. и В.Л., въпреки близките си
отношения с тях и почти ежедневна комуникация, при която, както твръди,
често си споделяли и си давали съвети.
В. Д. свидетелства, че познава Цв. и В.Л. и техните деца от малка, като
спомените й датират от 5-6 годишна възраст. Твърди, че покойните съпрузи
Л. се грижили за имота и го стопанисвали. Гледали живтони, градина.
Основно баба Цв. и дядо В. правили ремонти в имота, като нито Ангж., нито
Н. са правили такива, докато родителте им били живи. От показанията на
свидетелката Д. се установява, че през 2011 година нейният свекър купил
къща в близост до дома на съпрузите Л. и когато по този повод разговаряла с
покойната Цв. Л. разбрала, че преди години тя е прехвърлила имота на
5
дъщеря си, заради усвояване на някакви лихвоточки (свидетелката не знае
какво са лихвоточки). Така научила, че къщата е преписана на дъщеря й.
Тогава свидетелката била на 19 години. Свидетелката посещавала Цв. Л. два
пъти седмично, говорили се на различни теми. Познава ответницата, не може
да каже колко често е посещавала имота, но родители й говорили за нея. Знае,
че същата има дъщеря, на име Т.. Знае, че Анж. била изпратила някакви
мебели от дома на майката на нейния приятел – секция и диван. Сочи, че след
смъртта на В.Л., семейството на сина му Н. се настинило в имота. Грижили се
за животните, които съпрузите Цв. и В.Л. отглеждали. Тогава Н. „претърсил“
покрива, препокрил го, направил площадка пред къщата и вътрешна тоалетна.
След смъртта на Цв. и В., Анж. се прибирала рядко в имота, само за
помените. Семейството на Н. се отнасяли към имота като наследници и
стопани, но преди смъртта на същия съпругата му Л. се върнала в С., защото
трябвало да се издържат финансово. След смъртта му, тя и синът им нямало
как да останат в имота и се прибрали в С.. Св. Д. знае, че Цв. и В. имали къща
в С., където живеели децата им. Д. свидетелства още, че не е виждала и не
познава дъщерята на покойния Н. от предишния му брак. Преди смъртта на
Цв. и В.Л., Н. и Л. идвали в селото през месеци за по няколоко дни.
Свидетелства и че Цв. и В. са били болни, с онкологични заболявания и
двамата са се грижили един за друг ежедневно. Н., който бил международен
шофьор, се прибирал когато може.
Съдът не кредитира изцяло и показанията на св. Д., която очевидно е
била твърде малка и без достатъчен житейски опит, за да възприеме
причините за прехвърлянето на имота, от една страна, а от друга, действията
на Цв. и В.Л. по стопанисването на имота и действителните им намерения по
отношение на същия.
Св. Н. П. твръди, че се запознала с покойните съпрузи Цв. и В.Л. през
2005 год., когато си купила къща в с. Ен.. Двамата гледали крави и тя си
купувала мляко от тях. През 2010 година започнала да посещава дома им
ежедневдно, сутрин и следобед. Говорили на различни теми с Цв., която била
много интелигентен човек. Твърди, че познава и децата й – покойният Н. и
ответницата Анж.. Свидетелства, че веднъж Цв. споделила с нея, че къщата е
на името на дъщеря й. Повече не са говорили за имота. П. твърди, че Цв. била
оперирана няколко пъти и дъщеря й Анж. се грижила за нея. После се
6
разболял и В., и ответницата поела грижите за него. Давала пари за лечението
му и го гледала до смъртта му в С.. Помощ в обгрижването ответницата
получавала от своята леля на име К. – сестра на баща й В.Л.. Брат й Н.
пътувал. Свидетелката твърди още, че за първи път видяла ищцата Л. година
преди смъртта на свекърва й Цв., а синът й видяла за първи път, когато се
влощил дядо В.. И от показанията на тази свидетелка се установява, че
ремонти в къщата били правени след като починали съпрузите Л.. Синът им
Н. извикал майстор и от съседна къща взели павета, които поставили пред
стъпалата на къщата като плоча. Същият човек наместил и капаците на
покрива. Св. П. познава дъщерята на ответницата – Т..
От показанията на св. Д. Ив. се установява, че с покойните Цв. и В.Л. са
били приятели, помагали си взаимно. Често им пазарувал, плащал е и
битовите им сметки. От двамата научил, че ответницата е собственик на
имота. Анж. често посещавала родителите си, докато били живи. Същата е
плащала битови сметки на родителите си за вода, ток, телефон.
Съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се
показанията на свидетелите П. и Ив., които са обосновани на
непосредствените им впечатления и кореспондират с представените и приети
по делото писмени доказателства.
От писмените доказателства и свидетелските показания се установява по
безспорен начин, че на 08.06.2000 год. покойната Цв. Л. е продала на дъщеря
си – ответницата А.Л., собствения си наследствен недвижим имот в с. Ен.,
предмет на настоящото производство, при условията и по реда на
ЗУЖВГМЖСВ (Закон за уреждане жилищните влогове на граждани с
многогодишни жилищоспестовни влогове), за цена от 1 700 лв. Сделката е
изповядана в предвидения от закона ред и в предписаната форма.
Нотариалният акт е съставен в присъствието на страните и същият
представлява официален документ.
Няма спор по делото и безпорно се установи, че наследодателят на
ищците Н. Л. и ответницата А.Л. са наследници по закон на покойните
съпрузи Цв. и В.Л..
С оглед ползването на имота от покойните Цв. и В.Л. повече от 10
години след датата на изповядване на сделката, обективирана в нотариалния
акт, ищците считат, че съпрузите са придобили имота по давност, т.к.
7
извършената сделка (покупко-продажба) е била фиктивна. Именно поради
това, за тях се породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена с
петитума на ИМ.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищците търсят
защита на правото си на собственост с твърденията, че ответницата не е
единствен собственик на процесния имот, поради привидния й титул за
собственост на имота, основан на договор за покупко-продажба. Твърдят, че
са собственици на 1/2 (една втора) идеална част от същия имот на основание
наследствено правоприемство от наследодателя Н. В. Л., починал на
**.**.**** год., който е придобил идеалната част от него по наследство от
родителите си – Цв. П. Л., поч. на **.**.**** год. и В. Н. Л., поч. на **.**.****
год. Твърдят още, че общите наследодатели на страните са придобили имота
по давностно владение.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, различно
от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено
или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на ответната страна по спора. Интерес от ОУИ е
налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект.
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и
безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва
в силата на пресъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или
отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се
оспорва като неоснователно, друго лице твърди, че има права върху същата
вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. В случая
предявеният иск е допустим, тъй като между страните е налице спор относно
собствеността върху процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В конкретния казус ищците в исковата си молба и чрез процесуалния
8
си представител претендират, че са собственици на 1/2 (една втора) идеална
част от процесния имот на основание наследство, придобито от праводателя
им по наследство от родителите му, които от своя страна са придобили имота
чрез давностно владение и ответницата не е собственик на целия имот,
въпреки привидния й титул за собственост, основан на договор за покупко-
продажба.
В разглеждания случай е бил сключен окончателен договор за покупко-
продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ в нотариална форма
между наследодателя на страните Цв. П. Л., починала на **.**.**** год. и
ответницата АНЖ. В. Л. за цена от 1 700 лв., платена от продавача на
купувача напълно и в брой, т.е. налице е нотариалното изповядване на
сделката за прехвърляне на собствеността върху имота, извършено пред и.д.
Съдия по вписванията при РС Кн., по местонахождение на имота. В деня на
подписване на нотариалния акт са били представени всички необходими за
изповядване на сделката документи, видно от съдържанието на акта. При
сключването на договора продавачът Цв. Л. се е легитимирала като
собственик на процесния имот по силата на констативен нотарилен акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство.
Нотариалният акт за покупко-продажба на имота е вписан в Служба по
вписванията при РС – Кн., което го прави противопоставим на всяко трето
лице.
Представеният и приет по делото нотариален акт за покупко-продажба №
48, том І, дело № 93/ 2000 год. съдържа всички реквизити за неговата
валидност.
Собствеността на имота преминава върху новия собственик с подписване
на нотариалнния акт, независимо дали владението на същия е предадено на
купувача или не. Обикновенно владението се предава в деня на подписване на
окончателния договор в нотариална форма, но е възможно страните да
договорят други условия. По делото не са представени доказателства за други
уговорки между страните по нотариалния акт за покупко-продажба.
