№ 393
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Женя Димитрова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 349/15.03.23 г., постановено по т.д. № 2439/2021г., СГС, ТО, VІ- 12 състав е
приел за установено на осн. чл.135, вр. чл.649 ТЗ по иск, предявен от Р. Т.- синдик на
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, срещу „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ и
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, че плащането на сумата от 15 000 лв. от страна на
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ по банковата сметка при „Райфайзенбанк
България“ ЕАД към ответника „Лизингова къща София лизинг“, явяващо се задължение на
Д. П. С., извършено на 11.04.2019 г., е относително недействително по отношение на
кредиторите на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, с присъждане на разноски.
С решение № 34/16.01.24г. по тд. № 891/23г., САС, ТО, 9 състав на осн. чл.270, ал.3, пр. 3
ГПК е обезсилил постановеното от СГС, ТО, VІ- 12 състав решение № 349/15.03.23 г. по т.д.
№ 2439/2021 г. и е върнал делото на друг състав на СГС за произнасяне по предявения иск
по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.
С решение № 1600/19.11.24г. по т.д. № 195/24г., СГС, ТО, VІ- 13 състав е отхвърлил
предявеният от синдика на Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./- Р. Т., срещу
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД иск с
правно основание чл.646, ал.2, т. 1 от ТЗ за обявяване на относително недействително по
отношение на кредиторите на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, на извършеното та
11.04.2019 г. в полза на „Лизингова къща София лизинг“ ЕООД плащане в размер на
1
15 000лв.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Р. Т., действащ като
синдик на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, с която се обжалва
първоинстанционното решение. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че
квалификацията на иска като „преферентен“ не е правилна, с която и правна квалификация
се е съгласил първоинстанционният съд. Доколкото в исковата молба се търсило обявяването
на относителна недействителност на конкретното действие, извършено от несъстоятелния
длъжник към трето лице, съдът следвало да прецени заявените факти и да определи правната
квалификация измежду една от хипотезите на чл.646, ал.2 ТЗ и чл.647, ал.1 ТЗ, което не е
сторил. Отбелязал е и че хипотезата на чл.646, ал2, т.1 ТЗ не поставя изрично изискване
паричното задължение да е на длъжника. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което да се обяви за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността плащането на сумата от 15 000лв., като „Ес Еф Лизинг“
ЕАД бъде осъдено да върне сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва и разноски.
С писмения си отговор „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД/ оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното
решение.
По делото не е постъпил писмен отговор от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.
В исковата молба на Р. Т., действащ като синдик на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД
/н./, се излага, че с решение № 260272/03.11.290г. по т.-д. № 2607/2019г. на СГС, ТО, VІ- 23
състав, е отрито производство по несъстоятелност на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД
/н./ по подадена от кредитор молба на 04.12.2019г., с начална дата на
неплатежоспособността- 20.03.19г., постановено е прекратяване на дейността и е обявено в
несъстоятелност, с налагане на общ запор и възбрана, и производството по делото е спряно.
С решение № 235/21.04.21г. по в.т.д. № 177/21г. на САС, 6 състав решението е потвърдено. С
решение от 23.11.20 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 24.11.20 г., производство по делото е
възобновено, назначен е временен синдик и органите на длъжника са лишени от права на
управление и разпореждане. С определение № 2639904/22.07.21г. Р.Т. е назначен за
постоянен синдик на дружеството. След справка за движението по банковите сметки на
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, синдикът установил, че на 11.04.2019 г. е
преведена сумата от 15 000 лв. към „Лизигова къща София лизинг“ ЕАД, с посочено
основание“ ЛД А-Л СА 3807, Д. С.“. Твърди, че процесното плащане е направено в т.нар
„позозрителен период“, като платеното не е по договор, по който страна е „Бългериън
2
Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, а неговия бивш *** Д. С.. Счита, че извършеното плащане се
явява неоснователно и неизискуемо, такова за задължение на трето лице, като по този начин
се увреждат кредиторите на неплатежоспособния длъжник, поради което са налице
основанията за обявяването му за недействително по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност, предвидени в чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. Иска се съдът да
постанови решение, с което да обяви за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на осн. чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ плащане на думата от 15 000 лв. от страна на
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, към „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД,
извършено на 11.04.2019 г. и да осъди „Лизингова къща София лизинг „ЕАД да върне
сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва.
