Р
Е Ш Е Н И Е
№
202/8.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 857 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145- 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е въз основа на жалба на Я.А.Я., А.С.Ч., Р.В.А., Я.А.А., Т.А.М., Р.В.М. срещу
Разрешение за строеж № 11/07.02.2019г. на главен архитект на Община Пещера с
искане за провъзгласяване на неговата нищожен. В жалбата са наведени доводи за
заинтересованост по чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като жалбоподателите са
собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, където е и
самостоятелният обект, чието преустройство в „Игрална зала за хазартни игри“ е
разрешено с процесното Разрешение за строеж. Всички жалбоподатели се
представляват от адвокат Ч., който поддържа жалбата, представя писмено
становище, претендира разноски в производството.
Ответникът
– главен архитект на Община Пещера, представя относимата административна
преписка.
Заинтересованата
страна – Ц.Б.М., чрез упълномощен адвокат, представя писмено становище, с което
изцяло оспорва жалбата, ангажира доказателства.
Съдът извърши служебна проверка за
редовност и допустимост на жалбата, при която се установи, че същата е подаден
от лица, с правен интерес, като искането за обявяване за нищожност не е
ограничено във времето.
От представените към жалбата и в
изпълнение на съдебни разпореждания доказателства, се установява, че
жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
56277.501.375.1.
Я.А.Я.
собственик на 1/6 от поземлен имот с идентификатор 56277.501.375, ведно с
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.375.1.5 по КККР на гр.
Пещера, за което представя НА вх. № в Служба по вписвания Пещера 2465/27.12.2013г.,
акт № 125, том Х, дело № 1055/2013.
А.С.Ч.
е собственик на 1/6 от поземлен имот с идентификатор 56277.501.375, ведно с
самостоятелен обект в сграда с идентификатор56277.501.375.1.1 по КККР на гр.
Пещера, за което представя НА вх. № в Служба по вписвания Пещера
578/30.04.2018г., акт № 173, том 2, дело № 299/2018.
Р.В.А.
и Я. А.А. са собственици на 1/6 от поземлен имот с идентификатор 56277.501.375,
ведно с самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.375.1.2 по КККР
на гр. Пещера, за което представя НА вх. № в Служба по вписвания Пещера
1102/07.08.2018г., акт № 168, том 4, дело № 308/2018.
Т.А.М.
и Р.В.М. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.501.375.1.4 по КККР на гр. Пещера, за което представя НА вх. № в Служба
по вписвания Пещера 766/29.06.2011г., акт № 170, том 3, дело № 455/2011.
С
писмо с изх. № Ц-262-3-3/11.02.2019г. главен архитект на Община Пещера
уведомява жалбоподателите за издаденото Разрешение за строеж № 11/07.02.2019г.
Към писмото са представени копия на обратни разписки, видно от които известията
за доставяне са получени на 13.02.2019г. и 15.02.2019г.
Жалбата
срещу строителното разрешение е депозирана чрез административния орган на
22.07.2019г., като съдържа искане по чл. 149, ал. 5 от АПК, поради което е
допустима за разглеждане.
Предмет
на делото е Разрешение № 11/07.02.2019г. на главен архитект на община Пещера за
строеж на „Игрална зала за хазартни игри-преустройство на съществуващ търговски
обект с идентификатор 56277.501.375.1.6 по КККР на гр. Пещера“. Самостоятелният
обект е с предназначение „за търговска дейност“, с площ от 96 кв.м. и се намира
на партерен етаж на сграда с идентификатор 56277.501.375.1. Сградата е с
предназначение „жилищна сграда със смесено предназначение“, със застроена площ
126 кв.м., като се състои от сутерен, партерен етаж и три жилищни етажа.
Сградата се намира в имот с идентификатор 56277.501.375 по КК на гр. Пещера,
с НТП „за търговски обект, комплекс“,
като за него е отреден УПИ V-търговия, услуги и жилищно строителство, кв. 33 по
действащия регулационен план на гр. Пещера.
Ц.Б.М.
е подал заявление до кмета на Община Пещера с вх. № 94Ц-262-2/29.11.2018г. за
издаване на разрешение за строеж на обект „Игрална зала за хазартни
игри-преуствойство на съществуващ търговски обект“ за собствения си имот с
идентификатор 56277.501.1.6 по КККР на гр. Пещера. Приложил е документи за
собственост, инвестиционен проект, предварителни договори с експлоатационни
дружества, оценка за съответствие, скица на поземления имот.
