Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Велико Търново, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
697/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК във вр. с
чл. 4, ал. 1 и чл. 1, ал.
1, т. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба от 10.11.2020 г. на И.Г.Д.
*** против Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов, потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020
г. на началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов, с който на оспорващия са
определени задължения за данък върху притежавано от него моторно превозно
средство (МПС) за периода на 2014 - 2018 г. в размер на 198.69 лева.
Жалбоподателят оспорва процесния акт като нищожен, тъй
като противоречи на Конституцията на страната, доколкото според същата МПС се
облагат с местен данък, чийто размер следва да се определи в
наредба на съответния общински съвет, а до 26.04.2018 г. Наредбата за определяне
на местните данъци на територията на Община Свищов не е съдържала разпоредба, която да определя размера на този данък конкретно за вида на МПС, притежавано от оспорващия. В
съдебно заседание жалбоподателят и надлежно упълномощеният от него процесуален
представител поддържат жалбата и искането си за нищожност на АУЗ, като
представят писмени бележки, в които доразвиват довода си за недопустимост на
облагането на аналогия на процесното МПС, което е конституционна нетърпимо и налага
прогласяване на АУЗ за нищожен. Претендират разноски по списък.
Ответникът -
началникът на отдел Отдел „Общински приходи“ – Свищов, чрез процесуалните си
представители от АД „Ш. и Янков“, оспорва депозираната жалба като недопустима и
неоснователна. Счита, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган и
отговаря на материaлноправните и
процесуалноправните изисквания на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Намира, че след като
процесният АУЗ е платен и жалбоподателят не е предприел действия за
освобождаването си от местен данък по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, то не може
да претендира заявената нищожност понастоящем. По тези мотиви моли за отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид жалбата, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото няма никакъв спор за фактите: На 04.10.2013
г. И.Г.Д. *** придобил четириколесно ПС, марка Кванг Янг Кимко (договор за
покупко-продажба на л. 33, гръб от приобщеното към настоящето дело друго такова
№ 557/2020 на АСВТ), което регистрирал в КАТ с рег. № ***. Според представеното
от Д. Свидетелство на регистрация на МПС (л. 6 от делото) превозното средство е
с категория L6е.
Собственикът на МПС подал данъчна декларация за
регистрацията му, в която посочил данните съгласно свидетелството за
регистрация, вкл. категорията на МПС - категория L6е. (л. 32 от адм. д. № 557/2020 на АСВТ).
След обработка на тази декларация, на Д. е изпратено
Съобщение № **********/20.11.2013 г., в което няма определени задължение за МПС
за 2013 г., но изрично е посочено, че ПС е такова от категория L7е.
Недоволен от така определената категория на МПС, жалбоподателят
оспорил данъчната декларация по чл. 54 от ЗМДТ и определената от ответната администрация
категория на МПС с нея.
По повод тази жалба ответникът поискал становище от ЦУ
на НАП относно облагането на процесното МПС с местен данък. Полученото
становище било, че за целите на данъчното облагане по ЗМДТ би била приложима
нормата на чл. 55, ал. 12 от закона, която предвижда, че Общинският съвет определя
с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни в размер от 50 до 150 лева.
Това становище на НАП било изпратено на И.Г.Д. като отговор на жалбата му (л.
11 и 12 от делото).
Във връзка със същото МПС, с АУЗ по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов на И.Г.Д. *** като собственик са определени задължения за данък върху
моторно превозно средство (МПС) за периода на 2014-2018 г. в размер на 198.69
лева. Производството по издаване на АУЗ е започнало служебно – на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК, след като е констатирано, че за декларираното МПС не са
внесени дължимите суми за местен данък от придобиването му, поради което са
установени задължения за такъв и са определени лихви за просрочие за периода
2014 – 2018 г. вкл., като общата сума за това е 198.69 лева. Процесният АУЗ,
който е редовно връчен на задълженото лице на 14.11.2019 г., видно от известие
за доставяне на л. 25 от приобщеното дело. Не е спорно, че жалбоподателят е платил
доброволно част от сумата, а за остатъка е инициирано принудително изпълнение.
Междувременно жалбоподателят по настоящето дело е
оспорил валидността на този АУЗ директно до съда, като въз основа на тази жалба
е било образувано адм. д. № 557/2020 г. по описа на АСВТ. С влязлото в сила на
01.10.2020г. Определение № 320/16.09.2020 г. на АСВТ по това дело, съдът е
приел, че по искането за нищожност се дължи произнасяне първо от решаващия
орган, доколкото по правилата на ДОПК оспорването по административен ред и
изчерпването на възможността за произнасяне от решаващият орган по жалба против
АУЗ е процесуална предпоставка за съдебното оспорване, вкл. и досежно валидността
на АУЗ. По тези мотиви съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. като
недопустима, като преждевременно подадена и е прекратил производството по нея,
след което е изпратил тази жалба, ведно с приложенията на ръководителя на звено
„Местни приходи“ при община Свищов за произнасяне по компетентност като решаващ
орган.
Въз основа на горепосоченото определение на съда,
началникът на Отдел „Общински приходи“ – Свищов – като решаващ орган, се е
произнесъл с Решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020 г., като
е постановил едновременно отказ да разгледа жалбата против АУЗ по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов като недопустима, защото е подадена срещу влязъл в сила акт, но
същевременно е и отказал да уважи същата и се е произнесъл по същество, като е
потвърдил законността на Акта. Този акт на решаващия орган е съобщен на
жалбоподателя на 09.10.2020 г.
Недоволен от този развой на производството (и вероятно
защото Решението, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020 г. на
началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов не съдържа никакво указание за
срока и реда за обжалване), И.Г.Д. е депозирал нова жалба – с вх. №
94-Ж-131/14.10.2020 г.), против вече против потвърдения от решаващия орган АУЗ,
като е адресирал тази си жалба до кмета на Община Свищов. С нея по същество
отново иска прогласяването като нищожен на вече потвърдения веднъж по
административен ред АУЗ и въз основа на нея вече е образувано настоящето дело.
Като писмени доказателства по делото са приети
материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изпратена с писма с рег. индекс № 11-00-1562/12.11.2020
г. и № 94-Ж-117/23.11.2020 г., заверено копие от Заповед № 72 РД 01-03/29.01.2019
г. на Кмета на Община Свищов за определяне на служителите, имащи правомощия на
органи по приходите и общинската наредба за местните данъци и такси в Община
Свищов.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община – Свищов,
потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020 г. на
началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов, с който на И.Г.Д. *** са
определени задължения за данък за четириколесно МПС, марка Кванг Янг Кимко с
рег. № ***. за периода на 2014-2018 г. в размер на 198.69 лева.
Въз основа
на изложеното досежно фактите по делото съдът вече е изложил подробни мотиви за
допустимостта на настоящата жалба в разпореждането си от 15.12.2020 г., които не
се налагат да се преповтарят и в това решение, доколкото същите са валидни и
понастоящем. В допълнение следва да бъде посочено само, че нито признанието на
дълга (въпреки че плащането на същия не е такова), нито самото предварително
изпълнение на задължението препятстват последващо оспорване на акта, с който данъкът
е определен по размер. Нещо повече, оспорването на актове, с които се определят
данъчни задължения не спира по начало изпълнението на тези актове и
предварителното плащане не само не е недопустимо, но е целено и предвидено
законодателно. На края, какъвто и да е предварителен отказ от право на съдебно оспорване
не произвежда никакво правно действие и всички доводи на ответника в насока на недопустимост
на това основание на жалбата са несъстоятелни. Същото важи и за възражението за
преждевременност на настоящата жалба, защото по нея не се бил произнесъл и кмета
на общината, след началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов. След като е
налице потвърждение (макар и доста неясно и вътрешно противоречиво като съдържание)
от страна на последния като решаващ орган, произнасяне от страна на кмета по
вече потвърдения от решаващия орган АУЗ би било недопустимо, а и без правна
стойност, особено да определи допустимост на жалбата до следващата инстанция –
съда. Накрая, настоящата жалба не е преклудирана от изтичането на 14 дневен
срок след връчването на АУЗ, защото предмет на същата е валидността му, а тази
проверка съдът дължи без ограничения във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК.
Разгледана
по същество подадената жалбата обаче е неоснователна, тъй като оспореният АУЗ е
валиден административен акт. Мотивите на съда за този извод са следните:
Предмет на
спора по настоящето дело е само валидността на процесния АУЗ. В
законодателството няма легална дефиниция за понятието „нищожен административен
акт“, а има законово установени критерии за неговата законосъобразност.
Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната
теорията, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл.
146, т. 1 и т. 2 АПК, а тези по т. 3 - т. 4 от същия текст, принципно обосновават
незаконосъобразност на ИАА. Като критерии за нищожност в правната литература се
посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на
установената форма на акта, особено съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушения на материалния закон -
акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от
нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ
предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната
практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените доктринарни
критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за
прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове,
които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не
могат да породят правни последици.
Следователно,
на първо място, нищожен е този административен акт, който е издаден от
некомпетентен орган, т.е. от орган, който не е овластен за това в пределите на
неговите правомощия. Процесният АУЗ е издаден от Катя Банкова, на длъжност старши
експерт приходи – т.е. орган по приходите при Община Свищов. В тази връзка за
преценка законосъобразността на оспорения акт досежно твърдения порок
(нищожност), съдът счита за необходимо да посочи следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от същия
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината. В конкретния случай, видно от приложената към
делото Заповед № 72 РД 22-01-03/29.01.2018 година (лист 78) кметът на Свищов е
определил служителите от общинската администрация, които имат правата и
задълженията на органи по приходите, измежду които е и Катя Банкова – старши експерт
„Приходи“, която е издала процесния АУЗД. С оглед на това настоящият състав на
АСВТ намира, че процесният акт е издаден от оправомощено за това длъжностно
лице, в кръга на неговите правомощия.
На второ
място, следва да се посочи, че АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК е издаден и в предвидената от закона писмена форма. Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване, макар и същите да са оскъдни. От изложените фактически
основания се установява, че задълженията на дружеството за данък МПС за 2014 г.
- 2018 г. са определени въз основа на подадената декларация по чл. 54 от ЗМДТ с
вх. № **********/20.11.2013 г., като е уточнено, че се касае за четириколесно
ПС извън леките автомобили, което е заведено в общината освен на база тази
декларация и собствените данни и данни от трети лица за характеристиките му. Като
правни основания за издаване на акта е посочена нормата на чл. 107, ал.3 от ДОПК. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци
и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.
Съгласно тази правна норма „Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на
задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт
за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се
издаде и служебно (бел. моя) при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато
не е подадена декларация или задължението
не е платено в срок и не е извършена ревизия“. В случая действително
дължимото не е платено в срок и след като това е така правилно е пристъпено към
издаване на АУАЗ.
В случая,
противно на твърденията на жалбоподателя, са налице и материално-правните
предпоставки за издаване на АУЗ по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. По-конкретно, установява се от представената
декларация по чл. 54 от ЗМДТ, както и от приложения документ за собственост, а
и по същество не се оспорва от страните, че в рамките на периодите, за които на
Д. са определени задълженията, той е бил собственик на описаното в акта
четириколесно ПС. От тези факти следва качеството на жалбоподателя на данъчно
задължено лице по отношение на това ПС на основание чл. 1, ал. 1, т. 5, чл. 52,
т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ. По силата на посочените норми облагат се с местен данък
– такъв постъпващ в бюджета на общините, превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците
на превозните средства. В тази връзка противоречи на цитираните норми от ЗМДТ
възражението на оспорващия за нищожност на акта, поради абсолютната липса на правно
основание за облагането на притежаваното от него ПС. Конституцията определя
като правило облагането на две категории активи – доходи и имущество. Кои
доходи и кои имущества подлежат на облагане Конституцията изисква да се определи
със закон. Съобразно закрепения в чл. 64 от Конституцията принцип на
законоустановеност на данъците, ЗМДТ в цитираните чл. 1, ал. 1, т. 5, чл. 52,
т. 1 и 53 установява дължимостта на местен данък за всички ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната,
като определя за данъчно задължено лице техния собственик. Тоест правното основание
за съществуването на данъчно задължение за жалбоподателя във връзка с притежавано
от него какво и да е ПС, ако е регистрирано за движение, е именно ЗМДТ и по-конкретно
чл. 1, 52 и 53 от ЗМДТ вр. чл. 64 от Конституцията. С процесния АУЗ е определен
именно местен данък от вида предвидения в чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, а адресат е
лицето посочено в чл. 53 от ЗМДТ.
