Решение по дело №265/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 361
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Валентин Бойкинов
Дело: 20241001000265
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 174 от 31.01.2024г., постановено по търг. дело № 1610/2023 г. на
Софийски градски съд, ТО е осъдил „Столарски и синове“ЕООД да заплати на „МГ
Консулт“ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сумата от 48 000
лева с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по Договор за консултантски
услуги от дата 21.01.2023 г. - за управление на проект „Ритейл Парк Велинград“, находящ се
в град Велинград, п.к. 4600,улица „Хан Аспарух“, за изпълнение на задълженията на ищеца
през периода месец май – месец юни 2023година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2023г. и до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 10 060 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Столарски и
синове“ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Х. Л., с която се обжалва
първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен по
съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.
Твърди се във въззивната жалба, че при правилно и в пълнота изяснена и възприета
фактическа обстановка съдът в противоречие с установените по делото факти е формирал
неправилен правен извод, че изпълнението, твърдяно от ищеца, отговаря на задълженията
му по Раздел А от Приложение №1 към договора. Сочи че посочените в Приложение №1
1
към договора дейности, които са възможни и необходими с оглед етапа на развитие на
строителството, бюджетирането и комуникацията с участниците по реализирането на
проекта във връзка с изпълнението на който е бил привлечен ищецът и това е предполагало
изискване за активно участие от негова страна. Сочи че обемът и кога следва да се извършат
дейностите предмет на договора е определяем-това е точно фазата на строителния процес на
Ритейл Парка. Следователно именно през месеците май и юни на 2023г. „МГ
Консулт“ЕООД е следвало най-активно да изпълнява задълженията си, които са се свеждали
до изработка и предаване на План за технологично правилната последователност на
дейностите; Предварителен график на изпълнение; Работен график на изпълнение; Анализи
и предложения за оптимизация; План за разходите; Бюджет на проекта и т.н, като се твърди,
че нито едно от тях не било установено да е било сторено от ищеца в хода на процеса.
Твърди се че липсвали каквито и да са планове, проекти, графици, бюджетиране и пр.,
поради което и необясним бил изводът на съда за установеност и доказаност на исковата
претенция. Излага се довод, че съдът неоснователно е игнорирал възраженията на ответника
относно доказателствената стойност на представените от ищеца електронни съобщения,
които според жалбоподателя не доказвали изпълнението на възложената работа тъй като
една част от тях били едностранно изготвени от ищеца, а в другата си част представлявали
кореспонденция между участниците в строителството като ищецът не е посочен като
непосредствен адресат на кореспонденцията, а на него са му били изпращани единствено
копия от писмата. Сочи се, че в нито един от мейлите не фигурирало каквото и да е
планиране на дейности, графици, бюджети, проекти, оптимизации и т.н. които да доказват
изпълнението на насрещните задължения на ищеца по консултантския договор и което е
основание да може той да претендира заплащането на договореното възнаграждение.
Сочи се, че единствено свидетелските показания на Св.С. подкрепяли твърденията на
ищцовата страна, но жалбоподателят счита, че нейните показания били недостоверни като
обслужващи защитната теза на ищеца и че неоправдано съдът е отказал да кредитира
показанията на свидетеля на ответника, който е имал непосредствени впечатления относно
липсата на съществен принос на ищеца при изпълнението на предмета на договора. По
отношение показанията на този свидетел, за който липсвала каквато и да е обвързаност със
страните, се установявало, че на множеството срещи и оперативки в повечето случаи не е
присъствал представител на ищцовото дружество за което останалите участници в
строителството заявявали недоволството си от това, както и от липсата на достатъчно
съдействие на ищеца за осъществяването на посредническата и консултантска дейност при
изграждането на Ритейл парка, но тези негови показания неоснователно не били
коментирани и игнорирани от страна на съда.
Предвид изложеното се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, а
исковата претенция недоказана.Искането към съда е да се отмени обжалваното решение №
174 от 31.01.2024г., постановено по търг. дело № 1610/2023 г. на Софийски градски съд, ТО
и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД като неоснователен.
2
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „МГ Консулт“ЕООД е заявила становище за неоснователността
на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „МГ
Консулт“ЕООД, в която са изложени твърдения, че с ответното дружество „Столарски и
синове“ЕООД на 21.03.2023г. са сключили консултантски договор за управление на проект
„Ритейл парк Велинград“, находящ се в град Велинград, п.к. 4600,улица „Хан Аспарух“.
Излагат се твърдения, че по силата на същия договор ищецът е поел задължение срещу
заплащане на възнаграждение да извършва услугите по офертата - Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора, а именно: управление на строителния процес,
координиране на предаването на наемателите на наетите площи, въвеждане на обекта в
експлоатация и др. Поддържа се, че насрещната престация на възложителя е за заплащане на
възнаграждение в общ размер на 238 500 лева без включен ДДС, платимо на месечни
вноски, съобразно график на плащанията по Приложение № 1 към Договора. Сочи, че е
предоставял уговорената престация, за което е издал фактури за дължимите месечни
възнаграждения 462/05.06.2023 г. и фактура № 470/05.07.2023 г. за месеците май и юни на
2023 г., на обща стойност 48 000 лева с включен ДДС /всяка от по 24 000 лева, с включен
ДДС/, които са изпратени на възложителя, но са останали неразплатени и след изтичане на
предоставения срок по връчена на възложителя нотариална покана. Твърди, че всяко от
плащанията е дължимо до края на съответния календарен месец, в съответствие с чл. 4.1. от
договора.Поддържа се от ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което е
възникнало насрещното му право на възнаграждение.
Искането към съда е да се осъди ответникът да бъде осъден да заплати горната сума,
както и законната лихва от предявяването на иска и разноските в производството.
Ответникът „Столарски и синове“ЕООД в срока за отговор е възразил срещу иска със
съображения, че ищецът нямал правото да получи претендираното възнаграждение тъй като
не е изпълнил основното си задължение по договора, а именно – предоставяне на
уговорените консултантски услуги с оглед етапа на изпълнение на строителния процес, вкл.
управление на разходите; управление на възлагане, доставки и договори; управление и
планиране на комуникацията по проекта; управление на качеството; управление на
участниците и други заинтересовани страни. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията
по раздел А от Офертата към договора, вкл. и за процесния период, както и не е полагал
3
дължимата професионална грижа при изпълнение на възложената работа. Поддържа, че
поради виновното неизпълнение, ответникът е развалил договора, с уведомление от
27.06.2023г. и считано от 27.07.2023 година.
Искането към съда е било са отхвърли предявения иск като неоснователен ведно с
произтичащите от това последици.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представения по
делото и приет като доказателство договор, че на 21.03.2023г. страните са сключили
консултантски договор за управление на проект „Ритейл парк Велинград“, находящ се в град
Велинград, п.к. 4600,улица „Хан Аспарух“.
Съгласно раздел 1 от договора възложителят „Столарски и синове“ЕООД е възложил
на консултанта „МГ Консулт“ЕООД срещу заплащане на възнаграждение да извършва
услугите, подробно описани в офертата, инкорпорирана в Приложение № 1 към договора,
които услуги съгласно описаното приложение включват : управление на строителния
процес; координиране предаването на наемните площи на наемателите в съответствие с
договорите; въвеждане на обекта в експлоатация.
Съгласно чл.1.1 при изпълнението на гореописаната дейност консултантът следва да
дава препоръки и да взема решения, съгласувано с представителя на възложителя и
съобразявайки се с инструкциите на възложителя и посочените в договорите на възложителя
с трети лица параметри; да консултира мениджмънта на възложителя, да упражнява контрол
върху работата на посочените от възложителя контрагенти във връзка с изпълнението на
задачите си, ангажирал се е да работи професионално и всеотдайно по най-добрия начин, по
който е възможно.
Съгласно чл.4.1 срещу предоставените консултантски услуги възложителят се
задължава да заплати на консултанта консултантско възнаграждение, съгласно Приложение
№1 към договора. Възнаграждението е платимо на месечна база, на отделни етапи съгласно
Приложение №1, като в 3 дневен срок от плащането консултантът издава надлежен разходен
документ/фактура/.
Изплащане на договорното възнаграждение на етап означава, че възложителят
приема задълженията на консултанта по договора за съответния етап за изпълнени/чл.4.4/.
Съгласно чл.6.2.8 от договора при изпълнение на възложените му задачи, при
поискване, консултантът е длъжен без забавяне да уведомява възложителя, да му представя
отчети за изпълнението и да му предаде всичко, което е получил при изпълнението на
договора.
Видно от представената по делото и приета като доказателство Оферта – Приложение
1 от договора, представляваща неразделна част от съдържанието му, изпълнителят дължи
действия по управление на строителния процес, вкл. управление на времето за изпълнение;
4
управление на разходите; управление на възлагане, доставки и договори; управление и
планиране на комуникацията по проекта; управление на качеството; управление на
участници и други заинтересовани страни в проекта; координиране предаването на наемните
площи на наемателите в съответствие c договорите, включващо планиране; изпълнение,
мониторинг и контрол и въвеждане на обекта в експлоатация.
Съгласно офертата уговореното възнаграждение на консултанта е до общ размер от
238 500 лева без ДДС, платимо на месечни вноски, като тези за месеци май и юни 2023
година са от по 20 000 лева без ДДС. Възнаграждението е определено за изпълняване на
консултантските дейности при прогнозен срок на СМР от 11 месеца.
Не е спорно, а и се установява, че ответникът е поканен да заплати
възнагражденията, претендирани в процеса, с покана, получена от последния на 20.07.2023
година.
Не е спорно, а и се установява, че ответникът е заплатил дължимата месечна сума за
м. април 2023г.
Между страните не е спорно, че с оглед етапа на реализиране на проекта и
изпълнение на строително-монтажните работи, дължимите действия на консултанта попадат
в обхвата на задълженията по пункт А, т. 1-6 от Оферта – Приложение 1- етап „управление
на строителния процес“, както и че поради предприетото от ответника разваляне на
договора, считано от 27.06.2023г. до изпълнение на дейностите по последващите етапи за
„координиране предаването на наемните площи на наемателите“ и „въвеждане на обекта в
експлоатация“ изобщо не се е стигнало.
Видно е от представените по делото и приети като доказателства писмени документи
– електронна кореспонденция, която не е оспорена от другата страна в частта относно
изготвяне, изпращане или получаване, нито относно съществуването й и от която е видно,
че от името на ищеца „МГ Консулт“ЕООД чрез управителя му и разпитаната по делото като
свидетел П. С. са били изпращани множество имейли и е била извършвана засилена и
активна комуникация с възложителя, прекия изпълнител на СМР, проектанти и т.н., в
изпълнение на дейностите по договора, които са по управление, контрол и координация на
строителния процес и участниците в него, както и наемателите на обектите в парка. Видно е
също така, че ищецът е изготвял конкретни предложения, съгласувал е изискванията и
възможностите относно промяна в проектите, консултирал е възложителя и преките
изпълнители във връзка със съответствието на проекта и промените с актуалната
нормативна уредба, вкл. и за съобразяване на предстоящи изменения в относими
нормативни актове, строителните норми и др., както и е видно, че при поставяни от
възложителя проблеми и въпроси, своевременно е предоставял информация за изпълнението
на дейността по договора.
От показанията на разпитаната в производството пред първостепенния съд
свидетелка П. С. се установява, че същата е участвала в екипа на ищеца по изпълнението на
консултантския договор и съответно-пряко в работата по проекта, в процесния период от
5
време, като е изпълнявала основни, ръководни функции за ищеца във връзка с
осъществяването на предмета на договора. Установява се от показанията на свидетелката, че
през периода м. 05.-06.2023г. тя лично е извършвала действия, свързани с оптимизация на
процесите на комуникация с различните участници при изпълнение на обекта– проектанти,
възложителя, наемателите, дейности, свързани с изследване качеството на изпълнението и
осъществяване на контрол по изпълнението, както на място, така и от офиса на дружеството
в гр. София.
Става ясно от показанията й, че реално строителството е започнало през средата на м.
май 2023 година, след издаване на разрешението за строеж, а свидетелката веднага е
започнала координация с наемателите в парка за уточняване техните изисквания и нужди,
комуникация и оптимизация на проекта в тази насока и с оглед графика на изпълнение на
проекта, вкл. и по отношение на наемателите. Сочи, че активно съдействие в тази насока е
осъществявал и управителят на ищцовото дружество, вкл. като е участвал в провеждането
на координационни срещи между възложителя и участниците в строителството на обекта.
Свидетелката заявява, че е оказвала пряко съдействие при предлагане и съгласуване /вкл. с
архитекти, изпълнители и възложител, наематели, отговорни институции и т.н./ на промени
в различните части на инвестиционния и архитектурните проекти, най-вече при наемателите
на големи помещения, в т.ч. - проекти за пожарна безопасност, земетръсни изисквания по
отношение на конструкцията и обсъжданите промени в нея и т.н., както и финансовите
изменения в тази посока. Тоест, според свидетелката, сред предоставените услуги и
извършвани действия в периода са и търсене на решения за оптимизиране на бюджета в
аспекта на съгласуваните промени, постигане на съгласие относно времевите параметри на
изпълнение, с оглед недопускане на възникване на задължения за неустойки при забавено
изпълнение, както и контрол върху началото на строителния процес, който обаче с оглед
съвсем началната си фаза, е бил свързан с контрол на доставяните от прекия изпълнител
материали, основно по изграждане на конструкцията на обекта.
Свидетелката сочи също така, че лично е присъствала на провеждане на оперативки,
на които са участвали архитект, представител на възложителя, на прекия изпълнител - МСК
АД и др., за обсъждане на изпълненото,констатираното на обекта и планиране на
последващите действия по изпълнение на СМР, както и съгласуваните промени.
Сочи и че при сключване на договора с ответника вече е имало и изготвен
предварителен линеен график на работа, който в процесния период ищецът е полагал усилия
да бъде спазен, а и ускорен, но уточнява, че изпълнение на задължения в тази връзка следва
да се разглежда при условие, че строителството реално е стартирало чак през месец май и
съответно – през м. юни все още основната дейност на консултанта е била подчинена на
необходимостта от координиране на исканията за промени от наемателите и съответно –
изменение в проектите. Свидетелката сочи и че ищецът в изпълнение на договора е
координирал съгласуване и изпълнение на възникнали в периода непредвидени СМР /напр.
фундиране на сградата и усилване на металната конструкция/. Свидетелят заявява и че с
оглед изключително ранния етап на работата, възможността за изпълнение на дейности по
6
управление на разходите за тези два месеца е била свързана основно с приемане на
изпълнена работа и изплащането й, ако има такава и това е осъществявано от ищеца /напр.
м. юни 2023 година на МСК АД е изплатена приета работа по покривна конструкция,
укрепване на основите подготвителната работа по конструкцията, вкл. доставка на стомана,
доставка на подпокривната конструкция, материали за фундаменти на сградите, а също
направа на изкопи, разчистване на площадката/. Свидетелката поддържа, че тези дейности
касаят изпълненото след м. май и влизане в сила на разрешението за строеж, когато ищецът
вече е осъществявал качествен и количествен контрол върху СМР.
Според показанията на свидетелката също така консултантското дружество е
ангажирало цял екип, който е разпределял функциите си, осигурявал е присъствие на място,
участвал и организирал е регулярни срещи /на обекта, във гр. Велинград и гр. София/ във
връзка с хода на строителството и възникналите въпроси, вкл. е участвал в организиране на
срещи с участието на възложител и наематели /вкл. и в период от време – няколко дена
преди получаване на уведомлението за прекратяване на договора/, с управителите на
участниците в строителството, на архитекти и проектанти и др., с оглед конкретната
необходимост.
Според показанията на свидетеля Д. Г. по молба и поради близките си отношения с
управителя на ответното дружество и без да е ангажиран официално на обекта, е присъствал
на мястото на изграждане /тъй като е работел в автокозметичен център, находящ се на
същия терен/ и оказвал в това си качество спомагателни функции за управителя на
възложителя. Според показанията на този свидетел, приблизително до месец март 2023
година са били сключени договорите с наемателите на бъдещия парк, а на обекта всеки
четвъртък са се провеждали „оперативки“, с участие на строители /вкл. технически и други
лица на главния изпълнител/, подизпълнители, наематели, проектанти и др., на които са
били обсъждани текущи задачи, график за изпълнение. Свидетелят нямал впечатления дали
на тези срещи е имало представител на ищеца, но е срещал веднъж свидетелката С. на
обекта, както и е осъществявал връзка с нея, с оглед констатиране на свършена от прекия
изпълнител на СМР работа. Заявява обаче също така, че на така нар. „оперативки“ никога не
е имало представител на фирмата на ищеца като по този повод участниците в
строителството и наемателите по някога пъти излагали неодобрението си за неговото
отсъствие когато се обсъждало вземането на важни решения, засягащи изпълнението на
проекта.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд като цяло споделя мотивите
на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо
от това следва да се добави и следното :
Страните са сключили договор за консултантски услуги, който не е изрично уреден от
закона, поради което и правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно
сключен договор. В настоящия случай съгласно чл.1.1 от сключения консултантски договор
7
ищцовото дружество е поело задължение, с оглед декларираните от него „отлични знания и
умения в областта на управлението на проекти“, да консултира възложителя по
управлението на проект „Ритейл Парк Велинград“, находящ се в град Велинград, п.к.
