РЕШЕНИЕ
№ 4200
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330109136 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Й. С. П. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930, 58 лева по чл.8 от
сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № **********/********* към
Искане № **********, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за
пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в
допълнително представено писмено становище по делото съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата размер на
адвокатското възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен
Договор за паричен заем № ********/******* към Искане № *******, по силата на който
ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 1 000 лева със срок за
1
връщане 12 месеца – на 12 равни месечни вноски, платими на 11-то число, считано от
********** г., като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към
Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя: Ипотека върху
недвижим имот, Особен залог върху движимо имущество, Банкова гаранция или Ценна
книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от
Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
930, 58 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към
Договора.
Както се установява от посочените разпоредби на Договора и Общите условия към
него и от заключението от ********* г. на вещото лице по **** М. М., с включването на
неустойката в размер на 930, 58 лева към годишния процент на разходите по Договора, тя
оскъпява кредита с 93, 058 % годишно (и 7, 755 % месечно).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума,
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930, 58 лева по чл.8 от Договора за кредит
противоречи на принципа на добрите нрави и заобикаля материално-правните изисквания на
чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените
основания и следва да бъде прогласена нищожността й.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените
разноски за производството по делото в размер на 200 лева – платена ДТ и депозит за ****,
а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на
пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева –
като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че
посоченият размер е минималният такъв по Наредбата на ВАдв.С, съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 930,
58 лева по чл.8 от сключения в гр. П. между Й. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„**********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********” № **, адв. Е. И., И “Креди
Йес” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
“Лозарска” № 12, представлявано от ********** В. М. И., със съдебен адрес: гр. С., ЖК
„*******************“, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, адв. Д. М., Договор за паричен заем №
2
************/***** г. към Искане № *****, КАТО противоречаща на принципа на добрите
нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Й. С. П., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200
лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Е. Г. И., със служебен
адрес: гр. П., ул. „*********” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност
на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3