Въз
основа на представените документи по заявлението, административният орган е
издал и процесното разрешение за строеж.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните с определението за насрочване на
делото и необходимостта от изясняване на фактите и обстоятелствата по правния
спор, включително и тези по чл. 185 от ЗУТ. Съдът е уважил доказателственото
искане на заинтересованата страна – Ц.Б.М., като е допуснал съдебно-техническа
експертиза.
По
делото са представени строителна документация и заповед за проект за ЧИ на
ПУП-ПРЗ от 2007г., от който се установява, както и вещото лице е посочило, че
имотът, предмет на разрешението за строеж, е магазин за промишлени стоки,
обособен на партерен етаж. Достъпът до него е със самостоятелен вход, има
авариен изход през общата част на сградата – вътрешно стълбище и коридор. Има
санитарен възел и битова стая. Собственикът е подал заявление за преустройство,
като вещото лице сочи, че с инвестиционния проект се предвижда вътрешно
преустройство на съществуващ обект хранителен магазин в обект „Игрална зала за хазартни игри“. Не се променя предназначението на обекта, тъй
като остава за „търговска дейност“, не се променя конструкцията на обекта, не
се засягат общи части на сградата. Не се засягат носещи елементи по конструкцията
и не се натоварва конструкцията на сградата.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, взе предвид разпределението на
доказателствената тежест между страните, изявленията на представителите им за
релевантните факти и обстоятелства и доводите им, с оглед приложимите правни
разпоредби от ЗУТ и АПК, извърши служебната проверка, достигна до следните
правни изводи:
Правният
спор в настоящото съдебно производство е дА.са налице основания за прогласяване
нищожността на Разрешение за строеж № 11/07.02.2019г. на главен архитект на
община Пещера. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да
страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на
властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни
последици.
Компетентността е властта, която законодателят е
предоставил на органа за издаването на административен акт, чрез който да
създаде или признае права, съответно задължения. Липсата на компетентност за
издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е
носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно
значим. Компетентността на всеки административен орган е определена в закон. Оспореното Разрешение за строеж № 11/07.02.2019г. на главен архитект на
община Пещера е издадено от материално и териториално компетентния
административен орган по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ , доколкото се касае за разрешение за строеж, който следва да бъде
изпълнен на територията на гр. Пещера. Следователно, не е налице порок, водещ
до нищожност.
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото е
безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Налице е
наименование, дата, подпис. Разрешението за строеж е с посочени фактическите и правни основания за издаването му. Издадено е
в писмена форма с ясно и точно описание на всички необходими реквизити.
Порокът
противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност, е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта,
да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения
или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от акта и
доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Не се констатира Разрешението за строеж да е издадено на основание нищожен
административен акт, нито с него да се нарежда извършване на явно престъпление,
нито невъзможно положение. Заради изискването за особена същественост на порока
на административният акт, за да бъде възприет като нищожен, в правната теория и
практика се приема, че противоречието на акта на императивни правни норми води
до унищожаемост и не може само този порок да доведе до нищожност.
Съгласно
чл. 185 от ЗУТ Не се
иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при
преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се
променя предназначението им; 3. не се
изменят съществено общите части на сградата; 4. се
свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната
стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга
помещения на отделни собственици; 6. се
променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. преустройството се извършва при условията на чл. 38,
ал. 5 и 6 . В случаите извън тези се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
- съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Съгласно
чл. 38, ал. 5 от ЗУТ Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в
заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по
общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4
и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези
условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
От
данните по съдебно-техническата експертиза се установява, че одобреният проект
за преустройство не променя предназначението на обекта, той остава с търговско
предназначение. Не се засягат общи помещения или части от тях, както и не се
променя тяхното предназначение. С проекта не се изменят общи части на сградата.
Конкретният казус касае вътрешно преустройство във вече присъединена към
мрежите на техническата инфраструктура сграда. Не се засягат отделни помещения
на отделните собственици, както и не се предвиждат нови инсталации.
Сградата,
в която се намира самостоятелният обект с предназначение „за търговска
дейност“, е със предназначение „Жилищна сграда със смесено предназначение“,
като се състои от магазин, складове и жилища – апартаменти. Съгласно
представената към заявлението оценка за съответствие, както и вещото лице
коментира, е констатирано, че са спазени нормативните изисквания, направени са
необходимите изследвания.
От така установеното се налага изводът, че са налице
условията на чл. 185 от ЗУТ, при които не се изисква съгласие на останалите
собственици от етажната собственост при преустройство на собствени обекти,
помещения или части от тях.
Възраженията на жалбоподателите са свързА.с
изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта, съгласно която норма, се забранява
организирането на хазартни игри в съсобствени обекти без нотариално писмено
съгласие на всички собственици. Жалбоподателите твърдят, че етажната
собственост е обект, по аргумент на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, във вр. с § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, и следва да е налице такова съгласие. Липсата, според
жалбоподателите, води до нищожност на разрешението за строеж, с което се
разрешава преустройството.
Настоящият
съдебен състав счита, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 9, ал.
1 от Закона за хазарта. Съгласно чл. 9,
ал.1 от Закона за
хазарта - се забранява
организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи - публична
държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, в сгради, в
които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида
на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в
съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички
съсобственици. Магазинът, който се преустройва с процесното Разрешение за
строеж в „Игрална зала“, е самостоятелен обект в жилищна сграда и за издаването
на РС не е необходимо да бъде изискано писмено и изрично съгласието на
собствениците в етажната собственост, по аргумент на чл. 9, ал. 1 от ЗХ. Тази
норма регламентира „организирането“ на хазартни игри, което представлява друга,
различна правно регламентирана дейност, по отношение на която се прилага
разрешителен режим, и не е свързана с административното производство по
издаване на разрешение за строеж. Специалният закон – Закон за хазарта, не
съдържа забрана за разполагане на игрални зА.в жилищна сграда със смесено
предназначение, както изискване за предварителното съгласие на всички
съсобственици на сградата, за да бъде извършено преустройство на обекта-магазин
в игрална зала. Още повече, че магазинът, за който е издадено разрешение за
строеж, за да бъде преустроен в игрална зала за хазартни игри, не представлява
съсобствен обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Обект може да е строеж или реална,
обособена самостоятелна част от строеж. Самостоятелен обект може да бъде както
сграда, която представлява едно цяло и има самостоятелно функционално
предназначение, така и части от сграда, които отговарят на нормативните
изисквания - да имат самостоятелно функционално предназначение, да са
обособени, да имат собствени идентификатор по Закона за
кадастъра и имотния регистър.
Процесният магазин е в жилищна сграда със смесено предназначение,
находящ се на партерен етаж. Той е
частна собственост на заинтересованата страна Ц.М., има самостоятелно функционално
предназначение, обособен е и има собствен идентификатор по ЗКИР, не е съсобствен и не е обща част от сградата, поради което не следва да
се приема, като съсобствен на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата. Магазинът не попада в общите части на етажната собственост и с
преустройството не се засягат по какъвто и да е начин такива общи части, поради
което и изискването, визирано в чл.9, ал.1 от Закона за
хазарта - относно забраната за
организиране на хазартни игри в съсобствени имоти без нотариално заверено
съгласие на съсобствениците, не е приложимо.
За издаване на разрешение за строеж - преустройство на магазина в
игрална зала, няма изискване за нотариално заверено писмено съгласие на
собствениците на отделните жилищни обекти в жилищната сграда в режим на етажна
съсобственост. Процесният магазин не е съсобствен обект.
От гореизложеното, съдът счита, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Норма - чл.
185,ал. 2 от ЗУТ- се прилага само в изрично изброените в правната норма хипотези.
Конкретният случай не попада в нито една от тях, поради което не може да се
твърди незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, още повече
нищожност. Не са налице основания за прогласяване на нищожност на влязлото в
сила Разрешение за строеж, свързА.с нарушения на материалния закон при издаване
на оспорения акт.
Не е
налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите правни
последици се преследва допустима от закона цел.
Поради
така изложеното, Административен съд Пазарджик намира жалбата за
неоснователена. Не са налице основания, въз основа на които да бъде прогласено
за нищожно Разрешение за строеж № 11/07.02.2019. на главен архитект на община
Пещера.
Процесуалните
представители на страните са направили искане за присъждане на направените от
тях разноски по делото. Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
жалбата, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде
уважено искането на процесуалния представител на заинтересованата страна –
Ц.М., за присъждане на разноски по производството, които се установяват в
размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева за
съдебно-техническа експертиза.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 215 от ЗУТ, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Я.А.Я., А. С.Ч., Р.В.А., Я.А. А., Т.А.М., Р.В.М. срещу Разрешение за
строеж № 11/07.02.2019г. на главен архитект на Община Пещера с искане за
провъзгласяване на неговата нищожност.
ОСЪЖДА
Я.А.Я., А. С.Ч., Р.В.А., Я.А. А., Т.А.М., Р.В.М. общо, да заплатят на Ц. Б. М.
сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 14692 от 26.11.2020 г. по адм. дело № 5011/ 2020 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/08.04.2020г., постановено по
административно дело № 857/2019г. описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Я. А. Я. от гр.
Пещера, да заплати на Ц. Б. М. от гр.
София, сумата 300 (триста) лева за разноски по касационното производство.
Решението е окончателно.