РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. К., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500063 по описа за 2022 година
С решение № 260003 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 278/ 2021
г., Районен съд – К. е осъдил „П.Б.“ ООД гр. К. да заплати на „М-П.“ ЕООД
гр. С. следните суми: 2 987.72 лева – главница, представляваща продажна
цена за доставена ел. енергия и допълнителни услуги към нея за м.11.2017 г. и
1.12.2017 г. по комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 25.10.2016 г., както
и сумата от 896.41 лева – мораторни лихви за периода от 14.02.2018 г. да
15.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
15.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски от 169.51 лева – внесена държавна такса и 439.14 лева – адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „П.Б.“
ООД гр. К., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа се в жалбата, че в обстоятелствената част на
исковата молба не бил посочен изрично периода, за който се претендира
1
неизпълнение на задължението по силата на договор за доставка на
електрическа енергия от 25.10.2016 г., както и не били посочени фактурите
или други счетоводни документи, въз основа на които е определен размера на
задължението. В тази връзка твърди, че не бил получавал издадените
фактури, за които се претендира, че не са платени. В исковата молба не бил
посочен и периода на претендираната мораторна лихва и начина на нейното
определяне, което не му позволило да ангажира в пълна степен защита на
правата си. Неоснователно не било уважено и направеното от него
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“,
предл. 3 от ЗЗД за претенцията за главница в размер на 2 987.72 лева и
мораторна лихва в размер на 896.41 лева. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.236, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия „М-П.“ ЕООД гр. С., чрез представител по пълномощие, с който
се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Иска се да бъде
потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция са били предявени искове от „М-П.“ ЕООД гр.
С. против „П.Б.“ ООД гр. К. за заплащане на сумата от 2 987.72 лева –
главница, представляваща продажна цена за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги към нея за м.11.2017 г. и 1.12.2017 г. по комбиниран
договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 25.10.2016 г., както и сумата от
896.41 лева – мораторни лихви за периода от 14.02.2018 г. да 15.02.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът „М-П.“ ЕООД (въззиваем в тази инстанция) твърди, че е
кредитор на ответника „П.Б.“ ООД (въззивник) по силата на постановление за
възлагане по т. д. № 3343/2017 г. на СГС, с което са му възложени вземанията
2
на „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на
електрическа енергия, продадени от синдика на Ф.Е.“ ООД (в
несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване. Твърди
също, че на 25.10.2016 г. между „Ф.Е.“ ООД, от една страна, като търговец
(продавач), и „П.Б.“ ООД, от друга, като клиент (купувач), е сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който за
месец ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. „Ф.Е.“ ООД е доставил договорената
електрическа енергия на „П.Б.“ ООД, като в претендираната стойност от
2 987.72 лева, освен стойността на доставената електрическа енергия, се
включва и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число акциз,
данък добавена стойност, такса „задължение към обществото“.
В представен по делото отговор ответникът „П.Б.“ ООД не оспорва, че
между „Ф.Е.“ ООД и „П.Б.“ ООД е бил сключен на 25.10.2016 г. договор за
доставка на електрическа енергия, но оспорва, че дължи на ищеца
претендираните суми. Сочи, че не е посочен изрично и конкретно периода, за
който се претендира неизпълнение на задължението му по сключения договор
за доставка на електрическа енергия, не били посочени фактурите или други
счетоводни документи, въз основа на които е определен размера на
задължението, както и не бил посочен периода на претендираната мораторна
лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.
111, б. „в“, предл. 3 от ЗЗД.
С изготвения по делото доклад е признато за безспорно, че между
„Ф.Е.“ ООД, като продавач и „П.Б.“ ООД, като купувач, е възникнало
валидно облигационно правоотношение на 25.10.2016 г. по сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги.
От представеното и прието по делото постановление № 260000 от
06.01.2021 г. по т. д. № 3343/2017 г. на С. градски съд се установява, че със
същото съдът е възложил върху „М-П.“ ЕООД гр. С. имуществени права от
масата на несъстоятелността на „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), а именно:
вземания на „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) към клиенти за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182.24 лева, съгласно
опис, изготвен от синдика, включващ и вземане от ответника „П.Б.“ ООД,
3
произтичащо от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги в
размер на 2 987.72 лева.
По делото е прието като доказателство и писмо с изх. № 9504525-1-
15/01.10.2021 г. на „Е.Ю.“ ЕАД гр. П., от което се установява, че за процесния
период от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г. ответникът в първоинстанционното
производство „П.Б.“ ООД има регистрирани четири броя измервателни точки
като клиент на „Ф.Е.“ ООД, с посочена консумация на ел. енергия за всяка
една от тях.
Или, от гореизложеното се установява наличието на вземане на Ф.Е.“
ООД (в несъстоятелност) от „П.Б.“ ООД по сключен между тях комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, произтичащо от фактури за доставена
ел. енергия и допълнителни услуги в размер на 2 987.72 лева. Установява се
също така, че това вземане е било възложено на ищеца „М-П.“ ЕООД гр. С. с
постановление за възлагане по т. д. № 3343/2017 г. на С. градски съд.
Ирелевантен е в тази връзка довода на ответника в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящото), че не били посочени фактурите или
други счетоводни документи, въз основа на които е определен размера на
задължението, доколкото същият не опровергава нито основанието, нито
установения от доказателствата по делото размер на задължението.
Неоснователен е и довода във въззивната жалба, че в исковата молба не
бил посочен изрично периода, за който се претендира неизпълнение на
задължението, както и периода на претендираната мораторна лихва и начина
на нейното определяне. Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че
претендираната главница от 2 987.72 лева е за м. ноември и декември 2017 г.,
като със становище от 05.05.2021 г. конкретизира точно периода, а именно –
м. ноември 2017 г. и 01.12.2017 г., което обстоятелство изрично е включено в
доклада по делото – видно от протокол за съдебно заседание от 09.09.2021 г.
В исковата молба е посочен и периода за който се претендира мораторна
лихва върху главницата, а именно – от 14.02.2018 г. до подаване на исковата
молба.
Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл. 111, б. „в“, предл. 3 от ЗЗД, то същото е неоснователно.
Съгласно договора от 25.410.2016 г., плащането за доставената от продавача
4
електрическа енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на консумацията. При това положение, вземането за доставена
електрическа енергия за месец ноември 2017 г. е с падеж 14.12.2017 г. и
погасителната давност за него изтича на 14.12.2020 г., а вземането за
доставена електрическа енергия за 01.12.2017 г. е с падеж 14.01.2018 г. и
погасителната давност за него изтича на 14.12.2021 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, спират да текат за срока от 13.03.2020 г. до датата на отмяната на
извънредното положение. А на основание § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), съгласно който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник", давностните срокове
започват да текат отново на 21.05.2020 г. Или, за периода от 13.03.2020 г.
(датата на обявяване на извънредното положение) до 20.05.2020 г. – общо 69
дни, давността е спряла да тече, поради което и към датата на завеждане на
исковата молба – 15.02.2021 г. (дата на пощенско клеймо – 12.02.2021 г.),
вземането за доставена електрическа енергия както за месец ноември 2017 г. ,
така и за 01.12.2017 г., не е погасено по давност.
Ето защо, като е приел, че предявените искове са основателни,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото – неоснователност на
въззивната жалба, следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия
направените за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 439.14 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 17.01.2022 г., постановено по
5
гр. д. № 278/ 2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „П.Б.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
„П.“ № 9, вх. В, ет. 1, ап. 1, ЕИК*, да заплати на „М-П.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. „А. П.Ч.“ № *, партер, офис *, ЕИК*,
направените за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 439.14 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6