№ 33680
гр. София, 10.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110167953 по описа за 2021 година
и се запозна със съдържанието на определение № 12147/29.11.2022г.,
постановено по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, намира следното:
Производството пред СГС по ч.гр.д. № 11036/2022г. е образувано по
частна жалба с вх. № 189259 от 12.09.2022г. за заявителя ФИРМА срещу
постановеното по настоящото дело определение №22762 от 06.09.2022г., с
което е допълнено определение № 15050 от 14.06.2022г. /с което на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение/ в
частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК заявителят ФИРМА
е осъден да заплати на длъжника П. В. М. сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството.
Въззивният съд се е произнесъл с определение № 12147 от 29.11.2022г., в
което предимно е цитирана практика на СЕС изцяло неотносима към
настоящия казус. В същото време, съдът в изложените на стр. 4, последно
изречение, е формирал воля „съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, осъществяваната защита от страна на адвоката,
счита, че възнаграждение в размер на 300 лева напълно съответства на
правната и фактическа сложност на делото и на осъществената
защита“. Както на следващите страници, така и преди това, липсва
формирана и изразена воля, различна от вече цитираната относно
обстоятелството дали се дължи възнаграждение на длъжника при обезсилена
заповед за изпълнение поради непредявен от заявителя иск по чл. 422 ГПК в
срок и евентуално, ако се дължи в какъв размер.
Същевременно формираната в мотивната част на определението воля за
1
дължимост за разноски на длъжника, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., коренно се различава от тази отразена в
диспозитива на съдебния акт – вместо да бъде потвърдено изцяло
определението на СРС от 06.09.2022г., с което именно посочената сума е
присъдена, въззивният съд го отменя изцяло и вместо това постановява, че го
изменя в частта за разноските, като отново осъжда заявителя ФИРМА да
заплати на длъжника П. В. М., този път сумата от 50 лв., което не съответства
по никакъв начин на формираната воля у съда.
От друга страна не би могло да се приеме и че действителната воля на
въззивния съд е била да бъде намалено дължимото възнаграждение на
длъжника до 50 лв. от присъдените 300 лв. – така, както е отразено в
диспозитива на определението, тъй като в мотивите липсва дори една дума
в такава насока. Отделно от това, дори волята на въззивния съд да беше
такава /макар очевидно да не е/, съгласно константната практика на ВКС при
сезиране с жалби срещу съдебни актове в частта за разноските и съответно
тяхното изменяне, горната инстанция се произнася като в диспозитива на
постановения съдебен акт се обективира частичната отмяна на обжалвания
съдебен акт – в този смисъл определение № 239/19.08.2020г. по гражд.дело
№ 688/2018г. по описа на ВКС, определение №130/15.07.2020г., постановено
по търг.дело №596/2018г. по описа на ВКС, решение №160/04.07.2018г.,
постановено по търг.дело № 1164/2017г. по описа на ВКС, определение
№60118/18.06.2021г., постановено по търг.дело № 231/2019г. по описа на
ВКС. Тоест в случаите на намаляване или увеличаване на присъдените
разноски, обжалваният акт следва да бъде отменен частично, като
обективираният от СГС диспозитив освен че не съответства по никакъв начин
на формираната воля, сам по себе се не покрива основни стандарти за
формата и съдържанието на съдебен акт.
С оглед изложеното и доколкото диспозитивът на постановеното по по
ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС определение не отразява по никакъв
начин формираната в мотивите воля на съда, делото следва да се върне на
въззивния състав за извършване на преценка наличието на очевидна
фактическа грешка е постановеното определение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС, ведно с ч.гр.д.
№ 67953/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, на Софийски градски съд, IV-
В състав, за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото определение № 12149 от 29.11.2022г. по
ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС съобразното мотивната част на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3