№ 297
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление №
611174-F618054/16.11.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция
„ОД“в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС,
на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл.
59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (непрецизно
описание; непосочване на дата на нарушението); за обективна несъставомерност; за маловажност
на случая. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.04.2021 г. била извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „***, находяща се в с. Казичене, местност „Дяволско
круше", стопанисвана от „*** ЕООД, ЕИК ***. В хода на същата било констатирано, че
жалбоподателят, в качеството си на дружество, което извършва продажби на течни горива по чл. 3,
ал. 2 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
1
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в подадените към
НАП данни за доставки на горива не се посочило уникален контролен номер /УКН/ на еАДД за
доставени количества горива по документ.
При проверката било констатирано, че в търговският обект са монтирани два броя колонки
за зареждане на гориво, осем броя пистолети за зареждане на гориво и три броя резервоари за
съхранения на гориво, от които един - неизползваем. Налична в обекта била и нивомерна система/
тип - „FAFNIR VISY-X", фискален принтер - Datecs FP-800 и ЕСФП - Ойл Сис вер.2.0 Д- KL с ИН
на ФУ OS005454 и ИН на ФП58005454 с регистрационен номер 4187124/10.05.2019 г.
След извършена проверка за периода 01.01.2021 г. до датата на проверката - 16.03.2021 г. в
информационната система на НАП - „Контрол на горивата“ било установено, че дружеството-
жалбоподател, като получател на доставка на течни горива, не е подало данни за доставки с
въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП,
с баркод четец. Вместо това, дружеството въвело номерата на издадените фактури от изпълнителя
на заявката „Интерспийд" ЕООД с Б-т ********* , като се записвало вида на горивото и
количество.
За дата 09.02.2021 г. били получени 2 броя доставки, които били въведени чрез ЕСФП с
номер на издадената фактура, а не - с УКН на еАДД: - АДД с № 0000000005833389/06.02.2021 г. за
19 040 литра дизелово гориво, фактура с №**********/09.02.2021 г. за 5 023 литра дизелово
гориво, с доставчик – „Интерспийд“ ЕООД с Б-т *********, декларация за качество,
експедиционна бележка и товарителница. От служебен бон 0066424/09.02.2021г. било установено,
че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП документални доставки на гориво, като вместо УКН на
АДД № 0000000005833389, въвело номера на фактурата № 000000006000007110 - АДД с №
0000000005831894/05.02.2021 г. за 13 582 литра дизелово гориво и АДД с №
0000000005832527/05.02.2021 г., фактура с № **********/09.02.2021 г. за 6 027 литра дизелово
гориво, с доставчик – „Интерспийд“ ЕООД с Б-т *********, 2 бр. декларация за качество, 2 бр.
експедиционна бележка и товарителница. От служебен бон 0066431/09.02.2021 г. било установено,
че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП документални доставки на гориво, като вместо УКН на
АДД № 0000000005831894 и УКН на АДД №0000000005832527, е въвело номера на фактурата №
00000000**********. За констатациите на проверяващия екип бил съставен протокол за
извършена проверка в обект Обр. Кд-78 cep АА №0461880/12.04.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Т.К.; АУАН; НП; възражение; протокол за проверка; обяснение; фактури; декларация за
съответствие; експедиционни бележки; фискални бонове; товарителница; заповед за
компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи
по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
2
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за наличие на процесуално нарушение е неоснователно. В атакуваното
наказателно постановление се инкриминира въвеждане на 09.02.2021 г. чрез ЕСФП на
документални доставки на гориво, несъдържащи цялото изискуемо се по закон съдържание. В този
смисъл, твърдението за липса на посочена дата на неизпълнение на задължението към държавата
не почива на коректен прочит на текста на атакувания административен акт, а би могло да бъде
обяснено със специфичното процесуално положение на възразяващата страна.
Констатира се, обаче, че в атакуваното постановление, нарушената разпоредба е цитирана
като „чл. 59а от Наредба Н-18/13/12.2006 г.“, без посочване на алинея. Идентична непрецизност е
допусната и в АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното постановление. Доколкото,
обаче, цитираната разпоредба има пет алинеи, някои от които – с по няколко отделни задължения,
налице е непрецизно формулирана обвинителна теза, касателно цифровата квалификация,
нарушаваща правото на защита, а оттам – и съставляваща отменително основание (независимо от
липсата на изрично позоваване, от страна на жалбоподателя).
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че дружеството-жалбоподател е
отразило документално доставки на горива (стоки с висок фискален риск), посредством посочване
номера на фактурите за тях, а не – чрез уникалния контролен номер на еАДД за доставени
количества горива по документ.
Нарушението е формално и е довършено с факта на документано отразяване,
несъдържащо всички изискуеми се по закон реквизити. Същевременно, касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на
въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
3
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпления от търговска дейност, т. е. касае
съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост
от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като става дума и за две отделни
доставки, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, както и предвид изричната претенция, въззиваемата страна следва да поеме разноски за
насрещната. С оглед липсата на възражение за прекомерност, същите се дължат, в пълния
претендиран размер.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 611174-F618054/16.11.2021 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „ОД“в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
4
НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на *** била наложена имуществена
санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Национална агенция за приходите да
заплати на ***, ЕИК *** сумата от 400 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5