№ 150
гр. гр.Велинград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.А
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело №
20235210100062 по описа за 2023 година
Производство е по реда чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
Предявен е от Д. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, бул.
„***** II“ № 20А, против С. Ж. Ж., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград,
бул. „********“ № 206, ет. 5, ап. 1, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, с
който иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
23697,63 лв., представляваща надплатено от него задължение по договор за
ипотечен кредит от 31.07.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, финасов
център Бургас, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба- 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът поддържа, че през 2006 г с ответника закупили
при равни права недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в
сграда и идентификатор 10450.502.677.1.21 по КККР одобрени със заповед РД
-18-1214/06.06.2018 г на изп. директор на АГКК, с жилищно предназначение -
апартамент, брой на нива - 1, с застроена площ от 55.30 кв.м., ведно с
прилежащите общи части на сградата и таванско помещение с площ от 62
кв.м, находящ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.677, с адрес на имота: Велинград, ул. ******** №206, ет.6, ап.1, при
съседи: на същия етаж - няма, под обекта: 10450.502.677.1.15;
1
10450.502.677.1.12; 10450.502.677.1.14, за сумата от 25 000,00 лева, заплатени
от тях с кредит от банка „ДСК„ ЕАД, финансов център Бургас. Сочи, че
съгласно т. 5 от сключения договор, кредитът е следвало да бъде погасяван
чрез разплащателна сметка № 2/9093516 на името на ответника с месечни
вноски съгласно погасителен плат, приложение № 1 към договора. Излага, че
с ответника нямат сключен граждански брак и към момента на подаване на
исковата молба не живеят заедно, като в закупения имот живее ответника, а
той живее в друго жилище. Твърди, че преди да се разделят той изплатил
предсрочно целия кредит като вместо сумата от 54 402.15 лева, изплатил
предсрочно сумата от 47 395.25 лева, включваща главница 25 000 лева, лихви
и разноски по управление на кредита им. Сочи, че първоначално внасял
вноските в брой по посочената в договора сметка, а впоследствие дал съгласие
вноските да бъдат теглени от неговата банкова сметка. Излага, че на
19.03.2018 г. превел по банков път сумата в размер на 10000 лв., а на
21.09.2020 г.- сумата в размер на 3944,94 лв., с което погасил кредита. Поради
изложеното счита, че като кредотополучатели на едно неделимо задължение
двамата с ответника са солидарно задължени към банката, двамата придобили
имота и станали собственици по 1/2 идеална част, но само той върнал кредита.
Сочи, че е изпълнил повече от неговата част /половина/ изплащайки целия
размер на кредита, и имам право на иск срещу другия съдлъжник за разликата
над неговата част до пълния му изплатен размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба вх. №
2292/03.05.2023 г. от ответникът С. Ж. Ж., с който излага, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Признава, че с ищеца са съсобственици при
равни части на описания по-горе имот, за закупуването на който през 2006 г.
изтеглили двамата кредит от ДСК ФЦ Бургас за сумата от 25000 лева. Сочи, че
с ищеца живеят на семейни начало от 2007 г., като от съжителството си имат
едно дете- Жана Мари Димитрова Б.а, родена на 30.04.2008 г.. Излага, че от
30.05.2022 г. живеят разделени, като на 06.06.2022 г. ищецът е бил официално
отстранен от закупеното от тях жилище, поради влязъл в сила акт на Районен
съд Велинград за извършено от него домашно насилие срещу нея. Сочи, че от
началото на съвместния си живот с ищеца, тя винаги е изкарвала повече пари
от него и почти изцяло издръжката на двамата и на детето е била поета от нея.
Твърди, че когато не можела да внесе лично вноските, тя давала парите за
изплащане на заема на ищеца. Излага, че през 2018 г. баща й и дал 5000 лв.,
2
които заедно с още 5000лв., дадени от ищеца внесли на 19.03.2018 г. за
погасяване предсрочно на кредита. Сочи, че през месец септември 2021 г.
отново взела от баща си този път сумата в размер на 4000 лв., която дала на
ищецът за погасяване изцяло на кредита. Твърди, че освен сумата в размер на
5000лв., ищецът не е давал други пари за погасяването на заема, а всички пари
за изплащането на му били подсигурени от нея и с помощта на баща й.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Протоколно определение № 8/17.01.2025 г. съдът е допълнил доклада
по делото, като указал на основание чл.154 ГПК, че ищеца следва да установи
пълно и главно следните обстоятелства: че страните са поели солидарно
задължение към едно трето лице, размера на това задължение, че това
задължение е платено в повече от ищеца, съобразно вътрешните уговорки
помежду им. Ответницата следва да установи, че е платила всичко към
третото лице, съобразно вътрешните взаимоотношения между нея и ищеца.