Чл. 58 от ЗМДТ определя кои от МПС, за които иначе би се дължал местен данък, се
освобождават от него. По делото не се твърди МПС на жалбоподателят да е такова
освободено от местен данък МПС. Жалбоподателят всъщност оспорва размера на
данъка с мотива, че в общинската наредба не определя данък точно за вида на
МПС, което той притежава и всъщност без основание за това МПС, което е от
категория L6е се прилага данъка, дължим за МПС
категория L7е. АТВ, вкл. от вида на процесното
не са сред освободените от облагане ПС и за тях важи общия принцип за
облагането им с местния данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ. След като това е така, всякакви
други възражения, вкл. за размера на данъка не касаят валидността на АУЗ, а
евентуално биха били такива за законосъобразното определяне на размера на
данъка, при това било в наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, било в АУЗ. В случая
обаче, производството е само за валидността на АУЗ. В оспореният акт има
посочено съществуващо правно основание за облагане и то е в съответствие с
изложените в него фактически основания за притежавано МПС. А дали местният
данък за това МПС е дължим в тези размери е въпрос на преценка за
законосъобразност, каквато обаче в настоящото производство не може да бъде
извършвана.
В тази
връзка следва да се отбележи, че е неоснователно възражението, че Конституцията
не позволявала определяне на данъчни задължения по аналогия и това прави АУЗ,
определящи задължения по аналогия нищожни, като лишени от всякакво основание.
Чл. 60, ал. 1 от Конституцията, цитиран от жалбоподателя, е неотносим към въпроса
за данъчните задължения, а облагането по аналогия е правно регламентирано в
ДОПК като самостоятелно специфично производство (вж. напр. чл. 122 и сл. от ДОПК) и никога не е била поставяна под въпрос от теорията и практиката конституционосъобразността
на разпоредбата. Освен това, ЗМДТ определя параметрите на размера на дължимите
местни данъци от собствениците им, като делегира на общинските съвети да
определят точните размери на същите с нарочна наредба съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Чл. 55-57 от ЗМДТ определят начина на определяне на размера на местния
данък за различните видове МПС, като следва да се отбележи, че изброяването там
не е и никога не е било изчерпателно. Това е така, защото например чл. 55, ал.
11 предвижда, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини, извън посочените
преди това конкретни видово, в размер от 25 до 75 лв. Дали се е позовал на правилната
правна норма относно размера на данъка и дали ответникът е изчислил правилно
данъка за процесното МПС, вече се каза, е въпрос на проверка на законосъобразността
на АУЗ, но срокът за проверка на този порок е изтекъл и настоящата жалба касае
само валидността на акта. Следва обаче да се отчита обаче и че правното
основание за определяне на размера на данъка не обвързва съда и същият винаги дължи
свой собствен отговор на въпроса, защото винаги е инстанция по същество по
данъчните дела, но това е възможно само в производство по оспорване на
законосъобразност на АУЗ. Въпросът за точния размер на дължимия данък не е въпрос
на валидност на акта, с който е установен, защото общото правило е, че всички
МПС за облагаеми и отвъд този принцип е въпрос вече само на правилно приложение
на закона да се определи точната данъчна основа съобразно вида на МПС и
съответно – размера на данъка, дължим за него. Нищожен би бил само този акт,
който определя несъществуващ данък. Да се приеме, че след като ЗМДТ и
съответната общинска наредба не е определяла отделно данък за АТВ от вида на притежаваното
от Д. до 2018 г. означава да се приеме, че тези ПС са били освободени от данък,
което не е така, защото те не попадат в нито една от хипотезите на чл. 58 от ЗМДТ, а тази норма не може да се тълкува разширително при законовия принцип за облагане
с местен данък всички МПС, намерил израз в чл. 1, 52 и чл. 53 от ЗМДТ.
По изложените мотиви съдът намира, че оспореният АУЗ не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи платен адвокатски
хонорар. Неоснователно е обаче възражението му, че спорът бил без материален
интерес, защото касаел валидността на акт. Настоящето дело има за предмет валидността
на акт, установяващ данък за МПС и стойността му се определя от размера на установения
с него данък, който възлиза на общо 198.69 лева. След като това е така, дължимият
адвокатски хонорар за делото възлиза на 300 лева, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения вр. чл.4, ал. 1, изр. последно от ЗМДТ.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК
вр. чл.4, ал. 1, изр. последно от ЗМДТ, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Д.
*** против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при Община
– Свищов, потвърден с решение, обективирано в Писмо изх. № 94-Ж-117/07.10.2020
г. на началника на Отдел „Общински приходи“ – Свищов.
ОСЪЖДА И.Г.Д. *** с ЕГН **********,*** разноски по делото в
размер на 300 (триста) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването
му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: