Р Е Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ХІV
състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на секретаря Наталия
Зирковска, като разгледа докладваното от съдията Васил Пеловски адм. дело №
1821 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Образувано е по жалба на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. ***, представлявано от Д.Г.А., подадена чрез адв. С.Ж.
– ВАК, против Решение
с рег. № 32-237418 от 15.07.2022 г. на
Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция „Митници“ към Митническа
декларация /МД/: MRN 22BG002002069223R2/28.03.2022, с което на основание чл. 84, ал.1 т. 1
от ЗМ, чл. 66в от ЗМ, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ,
във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 101, § 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с
чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е отказано да се
приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 8 „Гумени обувки -
2060 чифта“ и 14 „Гумени галоши – 40 чифта“, внос от Турция, и двете с код по
ТАРИК *********, по митническа декларация MRN: 22BG002002069223R2/28.03.2022, и е решено
митническата декларация да се коригира като: 1/ за стока № 8 е
определена нова митническа стойност в размер на 3,17 лв./чифт и е разпоредено ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете: 6530,20 лв.;
ЕД „Митническата стойност“ да се чете 6530,20 лв.; ЕД 4/14 „Цена на стоката“
при курс 1,95583 лв. за 1 EUR да
се чете 3338,84 лв.; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 6
– Резервен метод (чл. 74, §3 от Кодекса) и с оглед ставка за мито за стоката 0%
такова не е начислено; определен е нова размер на дължимия ДДС – 1306,04 лв.; 2/ За
стока № 14 е определена нова митническа стойност в размер на 1,72 лв./чифт и е
разпоредено ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете: 68,80 лв.; ЕД
„Митническата стойност“ да се чете 68,80 лв.; ЕД 4/14 „Цена на стоката“ при
курс 1,95583 лв. за 1 EUR да се чете 35,18 лв.; ЕД 4/16 „Метод за определяне на
стойността“ да се чете: 6 – Резервен метод (чл. 74, §3 от Кодекса) и с оглед
ставка за мито за стоката 0% такова не е начислено; определен е нова размер на
дължимия ДДС – 13,76 лева. Определен е общ размер на задълженията за ДДС за
двете стоки в размер на 20646,64 лв., от които 20326,27 са заплатени от
вносителя, съответно - сума за доплащане 320,37 лева. Посочено е в
диспозитивната част на решението, че след погасяване на задълженията от
депозираната с GRN22BG002000X206169 сума в размер от
1608,78 лв., остатъкът от същата следва да бъде освободен на основание чл. 98
от Регламент (ЕС) №952/2013.
Решението се оспорва
с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се,
че в тежест на митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока
стойност, както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване.
Твърди се, че митническите органи неправилно и неоснователно се позовават в
оспорения административен акт на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г.,
доколкото същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията
относно верността на декларираната от вносителя стойност, тъй като в него СЕС е
коментирал „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“, а не
за митническата стойност на сходни стоки, в какъвто смисъл са мотивите на
органа в оспореното решение. Сочи се, че покупната цена на стоките е тяхната
договорна стойност, докато митническата стойност, освен договорната стойност,
включва и други разходи – за транспорт, за застраховка и други. Излагат се
твърдения, че неправилно в конкретния случай е приложен § 3 на чл. 74, от МК.
Позовавайки се на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС,
твърди че когато митническите органи открият повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, се прилага най – ниската от тях без да се
съобразява дали тази стойност е или не е необичайно ниска, а единствено се
отчита разликата в търговското равнище. Сочи се, че тази разпоредба е
императивна и касае договорните стойности на стоките, а не митническите. Предвид
изложеното се твърди, че оспореното решение на директора на ТД Митница – Варна
съдържа противоречиви мотиви, както и че са налице данни в информационната
система на Агенция „Митници“ за наличие на идентични или сходни на процесните стоки,
което обосновава извод за приложение на вторичния метод по чл. 74, §2, б. „в“
МК, а не на резервния такъв по чл. 74, §3 от същия Кодекс. В заключение се сочи,
че митническите органи нямат право на изборност кое правило да приложат и
следва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74, § 2 и само,
ако не открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най –
голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност,
която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на
такива стоки, може да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от
МК. На изложените основания моли да се отмени изцяло решението на Директора на
ТД „Митница Варна“ и в полза на
оспорващото дружество да се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата.
