О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1516 Година 2019,13.08. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тринадесети август Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове:…………………………………………
Съдебни заседатели:… ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
597 по описа за 2017
година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е молба от Г.Д.Н.- един от тримата ответници по настоящото дело, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение №233/18.06.2019г. в частта за разноските.
Молбата е с правно основание в чл.248 от ГПК.
Ищецът Община Бургас е депозирал отговор по молбата, с която взема становище по отправеното от ответната страна искане за изменение на решението в частта за разноските. В молбата се съдържа и евентуално искане с правно основание в чл.4б от Закона за държавните такси за връщане на надвнесената сума за държавна такса по посочена банкова сметка, в случай, че съдът уважи депозираната молба и измени решението в посочената част.
Бургаски окръжен съд, като обсъди направените от страните искания - за изменение на решението в частта за разноските- от ответника и за връщане на надвнесената сума за държавна такса- от молителя- ищец, както и наведените доводи и данните по делото, намира от фактическа страна следното:
По допустимостта на молбата докладчикът е взел становище в разпореждане № 2535 от 26.07.2019 год., които не следва да бъдат преповтаряни тук. Тъй като не са направени допълнителни възражения от насрещната страна и не са констатирани служебно от съда понастоящем факти и обстоятелства налагащи преразглеждане на становището за допустимост на искането по чл.248 от ГПК съдът счита, че ще следва да пристъпи към произнасяне по съществото му.
Молителят –ищец е предявил кумулативно субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС, които са уважени изцяло с решение №233/18.06.2019г. С постановения съдебен акт на настоящата инстанция, ответниците са осъдени да заплатят съдебно- деловодните разноски, сторени от ищеца в производството по делото в общ размер от 18994.12лв.- всеки по 6331.37 лева. Разноските са изчислени съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, в който 10247,26 лв. са описани като представляващи внесена държавна такса за водене на делото и 5764,25 лв.-държавна такса за уточнение на исковата молба, като към сбора от сумите по списъка е прибавена от съда, видно от мотивите на постановеното решение, допълнително сумата от 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Видно от доказателствата по делото, ищецът е внесъл първоначално държавна такса, изчислявайки я сам,в размер на 10247,26 лв.,или 4% върху данъчната оценка на недвижим имот-земя.Впоследствие ищецът е довнесъл по указания на съда, дадени с разпореждане, 1%/4% върху ¼ от цената на иска/ държавна такса върху сбора от данъчните оценки на четири сгради в процесния имот в общ размер от 5764,25 лв.
Размерът на държавната такса по искове за защита на вещни права от 4% съгласно изричния текст на чл.71,ал.2 от ГПК се определя и внася върху ¼ от данъчната оценка. Ревандикационния иск е такъв иск. При това положение дължимата държавна такса по претенцията по чл.108 от ЗС по отношение на земята в процесния недвижим имот е надвнесена с 3%.-наместо да внесе сумата от 2561,82 лв. (при данъчна оценка в размер на 256181.60лв.).,ищецът е внесъл 10247,26 лв.
С оглед на изложеното по-горе, дължимата такса за производството по така предявените искове е била сбора от сумата от 2561,82 лв.-определена като 1% от данъчната оценка на земята и 5764,25 лв.-определена като 1% от сбора на данъчните оценки на петте сгради върху земята или общо 8326,07 лв.
При това положение е надвнесена сумата от 7685.44 лева, представляваща разлика между внесената сума от 10247.26лв. и действително дължимата такса от 2561.82 лева за водене на делото по отношение на ревандикационния иск за земята.
Именно надвнесената държавна такса по единият от исковете е възложена в тежест на ответниците при произнасяне от страна на съда по въпроса за отговорността за разноските по настоящото дело с оглед своевременно направените от страните искания.
С оглед изложеното, както и във връзка с направеното искане по чл.248 от ГПК, съдът намира от правна страна следното:
Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК.По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските-чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.
Разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл.246 от ГПК.
Първата
хипотеза на чл.
248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния
акт е процесуален способ за отстраняване
непълноти при формиране волята на съда.
Не такъв е настоящият случай- съдът е формирал воля относно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.
Втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите,в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото .По реда на изменението ,съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това-така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о.
Именно такъв е настоящият случай. Съдът е определил в тежест на ответниците разноски в по-висок размер, неотчитайки надвнасянето на държавна такса по единият от исковете от страна на ищеца. Надвнесената държавна такса винаги подлежи на връщане, поради което и не следва да бъде включвана в сбора от разноски при произнасянето на съда по реда на чл.81 от ГПК. При приспадане на надвнесената сума от 7685.44 лева от общия размер на присъдените в тежест на ответниците разноски от 18994,12 лв. действително дължимата сума за направените по делото разноски е в размер на 11308.68 лева, която следва да бъде заплатена на Община Бургас поравно от тримата ответници- по 3769.56 от всеки от тях.
Въпреки, че искането е заявено само от единият от ответниците, то следва да се отрази на всички тях, тъй като както бе посочено и по-горе не се касае до неправилно математическо изчисление или включване като направени на разноски, които не са били направени, а до пропуск служебно да се приспадне надвнесена държавна такса при произнасяне по въпроса за разноските по чл.81 от ГПК.
Относно искането на молителя- ищец с правно основание в чл.4б от Закона за държавните такси за връщане на надвнесената сума за държавна такса, съдът намира горното за основателно.
Надвнесената държавна такса подлежи на връщане всякога на основание чл.4б от Закона за държавните такси по молба на заинтересованата страна,тя не подлежи на превеждане в приход на държавния бюджет по чл.82 от ГПК.
Тъй като е налице надвнасяне със сумата от 7685.44 лева на дължимата държавна такса по ревандикационния иск по чл.108 от ЗС ,то тя следва да бъде върната на ищеца на основание чл.4б от ЗДТ по посочената от него банкова сметка в молбата му.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК и чл.4б от Закона за държавните такси, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА Решение №233 от 18.06.2019г.,
постановено по настоящото гражданско дело 597
по описа за 2017 г. на Бургаски окръжен съд, в частта за
разноските в следния смисъл:
ОСЪЖДА Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, М.Д.А. с ЕГН ********** ***
и К.С.А. с ЕГН **********о***, да заплатят поравно на ОБЩИНА БУРГАС, с адрес:
гр.Бургас, ул.,,Александровска“№26, ЕИК *********, направените по делото разноски в общ размер от 11308.68 лв.(единадесет хиляди триста и осем лева и шестдесет и
осем стотинки), или по 3769.56 лв. - всеки един от тримата .
ДА
СЕ върне на ОБЩИНА БУРГАС, с адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска“№26,
ЕИК ********* по посочената от нея в молба, вх. №
12488 от 07.08.2019 год. банкова сметка,
сумата от 7685.44 лева., представляваща надвнесена сума за държавна
такса за производството по гр.д.№ 597 по описа за 2017 год. на Бургаски окръжен
съд.
Определението, в частта за изменение на решението по реда на
чл.248 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Определението, в частта, в която съдът се е произнесъл по молба на основание чл.4б от Закона за държавните такси подлежи на обжалване от Община Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него пред Апелативен съд Бургас.
Определението, в частта за връщане на надвнесена държавна такса, да се докладва на счетоводството на Окръжен съд гр.Бургас след влизането му в сила, за сведение и изпълнение.
Съдия: