Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.02.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1325 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 307/11.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 424/2018г. по описа на Районен съд – С.З., в частта
с която УМБАЛ "П.Д.С.К." АД е осъдена да заплати на ЕТ „А.-Г.Х."
сумата от 16 283 ,75 лв., представляваща неизплатени извършени и приети от
ответника с акт обр. 19 от 22.01.2013 г.- „Допълнителни СМР Първо вътрешно
отделение“, подробно описани в Акта по количества и стойности, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на
1418.61 лв., представляваща лихва за забава на това задължение за периода
22.02.2017 г. до 31.12.2017 г., както и в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати разноски в размер на 2 402, 60 лв.
Във въззивната жалба УМБАЛ
"П.Д.С.К." АД излага съображения за неправилност на решението. Няма
искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия ЕТ „А.-Г.Х." взема становище по
направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се остави
първоинстанционното решение в сила. Претендира разноските пред въззивната
инстанция. Няма искания за събирана на доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „А.-Г.Х." моли съда да постанови решение, с което на
осн.чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника УМБАЛ "П.Д.С.К."
АД да му заплати сумата от 16 720,81 лева представляваща неизплатени извършени
и приети от ответника с акт обр.19 от 22.01.2013г.СМР, подробно опасани по
количества и стойности, сумата от 1 451,96 лева, представляваща лихва за забава
на това задължение от датата на получаване на нотариалната покана от
22.02.2017г.до 31.12.2017г., ведно със законната лихва от завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението по
главницата на иска. Претендират за направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. в
който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
По
делото е представена заповед № 519/27.11.2012 г. на изп. директор на МБАЛ ,,П.Д.С.К.”
АД С.З., с която е определена комисия за проверка и съставяне на приемо-
предавателни протоколи за извършените СМР.
По делото
е представен протокол /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за установяване вида
на СМР на обект: „Допълнителни СМР - Първо вътрешно отделение" на обща
стойност 16 720.81 лв. с ДДС, с възложител ответника и изпълнител ЕТ „А.-Г.Х."
гр. С.З..
На
22.02.2017г., ищецът е изпратил нотариална покана до длъжника УМБАЛ „П.Д.С.К."
АД С.З. за изплащане на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от
страна на ответника.
Въззивният
съд намира, че по делото е спорен въпроса дали между страните са възникнали
договорни отношения по възлагане извършването на допълнителни СМР за обект “Първо
вътрешно отделение” към МБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. /със сегашно наименование УМБАЛ
„П.Д.С.К." АД С.З./.
По
делото е представен констативен протокол от 25.08.2008 г., в който като
възложител е посочен МБАЛ “П.Д.С.К.” АД, а като изпълнител ЕТ “А.-Г.Х.” С.З.. В
същия констативен протокол е посочено, че на 25.08.2008 г. се е събрала комисия
в състав: Председател – инж. Т.В., Членове – М.Д., старши медицинска сестра – Н.З.
и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.-Г.Х.”, която направила оглед на обекта, за да
установи нуждата от направа на следните видове СМР, които не са включени в
основната ПСД: Монтаж ъгли за фаянс, теракота и латекс - двойни и единични; Доставка
и монтаж хънтър за таваните в тоалетните; доставка и монтаж бойлери 50л и
огледала за баня и мивка; Доставка и монтаж изол.вата към гипсокартон, СКШ дръжки,
паник бутон „мяу – бау”, лайсна под входна врата от неръждаема стомана,
облицовка страници на входна врата от ПВЦ, метални ъгли за врати, метален улей
за медни тръби, секретни и обикновени брави; да се направи допълнително ламинат
стаи, зид “Итонг” и плот от бетон; да се достави допълнително первази за врати,
и се направи изолация “Вибран” и боядисване дървени части с автоемайл лак. В
протокола над заглавната част е налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. –
изпълнителен директор“, като срещу „одобрил“ е поставен подпис и печат.
По
надолу в протокола е посочено, че „след като направи оглед на горепосочените
видове СМР, комисията реши: С цел подобряване на хигиената и по-голяма
практичност, горепосочените СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят
изготви и представи количествено стойностна сметка за установяване нуждата от
допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“
Констативният протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е
поставена дата 25.08.2008 г.
Въззивният
съд намира, че от констативния протокол от 25.08.2008 г. не се установява, че
между МБАЛ “П.Д.С.К.” АД /сега УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД/ и ЕТ “А.-Г.Х.” е постигнато съгласие за извършването на посочените СМР, респ. че от страна на МБАЛ “П.Д.С.К.” АД са
възложени СМР на изпълнителя ЕТ „А.-Г.Х.” С.З.. Това е така, защото в
констативния протокол възложителят е
поставил условие СМР да бъдат изпълнени, но след като изпълнителят изготви и
представи количествено стойностна сметка за установяване нуждата от
допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя. В
съдържанието на констативния протокол нито са посочени обеми на различните
видове СМР, които следва да се извършат, нито цени, по които да се определи
дължимото от възложителя възнаграждение. Следователно без представяне на такава
количествено-стойностна сметка, не би могло да се приеме, че е налице конкретно
и окончателно постигнато съгласие между страните относно възлагане извършването
на процесните СМР по констативния протокол от 25.08.2008 г. Така след като по
делото не е установено, че между страните е постигнато съгласие по тези основни
въпроси, води до извод за липса на договор и съответно за валидно поети права и
задължения между страните. Не може да се приеме, че такова съгласие е
обективирано, чрез конкретното посочване
на обеми на видове СМР и единични цени в съставения пет години по - късно
протокол за установяване завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г.
Освен
това този протокол не е подписан нито от законния представител на болницата към
този момент, нито от упълномощени, респ. определени от него представители.
Видно от съдържанието в протокола, като представители на възложителя съгласно
заповед № 519/27.11.2012 г. са посочени лицата инж.Д.Д., С.С., Т. и инж. Т.В.,
които са подписали същия за възложителя МБАЛ “П.Д.С.К.”. Според съдържанието на
въпросната заповед обаче, издадена от изпълнителния директор на болницата към
този момент д-р П. Атанасов, тези лица са част от състава на комисия, която
заедно с представители на ЕТ“А.-Г.Х.“ е следвало да направи проверка на всички
извършени СМР през периода м.февруари 2008 до края на 2009г., като от страна на
ЕТ бъдат представени на комисията подробни количествено - стойностни сметки за
извършените СМР, за които изпълнителят има претенции, а именно: Първо вътрешно
отделение, Второ вътрешно отделение, Клинична лаборатория, Шесто вътрешно
отделение, УНГ, Първо детско отделение, Второ детско отделение. В случая съдът
намира, че първо е следвало да бъде представена количествено – стойностна
сметка от страна на изпълнителя и едва тогава да бъде съставен констативен
протокол и акт за извършени СМР.
В
подкрепа на извода, че между страните по делото не е сключен договор е и заключението
на назначената пред първата инстанция комплексна съдебно - счетоводна и
техническа експертиза в счетоводната й част, в която е посочено, че в
счетоводството на ответника не е отразено съществуващо задължение към ищеца във
връзка с процесните СМР, както и задължение изобщо към ищеца. В счетоводството
на ищеца ЕТ „А.-Г.Х.” С.З. също не е осчетоводено вземане за процесните СМР и
за протоколите Акт 19 не са издавани фактури. Според вещото лице за периода
м.02.2008 г. до края на 2009 г. не е налице синтетично и аналитично отчитане
във връзка с процесните СМР на процесните обекти и протоколи.
С оглед
изложеното въззивният съд намира, че по делото не е установено, че между УМБАЛ "П.Д.С.К." АД и ЕТ „А.-Г.Х." е
възникнало договорно правоотношение по възлагане на процесните СМР за
обект “Първо вътрешно отделение” по договор за изработка, съгласно констативен
протокол от 25.08.2008г. и протокол обр.19 от 22.01.2013г. При липса на сключен
договор за възлагането им между страните, не съществува и задължение на
ответника за заплащането на възнаграждение за извършване на недоговорени СМР. Дори
да се приеме, че ищецът е извършил процесните СМР в обекта на ответника, при
липса на валидно възникнали договорни отношения, по които изпълнението им да му
е възложено от ответника, то не би могло и да се претендира заплащане на
договорно възнаграждение за извършването им, на основание чл. 258, вр. чл. 266 от ЗЗД.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска с правно основание по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
неправилно и следва да бъде отменено включително и в частта за разноските, които
ответникът е осъден да заплати на ищеца в размер на 2402.60 лева съразмерно с
уважената част от иска и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове от ЕТ „А.-Г.Х." против УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД за заплащане
на сумата от 16 283, 75 лв., представляваща неизплатени извършени и приети
от ответника с акт обр. 19 от 22.01.2013 г. - „Допълнителни СМР Първо вътрешно
отделение“, подробно описани в Акта по количества и стойности, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата в размер на 1 418,
61 лв., представляваща лихва за забава на това задължение за периода 22.02.2017
г. до 31.12.2017 г. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед
изхода на делото ЕТ „А.-Г.Х." следва да заплати
на УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, остатъка от
направените пред първа инстанция разноски за експертизи в размер на 533, 50
лв.
Пред
въззивната инстанция въззивникът /ответник в първоинстанционното производство/
е представил списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски: за внесена
държавна такса в размер на 363.45 лева, както и по два договора за
правна защита и съдействие: № 105144/22.07.2019г. за уговорено възнаграждение в
размер на 1800 лева с ДДС, платимо по банков път и № 105158/25.10.2019г.
за уговорено възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС, платимо по
банков път.
Към
списъка по чл. 80 от ГПК страната е представила удостоверение за регистрация по
ДДС, фактура № 737/22.07.2019г. на стойност 1800 лева с ДДС, платежно нареждане
от 22.08.2019г. и извлечение от сметка за заплащането на адвокатското
възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС.
По
отношение на втория договор за правна защита и съдействие от 25.10.2019г. за
възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС е представена фактура №
749/25.10.2019г., но не са представени платежни документи, удостоверяващи
заплащането на сумата по банков път. Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., на ОСГТК
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка. Следователно искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева е неоснователно.
С оглед на горното настоящият състав приема, че
въззивникът е направил пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 2163.45 лева /за
държавна такса в размер на 363.45 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 1800 лева с ДДС/, които следва да му бъдат присъдени.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 307/11.03.2019г., постановено по гр.д. № 424/2018г. по описа на Районен съд –
С.З. в обжалваната част включително и в частта за разноските, които ответникът е осъден да
заплати на ищеца в размер на 2402.60 лева съразмерно с уважената част от иска вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ „А.-Г.Х.", ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: в гр. С.З., **, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х.
против УМБАЛ "П.Д.С.К."АД, ЕИК
**, с адрес: гр. С.З., ** за заплащане на сумата от 16 283, 75 лв., представляваща неизплатени
извършени и приети от ответника с акт обр. 19 от 22.01.2013 г. - „Допълнителни
СМР Първо вътрешно отделение“, подробно описани в Акта по количества и
стойности, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и на сумата в
размер на 1 418, 61 лв., представляваща лихва за забава на това задължение
за периода 22.02.2017 г. до 31.12.2017 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЕТ “А.-Г.Х.”,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., **, представлявано от
физическото лице-търговец Г.Х.Х. да заплати на УМБАЛ "П.Д.С.К."АД,
ЕИК **, с адрес: гр. С.З., ** сумата от 533, 50 лв., представляваща остатъка от направените пред първа
инстанция разноски и сумата от 2163.45 лева, представляваща направените разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.