4600,улица „Хан Аспарух, като с оглед осъществяването на целения резултат се е задължил
да извършва широк набор от дейности- да консултира мениджмънта на възложителя, да
упражнява контрол върху работата на посочените от възложителя контрагенти във връзка с
изпълнението на задачите си, като за изпълнението на целта на договора е следвало да
извършва/но не само/ услугите и дейностите, подробно изброени в Приложение №1,
представляващо неразделна част към договора.
При така очертания предмет на договора следва извод, че ищецът дължи на
възложителя престиране на резултат от трудова /интелектуална/ дейност, а трудовият
резултат е предмет на договор за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи
изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има
за предмет овеществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен
физически или интелектуален труд. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния
съд задължителна съдебна практика на касационната инстанция- така напр. Решение
№7/03.06.2009г. по т.д.№ 767/2008г. на ВКС, 2 ТО, Решение № 5/15.03.2010г. по т.д.№
390/2009г. на ВКС, 1 ТО и пр.,съгласно която безпротиворечиво се приема, че договорът за
консултантски услуги представлява разновидност на договора за изработка, имащ за
предмет престиране на резултат и от умствен труд и която съдебна практика се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав.
При това положение следва да се приеме, че между ищцовото дружество „МГ
Консулт“ЕООД и ответника „Столарски и синове“ЕООД е сключен консултантски договор,
по силата на който ищецът е поел задължението да консултира възложителя по дейностите
свързани с управлението на строителния процес по изграждането на обект- „Ритейл Парк
Велинград“, находящ се в град Велинград; дейностите свързани с намирането на наематели
и предаването на наетите площи в търговския център на наемателите, както и за цялостното
въвеждане на обекта в експлоатация.
Настоящият съдебен състав намира, че изпълнението на това задължение на ищеца
се доказва от представените по делото косвени доказателства- писмена кореспонденция,
водена по електронен път, от която е видно, че ищецът чрез нарочно натоварен от него
служител – П. С. е извършвал засилена и активна комуникация с възложителя, главния
изпълнител на строително-монтажните работи, останалите участници в
строителството/архитект, проектант и подизпълнители/, както и евентуалните бъдещи
наематели относно решаването на въпросите по завършването и пускането в цялостна
експлоатация на обектите в търговския парк.
Видно е от електронната кореспонденция, че ищецът точно в това си качество, чрез
упълномощения от него служител П. С., е изготвял конкретни предложения, съгласувал е
изискванията и възможностите относно промяна в проектите, консултирал е възложителя и
преките изпълнители във връзка със съответствието на проекта и промените с актуалната
8
нормативна уредба, вкл. и за съобразяване на предстоящи изменения в относими
нормативни актове, строителните норми и др., както и е видно, че при поставяни от
възложителя проблеми и въпроси, своевременно е предоставял информация за изпълнението
на дейността по договора. Това че изпълнението на дейностите по консултантския договор е
станало посредством действията точно на този служител на ищеца не е основание да се
приеме, че е налице неизпълнение на договора тъй като липсва довод, че този служител не е
притежавал необходимите умения и професионална квалификация, които да му попречат да
изпълни ефективно поставените задачи за изпълнението на които е бил сключен
консултантския договор. В този ред на мисли следва да се посочи, че процесният договор не
е сключен за лична незаместима престация. Липсва уговорка договарянето да е с оглед на
личността на изпълнителя, с оглед персоналните качества и умения на управителя на
дружеството ищец М. Х., а и такъв извод не следва от тълкуването на договора. Единствено
поради поетото задължение за предаване на резултат на интелектуален труд договорът не би
могъл да се определи като сключен с оглед на личността на изпълнителя. Позоваване на
особените качества на конкретния изпълнител не е било извършено както при договарянето,
така и в процеса на изпълнение и при приемане на работата, а едва в хода на съдебното
производство. Ето защо и доводите и твърденията на въззивния жалбодател за неизправност
на ищеца поради това, че управителят на „МГ Консулт“ЕООД многократно е бил търсен за
съдействие по различни поводи, но или не бил намиран или неоправдано е отказвал
съдействие, както и че последният никога не посещавал обекта, дори и да бяха доказани не
могат самостоятелно да обосноват извод за неизпълнението на задълженията на ищеца по
договора тъй като дейността по предоставяне на консултантски услуги е била
осъществявана от нарочно упълномощен от него служител на дружеството.
Неоснователен и довода на жалбодателя, че първоинстанционния съд неоснователно
е бил игнорирал доказателствената стойност на представените от ищеца електронни
съобщения. В по-голямата си част те изхождат от служителя на ищеца, който е бил
натоварен с изпълнението на възложените съгласно договора консултантски услуги
дейности, адресирани са до възложителя, участниците в строителството и бъдещите
наематели, насочени са към решаването на конкретни въпроси и възникнали проблеми във
връзка с реализацията на проекта, като между страните никога не е съществувал спор
относно автентичността и получаването на електронните съобщения. Жалбоподателят
твърди единствено, че изпълнението на тези дейности не осъществява в неговата цялост
предмета на договора.
В тази връзка следва да се посочи, че предметът на договора не е ограничен
единствено и само до изготвянето на планове и доклади за технологичната
последователност за изпълнение на строителните дейности, планове за разходите, бюджет
на проекта и пр., както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Както се посочи по-
горе, предметът на задълженията на консултанта по договора включва широк набор от
дейности, които не са ограничени само до изготвянето на доклади и отчети, а се свежда
основно до консултантска дейност по цялостното управление на строителния процес, при
9
която както се установява от показанията на свидетелката С. не е било необходимо
материализирането на услугите да става посредством оформянето на документ, а и в самия
договор не е предвидено такова задължение за консултанта, посредством което да се доказва
изпълнението на задълженията му по договора.
Съгласно чл.6.2.8 от договора консултанта е длъжен да представя отчети на
възложителя само ако му бъдат поискани, като същевременно изплащането на договорното
възнаграждение предпоставя приемане на вече извършената съгласно договора работа,
който извод следва от разпоредбата на чл. 4.4 на договора. Тоест следва извод, че не е била
предвидена някаква специална форма за приемане на извършената работа по договора.
Следователно събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на
свидетелката С. безспорно установяват, че за месеците май и юни 2023г., които съставляват
времето на исковия период, въззивникът от една страна е получил изработеното, а от друга
страна е усвоил извършените дейности, без да има каквито и да било забележки относно
неправилно или неточно изпълнение на предоставените услуги, каквито възражения той е
следвало да релевира своевременно с оглед разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД. Ето защо и
съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля Д. Г. тъй като от една страна
показанията му не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, от които не
се установява възложителят или някой друг от участници в строителството да е възразявал
против начина на изпълнение на задълженията на консултанта по договора, а от друга
страна показанията на този свидетел, че П. С. рядко била виждана да се появява на обекта,
съдът намира, че те не могат да обосноват извод за неизправност на ищеца тъй като
естеството на изпълняваната консултантска дейност, която е само координационна, а не
непосредствено изпълнителска или контролна, не се свежда непременно до необходимост тя
непрекъснато да е присъствала физически на обекта. Същевременно показанията на
свидетелката С. относно изпълнението на различните по характер консултантски дейности
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, напротив потвърждават
се от електронната кореспонденция между страните, които потвърждават извършената от
нея в полза на възложителя и останалите участници консултантска и координационна
дейност, поради което и въззивният съд не намира основателна причина показанията й да не
бъдат кредитирани.
Предвид горното следва извод, че консултантът е изправна страна по договора за
изработка и като такъв той има правото да получи предвиденото в договора
възнаграждение, като предприето от възложителя разваляне на договора поради
неизпълнение на задълженията на консултанта, предприето на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД
не е произвело действие.
На основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение на
изпълнителя. Съдебно предявеното вземане е ликвидно и изискуемо, поради което искът е
основателен до уважения от първоинстанционния съд размер от 48 000 лева.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
10
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
На осн. Чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия „МГ Груп“ЕООД направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5400 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 от 31.01.2024г., постановено по търг. дело №
1610/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, с което е осъдил „Столарски и синове“ЕООД да
заплати на „МГ Консулт“ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД,
сумата от 48 000 лева с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по Договор за
консултантски услуги от дата 21.01.2023 г. - за управление на проект „Ритейл Парк
Велинград“, находящ се в град Велинград, п.к. 4600,улица „Хан Аспарух“, за изпълнение на
задълженията на ищеца през периода месец май – месец юни 2023година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023г. и до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 10
060 лева.
ОСЪЖДА „Столарски и синове“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Мечка№35, със съдебен адрес гр.София, бул.“Патриарх
Евтимий“№67, чрез адв. Х. Л. да заплати на „МГ Консулт“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Манастирски ливади“, ул.“Пирин“№91, ет.1,
офис 2, със съдебен адрес гр.София, ул.“Васил Априлов“№17, чрез адв. Г. З., на осн. чл.78,
ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11