Р Е Ш Е Н И Е
№…............./21.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13693 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от С.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата
държането върху апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ул. „***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение, засягащо обекта, от 28.07.2020 г., с площ от 74,75 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***,
ведно с прилежащата му изба № 15 с площ от 7,91 кв.м и 1,8591 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена тя, който апартамент е предмет на
сключен между страните устен договор за заем за послужване.
По твърдения в исковата молба, по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на имот № 181, том LIV, дело №13254/1993
г. на нотариус при ВРС, ищцата е собственик на процесния апартамент № 15. През
месец юли 2018 г. предоставила безвъзмездно на брат й Г.П. апартамента, за да
живее там за срок до 3
месеца, докато си намери подходяща квартира, като заплаща само режийните
разходи и такси за поддържка и управление на общите
части на сградата. При тези условия ответникът се настанил в жилището на
01.09.2018 г., като получил и ключ за външната входна врата на апартамента.
Въпреки договорките обаче, той не предприел никакви действия по намиране на
квартира и останал в жилището на ищцата повече от година, като отказвал да го
напусне, дори след отправената му нарочна нотариална покана от
30.06.2020 г., редовно връчена на 01.07.2020 г.
По изложените съображения ищцата счита, че договорното правоотношение между
страните е прекратено с отправената до ответника покана за доброволно предаване
на жилището и продълженото от ответника ползване на имота е лишено от правно
основание. По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния й
представител адв. Н.Х., поддържа исковата молба и
направеното искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***на нотариус при ВРС
(л. 8) се изяснява, че на 12.11.1993 г. ищцата С.П., в качеството й на купувач,
е придобила от нейните родители М. и М. П. , като продавачи, правото на
собственост върху процесния апартамент № 15.
От приложената
нотариална покана с рег. № ***г., том 2, акт 29 на нотариус И.М.с рег. № 195 на
НК (л. 10) се изяснява, че ищцата е поканила ответника Г.П. да й предаде
владението върху имота, предоставен му за безвъзмездно ползване преди две
години. Поканата е обоснована с твърдения за системно неплащане на разходите за
апартамента, вкл. режийни разноски, и недопускане на ищцата да провери неговото
състояние.
Видно от направеното
нотариално удостоверяване върху документа (л. 11), поканата е връчена редовно
на ответника по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК – при отказ за приемане.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита
на ангажирания от ищцата свидетел К.А. (без дела и родство със страните, техен
съсед). От нейните показания се установява, че през м.юли на 2018 г. С.П. и
нейния брат Г.П. се уговорили последният да се нанесе временно, за два-три
месеца, в собствения на П. ***, тъй като останал без жилище и пари след
развода. Свидетелката твърди, че присъствала лично на разговора помежду им.
Излага, че през м. септември 2018 г. ищцата заминала за Германия при дъщеря си
и предала ключовете за апартамента на брат й, който се нанесъл там. Твърди, че
той обитава жилището и понастоящем, като отказва да го напусне, въпреки
отправените му покани за това, вкл. заплашвал и обиждал сестра си и започнал да
се крие, дори излизал нощем да пазарува.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД за връщане на
държането върху недвижим имот – предмет на сключен между страните договор за заем
за послужване.
Същият е допустим, предвид наличието на нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск
и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
договор за заем за послужване, 2.) изпълнение на задължението на заемодателя
(ищец) да предостави на заемателя (ответник) ползването
върху вещта; 3.) прекратяването на договора, както и 4.) неизпълнение на
задължението на заемателя да върне вещта. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявеното негово непарично вземане. По отношение на неизпълнението,
което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение на задължението
му.
От свидетелските показания по делото, които
съдът кредитира напълно като достоверни, при условията на чл. 172 ГПК,
доколкото същите са конкретни, точни, непротиворечиви и съответни на останалия
доказателствен материал, се доказва, че през м.юли 2018 г. между страните е
сключен устен договор за заем за послужване с предмет собствения на ищцата
апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ул. „***, и уговорен срок до три
месеца. Следователно помежду им е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, регулирано от разпоредбите на чл. 243 и сл. ЗЗД.
Доказва се също, че ищцата, в качеството й на заемодател,
е изпълнила задължението
си по договора да предостави на ответника – заемател ползването
върху вещта през м. септември 2018 г., когато е предала ключа от апартамента.
Тогава е започнал да тече и уговореният между страните тримесечен краен срок на
договора, респ. същият е изтекъл през м. декември 2018 г.
С изтичането му е
възникнало и станало изискуемо задължението на ответника на върне вещта, на
основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи, при условията на пълно и главно доказване, изпълнението на задължение
му, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока (нито е навел такива
твърдения). Нещо повече – неговото неизпълнение се установява както от
свидетелските показания, дадени от пряк свидетел, негов съсед, според които П.
обитава апартамента и понастоящем, така и от приобщената нотариална покана,
изпратена на адреса на отдаденото в заем за послужване жилище и връчена на
ответника там при отказ за получаване на 01.07.2020 г. На същия адрес е намерен
ответникът и при връчването на книжата по настоящото дело на 03.02.2021 г. (л.
37).
С оглед наличието на
всички юридически факти, включени в правопораждащия съдебно предявеното
непарично вземане фактически състав, исковата претенция е основателна и следва
да бъде уважена.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер на 680 лв., от които 80 лв.
за заплатена държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Разноски
на ответника не се следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да върне на С.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, държането върху апартамент № 15,
находящ се в гр. Варна, ул. „***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение, засягащо обекта, от 28.07.2020 г., с площ от 74,75 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над
обекта: ***, ведно с прилежащата му изба № 15 с площ от 7,91 кв.м и 1,8591 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена тя, който апартамент е предмет на
сключен между страните през м. юли 2018 г. договор за заем за послужване, на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 680 лв. (шестстотин и
осемдесет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок, считано от 25.05.2021 г.,
на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: