М О
Т И В И
към
Присъда № 58 / 02.04.2014г. по НОХД №235 от 2014г. по описа на БОС
Производството
е образувано по внесен в Бургаски окръжен съд обвинителен акт от Окръжна
прокуратура гр.Бургас против А.В.В., ЕГН ********** с обвинение за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и ”б”от НК.
Съдът е съобразил, че са налице
предпоставките на чл.370 ал.1 от НПК и насрочил за разглеждане делото по
особения ред, предвиден в глава двадесет и седем от НПК. В съдебно заседание е
разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че
събраните по делото доказателства в досъдебното производство и направените
самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият е признал изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е заявил, че не желае да се събират доказателства относно тези факти.
Защитникът му счита, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на глава
двадесет и седма от НПК, като моли съда да приложи чл.58а ал.1 от НК при
определяне на наказанието.
Представителят
на Окръжна прокуратура намира обвинението срещу подсъдимия за безспорно
доказано, като смята, че събраните по делото доказателства изцяло кореспондират
с направените в съдебно заседание самопризнания. Пледира на подсъдимия да се
наложи наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдът, след изслушване становищата на
страните е взел решение производството да бъде разгледано по реда на
диференцираната процедура, уредена в посочените по-горе законови текстове и постановил
предварително изслушване на основание чл.370 ал.4 вр. ал.2 от НПК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства се установи следното:
В края на месец
август 2013г. подсъдимият и свидетелите К. К., С. Б., И. К. и Н. А. работили
като дървосекачи в гората над село Б., община Несебър. На 29.08.2013г. след обяд се почерпили и
решили да посетят гр.Несебър. В посоченото населено място отново консумирали
алкохол, като около 22.30-23.00 часа се придвижили до село Равда. Купили си
бира от магазин, близо до ресторант „Варварите” и подсъдимият предложил да
извършат кражба на вещи от някой пешеходец. По същото време в непосредствена
близост до спирката, намираща се срещу посоченото заведение преминавали
пострадалата Н.М. и приятелката и Л.С. Двете гражданки на Б. били на почивка и се прибирали към
хотела си. Подсъдимият тръгнал тихо след жените, приближил се към М. и със сила
издърпал дамската чанта, която потърпевшата носила на лявото си рамо. Веднага
след това избягал от местопрестъплението. Чантата, заедно с личните документи
на М. изхвърлил в храстите край пътя в
посока гр.Несебър, а сумата от 100 лева и мобилния телефон на пострадалата
марка „Самсунг” взел със себе си. Уведомени били органите на реда, които се
отзовали веднага на повикването. Дежурните полицаи от РУП- гр.Несебър свидетелите- И. А. и Н. Е. поканили пострадалата да се качи в служебния автомобил и
заедно да огледат района с цел установяване и разпознаване на извършителите, но
при извършения обход В. и приятелите му не били открити. По време на проведеното
разследване извършителят на престъплението бил открит, като на 16.09.2013г.
доброволно предал мобилния телефон на М..
Описаната фактическа обстановка се установява
от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.М., Д. С., Н. А., И. К., К. К., С. Б., С. К, Т. И., Н. Е. и И. А.,
заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза,
извършеният оглед на вещественото доказателство, направения обиск на
извършителя, както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства- справка за съдимост, справка за криминалните
прояви на подсъдимия, писмо от Районен център 112 гр. Бургас, справка за
фиксинга на БНБ за евро към инкриминираната дата.
Съдът кредитира изцяло направените самопризнания от
подсъдимия, като намира разказа на В. за достоверен, тъй като кореспондира с
всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства. Съдебният
състав, след като анализира внимателно показанията на разпитаните по делото
свидетели и обсъди връзката им с останалите доказателства, счита същите за
обективни и верни. Всички разпитани лица са съобщили коректно и добросъвестно
това, което знаят по случая, без да демонстрират пристрастия или предубеденост.
По този начин е събрана информация за времето на извършване на деянието,
мястото на неговото осъществяване, поведението и описанието на подсъдимия.
Вещото лице,
изготвило назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е дало
мотивирано и изчерпателно заключение за пазарната стойност на откраднатите вещи
към инкриминираната дата. По тези съображения следва да бъде прието без резерви.
Съдът намира, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил
от обективна страна признаците от състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, като на 29.08.2013г. в с.
Равда, община Несебър, отнел чужди движими вещи – бяла дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 12,00 /дванадесет/ лева и находящите се в нея
мобилен телефон, марка Самсунг с две сим карти на стойност 111,00 /сто и
единадесет/лева, дамско портмоне на стойност 7,50 /седем лева и петдесет ст./ и
сумата от 100,00 /сто/ лева, общо на стойност 230,50 /двеста и тридесет лева и
петдесет ст./ лева от владението на белоруската гражданска Н.М. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпване на
чантата от рамото на пострадалата и деянието е извършено при условията на
опасен рецидив.
Грабежът е
типично съставно престъпление, що се отнася до неговото изпълнително деяние. То
включва в себе си два функционално свързани акта, всеки от които представлява
едно самостоятелно престъпление. Първият е принудата, квалифицирана като
престъпление по чл. 143 НК. Вторият е кражбата, при която се отнема чужда
движима вещ от владението на другиго, с намерение тя да бъде присвоена. В същото
време принудата, психическа или физическа, във всички случаи е насочена към постигането на
точно определен резултат- противозаконното отнемане на чужда движима вещ. Касае
е за две групи отношения- първата група са имуществените правоотношения (включително и правото на
собственост), а втората група обхваща обществените отношения, които осигуряват
условията за нормалното упражняване на имуществените права. Спецификата на тези
престъпления се определя от същността на правото на собственост, което е едно
от най-важните абсолютни имуществени права и се поражда по повод на конкретна
движима вещ. Предвид абсолютния характер
на това право, собственикът има право да иска от всички останали правни субекти
да не му пречат по никакъв начин да упражнява своите основни права върху вещта.
Това изискване поражда друга специфична особеност от гледна точка на това, че
създава задължение за всички останали правни субекти да се въздържат от
всякакво действие, което би попречило на собственика да упражнява в пълнота правата си на
владение, ползване и разпореждане. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението грабеж може
да бъде осъществено само чрез действие, т. е. двата гореизложени акта могат да
бъдат извършени само чрез действие.
Първият акт на изпълнителното деяние на престъплението грабеж се
изразява в употреба на сила или заплашване при отнемането на вещта- деецът употребява
физическа или психическа принуда по отношение на лицето, упражняващо фактическа
власт върху вещта, предмет на престъплението. Целта на употребената принуда е да сломи съпротивата
на жертвата, да я мотивира да предаде вещта на дееца или да не му пречи да
установи своя фактическа власт върху нея. Вторият акт на изпълнителното деяние
на грабежа, както вече беше посочено е отнемането на вещта, при което деецът прекъсва
фактическата власт на владелеца върху предмета и установява своя фактическа
власт. При изпълнителното
деяние на това
съставно престъпление между двата акта съществува функционална връзка. Предмет на настоящето
производство е както установяване наличието на
тези две отделни форми на изпълнителното деяние, така и констатиране на връзката между употребената от подсъдимия по отношение на пострадалата сила и
настъпилия резултат- отнемането на чантата и. Няма спор, че елементите на
съставното престъпление в конкретния казус са налице, както и връзката между
тях.
Действията на подсъдимия са били предприети с цел не просто да упражни принуда по отношение на пострадалата,
като и въздейства, за да направи нещо противно на волята си, не само това,
чантата е отнета с явното намерение да бъде установена трайна фактическа власт
върху нея. Това е
причината за постъпката му и воден от това си желание, да свои чужди вещи, В. е
бил мотивиран да предприеме нападението.
Деянието е осъществено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. В. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е възникването на общественоопасните му последици и е искал същите
да настъпят. Вземайки решение да извърши престъплението, последният е бил
съвсем наясно, че предстои да направи нещо нередно и незаконно, но независимо
от тези формирани в съзнанието му представи, амбицията и желанието му да осъществи
противоправна проява са надделели.
По делото са ангажирани убедителни доказателства,
свидетелстващи за наличие на признаците на квалифицирания състав по чл.199 ал.1
т.4 от НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като В. е
осъждан многократно на лишаване от свобода, определените наказания за
последните му общественоопасни прояви са били в размер по-голям от една година,
наложени са за тежки умишлени престъпления от общ характер и са изтърпени
ефективно.
За извършеното престъпление по чл.199 ал.1 от НК е
предвидено наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода.
Отегчаващи вината обстоятелства са обремененото съдебно минало и проявената
упоритост при осъществяване на престъпления против собствеността. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът е отчел направените самопризнания, изразеното
съжаление и факта че подсъдимият в хода на съдебното производство е оказал
съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като такива следва да
бъдат преценявани и връщането на част от отнетите вещи и желанието на В. да
възстанови останалите, причинени в резултат на престъплението вреди. По тези
съображения съдебният състав счита, че наказанието следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК при постановяването на осъдителна присъда наложи минимално наказание
лишаване от свобода от пет години, намалявайки размерът му с една трета. Ето
защо за извършеното престъпление по чл. 199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК подсъдимият беше
осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да
изтърпи на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор. Съдът
е на мнение, че наложеното наказание е в съответствие със степента на обществена опасност
на дееца и е адекватно на тежестта на извършеното като в максимална степен ще
способства за постигане целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК, изигравайки своя
поправящ и превъзпитаващ ефект върху личността на подсъдимия.
Съдът прие, че не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на факултативно предвиденото наказание – конфискация
до една втора от имуществото на подсъдимия, като отчете тежкото му имуществено
състояние и обстоятелството, че близките му също не разполагат с постоянни
доходи.
Постановено е връщане на вещественото доказателство на
пострадалата М., като на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски в размер на 27/двадесет и седем/ лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:………………