МОТИВИ
към присъда №30 / 03.04.2019
г.
по НЧХД №1500 /2017 г.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Б.Н.М. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
затова ,че на 10.08.2017 година в
с. Сусам, обл. Хасково, в съучастие с Н.Г.М. и Р.Д. ***, като съизвършител, причинил на В.Й. ***, без разстройство на здравето, а именно: оток с кръвонасядане на челото; хематом на клепачите на лявото око; травматичен кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и кръвонасядане на дясната буза, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Против подсъдимия Р.Д.Д. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
затова ,че на на 10.08.2017 година в
с. Сусам, обл. Хасково, в съучастие с Б.Н.М. и Н.Г.М. *** , като съизвършител, причинил на В.Й. ***, без разстройство на здравето, а именно: оток с кръвонасядане на челото; хематом на клепачите на лявото око; травматичен кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и кръвонасядане на дясната буза, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Против подсъдимия Н.Г.М. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
затова ,че на на 10.08.2017 година в
с. Сусам, обл. Хасково, в съучастие с Б.Н.М.
и Р.Д. ***, като съизвършител, причинил на В.Й. ***, без разстройство на здравето, а именно: оток с кръвонасядане на челото; хематом на клепачите на лявото око; травматичен кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и кръвонасядане на дясната буза, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК,както и
затова на че на 10.08.2017 г. в
с. Сусам, обл. Хасково нанесъл публична обида на В.Й. *** в негово присъствие, казал нещо унизително за честта и достойнството му,
а именно „Ще ти еба мамата, Дебелак. Кьорав!”
– престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимите Р.Д.Д. и Н.Г.М. разбират
частното обвинение и дават обяснения в хода на съдебното
следствие, в които заявява позиция за невиновност. Признава ,че на
инкриминираната дата и място е имал физически контакт с тъжителката ,при който отрича да е
причинила телесни повреди от вида
на констатираните при прегледа и от съдебен лекар .Обяснява ,че тя е била обект
на физическо насилие от страна на тъжителката,причинило и травми на главата и десния крайник . В последната си дума
подсъдимия Н.М. заявява,че не се
смята за виновен и моли да бъде оправдан.
Против подсъдимият Б.Н.М. съдебното
производство се разглежда в негово отсъстие .Назначения му служебен защитник адв.Й.Й.
в хода на съдебните прения пледира за
недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен,който моли да бъде признат за
невинен и оправдан с присъдата,а гражданския иск отхвърлен като неоснователен.
Защитникът на подсъдимия Р.Д. адв.П. счита за приложим по отношение на неговия подзащитен института на реторсията ,понеже частният тъжител сам е предизвикал инцидента
с поведението си и удара ,който му е
нанесъл подс.Д. е ответната реакция на предхождащото противоправно поведение на
пострадалия .
Защитникът на подсъдимия Н.М. адв.Д. в
хода на съдебните прения счита ,че по отношение на обвинението за обида следва да се приложи реторсията Обвинението
за причинена от подзащитния му лека
телесна повреда намира за недоказано
откъм авторство,понеже в хода на съдебното следствие не било установено по категоричен начин кой удар от кой подсъдим е получен,така че да се приеме съпричастността на всеки от подсъдимите
към крайния вредоносен резултат.По изложените съображения
моли подс.Н.М. да бъде оправдан.
Частния тъжител изцяло поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен граждански иск против тримата подсъдимата ,
който е приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство
в размер на 10 000
лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението
и направените по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител адв.Б.И. намира частното обвинение за доказано относно време, място и
авторство на деянието по отношение на тримата подсъдими . В хода на съдебните
прения пледира и тримата
подсъдими да бъдат признати за виновни,като им се
наложат съответните наказания .Гражданският иск счита за установен по
основание и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите
на частното обвинение и защитата, приема за установено следното:
Частният тъжител В.Й.А. и
подсъдимите Б.Н.М. ,Н.Г.М. и Р.Д.Д. *** бани
.Съселяни са и се познават отпреди
инцидента ,като по делото
не са събрани данни за предходни личностни или имуществени конфликти помежду им .Подсъдимите Н.Г.М. и Б.Н.М. са баща
и син.
В центъра на с.Сусам се намирало питейно
заведение – кръчма,ведно с магазин до него.На 10.08.2017г. около 18.00 часа подсъдимите Р.Д.Д.
и Б.Н.М.,които били приятели се срещнали в центъра на с.Сусам и седнали на маса отвън пред въпросното заведение .
След известно време към
тях се присъединил и частния тъжител В.А.
,който седнал на тяхната маса. Според
подс.Д. видимо повлиян от употребения алкохол частният тъжител започнал да се заяжда с тях и да ги обижда до
момента ,в който пристигнали негови
познати и той се преместил заедно с тях на друга маса .Въпреки това тъжителят
продължил да отправя обидни думи
по адрес на подсъдимите ,при което подсъдимия Д. не издържал станал от масата, прибилижил се до частния
тъжител и му нанесъл два последователни удара с юмрук в главата ,попаднали в лявата половина на лицето . По тази причина в 22.25 часа частният тъжител сигнализирал на национален телефон 112 , като поискал на
място да бъде изпратен полицейски патрул, заявявайки пред
оператора ,че в центъра на с.Сусам бил ударен от
лицето Р.Д. и имал кръв. Заради подадения от тъжителя сигнал двамата подсъдими Р.Д. и Б.М. решили да
останат на място до пристигането на
полицейските органи . Понеже подсъдимият Б.М. не носел в себе си лична карта се
обадил по телефона на баща си подсъдимия
Н.Г.М. да му донесе личната карта. Междувременно
в 22.53 часа тъжителят отново предприел обаждане до
национален номер 112 с искане да бъде изпратен и екип на Спешна помощ ,заради появилия се хематом на челото му .Към този момент тъжителят седял на стълбите
пред хранителния магазин в
центъра на селото ,когато пристигнал и подсъдимият Н. Г.М.. Приближавайки се към частният тъжител се обърнал
към него с думите:"Боклук ,ти ли си най-важния тук в селото. Кой си ти ,че да удряш сина ми " ,след което взел да го псува на майка .Непосредствено
след това подсъдимият М. ударил
с ръка седящия на стълбите тъжител,който удар попаднал в дясната половина на лицето му, последван
от няколко удара в тялото и главата . Според наблюдаващия случващото се на
разстояние от две метра св.М. К. тъжителят се изправил и тръгнал към центъра на селото ,където бил пресрещнат и
от другите двама подсъдими.Тримата подсъдими наобиколили тъжителя и започнали да му нанасят удари с
ръце в тялото ,в областта на кръста и
бъбреците . Виждайки случващото се , като
посочените действия се развили изключително динамично и бързо,св.М. К. твърди ,че не
се намесил в с я сигнализирал на телефон 112. В 23:58:26
часа тъжителят отново се обадил на оператора на телефон 112
,казвайки : ,,На министъра ли трябва да
се обадя, за да вземат те мерки, трима души ме пребиха, никой не идва, значи
намирисва тази работа и вестници и всичко ще сезирам“. След този
момент някой от присъстващите съобщил за идването на полицейските органи, подсъдимият
Н.М. напуснал мястото на конфликта,а подсъдимите Р.Д., Б.М. и частния тъжител останали ,като последния се приближил към
полицейските служители св. П.Н. и Р.Т. ,за да обясни и
разясни за станалото. Според св.Н. и Т.
пострадалия имал видими наранявания в областта на лицето.
Частният тъжител бил транспортиран от пристигналия екип на Спешна помощ
за оказване на медицинска помощ и прегледан в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково . Тримата подсъдими били отведени в РУП-Хасково с полицейския автомобил за снемане на
обяснения по случая.
Частният тъжител
подал и жалба в РУП –
Хасково,като по случая била образувана проверка №1970р-25184/11.08.2017 год. по
описа на РУП-Хасково,в хода на която
били снети писмени обяснения от
участниците в инцидента. С
постановление от 25.08.2017г. на прокурор при РП-Хасково било отказано образуване на досъдебно производство ,поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер.
На 11.08.2017 година
тъжителят В.А. бил прегледан от съдебен лекар д-р Х.Е..Пред него съобщил,че към 21.30 часа на 10.08.2017 г. е бит с юмруци от трима познати мъже .Видно от издаденото съдебномедицинско
удостоверение №355/17 г .при прегледа на частния тъжител са констатирани: оток с кръвонасядане на челото
,хематом на клепачите на лявото око ,травматичен кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и
кръвносядане на дясната буза .
Вследствие на тези
наранявания на тъжителя е причинено страдание ,без разстройство на
здравето .Според заключението на назначената в хода на
съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза, както и от устния доклад на вещото лице
Е. касае се
за две групи съчетани травми – едната е в ляво,
другата е в дясно. В ляво съчетанието е оток с кръвонасядане
и хематом на клепачите. От дясно съчетанието е на кръвонасядания,
комбинирано с кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка.Според експерта могат да се отделят поне два удара в различни плоскости
с твърд тъп предмет, т.е. в ляво и
в дясно по един удар,причинили кръвонасядания . Хематомът на
лява очна ябълка е мигриращ хематом,където няма попадение,като същото може да се каже и за кръвоизлива под лигавицата на дясната очна
ябълка,който
не е вследствие на директен удар .В
случая срока за пълно възстановяване на причинените увреждания на тъжителя е определен от експерта до 15 дни.
Така изложената фактическа обстановка се
установи от обясненията на подсъдимите Р.Д. и Н.М. , показанията на разпитаните свидетели М. П. К. ,К. К.Н.
, П.Г.Н.,и Р.Т.Т. ,заключенията на съдебно медицинската и видеотехническа експертизи и другите писмени
доказателства , приобщени към доказателствения материал по делото.
Така свидетелят М. К.
е възприел случилото се от втория момент на конфликта ,като макар и с известни нюанси в
основата си показанията
му съответстват на фактите по частното обвинение .А,именно, че е имало съприкосновение първоначално
между подсъдимия Н.М. и тъжителя ,при което първия е отправил словесни реплики към втория и ругатни , имало
и физическо съприкосновение, при което последвали удари
с ръка в главата на тъжителя и автор на това
бил подсъдимия Н.М. . Очевидец на случилото се този свидетел е възприел конкретно нанесените удари
от подсъдимия Н.М. към
главата на тъжителя. Показанията
на този свидетел се възприемат от съда, като достоверни досежно лично възприетото. Въпреки изразените резерви и критики
от защитата на подсъдимите към показанията на свидетеля М. К. ,
не се установява същите да съдържат особени, съществени противоречия, а освен това са дадени от незаинтересован към
позицията на която и да е от страните по
делото свидетел .Всъщност опияненото състояние на свидетеля К. ,върху което акцентират защитниците на
подсъдимите само по себе си не е достатъчно да
дискредитира верността и истинността на изнесеното от този свидетел . Показанията на
св.К. са решаващи
за изводите на съда досежно обстоятелствата,
че подсъдимият М. е нападнал тъжителя,като му е нанесъл
удари с ръка и
то в области на главата , които напълно кореспондират с обективните
находки, установени при извършения му медицинския преглед и със заключението на
съдебно- медицинската експертиза и в онези части на
главата , по които
е констатирано обективно нараняването , заради
които е повдигнато обвинението от частен характер. Показанията на св.К. в останалата им част относно противоправните действия на другите двама подсъдими към тялото на пострадалия не са особено
конкретни и точни и в този смисъл не са достатъчни за извода
на съда ,че нанесените от тях удари на
пострадалия са в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат,с оглед установения от вещото лице механизъм на
причиняване на двете леки
телесни повреди и най-вече мястото на тяхното получаване.
Принципно следва да бъдат обсъдени
и показанията на другите двама свидетели- полицейските служители П.Н. и Р.Т. ,които обаче са косвени от гледна точка предмета на
доказване по делото и главния, подлежащ на доказване факт. Все пак следва да се отчете, че те са възприели нараняванията по лицето на тъжителя ,непосредствено
след като се твърди да са получени и в
този смисъл се
явават като такива подкрепящи информацията ,изнесена от свидетеля на
обвинението.
Съдът, следва да обсъди обясненията на
подсъдимия Р.Д. Същите се възприемат от съда
в частта им , че е бил провокиран от тъжителят с отправените по негов и на подс.Б.М. адрес дразнещи думи и изрази.
Кредитира ги и в частта за мотивировката на този подсъдим да
нанесе два юмручни удара в лявата част на лицето
на пострадалия ,тъй като такива са
били първите му действия . Съответно на обясненията му в
тази част са и данните
,изводими от приобщената по делото
разпечатката на телефонните разговори,проведени
от тъжителя към оператора на национален номер 112 ,в
които е заявил ,че лице на име Р. го ударил в лицето ,от
който по-късно се образувал хематом на
челото,каквото нараняване не само е констатирано от
медицинския експерт при прегледа на пострадалия ,но и като
механизъм е получено от директен удар
на мястото на получаването . В
останалата част, в която твърди,че пръв тъжителя го нападнал ,както
и да му е нанесъл удар с пластмасов стол по ръката не следва са бъдат кредитирани,тъй като са
изолирани и не се подкрепят
от никой от другите доказателствени източници. Поддържаната пък от подсъдимия Н.М. версия за осъществено от него блъскане на тялото на пострадалия,на която съответстват единствено
показанията на съжителстващата с него,поради това и заинтересована св.К.Н. обаче
се оборва от показанията ,дадени от св.К. ,а и се
оборва недвусмислено от заключението на
съдебно –медицинската експертиза,допълнено от устния доклад на
вещото лице в съдебното следствие . Медицинският експерт
е категоричен, че за нанасянето на директен удар в областта на дясната буза е причина за полученото кръвонясядане ,съчетано с
кръвоизлив в същата част ,каквото
блъскането като механизъм на въздействие не е от
естество да предизвика . Ето защо настоящия състав
намира,че в тази им части обясненията на
този подсъдим са израз на защитна позиция, а не безспорен
източник на гласни доказателства.
В крайна сметка съдът не намира никакви правни
основания да откаже кредитиране на показанията на
свидетелите на частното
обвинение досежно изтъкнатите по- горе обстоятелства- че подсъдимият Р.Д. ,а впоследствие и подсъдимия Н.М. са нападнали тъжителя,както и че му е нанесъл удари по начина, описан в
тъжбата и в онези части на главата , по които е констатирано
обективно нараняването, заради което е повдигнато обвинението от частен
характер. Всъщност нанесените след това удари
на пострадалия от всички подсъдими за които свидетелства М. К. нямат
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и поради това няма да бъдат обсъждани .
По същество получените от пострадалия телесни увреждания - описани подробно
по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от
съдебно- медицинската експертиза. Наличието на нараняванията не се оспорва и от подсъдимите , които отрича
да са причинени от нея ,а по-
изложените вече съображения съдът
кредитира показанията на свидетелите на защитата и по-конкретно тези на св.Д. ,Ч. и Г. , защото те
са безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: От обективна страна
безспорно се установи наличието на съставомерен резултат по чл.130 ал.2 от НК, а именно:, оток с кръвонасядане на челото ,хематом на
клепачите на лявото око ,травматичен кръвоизлив
под лигавицата на дясната очна ябълка и кръвносядане на дясната буза установени от
заключението на съдебномедицинската експертиза, възприета от съда като
компетентна и безпристрастно дадена. Доколкото обаче този съставомерен резултат
е един от елементите на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, но не и
единствения такъв, на доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното
деяние и то такова, каквото е описано в
обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява
престъпление, дали е извършено от подсъдимия и дали е извършено
виновно.Наличието на настъпил съставомерен резултат обаче е само индиция за осъществено изпълнително
деяние, носещо белезите, визирани в състава на престъплението, а не неоспоримо
доказателство за неговото осъществяване.
В крайна сметка наличието на
нараняванията у тъжителката не се оспорва от защитата, която
отрича авторството на причиняването им
от страна на подсъдимата .Основният момент от предмета на доказване обаче
е налице ли е било нанасяне на удари от
страна на подсъдимите спрямо пострадалата , средствата, с които това е станало
и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе
и кредитирани от съда доказателствата по делото се установи
престъпна дейност единствено на
подсъдимите Р.Д. и Н. М. по извършване на деянието ,но не и по начина ,по който са привлечени към наказателна отговорност с повдигнатото им частно обвинение. В този
смисъл са
преките доказателствени източници –показанията
на свидетеля М. К. и обясненията на подс.Д. и косвените такива-показанията на св.Н. и Т. на база твърденията,
съдържащи се в тях относно основния предмет на доказване, касаещ въпросите за
наличие на деяние по чл. 130 НК, начина на осъществяването му и авторството .Въпреки наличието на отделни нюанси в
показанията на св.К. , не е налице непреодолимо разминаване в
информацията, свързана с наличието на деяние,мястото , начина, механизма на осъществяването
му и неговия автор . Достоверността на показанията на този свидетел и обясненията на подс.Д. относно очертаната група от
факти се потвърждава и от обективните
находки по делото в тази насока,
скрепени първоначално в издаденото съдебно-медицинско удостоверение ,а
впоследствие и в заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза Още повече, че както в
заключенията си, така и при изслушване
на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване
на констатираните увреждания у
тъжителя е този, описан от него
- при условията на побой ,с нанасянето на директни удари с юмрук , съответстващ на изложеното от свидетеля К. иподс.Д. . Друг начин на причиняване на телесните
увреждания у пострадалия изглежда
логически и правно изключен, преценен от гледна точка на развитието и
динамиката в отношенията между подсъдимите
и пострадалия на въпросната дата. Втората група свидетели –полицейските служители Н. и Т. пък са възприели
и нараняванията по пострадалия , непосредствено
след преустановяване на инцидента
,потвърдени от заключението на
приетата видеотехническа експертиза ,снела на хартиен носител телефонните
разговори между пострадалия и оператора от национален телефон
112 . Тези доказателства в своята последователност и
взаимна връзка водят на извода, че
подс.С. Р. е автор на престъплението , за което му е
повдигнато частно обвинение. В този
контекст съдът
възприема и обясненията
на подсъдимия Д. за участието му в
извършване на инкриминираното в
тъжбата деяние.Съвкупната преценка на всички тези доказателства води до единствения възможен извод,затова че на инкриминираната дата единствено подсъдимите Р.Д. и Н.Г. в
независимо един от друг извършителство са причинили телесните повреди на тъжителя .От заключението на медицинската експертиза и косвено
от показанията на кредитираните свидетели се установява,че получените от тъжителя телесни повреди са в
причинна връзка с деянието на подсъдимия Р.Д. и Н.М. . Както вече
се посочи получените от тъжителя телесни
увреждания са безспорно установени,а по своето
естество и характер
съставляват увреждания без разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.Поради
изложеното съдът прие
наличието на съставомерния резултат по чл.130 ал.2 от НК,приченен обаче
не в съучастие помежду и с другия
подсъдим Б.М.,поради което и по първоначалното
обвинение по чл.130 ал.2,вр.чл.20
ал.2 от НК ги оправда.
От
субективна страна деянието е извършено от подс.Р.Д. и Н.М. при условията на пряк умисъл. Това е така,
защото доказателствата обективно сочат,
че подсъдимите всеки
поотделто са нанесли удари в областта на главата на
пострадалия , които безспорно са
средство годно да причини повече от едно телесни
увреждания, използвана по начин
,по който пряко са
осъществили контакт с телесната цялост на пострадалия
/директни удари / и е
целял настъпването на противоправния
резултат- причиняването на леки телесни
повреди. Именно за това тези подсъдими следва да отговаря за причинената повреда, защото е
причинена в условията на пряк умисъл.
Неоснователно на следващо място е искането на защитата на подсъдимия
Р.Д. за приложение на института "реторсията ". По делото на първо място извън обясненията на подс.Д. , които съдът не кредитира по изложените по –горе
съображения в тази им част отсъстват други доказателства за нанесени
от пострадалия травми върху части от тялото на този подсъдим . .
Единствено за целите на изложението дори
да се предположи ,че в резултат на твърдяния удар с
пластмасов стол от страна на пострадалия на
подсъдимия е причинено страдание ,при
липса на доказателства такива телесни повреди да са получени и констатирани у подсъдимия по надлежния ред ,прави безпредметно обсъждането приложимостта на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК.
На следващо място, от доказателствата по делото не се
установи престъпна дейност на подсъдимия Б.М. по извършване на деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност с повдигнатото му частно
обвинение, поради което с присъдата, постановена от настоящия съдебен състав бе
признат за невинен в това да е причинил на частния тъжител лека
телесна повреда и на основание чл. 304 от НПК -
оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 130 ал.2 ,вр.чл.20
ал.2 от НК. Във връзка с
последното и конкретно по отношение на подсъдимия Б.М. анализът на доказателствените
източници сочи, че установен по несъмнен начин е фактът, че частният
тъжител е получил няколко и то различни по вид
телесни увреждания, коигто ,покриват белезите
на съставомерния резултат по ал. 2 на чл. 130 от
Наказателния кодекс. Възможния извод от
интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
относно авторството на престъплението обаче, е в насока на липса на доказана
съпричастност на подсъдимия Б.М.
в извършването му, при което се оказва, че
преценката на съда и частното обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване
в тъжбата ,именно на този подсъдим , заедно с другите двама подсъдими ,като съизвършител при осъществяване
на изпълнителното деяние. Този конкретно подсъдим е бил на мястото на конфликта
,но липсват категорични доказателства за
осъществени от него конкретни действия по нанасяне на удари ,намиращи се в
причинно следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат . Особено показателно в тази насока е отразеното в
доказателствените източници, ангажирани от самия тъжител и конкретно изложеното
в показанията на свид. М. К. , който е пряк очевидец
на описаните по - горе събития. Същия обаче твърде
общо и неконкретизирано обяснява ,че
след като бил наобиколен
от тримата
подсъдими те
го удряли с ръце по тялото в областта на кръста и бъбреците . Тези му показания съпоставени
с установения от експерта възможен механизъм на получаване на всяка от двете леки телесни повреди/удари с ръка по главата
/ изключват действията на подс.Б.М. да са причинили кръвонасяданията по лицето на А. ,още по-вече ,че са извършени след
като пострадалия вече е получил съставомерните телесни увреждания .С
оглед събраните данни за механизма,по който е
настъпило увреждането по чл.130 ал.2 от НК , които не установяват
необходимата причинно следствена връзка между действията на подс.Б.М.
и тяхната поява,
той не може да носи отговорност за възникването му. От друга страна дори да се приеме
,че от страна на подс.Б.М. са били нанесени удари,те според обясненията на св.К. не
са засегнали главата на тъжителя ,поради което и не биха могли да обосноват наличие на умисъл
за причиняване на лека
телесна поведа .Тези удари сами по себе си не
са достатъчни, за да се приеме за налична подобна негова цел, с
оглед на цялостното му предходно и съпъстващо поведение и наличните средства, с
които би могъл да я осъществи.
По обвинението спрямо подс.Н.М. по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК ,то следва да е установено
по категоричен и безспорен начин, че инкриминираните обидни изрази и действия
са били насочени спрямо частния тъжител . Съдебната практика е категорична и
константна в насока, че при обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети или квалификации, които по
същността си и по съдържанието си засягат честта и достойнството на
пострадалия, без значение е доколко това е оправдано в съзнанието на дееца.
Имайки предвид изнесеното в показанията на св. М. К. относно
отправените
обидни изрази от подс.Н.М. по отношение
на тъжителя ,в които не се съдържа
информация той да е наричан
"дебелак " и
"кьорав " ,макар и да е псуван на майка ,води на извод за недоказаност на това обвинение. В конкретния случай, липсват безспорни доказателства, обосноваващи обвинението,по начина по
който е повдигнато с тъжбата.Липсват
категорични доказателства подсъдимият
Н.М. да е изричал инкриминираните обидни
думи по адрес на тъжителя . Такава е и версията на подсъдимия , който поначало няма задължение да дава обяснения по обвинението или, ако дава
такива, не е задължително те да са
уличаващи го в извършването на престъпление.
Доколко изложеното от него отговаря на истината, е въпрос, който се преценява на плоскостта на останалите
доказателства.Следователно, липсват
безспорни и несъмнени доказателства, които
да потвърждават изложеното в тъжбата.Наличието и на най-малко съмнение е основание за отхвърляне на обвинението,
а когато доказателствата против същото
са повече от тези, които го обосновават, това е повече от задължително.С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подс. Н.М. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото
срещу него обвинение по чл.148 ал.1 т.1,вр. чл.146
ал.1 от НК .
Признавайки за виновни подсъдимите Н.Г.М. и Р.Д.Д. в извършване на гореописаното
престъпление, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна
причините и подбудите за извършване на деяние.Обществената опасност на
престъпното деяние на подсъдимите не е висока предвид вида, броя и
механизма на получаване на телесните увреждания и конкретните по интензитет
болки,търпяни от
пострадалия . Личността на подсъдимите
, в контекста на събраните по делото данни не ги определят, като лица със завишена обществена опасност. Видно от справката за съдимост, подсъдимият Р.Д.Д.
не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.Подс.Н.М.
,видно от изготвената справка за съдимост е осъждан с влязла в сила на
13.04.2005 г. присъда по НОХД№ 120/2005г.
по описа на РС-Петрич за извършено престъпление по чл.279 ал.1 от НК на
наказание глоба от 100 лв.Задължението е
било присъединено към образуваното
изпълнително производство под
№700/2006г. на 10.02.2006г. и с
разпореждане от 13.01.2017г. на ПИ при ТД на НАП офис Хасково на основание
чл.225 от ДОПК производството по принудителното и събиране е прекратено .Съгласно
задължителната практика на ВКС ,дадена в
т.2 от ТР№2/2018г. по т.д.№2/2017г. на
ОСНК реабилитацията на осъден, неизтърпял наложеното му
наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е възможно да настъпи след
последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието и на
срока за реабилитация. Началният момент, от който започва да
тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената давност за
изпълнение на наказанието, ако не са предприети действия за спиране или
прекъсване на давността. Отнесени тези постановки
на върховната инстанция към настоящия
случай, при липса на принудителни действия ,предприети в хода на образуваното
изп.производство значат ,че обикновената давност за изпълнение на наказанието
глоба от 100 лв.,която е две години, съгласно чл.82 ал.1 т.2 от НК е
изтекла на 13.04.2007г.,от който момент са започнали да текат и са изтекли
реабилитационните срокове ,както по чл.86 ал.1 т. от НК, така и по чл.88а ал.1 от НК, още на 13.04.2008г.
По тези съображения съдът прие ,че към
момента на настоящото престъпление подс.Н.М. е бил реабилитиран по право и
поради този си съдебен статут следва да се счита за неосъждано лице. За осъщественото от подсъдимата престъпно
деяние материалноправната норма на закона
предвижда наказание "лишаване от свобода " до шест месеца или "пробация" или глоба от 100 до 300 лв . Наред с това от деянието
няма причинени съставомерни имуществени
вреди. Следователно са налице положителните и липсват
отрицателни предпоставки на чл. 78а
от НК
, поради което императивът
на текста следва да бъде приложен. При определяне размера на наказанието съдът се
съобрази с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало и
добри характеристични данни . Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид
тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието "глоба" следва да
бъде определено в минималния размер, а именно глоба от 1000 лв. за всеки от
подсъдимите Р.Д. и Н.М. .С така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат постигнати целите,
заложени в чл. 36 от НК.
По предявения граждански иск:
Постановената осъдителна
присъда обосновава основанието на предявения граждански иск .Налице са
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
- противоправно поведение,
вреда, пряка причинна връзка между тях и доказаната вина на подсъдимата .
Установен по основание обаче искът е завишен досежно пълния
предявен размер. Причинените наранявания според данните, изнесени от вещото лице
са предизвикали у пострадалия неприятно физическо
усещане, което като времетраене не е било краткотрайно – продължило е около 15 дни .Изхождайки от начина
на причиняване на телесните увреждания у пострадалия ,който е мъж на 49 години , характера и естеството, броя на
нараняванията, тяхното времетраене, интензитета на тяхното въздействие и
периода на пълното им отшумяване от порядъка на около 15 дни, във връзка с нормите на справедливостта, съдът намери,
че сумата от 600 лева е достатъчна да възмезди причинените на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпяна болка . Поради това и осъди
всеки от подсъдимите Р.Д. и Н.М. да
заплати на тъжителя сумата от по 200 лв. за обезвреда за неимуществените вреди,ведно със законната
лихва от увреждането -10.08.2017г. до окончателното изплащане , като иска до
пълния предявен размер от 10000 лв., като неоснователен
и недоказан отхвърли. Развитието
на делото в наказателната му част по
отношение на подсъдимия Б.М. обуславя
и съдбата на гражданската
претенция. Тя бе отхвърлена изцяло на основание липсата
на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на този подсъдим . Не се установи той да е извършил увреждащо частния тъжител поведение, а оттук не е налице хипотезата на чл. 45 ЗЗД,поради което и отхвърли предявения спрямо него граждански иск
за сумата от 10000
лв. , приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство . По същите съображения съдът отхвърли
и гр.иск на пострадалия против подсъдимия Н.М. за сумата
от 2000 лв. ,претендирана като обезщение за вреди от престъплението по чл.148 ал.1
т.1,вр.чл.146 ал.1 от НК .
По отношение на разноските:
Предвид доказаното престъпление, за което
подсъдимите Р.Д. и Н.М. бяха
признати за
виновни , съдът
осъди същите да заплатят
на тъжителя направените по делото разноски за държавна
такса, адвокатски хонорар и вещо лице в размер на 431 лева всеки от тях,както и да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Хасково сумата от 50 лв.-
държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и разноски в размер на 64.88 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.