С писмения си отговор „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД /сега Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/
не оспорва извършеното плащане и посоченото основание за това, но твърди, че плащането
е изискуемо, като не попада в хипотезата на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ и е направено извън
шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Излага и че с извършеното
плащане е погасено задължение на Д. С.- *** на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД на
дължими месечни вноски по договора за наем за месеците от септември 2018год. до
февруари 2019год. Плащането било извършено по съглашение, сключено между „
Бългеръйн Рекавъри Къмпани“ЕООД / като трето лице/ и „ Лизингова къща София лизинг“
ЕАД / в качеството на кредитор/ за встъпване на дружеството като съдлъжник с Д. С. в
дълга му по договора за наем, поради което извършването му е за погасяване на изискуемо
задължение. Ако не се приеме наличието на съглашение за встъпване в дълг, което да
обуславя изискуемостта на платеното задължение, то твърди, че със заплащането на сумата
от 15 000 лв. „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е предприело управлението на
задължението на наемателя Д. С. по договора за наем и се е задължило да се грижи за тази
работа в хипотезата на чл. 60, ал.1 от ЗЗД. Така паричното задължение на Д. С. било
изискуемо за „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, тъй като то е предприело управлението
на задължението на ***я и едноличен собственик на капитала да заплаща дължащите се по
договора за наем суми, без да е бил натоварен за това и е поело задължение да се грижи за
това. Поддържа се и че извършеното плащане по договора за наем от „Бългериън Рекавъри
Къмпани“ ЕООД в полза на Д. С. представлява изплащане на дивидент на от страна на
дружеството, в качеството му на негов едноличен собственик, и за това плащане не се
предвижда времево ограничение, начин и специфична форма, или при условията на
евентуалност- че се касае за възнаграждение на Д. С., в качеството му на ***.
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/ не изразява становище по подадената искова
молба.
С допълнителната си искова молба ищецът оспорва изложените в писмения отговор на
върне сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва.
С писмения си отговор „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД /сега Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/
сочи, че след като не съществува каквото и да било основание за извършване на плащането,
то същото няма как да е изискуемо. Ако се приемело, че несъстоятелното дружество е
3
встъпило в дълга на своя *** по договор за наем за лек автомобил, то същото е станало
страна по договора за встъпване в дълг. В тази хипотеза, извършеното от несъстоятелното
дружеството би било безвъзмездно. Като безвъзмездна сделка, извършената в двугодишния
срок от подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, същата била недействителна съгласно чл. 647,
ал.1 ,т.2 от ТЗ. Сочи се, че платената сума от 15 000 лева не може да се приеме че съставлява
заплатен дивидент, нито възнаграждение на ***я Д. С., тъй като липсвали доказателства за
наличието на такова основание за плащане, както и решение на едноличния собственик за
изплащането им.
В подадения от „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД /сега Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/
допълнителен отговор се твърди, че чл.137 от ТЗ не изисква специална форма за определяне
на възнаграждението на ***я на дружеството, нито законът изисквал изрично решение за
изплащане на дивидент на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Третото лице- помагач- Д. С. не изразява становище по иска.
В изпълнение на дадените с разпореждане № 756/05.05.2025 г. указания, ищецът е уточнил
обстоятелствата, на които основава исковата си претенция, като е посочил, че извършеното
на 11.04.2019 г. плащане от банковата сметка на несъстоятелния длъжник по сметката на
другия ответник представлява изпълнение на чуждо задължение- това на Д. С. по договор за
лизинг, като в настоящото производство „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД /сега с
наименование „Ес Еф Е.й Лизинг“ ЕАД/ не е успял да докаже, че несъстоятелният длъжник
дължал изпълнение на задълженията на Д.С. на каквото й да е било основание, поради което
и доколкото към 11.04.2019 г. ответникът не е могъл да изисква от несъстоятелния длъжник
плащане на задължението на Д.С., то то се явявало „неизискуемо“ от „Бългериън Рекавъри
Къмпани“ ЕООД /н./. Сочи, че хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ визирала всякакви
плащания, недължими от несъстоятелния длъжник, но извършени в съответните срокове.
Ето защо счита, че именно с наличието на изпълнение на чуждо задължение, по което не е
доказано „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ да е било страна или да дължало
плащане, е изпълнена хипотезата на чл.646, ал2, т.1 ТЗ да е налице изпълнение на
неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в
едногодишен срок, за обявяване относителната му недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение № 260272/03.11.20г., постановено по т.д. № 2607/2019г. на СГС,
ТО, ІV- 23 състав на осн. чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Бългериън
Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, с определена начална дата- 20.03.2019 г., отрито е
производство по несъстоятелност, допуснати да обезпечения чрез налагане на запор и
възбрана, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, длъжника е обявен в
несъстоятелност и производството е спряно.
С решение от 23.11.20 г. по т.д. № 2607/2019г. производството е възобновено.
С определение № 263904/22.07.21г. по т.д. № 2607/19г., Р. Т. е назначен за постоянен синдик
4
на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./
Не се спори по делото, че на 11.04.2019 г. на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ е
превело на „Лизингова къща София лизинг“ /сега с наименование „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/
сумата от 15 000лв. с основание: „ЛД А-Л СА 3807, Д. С.“ за погасяване на задълженията на
Д. С. по сключен между Д. С. и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД на 21.08.2015г.
договор за отдаване под наем на описания в договора лек автомобил
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице
или по искане на прокурора в определите от закона случаи, като предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните.
В процесният случай, видно от изложените в исковата молба и уточнението й
обстоятелства- изпълнение на чуждо задължение, което поради това е неизискуемо, и от
отправеното до съда искане за правна защита- обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на извършеното на 11.04.2019 г. плащане, е
предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, по който именно иск се е произнесъл и
първоинстанционният съд, и какъвто иск самият ищец твърди, че е предявил.
Искът е предявен от легитимирано лице – синдик на несъстоятелния длъжник, в
предвидения в чл. 649, ал.1 ТЗ /редакция преди изм.- ДВ.,бр. 66/2023г./ едногодишен срок,
считано от постановяване на решение от 23.11.20 г. на СГС, ТО, VІ- 23 състав по т.д.н. №
2607/2019г., с което производството по спряното дело е възобновено и е определен временен
синдик.
Съгласно чл.646, ал.2 ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността изброените в т.1- 3 на тази разпоредба сделки, извършени
от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съотв. свръхзадължеността, в
посочените в т.1- 3 срокове преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, между който сделки:
изпълнение на изискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението,
извършено в едногодишен срок- т.1 на чл.626, ал.2 ТЗ.
Процесната сделка- предмет на спора, е извършена от длъжника на 11.04.2019 г., т.е. след
началната дата на неплатежоспособността- 20.03.2019 г. и в посочения в т.1 на чл.646, ал. 2
ТЗ едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ- на 11.04.2019 г. при подадена
на 04.12.2019 г. молба по чл.625 ТЗ, поради което и попада в предметния обхват на
визирания в закона подозрителен период.
Общ елемент на всички фактически състави по чл.646, ал.2 ТЗ е атакуваните правни
действия да имат за предмет изпълнение или обезпечаване на задължение на самия
неплатежоспособен длъжник и да изхождат лично от него. Фактическите състави на чл.646,
ал.2 ТЗ не обхващат случаите, при които длъжникът е изпълнил чужд дълг или е гарантирал
изпълнението на чуждо задължение. Приложението на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ изисква
съобразяване на наличието на валиден дълг на длъжника като основание за плащане, при
5
наличието на който само може да намери приложение преферентната защита.
В случая несъстоятелният длъжник е изпълнил чужд дълг, поради което и предявеният на
осн. чл.646, ал.2, т.1 ТЗ иск за обявяването на това действие за недействително следва да
бъде отхвърлен, до който правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд,
чието решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.649, ал.6 ГПК „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./ следва да бъде осъдено
да заплати по сметката на Софийски апелативен съд сумата от 75 лв.- държавна такса, която
да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1600/19.11.2024г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав,
постановено по т.д. № 195/24г.
ОСЪЖДА на осн. чл.649, ал.6 ГПК „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н./, ЕИК:
*********, да заплати по сметката на Софийски апелативен съд сумата от 75 лв.- държавна
такса, която да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6