№ 13689
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110153700 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Е. Т. С., за заплащане на суми както следва – 110,04лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от 11.09.2024г.
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, и 28,51лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 27.08.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2022г. в
размер на 11,21лв.- главница, ведно със законната лихва от 11.09.2024г. -
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите и 3,42лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.08.2024г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 11.09.2024г. -
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, .
В исковата молба са налице твърдения, че във връзка с установената
смърт на лицето Н. П. Г., ЕГН: **********, титуляр на партидата за топлинна
енергия за процесното жилище, отговорността за заплащане на дължимите
суми за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. е на наследниците му по закон, а именно ответникът Е. Т. С., негов
племенник.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Е. Т. С., чрез особения
представител адв. В., е депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните. Твърди, че между страните не е налице
сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и не е налице
действащ договор за топлинно счетоводство с третото лице – „Далсия Елвеко“
ЕООД. Оспорват количеството и качеството на ТЕ, както и оспорва по
1
същество представените от ищеца писмени доказателства
В производството като трето лице помагач е конституирано „Далсия
Елвеко“ ЕООД, .., което представя доказателства относно извършването на
дялово разпределение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Съгласно приложените по делото писмени доказателства във връзка със
собствеността на процесния недвижим имот, а именно нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закон за териториално и селищно
устройство № 5, том II, нот. дело № 205 от 1994г. Е. Т. С. и Н. П. Г. са
признати за собственици на гараж № 1, находящ се в жилищна сграда в ..,
както и 1,108 % ид.ч. от общите части на сградата. Тъй като съсобственикът Н.
П. Г. е починал преди образуване на производството, по делото е представено
удостоверение за наследници № РПД24-ТД26-1130 от 29.10.2024г., от което се
установява, че единствения жив наследник на Н. Г. е именно другият
съсобственик и ответник – Е. Т. С. – племенник на починалия. Поради това
съдът намира, че между страните е налице облигационна връзка по договор
при общи условия за доставка на топлинна енергия за процесния период – м.
05.2020г. до м.04.2022г.
По делото са представени писмени доказателства, представляващи два
броя общи фактури – фактура № ********** от 31.07.2021г. за суми в общ
размер на 78,10 лева, дължими за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г., ведно с
кредитно известие и фактура № ********** от 31.07.2022г., за суми в общ
размер на 99,00 лева, дължими за периода 01.05.2021г. – 31.07.2022г., ведно с
кредитно известие. Представени са и индивидуални справки за ТЕ, подписани
от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се
установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Далсия
Елвеко“ ЕООД, съдържащи данни за общия разход на топлинна енергия от
абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на общи части
(стълбище), както и съответните изравнявания за периоди по ФДР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като изчерпателни и
обективно изготвено. Вещото лице установява, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. “Топлофикация София” ЕАД
ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип
АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Поради това,
че в случая става въпрос за гараж, в който не е имало отоплителни тела,
топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е изчислявана. Не е
2
изчислявана БГВ, тъй като не е ползвана. Изчислявана е топлинна енергия от
сградна инсталация, съгласно формула по Наредба № Е-РД-04-1, като ТЕ от
сградната инсталация е разпределена на база пълен отопляем обем на имота –
57 куб. м. Експертът установява, че разпределението, с изключение на ТЕ от
общите части е извършвано в съответствие с разпоредбите на закона.
Дяловото разпределение е изчислявано от „Далсия Елвеко“ ЕООД. Установява
се, че тъй като в акта за разпределение на кубатурата на гаража не са
включени общи части, дължимата сума трябва да включва само топлинната
енергия от сградна инсталация в размер на 133,73 лева. Съгласно експертизата
общият монтиран топломер в абонатната станция е преминал метеорологични
проверки, във връзка с които е установено, че същият съответства на
определения тип.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и изчерпателна, с оглед на която се установява, че
сумата в общ размер на 138,24 лева, включваща главница и законна лихва, не
са платени на ищцовото дружество. Установява се, че индивидуалните
изравнителни сметки за имота, изготвени от дружеството, осъществяващо
дялово разпределение, са въведени в информационната система на ищеца за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и 01.05.2021г. до 30.04.2022г. тъй като в
актът за разпределение на кубатурата на гаража не са включени общи части,
счита се, че следва да се дължи сума за ТЕ само за сградна инсталация в
размер на 133,73 лева. Установява се, че от тази сума са платени 67,06 лева –
по фактури, като остатъкът е в размер на 66,67 лева. По отношение на
законната лихва за забава, начислена върху дължимата сума от 66,67 лева,
считано от датата на изпадане в забава – 27.08.2024г., е изчислено, че същата е
в размер на 16,41 лева. При изслушване на вещото лице в открито съдебно
заседание, проведено на 25.06.2025г., се изяснява, че по делото не са
приложени платежни документи, но от справка при ищеца, било посочено, че
сумата от 67,06 лева била платена по фактури, с оглед на което е главницата е
изчислена съобразно направеното признание от страна на ищеца.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
3
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Далсия Елвеко“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че следва да се даде отговор на
въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи
заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за
определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ и ССчЕ,
според които общата дължима сума следва да включва само изразходваната
ТЕ от сградна инсталация на имота в размер на 133,73 лева, а не и сумата за
топлинна енергия за общи части, тъй като става дума за недвижим имот,
представляващ гараж, към разпределението на който не са включени общи
части. Към посочената сума не са включени изравняванията, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и към която сума следва да
бъде добавена изравнителната сума за процесния период – 67,06 лева, платена
по фактури, което обстоятелство се установява съгласно признание от страна
на ищеца. Така дължимата сума за реално потребеното количество топлинна
енергия за сградна инсталация на процесния имот възлиза на 66,67 лева.
Доколкото ищецът претендира сумата от 110,04 лева, а се установи, че се
дължи сумата от 66,67 лева, искът следва да бъде уважен за 66,67 лева и
отхвърлен в останалата му част.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на дял III от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
4
услуги на дружествата за дялово разпределение. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена за
услугата дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2022 г. възлиза
на 11,21 лв. Следва изводът, че претенцията на ищеца се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай, ответникът е
бил в забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
определено в ССчЕ е 16,41 лева. Ищецът претендира мораторна лихва за
забава в размер на 28,51 лева. Доколкото съдът установи наличието на
задължение в по-нисък размер, искът следва да бъде уважен за сумата от 16,41
лева и отхвърлен до претендираните 28,51 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата
дялово разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от
15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е 3,89 лева. Ищецът претендира
сума в размер на 3,42 лева, с оглед на което искът следва бъде уважен изцяло,
при спазване принципа на диспозитивното начало.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, с право
на разноски разполагат и двете страни, съразмерно на уважените искове.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1 205,00 лева, от които 100,00 лева
държавна такса, 300,00 лева депозит за особен представител, 700,00 лева –
депозити за изготвяне на СТЕ и ССчЕ, 5,00 лева – държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100,00 лева, за които разходи се съдържат
доказателства в кориците на делото. Съразмерно на уважените искови
претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 768,64 лева.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което не е
сторил разноски в процеса. С оглед на това, в тежест на ищеца не следва да
бъдат възлагани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр. София, .. на основание искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 66,67 лева – главница за топлинна
5
енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законна лихва от
11.09.2024г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 110,04 лева; да заплати сума в размер на
16,41 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г. до 27.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 28,51 лева; да заплати сумата от 11,21 лева – главница за
дялово разпределение за периода 01.07.2021г. – 30.04.2022г., ведно със
законна лихва от 11.09.2024г. до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 3,42 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021г. до 27.08.2024г. за топлоснабден недвижим имот в гр.
София, .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Е. Т. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, .., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, .., сумата от
768,64 лева – разноски, сторени в исковото производство, съразмерно на
уважените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Далсия Елвеко“ ЕООД, .., със седалище и адрес на управление гр. София, ...
Банкова сметка на „Топлофикация София" ЕАД, по която може да бъде
платено вземането - .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6