Решение по дело №156/2019 на Окръжен съд - Плевен

                Р Е Ш Е Н И Е №

                         гр.Плевен, 10.05.2019г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ……….. Анелия Докузова .......……… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 156 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 34 от 10.01.2019г.  по гр.д. №4097/2018г. Плевенски Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от ”„*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ № **, офис – сграда ***, ет.** офис ** против  А.Б.В., ЕГН **********, искове  с  правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за установяване вземането на кредитора за  следните суми: 1819,64лева /хиляда и осемстотин и деветнадесет лева и 64 стотинки/ - главница по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от *** г. до **г.; 227,05лева /двеста двадесет и седем лева и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от периода от **г. до **г. /датата на прехвърляне на задължението/; 156,50лева /сто петдесет и шест лева и 50 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от **г. до датата на подаване на заявлението в съда,законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението ***г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №*** /02.03.2018г. по ч. гр.д. № 1486/2018г. - по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛИЛ предявените от ”„****“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „****“ № **, офис – сграда ***, ет.**, офис ** против  А.Б.В., ЕГН **********, искове  с  правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1819,64лева /хиляда и осемстотин и деветнадесет лева и 64 стотинки/ - главница по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от**г. до ***.; 227,05лева /двеста двадесет и седем лева и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от ***г. до ***г. /датата на прехвърляне на задължението/; 156,50лева /сто петдесет и шест лева и 50 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪДИЛ „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „***“ № **, офис – сграда ***, ет.***, офис ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата 100лв., представляваща възнаграждение за ВЛ.

Недоволна от така постановеното решение е останала „****“ЕАД гр.С., представлявано от Изп. директори Н.Т.С.и М.Д.Д.– по отделно - чрез юрк.С. Д.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от дружеството обективно съединени искове, като бъдат присъдени на дружеството и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна А.Б.В. чрез особения представител адв.Е. М. е взела становище, че жалбата е неоснователна. 

Въззивният съд като обсъди оплакванията на Дружеството -  жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Не се спори между страните и се установява от Справка от 02.04.2019г. – л.33 от делото на ПлОС, че в ТР като ЕАД е вписано Дружествата – цесионер и жалбоподател.

Безспорно е също така и се установява от приложеното ч. гр.дело на ПлРС, че на 01.03.2013год. ищецът  е депозирал в ПлРС заявление срещу ответницата за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед за изпълнение за сумите, както следва: 1819,64лева – главница,; 227,05лева - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от ***. до ****г. /датата на прехвърляне на задължението/; 156,50лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от ***г. до ***г. - датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението ***г. до изплащане на вземането, както и сумата от 94,06лв. разноски по делото от които 44,06лв. за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

В Заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от  задължение по Договор за стоков кредит № ****/*******г., сключен между „********“ЕАД и А.Б.В. на ***г., и Приложение № **/19.05.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. от страна на „**************“ЕАД в полза на „********“ЕАД.

Съобщението за връчване на Заповедта е върнато в цялост – л.10 от заповедното с данни, че къщата е съборена и няма адрес в гр.П., ул.**** № ***, след което след Справка в НАП за действащи ТД на длъжника – л.19 и неустановяване на такива, ПлРС е указал на ЕАД в едномесечен срок да предявят иска за установяване на вземането си.     Искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е предявен от Дружеството – въззивник в преклузивния срок по чл.415 ал.4 ГПК – л.22 от заповедното и датата на ИМ – 01.06.2018г., поради което искът и обжалваното решение, постановено по същия, са допустими.

Безспорно по делото е, че вземанията произтичат от Договор за стоков кредит от 30.08.2016г., сключен между „**********“ЕАД и ответницата, с който Дружеството е отпуснало на ответницата стоков кредит в размер на 1658лв. за закупуване на стоки, описани в Договора за кредит, продавани от магазин ****. Ищецът се легитимира с Приложение №** към Рамков договор за покупко-продажба на вземания от ***********., по силата на което вземанията на ЕАД, произтичащи от Договора за стоков кредит са му били прехвърлени изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че цесията е съобщена на длъжника. Кредитополучателят е следвало да върне сумата по кредита в срок до *********., на 24 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит – л.11 от делото на ПлРС. В хода на исковото производство предстояло да настъпи и крайния уговорен падеж на задълженията.

Понастоящем, а и преди постановяване на решението на ПлРС от ******г., срокът на Договора е изтекъл и не са представени доказателства за неговото изпълнение, освен установената от заключението на СИЕ платена една месечна вноска. Предвид чл.235 ГПК не е необходимо да се изследва настъпила ли е предсрочната изискуемост на Договора за стоков кредит след като срока на Договора е изтекъл и не се сочат доказателства за изпълнение по същия.

Като евентуален е предявен и осъдителен иск - за непадежиралите вноски по същия Договор, обявен от кредитора за предсрочно изискуем с ИМ за непадежиралите към *********г. вноски.

Ответницата не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес *** – къщата е съборена – л.54 от делото, поради което и е назначен особен представител, който в подадения Отговор на исковата молба е оспорил исковите претенции. Възразил е, че Договора за цесия не е породил действие спрямо длъжника, тъй като представеното уведомително писмо от пълномощника на цедента не е достигнало до ответницата – подписа на разписката от ***********г. не е на А.Б.В.. Оспорва подписа на ответницата под разписката – л.42 от делото.

Спорно е дължи ли ответницата сумите, за които е издадена Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

          За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата инстанция, както и заключенията на СГРЕ и СИЕ.  

          Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

          За да отхвърли исковете ПлРС е приел, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответницата на ищеца. Уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответницата заедно с преписа от исковата молба и доказателствата, защото оспорването на подписа лично на разписката за връчване на уведомлението видно от заключението на СГРЕ е проведено успешно – подписа не е на А.Б.В..

         Приел също така, че с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не  е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

          Уведомяването на длъжника  е предвидено с цел  същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на  неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Намерил също така, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, но по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника.

          По ч.гр.д. № 8780/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, не е връчена и на основание чл.47 ал.5 от ГПК, защото къщата е съборена,  и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск почл. 422 от ГПК.

        В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистриран трудов договор.

        Назначен е и се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения Договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответницата. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Приел също така, че в практиката си  по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,  че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е  уведомен за цесията с   изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, е достигнало до него. В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано на  липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.

        Тези изводи се приемат от настоящия състав на решаващия съд. Към това следва да се добави т.4Г от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС на РБ, съгласно която когато частното правоприемство се основава на даговор за цесия , прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на длъжника. На общо основание трябва да се представят доказателства за уведомяване на длъжника , т.к. в противен случай прехвълянето на вземането няма действие по отношение на него – нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД е императивна и особения представител по реда на чл.47 ГПК, т.е. защото длъжника не е установен, не може да изпълни изискването на Закона.

Неоснователни са оплакванията, че по Договор за кредит длъжникът е бил задължен да уведомява кредитора за всяка промяна на адреса си. Видно от общите Условия в същите не се съдържат специални уговорки на страните за получаване на кореспонденция по Договора, освен т.9 от същите досежно получаване на СМС, имейли и обаждания. Твърдението в жалбата, че две съобщения до ответницата са се върнали с данни че получателя се е преместил на друг адрес ене съответства на представената разписка – л.42 от делото на ПлРС връчена лично на лицето на адреса ул.********№ ****, но в последствие установено със СГРЕ, че подписа не е на лицето.

Като е достигнал до същите правни изводи, ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и чл.81 ГПК искане за разноски от ЕАД – жалбоподател има, но не му се дължат разноски за настоящата инстанция, защото жалбата е неоснователна.

Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

 

     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/10.01.2019г., постановено по гр.д. № 4097/2018г. на Районен съд гр.Плевен – седми граждански състав, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.