РЕШЕНИЕ
№
град София, 10.05.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 15566/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
По гр.д.
№ 23374 по описа на СРС за 2017 г., 141 - ви състав е постановено решение от 05.09.2017
г., с което съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на М.С.А., ЕГН
**********, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № CD - IND
- 10(5)/ 24.02.2017г. на Т.П.и В.Л.С.- членове на Управителния съвет на „Ч.Р.Б.”
АД, ЕИК *******, като на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е възстановил същата на
заеманата преди уволнението длъжност Експерт „Логистика“ при „Ч.Р.Б.” АД и е
осъдил последното на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ да и
заплати сумата от 9159.85 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.03.2017г. до
23.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до
окончателното изплащане, отхвърляйки иска за периода от 24.08.2017г. до 01.09.2017г. С оглед
изхода на спора „Ч.Р.Б.” АД е осъдено да заплати на М.С.А., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 500.00 лв., представляваща съдебно - деловодни
разноски, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК и сумата 726,39 лв. по бюджетната
сметка на Софийския районен съд, представляваща държавна такса
и депозит за в.л. по уважените искове.
Недоволен от съдебното решение, в уважителната му
част, е останал ответникът „Ч.Р.Б.” АД, който в
законоустановения срок е подал въззивна жалба, в която се твърди
неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на
формално основание за отмяна на уволнението за твърдените нарушения по т.1 и
т.9 за поръчка № № 10001865 от заповедна за уволнение, поради неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 193, ал.1 КТ. Освен това се твърди неправилност на изводите
на съда и по отношение липсата на съответствие между извършените нарушения от
страна на въззиваемата страна и наложеното й наказание. Представя се подробно
становище в подкрепа на направените възражения.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата М.С.А., с който се твърди неоснователност на възраженията
на въззивника и правилност на съдебното решение в обжалваната част. Претендират
се разноски за производството.
Страните не представят нови доказателства и не сочат
нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част. По отношение на неговата правилност в обжалваната част, съдът намира следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът е разпрострял действието на чл. 193, ал.2 КТ и спрямо останалите нарушения, посочени в заповедта за уволнение. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че изискването на чл. 193 КТ не е спазено единствено по отношение на нарушенията визирани в т.1 и т.9, за конкретната поръчка, от Заповедта за уволнение. Съответно е приел, че налагането на дисциплинарно наказание за тези нарушения е незаконосъобразно само на това формално основание.
На следващо място неоснователно е възражението на въззивника, че досежно наличието на формално основание за отмяна на уволнението поради неизпълнение на задължението на работодателя, вменено му от разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, съдът не е съобразил трайната съдебна практика. Действително, съобразно същата, искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. Видно е обаче, че сочените в т.1 от Заповедта нарушение не фигурира по никакъв начин, нито в искането по реда на чл. 193 КТ, нито в посочения в него доклад, изготвен от Д.У.за констатирано нарушение на трудовата дисциплина. Липсват и дадени обяснения от служителката относно това твърдяно нарушение и е налице неизпълнение на формалното изискване за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, предвидено в чл. 193, ал.1 КТ по отношение на посоченото в т.1 от Заповедта за уволнение нарушение.
Съдът приема, че горното съответно се отнася и до твърдяното в т.9 от Заповедта за уволнение нарушение по повод поръчка № 10001865, досежно което първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице формална незаконосъобразност. От представените писмени доказателства се установи, че нарушение на работника във връзка с изготвянето на тази поръчка не му е представяно за даване на обяснения по реда на чл. 193 ГПК. В искането за обяснения е посочен докладът за констатирано нарушение на трудовата дисциплина, но искането е отправено като е използвана формата на конкретно изброяване на номерата на поръчките, във връзка с които се твърди, да е направено нарушение. Тази конкретика житейски и логически води до извода, че именно и единствено по посочените поръчки следва да се дадат обяснения, а не да се очаква работникът да дава обяснения по всички посочени в доклада такива. Позоваването на доклада можеше да се кредитира като изпълнение на задължението, вменено на работодателя от чл. 193, ал.1 КТ, в случай, че той действително бе посочил същия като източник на информация за индивидуализиращите белези на твърдяното от него нарушение по т.9 от заповедта за уволнение, но не и след като същият е избрал изрично и конкретно да посочи в искането си всяка една поръчка, по изготвянето на която иска обяснение, като посочи нейния номер.
Няма спор между страните, че сочените в т.2 до т.10 от Заповедта нарушения са извършени(като се има предвид изложеното по отношение на т.9), като спор представлява въпросът дали същите съставляват основание да се приеме, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да е предпоставка за законосъобразно дисциплинарно уволнение на въззиваемата. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че подробно изложените мотиви на първоинстанционния съд са правилни, предвид което ги споделя и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Съображенията за това са следните: Досежно изготвянето на поръчка № 10000945, визирана в т.9 от Заповедта страните не спорят, че е установено, че работникът е получил устно нареждания от Д.К.да не представя подробна информация и съответно, че за неизпълнение на тези изисквания не може да й се търси дисциплинарна отговорност. По отношение на всички останали нарушения, извън посочените горе три, безспорно е установено, че въззиваемата страна ги е извършила. Същите са приети от първоинстанционния съд като израз на обикновени технически грешки в процеса на работа, които са коригирани своевременно, след като ръководителят на въззиваемата ги е констатирал и я е уведомил за тях, които като краен резултат не са довели до претърпяването на каквито и да било имуществена вреда за работодателя, включително не са довели до недоволство от страна на клиенти, предвид факта, че всички поръчки са изпълнени качествено и в срок. Съответно съдът е приел, че макар да са налице нарушения от страна на ищцата на вменените и трудови задължения, то същите не съставляват такива тежки нарушения на трудовата дисциплина, които да обосновават налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ т.е. съдът налице е несъответствие между извършеното нарушение/я и наложеното наказание. Като прецени събраните в хода на делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени като правилни. Видно е, че въззиваемата е допуснала грешки при техническото изпълнение на служебните си задължения, но макар и грешки, те нямат сериозно отражение върху дейността на работодателя. Изградената система на повторна проверка на въведените данни и контролът върху дейността на служителката, говорят, че при изпълнението на този вид дейност често се случват технически грешки, а по делото не е спорно и че обемът на въвежданата информация не е никак малък. Видно е също така, че за част от грешките основната причина е в самата софтуерна програма, която се използва и която изисква от човека, работещ с нея, да обръща внимание и на допълнителни данни, които тя автоматично въвежда (процесния срок) и да ги коригира. Това обстоятелство допълнително затормозява дейността на работника и създава само по себе допълнителни възможности за допускане на редица технически грешки предвид обема на работа. Досежно конкретно посочените в т.9 от Заповедта нарушения, първоинстанционният съд правилно е приел, че действително служителката е формирала неправилни убеждения, че не следва да поддържа информация за точка за поръчка, доколкото вече е изготвяла справки за предходни периоди, които без забележка са били одобряване от прекия и ръководител и без тази точка. За липсата на предвидените точки на запас за материали SAP № № 10001864, 10002538, 10002539 и 10001846 ищцата е взела правилно решение, което е в нейните правомощия, да не се държи запас процесните материали, доколкото от доказателствата по делото не е видно това нейно решение да не съответства на обективните маркери на необходимостта, а именно не се установява средномесечното потребление за предходните три месеца да обуславя нужда от поддържане на по –големи складови наличности. За SAP № 10002539 е налице предвиждане на запас от материали.
Въпреки, че се установяват нередности при извършването на възложената служебна дейност от страна на въззиваемата, следва да се вземе предвид и фактът, че нейната работа е оценявана нееднократно от страна на работодателя като много добра в различни периоди, което е видно от представените писмени доказателства. Това от своя страна е индиция, че допуснатите технически грешки не са били взимани под сериозно внимание и от самия работодател при оценката на качеството на работа на служителката, като следва да се има предвид и че същата изготвя значителен обем информация, който се характеризира с акуратно извършена от нея работа.
Налагането на дисциплинарното наказание уволнение е най-тежкото наказание, което работодателят може да наложи на работника, което се характеризира със сериозни отрицателни последици за същия. То се налага при изрично предвидените в КТ предпоставки и не може да служи за средство за редуциране на работниците, които работодателят намира, че не отговарят на изискванията и нямат нужните качества за изпълнение на възложените им служебни задължения. За тази цел КТ предвижда други възможности като например прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал.1, т.5 КТ и др., но не и чрез налагането на това дисциплинарно наказание, за допускане на технически грешки от работника и то такива, които нито са застрашили интересите на последния(доколкото е въведена система за контрол), нито са довели до вреди за същия. Освен това не е видно и неправилно обработените данни да са преимуществени на фона на общия обем информация, който се обработва от служителя. От всичко установено по делото е видно, че е налице несъответствие между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание, като първоинстанционният съд правилно е преценил всички предвидени императивно в чл. 189 КТ елементи - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя. Видно е, че се касае за технически грешки, които същата е коригирала веднага след като е узнала за съществуването им. Нито една от грешките й не е довела до неблагоприятни последици за работодателя от каквото и да било естество. Действително нередовностите, допуснати от служителката, са установени от ръководителя на служителката и в този смисъл проверката на нейната дейност заема част от неговото работно време, но това не следва да се възприема като утежнение на дейността на работодателя. Работодателят сам е изградил тази система на контрол, доколкото същият е наясно, че при обработването на такова голямо количество от информация е вероятно допускането на технически грешки. Наличието на несъответствие между наложеното наказание и извършеното нарушение е основание наложеното наказание „уволнение“ да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на иска за обезщетение въззивната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до различни изводи пред настоящия съд. Доколкото в хода на делото въззиваемата е останала без работа, а това представлява новонастъпило обстоятелство, след подаването на исковата молба, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е допуснал същата да представи трудовата си книжка впоследствие, с което да установи новия факт, релевантен към изхода на делото.
С оглед изложените собствени мотиви и като препраща и към подробно изложените от първоинстанционния съд такива, настоящата въззивна инстанция приема, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид
изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на
направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 500 лв.
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 05.09.2017, г., постановено по гр.д. № 23374 по описа на СРС за 2017 г., 141 - ви състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М.С.А., ЕГН **********, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № CD - IND - 10(5)/ 24.02.2017г. на Т.П.и В.Л.С.- членове на Управителния съвет на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, като на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност Експерт „Логистика“ при „Ч.Р.Б.” АД и последното е осъдено на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ да и заплати сумата от 9159.85 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.03.2017г. до 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до окончателното изплащане.
В частта, с която със съдебно решение от 05.09.2017, г., постановено по гр.д. № 23374 по описа на СРС за 2017 г., 141 - ви състав е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.08.2017г. до 01.09.2017г. решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ч.Р.Б.” АД, ***, „БенчМарк Бизнес Център“, бел. „********** да заплати на М.С.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 1 чрез адвокат М.П. от САК сумата 500.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ с касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.