С Протоколно определение № 8/17.01.2025 г. на основание чл.146, ал.1
т.3 и 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно между страните, обстоятелството,
че при поемане на процесното общо задължение към трето лице„Банка ДСК“
АД по погасяване на получения от него заем, във вътрешните им
взаимоотношения всеки от тях е бил длъжен да понесе половината, както и че
физическия вносител на всички суми на каса в погашение на общото
задължение към третото лице „Банка ДСК“ АД, е бил ищеца.
От Нотариален акт № 187, том 4, рег. № 1181, н.д. № 902 от 07.08.2006 г.,
се установява, че страните са закупили описания по-горе имот от Петър
Борисов Чорев за сумата в размер на 25 000 лв..
От представения и приет по делото като писмено доказателство Договор
за ипотечен кредит от 31.07.2006 г., се установява, че между страните от една
страна, в качеството им на „кредитополучатели“ и „Банка ДСК“ ЕАД от друга
страна в качеството й на „кредитор“ е сключен договор по силата на който
кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 25000 лева за
покупка на описания по-горе недвижим имот. В договора е посочено като срок
за издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Установява се още, че кредита е усвоен чрез разплащателна сметка
3
на продавача с № 12603960, а следва да се погасява чрез разплащателна сметка
№ 02/9093516 на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен
план(Приложение № 1). Съгласно т. 8 от договора кредитът се обезпечава с
ипотека върху закупения имот. Посочено е още, че неразделна част към
договора са приложените по делото Общи условия за предоставяне на
ипотечен кредит.
От представените и приети по делото като писмено доказателство Общи
условия за предоставяне на ипотечен кредит се установява, че в раздел
VIII.ДРУГИ УГОВОРКИ, т. 23 е посочено, че вземането по отношение на
Кредитополучателите (ако са повече от един като страна по Договора),
съответно техните наследници, е неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД и може да
бъде събрано изцяло от всеки от Кредитополучателите и/или от наследниците
им.
От представената Операционна бележка № 4 от 19.03.2018 г.(лист 42-
отзад), се установява, че на датата на издаване на бележката ищецът е превел
от дебит сметка: 2360670 разплащателни сметки Д. С. Б., сумата в размер на
10000 лв., по кредит сметка: 12616140 жилищни заеми, на името на С. Ж. Ж. с
основание „Д. С. Б., ИЗВ ВНОСКА СЪТ ПО КР НА С. **********“.
Наличност по сметка 2360670 към 19.03.2018 г.: 13102,38 лв..
От представената Операционна бележка № 4 от 21.09.2020 г.(лист 43), се
установява, че на датата на издаване на бележката ищецът е превел от дебит
сметка: 2360670 разплащателни сметки Д. С. Б., сумата в размер на 3949,01
лв., по кредит сметка: 12616140 жилищни заеми, на името на С. Ж. Ж. с
основание „ОКОНЧАТЕЛНО ПОГАСЯВАНЕ ОТ СЪТИТУЛЯР
**********/*********“. Наличност по сметка 2360670 към 21.09.2020 г.:
20865,67 лв..
От представените Договори за наем на недвижим имот, общо 5 на брой
(л. 164 до 173) се установява, че ищецът в периода от 29.05.2006 г. до
01.05.2018 г. е отдавал под наем жилище, намиращо се в гр. София, ж.к.
„Илинден“, бл. 114, вх. А, ет. 3. С Договор за наем от 18.05.2006 г., за периода
от 29.05.2006 г. до 29.05.2007 г., уговорената наемна цена е била в размер на
левовата равностойност на 150 евро месечно. С Договор за наем от 11.05.2008
г., за периода от 11.04.2007 г. до 11.04.2007 г. уговорената наемна цена е била в
размер на 470 лв., месечно. С Договор за наем от 23.04.2014 г., за периода от
4
01.05.2012 г. до 01.05.2013 г., уговорената наемна цена е била в размер на 320
лв., месечно. С Договор за наем от 23.04.2015 г., за периода от 01.05.2012 г. до
01.05.2013 г. уговорената наемна цена е била в размер на 320 лв., месечно. С
Договор за наем от 23.04.2017 г. за периода от 01.05.2012 г. до 01.05.2013 г.
уговорената наемна цена е била в размер на 370 лв., месечно.
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
17.09.2012 г. се установява, че ищецът е закупил МПС за сумата от 600 лв..
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
30.10.2019 г. се установява, че ищецът е закупил МПС за сумата от 1500 лв..
От представената Справка на НАП за актуално състояние на действащи
трудови договори за ЕГН/ЛНЧ **********, за период от 01.01.2006 до
31.12.2020, за Д. С. Б., се установява, че на 08.09.1997 г. е сключил трудов
договор с „Хлебопроизводство и сладкарство-Велинград“ ЕООД, с дата на
прекратяване на договора 30.01.2008 г. и основна заплата 0, а от 25.05.2008 г. е
в трудово правоотношение с „МАГИ-Д“ ЕООД с основна заплата 460 лв..
От представената Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от
16.10.2020 г. се установява, че ищецът е декларирал доход в размер на 2897,04
лв./7866,50 лв.
От представената Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от
04.04.2021 г. се установява, че ищецът е декларирал доход в размер на 6311,28
лв./11672,29 лв.
От представеното Удостоверение № 12-00222723/17.01.2025 г. на НОИ,
ТО-Пазарджик се установява, че ответника за периода от 01.01.2007 г. до
30.04.2018 г. е получила под формата на обезщетение или помощи сумата в
размер на общо 7620,18 лв..
От представеното Удостоверение изх. № **********-1/17.01.2025 г. от
НОИ, ТО-Пазарджик се установява, че ответника е получила, за периода от
Октомври 2007 г. до Март 2012 г. ПОБ- чл. 54б, ал. 3 от КОС, ПОБ- чл. 54б, ал.
1 от КСО сумата в размер на общо 1801,53 лв..
От представената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза се
установи, че в изпълнение на Договора за ипотечен кредит от 31.07.2006 год.
сумата по кредита в размер на 25000.00 лв. е усвоена на 17.08.2006 год., чрез
превод с основание „Усвоена кредитна сума за покупка на жилище“ от заемна
5
сметка на С. Ж.. В заключението си вещото лице е посочило, че общият
размер на платените суми по договора възлиза на 47395.25 лв.. Установи се
още, че изплащането на сумите е извършено чрез две разплащателни сметки.
Първата от тях на името на ответника С. Ж. е посочена в т. 5 от Договора за
кредит и е с № 9093516, като чрез нея са извършвани погасителни вноски до
25.05.2010 год. общо в размер на 9 121.95 лв. за целият период. Плащанията на
погасителните вноски след 25.05.2010 г. са извършвани чрез сметка №
2360670, като титуляр на сметката е ищеца Д. Б.. След извършването на
вноски за захранване на тази сметка от нея е погасена сумата от 24 324.29 лв..
Посочено е и, че са направени и две вноски с вносни бележки от ищеца общо
за 13 949.30 лв. след което кредита е погасен изцяло, като общият размер на
погасената сума от сметката на ищеца, ведно с вноските на ръка възлиза на
38273,59 лв.. Половината от общият размер на погасените плащания възлиза
на 23697,63 лв..
От представената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза
се установи, че за периода от 07.2006 г.- 09.2020 г. приходите на ответника С.
Ж. възлизат на сумата в размер на общо 105370,37 лв.. Приходите на ищеца за
същия период са в размер на общо 82759,11 лв.. В заключението си вещото
лице е посочило, че през периода 2006-21.09.20 по сметката на ищеца са
постъпвали различни по размер суми, достатъчни за погасяване на месечните
вноски по кредита. Изложено е още, че по сметка № 2360670 на Д. Б., през
периода 25.05.10-21.09.2020 са внесени в брой общо 20 675 лв..
От разпита на свидетелката Д.С. Ж., майка на ответницата се установи,
че заедно с бащата на ответника са й дали някъде в порядъка на 10000 лв.
погасяването на кредита за апартамента това е ставало, по банков път, чрез
ИЗИ Пей, и на ръка. Свидетелката сочи, че по време на съжителството на
дъщеря й с ищеца, което е започнало през 1997 г., са й пращали пари за да
покрива разходи, защото тя плащала всички сметки, пазарувала и купувала
всичко за детето. От показанията й става ясно още, че ответницата до известно
време е внасяла пари за погасяване кредита по нейната сметка, но след това
ищецът поел задължението да ги внася, като и тогава тя продължила да му
дава пари въпреки, че била поела изцяло издръжката на семейство, тъй като
ищецът постоянно твърдял, че няма пари. От разпита й става ясно, че едва
наскоро и собственото му дъщеря разбрала, че той притежава апартамент в
София.
6
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите солидарната отговорност възниква между двама и повече
длъжници освен в определените от закона случаи, и само когато е уговорена. В
случая солидарната отговорност на страните е изрично уговорена в договора
за ипотечен кредит и се признава от страните.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябвало да
се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно
поемане на дълга от солидарните длъжници.
В случая страните не спорят, че при поемане на процесното общо
задължение към трето лице „Банка ДСК“ АД по погасяване на получения от
тях заем, във вътрешните им взаимоотношения всеки от тях е бил длъжен да
понесе половината, както и че физическия вносител на всички суми на каса в
погашение на общото задължение към третото лице „Банка ДСК“ АД, е бил
ищеца.
Спорно в случая е произхода на средствата внесени от него.
За да бъде уважен, регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия
солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя
условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е
изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата
му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването
му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга
такъв какъвто е бил в момента на погасяването.
С Решение № 827 от 15.12.2010 г. на ВКС, по гр. дело № 1328/2010 г. на
ГК, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, че солидарния длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми
по чл. 127 от ЗЗД без преди това да е платил на кредитора такава част от
солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Това
разрешение произтича от самото правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, което
7
изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците,
солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част. Следователно не
може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без
първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението,
която да надхвърля припадащата му се част.
Принципното разбиране на ВКС, че за да бъде уважен регресният иск
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД законодателят поставя условието солидарният длъжник
да е изпълнил нещо в повече от своята част за сметка на останалите длъжници,
е застъпено и в други решения - Решение № 676 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2179/2008 г., II г. о., Решение № 279 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4694/2017 г., IV г. о., Решение № 196 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6068/2014 г., IV г. о.
От данните по делото се установи, че общият размер на платените суми
по договора възлиза на 47395.25 лв.. Припадащата се част за всеки солидарен
длъжник е 23697,63 лв.. От приетата без възражения експертиза се установи,
че по време на съвместното им съжителство ищецът е платил със средства
внесени по негова сметка общо сумата от 38273,59 лв. в погашение на
процесния кредит, а от сметката на ответницата се установи да е изплатена
сумата от 9 121,95 лв.. По принцип се презюмира, че средствата по банковата
сметка са собственост на нейния титуляр. В настоящия случай от показанията
на единствения разпитан свидетел по делото се установява, че докато са
живели на семейни начала страните по делото ответницата е поела освен
грижата за детето и поемането на задълженията за погасяване на сметки за
ток, вода и закупуване на храна, лекарства и лечение. От разпита й става ясно
още, че ответницата първоначално е погасявала кредита, чрез своя сметка, но
впоследствие ответникът поел това задължение. От показанията на
разпитания свидетел се установява, че ответницата е давала пари на ръка на
ищеца за погасяване на процесния дълг и в периода след като той се е
изплащал по нейната сметка, но не се доказа кога и в какъв размер са били
тези плащания. Съдът при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК
кредитира изцяло показанията на този свидетел, като логични,
последователни и кореспондиращи с приетите по делото експертизи. От друга
страна от изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установи, че за
периода за периода от 07.2006 г.- 09.2020 г. приходите на ответника С. Ж.
възлизат на сумата в размер на общо 105370,37 лв., а тези на ищеца за същия
8
период са в размер на общо 82759,11 лв.. Тук е мястото да се посочи, че
нормалната житейска логика диктува, че докато страните са живели на
семейни начала, за което няма спор, че е продължило до пълното погасяване
на процесния кредит, то разходите за „семейството им“ е логично да са
поемани общо от двамата. Макар законът да не придава юридическа стойност
на фактическото съжителство на семейни начала, то в настоящия случай по
един безспорен начин от гласните доказателства, а и с оглед на изключително
дълготрайната връзка продължила между страните се установи, че макар и на
него да му липсва характерната форма „брак“, то отношенията между
страните са били такива, които и от морала, и от обичая следва да бъдат
приравнени на такива като между съпрузи.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основния
факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено
установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с
основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде
източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският
процес не въздига определени видове доказателствени средства като по-
значими или категорични в сравнени с други.
При съвкупна преценка на веригата от косвени доказателства- гласните
доказателства, нормалната житейска логика, морала, обичая и приетите без
възражения от страните експертизи, които съдът намира за достоверни и в
такава връзка, че са достатъчни да установяват по един безсъмнен начин
главния факт, съдът достигна до извода, че ответницата, в чиято тежест бе да
установи пълно и главно погасяване на процесното вземане, макар и чрез
верига от косвени доказателства по един несъмнен начин доказа факта на
плащане на припадащата й се част от дълга, поради което искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
9
ответника следва да бъдат възложени сторените от ответницата разноски в
размер на 1300 лв., съгласно представените доказателства и списък по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Велинград, бул. „***** II“ № 20А, против С. Ж. Ж., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Велинград, бул. „********“ № 206, ет. 5, ап. 1, иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, с който иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 23697,63 лв., представляваща надплатено от него
задължение по договор за ипотечен кредит от 31.07.2006 г., сключен с „Банка
ДСК“ ЕАД, финасов център Бургас, ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба- 18.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, бул.
„***** II“ № 20А, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С. Ж. Ж.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, бул. „********“ № 206, ет. 5, ап. 1,
сумата от 1300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10