Следователно, владението на процесния имот е предадено на ответницата на
08.06.2000 год. с подписването на нотариалния акт. Липсата на изготвен
между страните приемо-предавателен протокол не означава непременно, че те
не са желаели настъпване на последиците на сделката, за да се приеме, че
9
продажбата е симулативна.
От правна гледна точка е възможно продавачът да запази владението на
имота за по-дълъг срок, ако страните изрично са договорили това условие.
Видно от нотариалния акт, такива уговорки между страните липсват.
Ищците навеждат доводи за фиктивност (симулативност) на сделката,
тъй като страните не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го
сключили, само за да създадат привидни правни последици, каквито не са
желаели. В случая усвояване на средства от жилищно-спестовен влог в ДСК.
За да е налице твърдяната абсолютна симулация, е необходимо по
безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да
бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни
правни последици, настъпването на каквито не са желаели, т.е. те са целели
двойственост, създали са я и са й придали известно правно значение.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да водят
на извод, че е налице симулативност на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 48, том І, дело № 93/ 2000
год. Ищците, в чиято тежест е установяването й, не доказаха наличието на
съгласие на страните по сделката за ненастъпване на правните последици от
продажбата – прехвърляне на собствеността при условията и по реда на
ЗУЖВГМЖСВ. По делото не е представен обратен документ, съдържащ
волеизявленията на страните по привидния договор, който да разкрива
симулацията и да установява вътрешните им отношения. Липсата на такъв
прави недопустимо доказването на действителните права и отношения между
договарящите с гласни доказателства. Доколкото по делото няма изходящи от
наследодателя Цв. Л. и ответницата А.Л. писмени доказателства или
удостоверяващи техни изявления пред държавен орган, които да правят
вероятно твърдението за наличие на симулация и с оглед ограничението на
разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ГПК, изслушването на свидетелски показания
в тази връзка е недопустимо, затова същите не следва да се съобразяват от
съда при решаването на спора. Дори да се приеме, че са допустими, от
събраните гласни доказателства не може да се обоснове извод за
симулативност (привидност) на сделката. От показанията на разпитаните
свидетели не може да се направи обоснован извод, че при сключването на
договора за покупко-продажба страните са били със съзнание, че той не
10
отразява истинската им воля и че към този момент същата е била да не се
прехвърля имота на ответника А.Л.. Свидетелите нямат преки впечатления от
вътрешните уговорки на страните, не са присъствали на техни разговори и в
показанията им не се съдържат данни, че договарящите не са постигнали
съгласие за сключване на договора, обективиран в нотариален акт № 48, том
І, дело № 93/ 2000 год.
Сочените от св. Хр. Д. и св. В. Д.а обстоятелства, че покойната Цв. Л. е
споделила с тях, че продала имота на дъщеря си Анж., за да усвои последната
пари от лихвоточки, нямат отношение към действителната воля на страните
относно прехвърлянето на собствеността върху процесния имот към момента
на сключване на сделката, а и по никакъв начин не установяват, че страните
по договора не са желаели и целели правните последици на покупко-
продажбата. Ето защо съдът счита, че ищците не доказаха привидност на
договора за покупко-продажба.
Ищците навеждат и довод за придобиване от страна на наследодателите
на техния праводател на процесния имот, като се позовават на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по отношение на имота.
Както беше посочено по-горе, ищците не успяха да докажат
симулативност на представения официален документ – нотариален акт № 48,
том І, дело № 93/ 2000 год., въз основа на който ответницата е придобила
собствеността на процесния недвижим имот в с. Ен..
Предвид разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа
власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с
ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта.
В случая собствеността върху процесния имот е преминала в
патримониума на ответницата А.Л. през м. юни 2000 година. От тогава до
смъртта на Цв. и В.Л. – през 2017 година, имотът е бил владян от последните,
т.е. повече от 10 години след изповядване на сделката.
Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не
посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща
11
дължим за имота данък. Правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него – чл. 99 от ЗС. Ответникът
не се е отказал от правото си на собственост, а в настоящото съдебно
производство не се установи симулативност на покупко-продажбата.
Само факта на ползване на имота не е основание за придобиването му по
давност. Поддържането на имота не съставлява действие, което да отрича
правата на собственика и не може да се третира като проява на намерението
на лицата да владеят имота изцяло за себе си. Пред свидетелите покойните
Цв. и В.Л. са споделяли както, че имотът е прехвърлен на дъщеря им, така и
че ще остане за внуците, без обаче да упоменават точно за кои или кого от
тях (каквато се явява и дъщерята на ответницата – Т., бел. на с.д.) Действията
им по поддържането на имота са такива по обикновено управление и в тази
връзка не могат да се приемат категорично като извършване на своителни
действия, които да превърнат лицата, ползвщи имота от държател във
владелец, както и да водят до отблъскване на владението на собственика и
довеждане до знанието му на намерението да владеят имота като свой.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило
през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право
на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Давностното владение съдържа два
елемента: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, лично
или чрез другиго, за съответния период от време и субективен – намерение да
се свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени кумулативно. Според
чл. 69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В тежест на твърдящия наличие на
придобивна давност е нейното доказване, което следва да бъде главно, пълно
и пряко, осъществено по начин, че да създаде абсолютна увереност у
решаващия съд относно осъществяване на твърдяното придобивно основание.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона
за давността (отм.), но по отношение на които няма спор, че са приложими и
при действието на Закона за собствеността, а именно: непрекъснато (да не е
загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е
12
установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин),
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
За да се признае на едно лице право на собственост по отношение на
чужд имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период, по-дълъг от 10 години,
фактическа власт по отношение на недвижим имот, без противопоставяне от
страна на невладеещия собственик на вещта, с поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически
правомощия в пълен обем за себе си.
Предвид безспорните факти на действия, доказващи упражняването на
правото на собственост върху процесния имот от страна на ответницата –
посещавала имота, складирала в него лични вещи, заплащала битови сметки и
данъци, се установява липсата на необходимите предпоставки, за да е
изпълнен фактическият състав на придобивния правен институт – давността в
полза на родителите й от датата на изповядване на сделката (08.06.2000 год.)
до тяхната смърт през 2017 година.
Описаните действия на реално ползване със съзнанието, че се ползва
собствен имот, води до единствения обоснован извод, че собственикът не се е
дезинтересирал от собствеността си, не я е изоставял и е упражнявал власт
като собственик по отношение на същия. Всичко посочено сочи на действия
от страна на ответницата Л., с които е упражнявала собственическите си
правомощия в пълен обем по отношение на придобития недвижим имот в с.
Ен..
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията и доводите на страните налага да се приеме, че
доказателствената сила на нотариален акт № 48, том І, дело № 93 от 2000 год.
на и.д. Съдия по вписванията при РС – Кн. не е опровергана и не е доказана
изтекла в полза на Цв. и В.Л. придобивна давност по отношение на процесния
имот. По делото не се установи покойните Цв. и В.Л. да са демонстрирали по
отношение на действителния собственик на процесния имот – ответницата
А.Л., поведение, безсъмнено сочещо, че упражняват собственически
правомощия в пълен обем за себе си, поради което не са придобили
процесния имот по давност.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният
13
отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сторените разноски в
производството в размер на 1 000 лв. – платено възнаграждение на
упълномощения адвокат.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Л. К.–Л. с ЕГН **********, В. Н. Л. с
ЕГН ********** – двамата с адрес: гр. С., ж.к. Н. - ІV част, ул. „Ед.“ № ** и
ЦВ. Н. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Н. – ІІІ част, бл. ***, вх.*,
ет.*, ап.** – тримата чрез адв. Д.З., със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Евт.“ №
**, партер, срещу АНЖ. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Н. – ІV
част, ул. „Ед.“ № **, чрез адв. И.Б., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не е
собственик на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 000 кв. м., съставляващо парцел ХVІІ, с
пл. номер 377 в кв. 32 по ЗРП на с. Ен., заедно с построената в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА, други подобрения и трайни насаждения, с уредени
регулационни сметки, при граници и съседи по нотариален акт: улица, Г. П.,
н-ци на Д. В. и Д. К. П., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от Л.Л. К.–Л., ЕГН **********; В. Н.
Л., ЕГН ********** – двамата с адрес: гр. С., ж.к. Н. - ІV част, ул. „Ед.“ № **
и ЦВ. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Н. – ІІІ част, бл. ***, вх.*,
ет.*, ап.**, да заплатят на АНЖ. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
Н. – ІV част, ул. „Ед.“ № **, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на вписване.
14
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
15