РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Павликени, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20224140100106 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искова молба е от пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ООД-
*** представлявано от д-р инж. С. С. - Управител, срещу Г. В. Т., ЕГН
********** от с. *** по чл. 422 ГПК. Ищецът сочи, че предоставял
водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода
16.08.2018 г. до 19.03.2021 г.. Издал за това съответните фактури, по които
ответникът дължал в главница в размер на 1227,99 лв. и лихва за забавено
плащане в размер на 200,40 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 03.11.2021 г. За
така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената заповед
по ЧГД № ***/2021 г. била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което по реда на настоящото производство претендира да се признае за
установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да
му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез особения си
представител спори претенциите. Твърди, че искът е допустим и
неоснователен.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
процесуалните си представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът е потребител на ВиК услуги
предоставяни от ищеца – чл. 2, ал.1, т. 2 от Общите условия на ищеца. По
делото са приложена фактури издадени от ищеца за претендираните суми
главница, но няма данни за връчването им.
Липсват по делото дори твърдения за начина на отчитане на количеството
вода, което оператора твърди, че месечно употребява конкретния потребител
и дали същите са му съобщавани, което е в грубо противоречие с правата на
потребителите, съответно задълженията на оператора разписани в общите
условия – чл. 4, т. 7 за потребителите/“да присъстват при отчитане на
показанията на индивидуалните водомери, както и чрез упълномощен
представител при отчитането на общия водомер…“/ и чл. 7, т. 6 за оператора
/“да отчита показанията на средствата за измерване при условията и
сроковете, определени в настоящите Общи условия…“/.
Така установената фактическа обстановка, обосновава следните изводи:
За уважаване на предявените искове следва да се установи наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение
произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер
предоставената услуга; количеството на употребената от ответника вода;
забава на ответника; размер на обезщетението.
В случая, за целия исков период, не е установено количеството употребена от
ответника вода. То се установява, с отчитане средство за търговско
измерване, по определени в общите условия правила. Когато те са нарушени
– отчитането е извършвано в противоречие с тях, не може да се приеме, че
нещо е отчетено, а от там и употребено, или отчетеното съответства на
употребеното. Само това е достатъчно за приемането недължимост на
претендираната сума, съответно неоснователност на исковете, поради което
не следва да се обсъждат останалите, наведени възражения от особения
представител на ответника, в това число и за погасяването на част от
2
вземането по давност.
Претенцията е неоснователна именно поради липса на годни доказателства да
установят консумацията на твърдените от ищеца количества. Всички
доказателства, представени от ищеца за консумираните количества вода
представляват частни, изходящи от него документи, които установяват
благоприятни за ищеца обстоятелства и нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Представеният от ищеца карнет – лист, предполага
евентуално дистанционно отчитане или отчитане с електронен карнет, но
няма доказателства за въвеждането на такова отчитане. доколкото обаче има
пълно оспорване на дължимите суми (в отговора на ИМ), а представената
справка за консумация на водомер също е частен документ, съдът намира, че
в доказателствена тежест на ищеца бе да установи начинът на снемане на
данните от електронният карнет и как се констатират отчитаните чрез него
количества.
В този смисъл независимо, че за тях не важи изискването за подпис от страна
на потребителят на В и К услуги то при оспорване на дължимите количества
ищецът водоснабдително дружество следва да установи каква е била
методологията по отчитането на посочените количества и дали тя е спазена
Поради изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ООД- ***
представлявано от д-р инж. С. С. - Управител, срещу Г. В. Т., ЕГН
********** от с. ***искове по чл. 422 ГПК, с които търси приемането
установено съществуването на негово вземане срещу ответника за сумите,
както следва 1227,99 лв., главница – цена на водоснабдителна и
канализационна услуга, през периода 16.08.2018 г. до 19.03.2021 г. и лихва за
забавено плащане в размер на 200,40 лв. за периода от 01.11.2018 г. до
03.11.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата от тая дата насетне
до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред
3
Окръжен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4