№ 6166
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110169100 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ.
Ищецът „ТЕАД е предявил осъдителен иск да бъде осъден ответникът да му плати
сумата от 370,51 лв, представляващи непогасената част от стойността на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район **** аб. № **** по
договорни отношения между ищцовото дружество и ответника през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г, заедно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 19.12.2023г. до окончателното плащане.
С определение № 35362/02.09.2024г. е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК
съдебното производство по настоящото гр.д. № 69100/2023г. поради частично оттегляне на
исковете от ищеца , заявено с писмената му молба от 16.08.2024г. преди първото открито
заседание , в следните части : относно исковете против ответницата Е. Н. Д.; относно иска
по чл.86,ал.1 ЗЗД /за лихви/ против ответника Д. Н. Д.; относно иска по чл.79,ал.1 ЗЗД /за
главници/ против ответника Д. Н. Д. в частта му за размера НАД 370,51 лв до пълния
първоначално предявен размер от 371,60 лв /362,37 лв + 9,23 лв/ . Като необжалвано от
ищеца това определение е влязло в сила.
В откритите съдебни заседания на 31.01.2025г. и 28.03.2025г. пълномощниците на
ищеца са признали извършеното от ответника плащане на претендираните суми по делото
за главница , за лихви и за разноски (държавна такса), като са заявили , че претендират само
юрисконсултско възнаграждение. При устните състезания в заседанието на 28.03.2005г.
юрисконсултът на ищеца е пледирал за постановяване на решение съобразно извършеното
1
плащане и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът Д. Н. Д. не е оспорил предявените искове видно от изявленията му в
представения на 28.05.2024г. отговор на исковата молба, с който е представил по делото
сключено с ищцовото дружество извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на
претендираните задължения.
В откритото заседание на 28.03.2005г. ответникът е посочил , че е платил всички
дължими суми. При устните състезания в заседанието на 28.03.2025г. ответникът е пледирал
за постановяване на решение при отчитане на извършеното плащане.
Подпомагащата страна – „Т.СЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) не е изразила изрично становище по исковете, не е изпратила представител по делото и
не е посочила доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца е възникнало твърдяното вземане
по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ срещу ответника за сумите : 370,51 лв,
представляващи непогасената част от стойността на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район „**** аб. № **** по договорни
отношения между ищцовото дружество и ответника през периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г,, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 19.12.2023г. до окончателното плащане, както и че след предявяването на
исковата молба ответникът е изплатил изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че
вземанията са погасени поради изпълнение (плащане). Това се твърди изрично от
пълномощниците на ищеца и от ответника видно от изявленията им в заседанието на
28.03.2025г.
Независимо, че плащането на сумата от 370,51 лв е извършено след предявяването
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
от съда .
Тъй като претендираните вземания за главницата и за обезщетението за забава са
погасени, предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ
и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и
претенцията за законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до плащането,
тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя също е погасена поради изпълнение
(плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че исковете по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното
2
производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото плащанията не
са били извършени до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената
съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на
исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата
молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса. Тези разноски обаче са платени от ответника видно видно от
изявленията на пълномощниците на ищеца в съдебните заседания на 31.01.2025г. и на
28.03.2025г. , поради което не следва да бъдат присъдени на ищеца.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случа ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Т ЕАД, ЕИК:**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, против Д. Н. Д., ЕГН: ********** ,
град София , ж.к. „****, осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 370,51 лв (триста и
седемдесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи непогасената част от
стойността на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, район „**** аб. № **** по договорни отношения между ищцовото дружество и
ответника през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г,, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: ********** , град София , ж.к. „****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Т ЕАД, ЕИК:**** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, следните суми:
50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.СЕООД , гр.
София,ул. „*****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
3
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4