По същество на спора излага съображения, че не са налице предпоставки за
отхвърляне на декларираната от вносителя митническа стойност.
Ответната страна –
Директорът на Териториална дирекция „Митница - Варна“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди,
че решението на административния орган е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да се потвърди. Счита, че при проверката в
административното производство са събрани и обсъдени всички относими
доказателства, като е констатирано, че същите не са достатъчно убедителни да
опровергаят съмненията на ответника относно декларираната от вносителя стойност
на двете стоки. В подкрепа на тези твърдения се акцентира върху факта, че
плащането към турския партньор е извършено от вносителя на 04.04.2022 г., тоест
след датата на издаване на оспореното решение – 28.03.2022 година. Сочи, че в
хода на проведеното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Изразява становище, че приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е неотносима към предмета на настоящия съдебен спор, поради което не
следва да бъде съобразявана от съда при постановяване на решението. Позовава се
на практика на ВАС по сходен казус, при който актът на митническата
администрация е потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника и прави възражение за прекомерност на
претендирания от оспорващото дружество адвокатски хонорар.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 28.03.2022 г. „Е.Д.Л.Б.“
ООД, гр. Варна декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 28 стоки,
513 колета, 10222 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход
Турция, обща фактурна стойност 51 963,22 EUR, с курс за митнически цели 1,95583
лв. за 1 EUR, условие на доставка СРТ Варна.
Към МД за допускане
за свободно обращение са приложени: фактура № VTN2022000000022 от 25.03.2022
г., опаковъчен лист, сертификат за непреференциален произход № U0465405 от
25.03.2022 г., сертификат A. TR № С 1988379 от 25.03.2022 г., ЧМР, износна
митническа декларация № 22341300ЕХ00241976.
За стока №8 „Гумени
обувки - 2060 чифта поз.3 РС=58.“ в код по Комбинираната номенклатура 6401900 и
стока №14 „Галоши - 40 чифта поз.4 РС=2.“ в код по
Комбинираната номенклатура 6401900, със страна на произход Турция е започната
проверка и оспорване на декларираната митническа стойност.
Дружеството-вносител
е уведомено за започнатата процедура с писмо peг. №32-100934/28.03.2022г. (л.22
и 23 от преписката), че даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла
на чл. 195 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на
основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447) в определен 3 - дневен срок трябва да учреди обезпечение в размер на
1608,78 лв. като едновременно с това са
посочени и произтичащите последствия от
неизпълнението на това задължение. Указанията са изпълнени от вносителя като
същият е предоставил обезпечение в посочения от органа размер с GRN
22BG002000X206169.
Във връзка с
образуваното производство е извършена митническа проверка на декларираните
стоки, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена митническа
проверка № 22BG2000M013482 от 28.03.2022г. (от л. 24 до л. 27 от преписката). При
проверката са взети мостри от стока №8 „Гумени обувки - 2060 чифта поз.3
РС=58.“ и стока №14 „Галоши - 40 чифта
поз.4 РС=2.“ за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.
След запознаване със
съдържанието на приложените към митническата декларация документи за
митническите органи са възникнали съмнения дали декларираната от вносителя
стойност на посочените две стоки /№ 8 и № 14/ представлява цялата платена или
подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013. Във
връзка с това до вносителя „Е.Д.Л.Б.“ ООД е изпратено писмо рег. №
32-100953/28.03.2022г. (л. 20 и 21 от преписката), с което за нуждите на
допълнителната проверка са изискани допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоките, съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В отговор е постъпило писмо вх.
№32-110744/05.04.2022г. (л. 29 от преписката), с което от вносителя са предоставени
документи, относими към достоверността на декларираната митническа стойност на
стоките.
Поради това, че
съмненията на митническите органи не са отпаднали след поискването и
предоставянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на
внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума, е прието,
че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на
договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013. Доколкото
истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, митническите
органи са посочили, че се прилагат други методи за остойностяване с цел
определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен
действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около
вноса. Съобразено е, че, освен разходите за производството на стоките, се
извършват и други производствени разходи, както и това, че в цената на стоката
се включват и транспортните разходи, предвид посоченото условие на доставка - СРТ
Варна, у органа остават съмненията, които са преценени като основателни, че декларираните митнически стойности на
процесиите две стоки се различават от реално платената за тях цена. След
извършена проверка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели
от митнически и акцизни документи”, за внесените стоки с коректните кодове по
ТАРИК, изнесени от Турция и с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизителни същото време, на същото търговско равнище, както и стоките,
подлежащи на остойностяване, органът установява, че митническите стойности, съобразени
с разпоредбата на член 144 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, за
съответните стоки са:
- за стока №8„Гумени
обувки - 2060 чифта поз.3 РС=58.“ е в
размер на 3,17 лв./чифт,
- за стока №14 „Галоши
- 40 чифта поз.4 РС=2.“ е в размер на 1,72 лв./чифт.
По изложените
съображения във връзка с констатираните и неизяснени в хода на проверката
пропуски и неясноти в представените от вносителя търговски документи и
възникналите от това съмнения относно достоверността на декларираните
митнически стойности на стока № 8 и
стока № 14 по MRN: 22BG002002069223R2/28.03.2022, ответникът ги е отхвърлил без
да оспорва автентичността на представената при вноса фактура № VTN2022000000022
от 25.03.2022 година.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, с писмо изх.
№32-162562/19.05.2022 г. (от л. 12 до л. 17 от преписката), вносителят е
уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган
като изрично е посочена и възможността да изрази становище по изложените от
органа мотиви. Същото е получено от вносителя на 25.05.2022 г., относно което
страните не спорят. На 26.05.2022 г., в отговор на горното писмо, дружеството е
изпратило повторно лицензирания превод на английски на международния договор
без да направи възражения по изложените от органа мотиви.
На 15.07.2022 г.
директорът на ТД Митница – Варна е издал оспореното в настоящото производство
Решение към MRN 22BG002002069223R2/ 28.03.2022 г., в което, като е
взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при
извършената проверка, и като е извършил анализ на представените от дружеството
доказателства, е приел, че са налице основателни съмнения относно
достоверността на внесените с посочената MRN от 28.03.2022 г. две стоки - стока №8 „Гумени обувки - 2060 чифта поз.3 РС=58 и стока №14
„Галоши - 40 чифта поз.4 РС=2.“ , поради което спрямо тях не може да бъде
приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 по аргумент от Решение от
16.07.2016 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-291/ 2015 година. В
разглеждания случай ставката за мито за процесните две стоки е 0,00, което е
видно и от съдържанието на процесната MRN, предвид определената от органа нова митническа стойност с процесното решение е установено възникнало задължение единствено
за допълнително заплащане на ДДС в размер на 320,37 лв., ставката за което е
0,200.
В постановеното
решение подробно са анализирани доказателствата, представени от вносителя в
хода на административното производство, в това число и представения
международен договор за покупко-продажба между контрагентите от 01.06.2021г.
(от л. 30 до л.32 от адм. преписка) като са направени следните констатации:
Прието е, че
договорът не се вписва в търговската практика, тъй като е изготвен на български език и не е посочено дали същият
е изготвен и на турски език с оглед на факта, че продавачът е юридическо лице
от Турция. Според митническата администрация в търговската практика договорите
се изготвят или на езика на страната, в която е ситуиран продавача, или на
международно признат език в търговията, който обикновено е английски език.
Взето е предвид обстоятелството, че в хода на административното производство
двустранният договор от 01.06.2021 г. е представен в превод на английски език и
подписан с електронен подпис, но това не е първичният документ. Според чл. 6 от
договора единичните цени на договорените стоки са в определени граници, в
зависимост от качеството и могат да бъдат променяни, а чл. 8 от същия позволява
на страните да договарят индивидуални отстъпки при закупуване на изброени в
него стоки, но кореспонденция в този смисъл не е представена в хода на
производството пред митническите органи, поради което е останало неясно кои са
договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното
качеството. Становището на митническите органи е, че макар в договора да
съществува клауза № 9, че плащането от купувача към продавача може да се извърши
в срок от 10 месеца от датата на доставка, то такава договорка за „закъсняло
разплащане“ на значителни суми, какъвто е разглеждания случай, не се вписва в
нормалната търговска практика при външнотърговските сделки, освен ако
контрагентите не са свързани лица по между си. Изложени са конкретни
съображения.
На основание чл. 74,
§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,ответникът е
преминал към процедура за определяне на нова митническата стойност на посочените
две стоки (стока № 8 и стока № 14) по реда на вторичните методи, закрепени
нормативно в § 2 от същата правна норма. Цитираните норми са императивни и
повеляват, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно чл.70, тя да се определи, като се прилага последователно букви от а)
до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
В оспореното пред
настоящата съдебна инстанция решение ответникът подробно описва съображенията
си относно невъзможността да бъдат приложени вторичните методи по §2 на чл. 74
от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочва се, че не са налице данни за внесени на
територията на съюза стоки от същия износител или други стоки, които да са
еднакви във всяко едно отношение – технически характеристики, качество,
авторитет, доверие и др., които да ги определят като идентични със стоките,
подлежащи на остойностяване. Липсват данни и за наличие на сходни стоки,
внесени на територията на съюза „по същото или приблизително същото време“,
което да позволява новата митническа стойност да бъде определена по вторичния
метод на б. б) от §2 на чл. 74 от МК. Ответникът е преминал към следващия метод
за определяне на митническа стойност – чл. 74, § 2 буква от в) от МК, но е прието,
че същият е неприложим, тъй като липсва статистическа или друг вид база данни,
съдържаща данни за единичната цена, по която се продава на митническата
територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки,
включително за идентични и сходни стоки. Предвид горното административният
орган приема, че следва да премине към следващия метод – чл. 74, § 2 буква г)
от МК. Посочено е, че поради липса на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най –
голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2 букви от а) до г) от МК не могат
да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на процесните две
стоки, вписани в процесната МД като стока № 8 и стока № 14.
Всичко изложено
мотивира ответника да определи новата митническа стойност на стоките по реда на
резервния вторичен метод по § 3 на чл. 74, от Регламент (ЕС) №952/2013 г., като
за целта приложи разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби
на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и
търговията и глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от МК.
Предвид изложеното и
по този ред с оспореното Решение рег. № 32-237418 от 15.07.2022 г. Директорът на ТД
Митница Варна определя нова митническа стойност на
процесните стоки, както следва:
За стока № 8 с код по
Тарик **********, база за определяне е митническа декларация с MRN
21BG002002059306R4/20.10.2021r. - гумени обувки - 1250 чифта - 3,17 лв./чифт.
За стока № 14 с код
по Тарик **********, база за определяне е митническа декларация с MRN
21BG002002058967RO/14.10.2021r. - гумени галоши - 1850 чифта - 1,72 лв./чифт.
На основание чл. 101
от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 от Закона за ДДС, административният
орган счита, че за декларираните стоки №№ 8 и 14 по митническа декларация с MRN
22BG002002069223R2/28.03.2022 г. възниква задължение за допълнително заплащане
на ДДС в размер на 320,37 лева.
С писмо с.д. №
14911/06.10.2022 г. от ответника по делото са представени справка от
митническата информационна система МИСIIIА за периода 28.09.2021 – 28.03.2022
г., съдържаща информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК **********,
с произход Турция. В придружаващото писмо изрично е посочено, че в справката са
включени митнически декларации и приети митнически стойности за идентични и/или
сходни стоки по процесната митническа декларация от различни изпращачи, приети
и оформени от митническите учреждения в структурата на ТД на Агенция Митници. Представени
са също и митнически декларации MRN 21BG002002059306R4/20.10.2021 г. и MRN 21BG00**********R0/14.10.2021 г., ведно с
придружаващите ги документи, послужили за определяне на новата митническа
стойност.
По искане на
оспорващото дружество и за изясняване на релевантните за изхода на спора факти
съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно – счетоводна експертиза.
Депозираното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като
обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите, събрани по делото
доказателства. Вещото лице дава заключение, че платената от оспорващото дружеството
цена за декларираните с процесната МД MRN
22BG002002069223R2/28.03.2022 г. стоки е в размер
на 51 963,22 EUR. Сумата е отразена
счетоводно в счетоводството на вносителя
като разчета с доставчика е закрит. Тази сума отговаря на сумата, обявена
във фактура № VTN2022000000022 от 25.03.2022 година. В отговора на въпрос 2 вещото
лице е описало механизма на заплащане на дължимата сума по процесната MRN – чрез валутен превод в размер на 51 963,22 EUR по сметка на бенефициента в банка TURKIYE IS BANKASI с титуляр VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане „inv.
VTN2022000000022/25.03.2022. Тоест заключението на експерта е, че има съответствие
между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната
митническа декларация.
При така изложената фактическа
обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Оспорващото дружество
„Е.Д.Л.Б.“ ООД е адресат на оспорения административен акт, поради което за
същия е налице правен интерес от оспорването му, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Оспореното решение рег. №
32-238752/15.07.2022 г. е приложено към писмо изх. № 32-238752/18.07.2022 г. /л.13
от делото/ и връчено на представител на дружеството по пощата на 20.07.2022
г./л.14 от делото/. Жалбата срещу него е подадена на 01.08.2022 г., т.е. спазен
е срока за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган съгласно чл.101 §1 и чл.29 от
Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал.2, т.8 ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 ЗМ,
вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС.
Спорът между страните
не е по фактите, а е правен. Спори се налице ли са или не предпоставките за
определяне на митническата стойност на стоки по позиции №№ 8 и 14 по МД MRN 22BG002002069223R2/28.03.2022
г. по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. /МКС/, във връзка с
чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г.,
Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли
2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, § 1
и § 2 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 МК, остойностяването
на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 МК при последователно прилагане
на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата
стойност не може да се определи по реда на която и да е от предвидените в § 2
на чл. 74 МК хипотези, митническото остойностяване се извършва по реда на
резервния вторичен метод по §3 на чл. 74 МК - въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило без да се нарушава
установената поредност.
Макар при
митническото остойностяване на стоките приоритет да има тяхната договорна
стойност по смисъла на чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МК, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от
24 ноември 2015 година, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.
При липсата на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези
случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията
на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки. (Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. №
4902/2012г.).
Понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т.4) и т.14) от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 г. и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Вярно е, че при определяне на
митническата стойност по член 74, § 3 МК може да се използва разумна гъвкавост
при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, § 2 от същия
Кодекс доколкото така определената стойност се основава във възможно най-голяма
степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се
определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. В
този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от
следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на
стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва
по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар
на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените
стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, § 2,
буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални
митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.
Независимо от
горното, във всички случаи при прилагането на методите за определяне на
митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 144 от
Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите
органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.
15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
За да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г.,
Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по
чл.140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи
да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането
на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който
трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември
20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този
принцип, лицата, които са адресати на решения за неприемане на декларираната
договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и
подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният
орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140
от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно
изискване в случая формално е спазено, тъй като в писмо рег. № 32-162562/19.05.2022
г. Директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които
обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на
процесните две стоки, като е посочил и защо ги намира за основателни. От друга
страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи тяхната
декларирана митническа стойност, като интерпретацията на същите от страна на
митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на
посочените в решението за корекция съмнения.
В митнически производства от рода на разглежданото в
тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице
превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените
пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е сторено. Съдът
намира, че от представените по делото доказателства се установява по
категоричен начин плащането по процесната фактура № VTN2022000000022 от 25.03.2022 година.
Това се потвърждава и от заключението по изслушаната и приета по делото ССчЕ.
Вещото лице безалтернативно установява, че в счетоводството на
дружеството-вносител заплащането по процесната митническа декларация е надлежно
отразено – дебитирана е сметка 400 „Доставчици“, партида /МД „********** и по
кредита на сметка 503 „|Разплащателна сметка в EUR“. Плащането съответства на сумата по представената
фактура за същите стоки – общата сума е в размер на 51 963,22 EUR, което съответства на 101 631,22 лв. при обменен
курс от 1,95583. Разплащането е извършено с валутен превод по сметка на
продавача VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане „inv.
VTN2022000000022/25.03.2022. Че разплащането между
договарящите и представената във връзка с процесния внос фактура е приключило
е установено от вещото лице, което
изрично е посочило в заключението си, че към момента на изготвяне на
експертизата разчета с доставчика е закрит. Не са установени други
доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната МД
са заплатени други по размер суми.
Обстоятелството, че
договорът за покупко-продажба от 01.06.2021 г. е сключен на български език е
ирелевантно към определянето на митническата стойност и проверката за нейната
достоверност.
От изложеното следва
извод, че съмненията на ответника относно декларираната от оспорващото
дружество-вносител митническа стойност на процесните две стоки – стока № 8
„Гумени обувки - 2060 чифта поз.3 РС=58“ и стока №14 „Галоши - 40 чифта поз.4
РС=2“ са останали недоказани и в този смисъл са неоснователни, поради което не
е необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МК вторични
методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки.
Констатираното е достатъчно основание за отмяна на акта като материално
незаконосъобразен.
Единствено за пълнота
на изложението в допълнение към горното, съдът намира, че, дори и съмненията на
ответника да се приемат за основателни по смисъла на чл. 74, §1 от МК, в случая
напълно формално в оспореното решение е посочено, че са изчерпани всички
възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент
№ 952/2013 година. От изложените мотиви в решението става ясно, че все пак при
извършения анализ са открити „сходни стоки“, но същите, нито са посочени в
оспореното решение, нито са изложени мотиви защо митническите органи са приели
декларираната митническа стойност на тези стоки за необичайно ниска. Същото се
подкрепя и от представените в хода на настоящото съдебно производство извадки
от митническата информационна система МИСІІІА за периода от 28.09.2021 г. до
28.03.2022 г. (л. 27 – 29 от делото), което категорично опровергава доводите на
ответника, че липсва възможност за определяне на новата митническа стойност по
някой от вторичните методи, посочени в §2 на чл. 74 от МК.
Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или буква б) от МКС се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една
договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата
стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При наличие
на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители за съда остава
неясно защо административният орган е счел същите за неприложими. Основателно е
възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение
е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да
преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са
необичайно ниски.
Аналогично на
изложените по-горе са мотивите на съда относно твърдението на ответника за
неприложимост на останалите два вторични метода по §2 на чл. 74 от Регламент №
952/2013 година.
Липсата на мотиви за
неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е
пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал
ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013
г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и
именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането ѝ е
да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай
не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В тази
насока съдът съобрази съдебната практика на ВАС, обективирана в Решение № 9350
от 13.07.2020 г. по АД № 14433/2019 г., постановено по сходен казус, в което
съдът е посочил, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди
да достигне до извод за приложимост на последната възможност, визирана в чл.
74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката.
При прилагане на
хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата
стойност на стоки № 8 и № 14 по процесната митническа декларация,
административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, съгласно
чл. 144 от Регламента за изпълнение, който сочи, че може да се използва разумна
гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от
Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно
най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия
случай, административният орган, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“,
е посочил единствено две митнически декларации – от 14.10.2021 г. и от
20.10.2021 г., приложени към делото от л. 30 до л. 78 и от л. 79 до л. 131. Тук
е важно да се отбележи, че същите са подадени от оспорващото дружество „Е.Д.Л.Б.“
ООД, но стоките са закупени от друг турски контрагент – EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D от гр. Бурса,
Турция. Административният орган не е взел предвид, че става дума за договорни
отношения и едновременно с това не е извършил анализ на използваните данни от
посочените в решението декларации. Не е посочил защо е избрал именно тези
декларации, а не други. Констатираните пропуски са съществени и не могат да бъдат
саниран в хода на настоящото съдебно производство, нито мотивите на орана да
бъдат допълнени или заменени с тези на съда.
По така изложените
съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е надлежно обосновано
приложението на чл.140, вр.чл.144 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, § 3 от
МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД
Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва
да се отмени.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер
на 810 (осемстотин и десет) лева, от които 360 лева – адвокатски хонорар, 50
лева – държавна такса и 400 лева – депозит за назначената съдебно – счетоводна
експертиза. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираният
от дружеството адвокатски хонорар са
неоснователни и не се уважават от съда. В настоящия случай материалният интерес
е в размер на 320,37 лв., колкото е определения за досъбиране ДДС по MRN 22BG002002069223R2/28.03.2022 година. От това следва,
че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи на
основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. След последните изменения на Наредбата,
публикувани в ДВ, бр. 88 от 2022 г., размерът на адвокатския хонорар за дела с
материален интерес до 1000 лв. е 400 лв., т.е. претендираният размер е дори под
установения в Наредбата минимум.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен
съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. №
32-237418 от 15.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница -
Варна при Агенция „Митници“ към Митническа декларация /МД/: MRN 22BG002002069223R2/28.03.2022 година.
ОСЪЖДА Агенция Митници да
заплати на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК ***, направените по
делото разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: