Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 04.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1022
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Национален
исторически музей със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Витошко
лале” № 16, представляван от директора доц. д-р Бони Петрунова, твърди, че като
възложител с ответника – като изпълнител, сключили договор №
ФСД-07-01-33/22.11.2019г., по силата на който му възложили като механик на
моторен кораб „Радецки” да поддържа КСУ и КСМ и запуска главни двигатели за
проби по време на извършване на ремонтни дейности на кораба „Радецки”, за срок
от 22.11.2019г., но не по-късно от 13.01.2020г. или за не повече от 53
календарни дни, при обща стойност на договора /възнаграждение за изпълнителя/
от 3 000.00 лева. На 22.11.2019г. страните подписали Анекс № ФСД-07-33, по
силата на който направили промени в първоначалния договор, а именно възложили
на ответника като механик на моторен кораб „Радецки” да поддържа КСУ и КСМ и
запуска главни двигатели за проби по време на извършване на ремонтни дейности
на кораба, както и като главен механик на кораба да провлачи кораба от
пристанище Браила, Румъния до пристанище Козлодуй, България, като променили и
срока – от 23.11.2019г. до не по-късно от 31.01.2020г. или за не повече от 70
календарни дни, като променили и дължимото се възнаграждение от 3 000.00
лева на 3 800.00 лева във връзка с допълнително възложената работа и
удължения срок. В чл.12, ал.1, т.2 от договора страните уговорили, че в случай,
че изпълнителят преустанови изпълнението на предмета на договора и анекса към
него, възложителят може да развали договора без да дава допълнителен срок за
изпълнение. В този случай, изпълнителят ще дължи на възложителя връщане на
авансово платените суми и неустойка в размер на 30% от полученото
възнаграждение за изпълнението на предмета на договора. На 13.12.2019г. ищецът
е изплатил на ответника изцяло и авансово дължимото се по договора и анеска към
него възнаграждение в размер на 3 800.00 лева. На 19.12.2019г. ответникът
е преустановил изпълнението на договора, като уведомил възложителя за това
обстоятелство без предизвестие, чрез едностранно волеизявление изпратено чрез
ел.поща на 17.12.2019г. на ел.адрес на Зам.директора по
административно-стопанска дейност при Национален исторически музей. При
извършена проверка от ищеца той констатирал, че ответникът 22 дни е пребивавал
на кораба „Радецки”, намиращ се на доково съоръжение в пристанището на
гр.Браила, Румъния, като е осъществявал подръжка на КСУ и КСМ и не е изпълнил
останалите поети договорни задължения, включително и като главен механик не е
провлачил кораба от пристанището в Браила, Румъния до пристанище Козлодуй в
РБългария, което и до момента не е извършено. Дължимата сума от възложителя на
изпълнителя по договора за присъствието на кораба в рамките на 22 дни съобразно
договореното е 942.92 рена /22 дни по 42.86 лева/, като счита, че на основание
чл.12, ал.1, т.2 от съглашението М.Г. дължи разликата до авансово полученото
възнаграждение от 2 857.08 лева, както и договорената неустойка от
1 140.00 лева. Във връзка с подписания договор и на основание Заповед №
РД-22-16/18.11.2019г. на НИМ, на 23.11.2019г. ответникът е получил авансово и в
брой сумата от 1750.00 евро, представляваща дневни пари за командироване в
Румъния, в рамките на календарните дни или по 35.00 евро на ден. Тъй като
ответникът е престоял на кораба само 22 дни то му се дължат командировъчни в
размер на 770.00 евро и следва да върне на ищеца авансово наплатените му пари в
размер на 830.00 евро. Във връзка с подписания договор и на основание Заповед №
РД-22-22/12.12.2019г. на НИМ, на 13.12.2019г. ответникът е получил авансово по
банков път сумата от 2 347.00 лева, представляваща 1 200.00 евро за
дневни пари за 20 календарни дни за провлачване на кораба „Радецки” от Румъния
до България, което към датата на преустановяване изпълнението по договора от
негова страна – 19.12.2019г., той не е извършил, поради което следва да
възстанови цялата сума. С паричната сума от общ размер 6 827.41 лева
ответникът неоснователно се е обогатил, поради авансовото им плащане и
неизпълнение на поетите от него договорни задължения, а с оглед прекратяването
на договора от негова страна, той дължи връщането й на отпаднало основание,
като дължи и договорената неустойка по чл.12, ал.1, т.2 от договора, поради
неизпълнение на договорните му задължения и едностранното прекратяване на
съглашението от негова страна. До момента тези парични суми не са върнати
въпреки отправените до М.Г. покани и дадените обещания от негова страна. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 2 857.08 лева
– платено, но недължимо възнаграждение по договор /връщане на авансово
изплатено възнаграждение; 1 140.00 лева – дължима неустойка по чл.12,
ал.1, т.2 от договора и 3 970.33 лева – връщане на платени, но недължими
суми за командировъчни по договора,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
иска до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът М.Р.Г. оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че на първо място е възстановил на ищеца
доброволно сумите от 3 970.34 лева и 150.00 евро, които следва да бъдат
приспаднати от ищцовата претенция. Тези пари са възстановени от ответника,
въпреки че счита, че не са дължими, тъй като не е налице виновно неизпълнение
на договора от негова страна. Като страна по договор от 22.11.2019г.,
ответникът се сочи като представител на ищеца, но той не е бил запознат със
съдържанието на договор № РД-31-3/18.10.2019г., както не е запознат и с правата
и задълженията но ищеца, като възложител по този договор. Твърди и че на
20.12.2019г. фирмата в гр.Браила, Румъния, на която е бил възложен ремонта на
кораб „Радецки” е спряла да работи за Коледните и Новогодишните празници в края
на 2019г. и е бил преустановен ремонта на кораба. Ответникът е нямало как да
остане на територията на търговско дружество и то в друга държава, без
физическото присъствие на представител на това дружество. Именно това е и
причината на 19.12.2019г. М.Г. да слезе от кораба. Към този момент системите и
двигателя на кораба са били в състояние, което не позволявало същите да бъдат
запускани и да им бъдат извършвани проби, т.е. част от тях са били разглобени
или демонтирани от местата си. За това спиране на работата той твърди, че лично
е уведомил зам.директора на Национален исторически музей по телефона и между
двамата било договорено през този период ответникът да се върне в РБългария.
Зам.директорът на Национален исторически музей лично уведомил М.Г., че няма
нужда да се връща на работа след празниците, като след това е бил прекратен и
договора едностранно, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от
17.01.2020г., подписан единствено от представители на възложителя и изпратен по
имейл на ответника, въпреки изрично заявеното от него, че след Новогодишните
празници на 2019/2020г. може да се завърне на работа. Счита, че след като ищецът
– възложител едностранно е решил да прекрати договора между страните,
единствено по вина на ищеца е неизпълнението на договора в цялост. Поради това
той не дължи връщане на получената сума, тъй като е изпълнил възложената му
работа, доколкото му е било позволено от възложителя и доколкото са му
позволявали обстоятелствата зависещи от него. По тези съображения той не дължи
и неустойка по договора, тъй като при оказано съдействие от страна на
възложителя, Г. е можел да завърши докрай поетите задължения по договора, а и с
оглед едностранното решение на ищеца да прекрати договора. Поради същите
обстоятелства той не дължи и връщането на останалите претендирани парични суми.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца - като
възложител и ответника – като изпълнител, бил сключен договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г.,
по силата на който първият възложил на втория като механик на моторен кораб
„Радецки” да поддържа КСУ и КСМ и запуска главни двигатели за проби по време на
извършване на ремонтни дейности на кораба „Радецки”, за срок от 22.11.2019г., но
не по-късно от 13.01.2020г. или за не повече от 53 календарни дни, при обща
стойност на договора /възнаграждение за изпълнителя/ от 3 000.00 лева. На
22.11.2019г. страните подписали Анекс № ФСД-07-33, по силата на който направили
промени в първоначалния договор, а именно възложили на ответника като механик
на моторен кораб „Радецки” да поддържа КСУ и КСМ и запуска главни двигатели за
проби по време на извършване на ремонтни дейности на кораба, както и като
главен механик на кораба да провлачи кораба от пристанище Браила, Румъния до
пристанище Козлодуй, България, като променили и срока – от 23.11.2019г. до не
по-късно от 31.01.2020г. или за не повече от 70 календарни дни, като променили
и дължимото се възнаграждение от 3 000.00 лева на 3 800.00 лева във
връзка с допълнително възложената работа и удължения срок. В чл.12, ал.1, т.2
от договора страните уговорили, че в случай, че изпълнителят преустанови
изпълнението на предмета на договора и анекса към него, възложителят може да
развали договора без да дава допълнителен срок за изпълнение, а в този случай,
изпълнителят ще дължи на възложителя връщане на авансово платените суми и
неустойка в размер на 30% от полученото възнаграждение за изпълнението на
предмета на договора. На 13.12.2019г. ищецът е изплатил на ответника изцяло и
авансово дължимото се по договора и анекса към него възнаграждение в размер на
3 800.00 лева, а на основание Заповед № РД-22-16/18.11.2019г. на НИМ, на
23.11.2019г. ответникът е получил авансово и в брой сумата от 1750.00 евро, представляваща
дневни пари за командироване в Румъния, в рамките на календарните дни или по
35.00 евро на ден. На ответника са били изплатени авансово командировъчни в
размер на 830.00 евро на основание Заповед № РД-22-22/12.12.2019г. на НИМ, на
13.12.2019г. ответникът е получил авансово по банков път сумата от
2 347.00 лева, представляваща 1 200.00 евро за дневни пари за 20
календарни дни за провлачване на кораба „Радецки” от Румъния до България. По
делото не се спори относно факта, че на 19.12.2019г. ответникът е напуснал
кораба „Радецки“ и се е върнал в РБългария, като уведомил възложителя за това
обстоятелство чрез едностранно волеизявление изпратено чрез ел.поща на
17.12.2019г. на ел.адрес на Зам.директора по административно-стопанска дейност
при Национален исторически музей, както и че ищецът е прекратил сключения между
страните договор.
Представена
е и Заповед № РД-22-28/18.12.2019г. на НИМ, съгласно която е било командировано
друго лице за периода 19.12.2019г. до 12.01.2020г. да полага вахтена служба на моторен кораб „Радецки“ в зимни условия в
пристанище Браила, Румъния. Представен е и договор № ФСД 07-01-02/06.01.2020г.
сключен между НИМ и друг механик, съгласно който последния следвало да провлачи моторен кораб „Радецки“ от пристанище Браила,
Румъния до пристанище Козлодуй.
По
делото е представен и договор № РД-3/18.10.2019г., сключен по реда на Закона за
обществените поръчки, за ремонта на кораба „Радецки“ между НИМ и изпълнителя на
ремонта – румънското търговско дружество СЦ Дунав СРЛ.
От
заключенията на изготвените по делото съдебно-икономическа експертиза и
допълнителна такава е видно какви авансово платени парични суми за
възнаграждение и командироване са били изплатени от ищеца на ответника, какви
парични суми е върнал последния и какво остава да се дължи за главница и лихва
за забава.
Разпитаната
по делото свидетелка Н. Р.Н., която е зам.директор на НИМ обяснява, че ремонта
на кораба „Радецки е приключил на 11.01.2020г., като ответникът още на
19.12.2019г. самоволно и без нейно разрешение е напуснал кораба.
Разпитаната
по делото свидетелка А.М.А., която е съпруга на ответника, обяснява, че на
съпругът й се наложило да се прибере на 19.12.2019г. поради семейни причини и
за това той уведомил свидетелката Н.Н.. В края на
м.януари или началото на м.февруари 2020г. ответникът започнал работа на друг
кораб като механик, с който се пътувало до Германия.
По
делегация е разпитан и представляващия румънското търговско дружество СЦ Дунав
СРЛ, които са извършили ремонта на кораба „Радецки“ – В.Б., който обяснява, че
ремонта на кораба се състоял на един етап от пристигането му в Браила до
последните изпитания – 50 дни, от които 45 дни е престоял на док и 5 дни на
вода. Когато бил направен ремонта, някои от системите на кораба били включени,
тъй като било зимно време, и за да се осигури необходимата топлина на кораба.
Системите трябвало да бъдат осигурени постоянно денем и през нощта, от гледна
точка на температурата в договора, която трябвало да бъде постоянна, водната
система. Задвижващата система не трябвало да се включва, защото се работело по
нея. Други системи не са били стартирани. По време на официалните празници
корабът е бил на док. В периода на официалните празници не се е работило по
кораба, но в другите дни, включително между празниците се е работило. Тъй като
е бил в срока за изпълнение на договора, той не е информирал НИМ, че през дните
на официални празници няма да се работи. В периода 20.12. – 06.01. корабните
системи за сигурност били в работно състояние, имали енергия, топлина и вода.
Задвижващата система само е била демонтирана за ремонт.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са били обвързани от
договорно правоотношение по силата на сключен договор №
ФСД-07-01-33/22.11.2019г., по силата на който ищецът като възложител, възложил
на ответника като изпълнител и механик на моторен кораб „Радецки” да поддържа
КСУ и КСМ и запуска главни двигатели за проби по време на извършване на
ремонтни дейности на кораба „Радецки”, за срок от 22.11.2019г., но не по-късно
от 13.01.2020г. или за не повече от 53 календарни дни, при обща стойност на
договора /възнаграждение за изпълнителя/ от 3 000.00 лева. На 22.11.2019г.
страните подписали Анекс № ФСД-07-33, по силата на който направили промени в
първоначалния договор, а именно възложили на ответника като механик на моторен
кораб „Радецки” да поддържа КСУ и КСМ и запуска главни двигатели за проби по
време на извършване на ремонтни дейности на кораба, както и като главен механик
на кораба да провлачи кораба от пристанище Браила,
Румъния до пристанище Козлодуй, България, като променили и срока – от
23.11.2019г. до не по-късно от 31.01.2020г. или за не повече от 70 календарни
дни, като променили и дължимото се възнаграждение от 3 000.00 лева на
3 800.00 лева във връзка с допълнително възложената работа и удължения
срок. В чл.12, ал.1, т.2 от договора страните уговорили, че в случай, че
изпълнителят преустанови изпълнението на предмета на договора и анекса към
него, възложителят може да развали договора без да дава допълнителен срок за
изпълнение, а в този случай, изпълнителят ще дължи на възложителя връщане на
авансово платените суми и неустойка в размер на 30% от полученото
възнаграждение за изпълнението на предмета на договора. По делото е доказано,
че на 13.12.2019г. ищецът е изплатил на ответника изцяло и авансово дължимото
се по договора и анекса към него възнаграждение в размер на 3 800.00 лева,
а на основание Заповед № РД-22-16/18.11.2019г. на НИМ, на 23.11.2019г.
ответникът е получил авансово и в брой сумата от 1750.00 евро, представляваща
дневни пари за командироване в Румъния, в рамките на календарните дни или по
35.00 евро на ден. На ответника са били изплатени авансово командировъчни в
размер на 830.00 евро на основание Заповед № РД-22-22/12.12.2019г.
на НИМ, на 13.12.2019г. ответникът е получил авансово по банков път сумата от
2 347.00 лева, представляваща 1 200.00 евро за дневни пари за 20
календарни дни за провлачване на кораба „Радецки” от Румъния до България. На
19.12.2019г. ответникът е напуснал кораба „Радецки“ и се е върнал в РБългария, като уведомил възложителя за това обстоятелство
чрез едностранно волеизявление изпратено чрез ел.поща на 17.12.2019г. на
ел.адрес на Зам.директора по административно-стопанска дейност при Национален
исторически музей. Поради напускане на кораба от страна на ответника и
неизпълнение на договорните му задължения, ищецът е прекратил сключения между
страните договор.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е следвало да стои на
кораба след 19.12.2019г., както и че за това му било дадено разрешение от
зам.директора Н.. Последното изцяло се опровергава от показанията на
последната, като както от тях, така и от доказателствата по делото е видно, че М.Г.
е уведомил възложителя за това обстоятелство, но чрез едностранно волеизявление
изпратено чрез ел.поща на 17.12.2019г. на ел.адрес на Зам.директора по
административно-стопанска дейност, но не е получил съгласие и разрешение за
това. В сключения между страните договор и анекс към него изрично е предвидено,
че ответникът следва да е на кораба „Радецки“ за срок от 22.11.2019г., но не
по-късно от 13.01.2020г. или за не повече от 53 календарни дни. Никъде няма
предвидени изключения той да напуска кораба за официални празници или
неприсъствени дни, както и при други условия, което допълнително се доказва и
от авансово изплатените му парични суми за командировъчни и договорно
възнаграждение, които са именно за дните по договора Неоснователно е и възражението,
че след като задвижващата система на кораба е била разглобена, той е нямало
какво да прави на кораба, както и че след като фирмата изпълнител на ремонта
били в официални празници, той не можел да стои на кораба, защото бил в района
на корабостроителницата в гр.Браила. Това изцяло се опровергава от показанията
на свидетеля представляващ румънското търговско дружество СЦ Дунав СРЛ, които
са извършили ремонта на кораба „Радецки“ – В.Б., който обяснява, че когато бил
правен ремонта, някои от системите на кораба били включени, тъй като било зимно
време, и за да се осигури необходимата топлина на кораба. Системите трябвало да
бъдат осигурени постоянно денем и през нощта, от гледна точка на температурата
в договора, която трябвало да бъде постоянна, водната система. В периода на
официалните празници не се е работило по кораба, но в другите дни, включително
между празниците се е работило, а ответникът не се е върнал през тези дни на
кораба. Обяснява и че в периода 20.12. – 06.01. корабните системи за сигурност
били в работно състояние, имали енергия, топлина и вода. Т.е. от тези
показанията е видно, че на кораба задължително е следвало да има човек, който
да поддържа тези системи и това е ответникът съгласно сключения с ищеца договор
и Анекс към него. Т.е. налице е виновно неизпълнение на договорни задължения от
страна на ответника, довело до прекратяването на договора между страните.
Налице е и друго неизпълнение на договорните задължения, а именно, че той е
следвало да провлачи кораба до гр.Козлодуй, България,
за което съгласно анекса към договора му е било заплатено и допълнително
възнаграждение. След като договора между страните е бил прекратен, то М.Р.
следва да върне получените от него авансово възнаграждение и командировъчни,
тъй като той е получил същите на отпаднало основание и с тях неоснователно се е
обогатил съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава е
видно и какви парични суми следва да върне ответника за получените авансово
командировъчни и възнаграждение, които съвпадат по размер изцяло с исковата
претенция. Видно от представеното платежно нареждане /л.54 от делото/
ответникът на 21.02.2020г. е върнал на ищеца сумата от 3 970.34 лева,
представляваща получените предварително командировъчни за дните на неизпълнение
на договорните му задължения. Това му действие по естеството си представлява и
извънсъдебно признание по този предявен иск, а именно, че е получил същите на
отпаднало основание. Исковата молба на ищеца обаче е подадена по пощата на
20.02.2020г. и това е датата на предявяване на иска. Плащането на
командировъчните обаче е станало на 21.02.2020г., т.е. след предявяването на
иска. Поради това искът за сумата от 3 970.33
лева – връщане на платени, но недължими суми за командировъчни по договора,
следва да се отхвърли, като погасен след завеждане на делото. По отношение на
иска за претендираната сума от 2 857.08 лева – платено, но недължимо
възнаграждение по договор /връщане на авансово изплатено възнаграждение/, съдът
намира същия за частично основателен. По изложените по-горе съображения
ответникът следва да върне тази парична сума на ищеца на отпаднало основание.
От представената квитанция към ПКО № 5940 /л.55 от делото/ е видно, че на
03.01.2020г., преди предявяването на настоящите искове, ответникът е заплатил
на ищеца сумата от 293.37 лева за получени от него авансово възнаграждения.
Поради това искът на ищеца за връщане на авансово получените възнаграждения
следва да се уважи до размера от 2 563.71
лева, а в останалата му част до пълния предявен размер от 2 857.08 лева да
се отхвърли като неоснователен. Върху присъдената главница следва да се присъди
и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
В
чл.12, ал.1, т.2 от договора страните уговорили, че в случай, че изпълнителят
преустанови изпълнението на предмета на договора и анекса към него,
възложителят може да развали договора без да дава допълнителен срок за
изпълнение, а в този случай, изпълнителят ще дължи на възложителя връщане на
авансово платените суми и неустойка в размер на 30% от полученото
възнаграждение за изпълнението на предмета на договора. В случая изпълнителят е
преустановил изпълнението на предмета на договора и анекса към него,
възложителят е развалил договора без да дава допълнителен срок за изпълнение,
поради което М.Г. дължи договорената неустойка в размер на 30% от полученото
възнаграждение за изпълнението на предмета на договора, която в случая възлиза
на сумата от 1 140.00 лева. Този иск като доказан както по правното си
основание, така и по размер следва да се уважи изцяло. Върху присъдената
главница от 1 140.00 лева
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска
– 20.02.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове. Национален исторически музей
са направили по делото разноски в общ размер на 5 125.16 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещо лице,
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и разноски съобразно
представените допълнително споразумение и фактури, разноски за превод на
документи, както и направени разноски във връзка с допуснатото обезпечение на
предявените искове, а съразмерно с уважената част от предявените искове
/отхвърлени само за сумата от 293.37 лева/ следва да му се присъдят разноски в
размер на 4 936.45 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Неоснователно е възражението на ответника, че претендираното адвокатско
възнаграждение не следвало да се присъжда, тъй като не били представени
доказателства за плащането му по делото. Такива доказателства са представени на
л.249-252 и л.289-290 от делото – договори за правна защита и съдействие и
допълнително споразумение към тях, с посочено адвокатско възнаграждение в тях и
фактури за плащане на договореното възнаграждение, включително и разноски за
явяване в съдебните заседания. Неоснователно е и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на ищеца на редовно
упълномощения от него адвокат. Претендираното възнаграждение е в размер на
4 073.44 лева, но в него влизат и разноски за пътуване от гр.София до
гр.Русе, както и разноски за хотел. Съобразено с цената на предявените искове
възнаграждението съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да е в размер на 730.00 лева. Като се
съобрази обаче фактическата сложност на делото, както и че по същото са
проведени 6 съдебни заседания и че за явяването на всяко от тях е уговаряно
допълнително възнаграждение и са правени допълнителни разноски за пътуване и
явяване в съдебно заседание, съдът намира, че договореното и претендирано
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди в пълен
размер.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. М.Р. е направил по делото
разноски в общ размер на 870.00 лева – заплатени превод на книжа по съдебната
поръчка, държавна такса по обезпечителното производство и възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове /отхвърлени само за сумата от 293.37 лева/ следва да му се присъдят
разноски в размер на 32.03 лева, които ищецът бъде осъден да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 4 904.42 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национален исторически музей със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Витошко лале” № 16, ЕИК
*********, представляван от директора доц. д-р Бони Петрунова, против М.Р.Г. ***, с ЕГН: **********, иск за
сумата от 3 970.33 лева – връщане на платени, но недължими суми за
командировъчни по договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и Анекс №
ФСД-07-33/22.11.2019г. към него, като ПОГАСЕН СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Национален исторически музей със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Витошко лале” № 16, ЕИК
*********, представляван от директора доц. д-р Бони Петрунова, против М.Р.Г. ***, с ЕГН: **********, иск за
претендираното платено, но недължимо възнаграждение по договор №
ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и Анекс № ФСД-07-33/22.11.2019г. към него /връщане на авансово изплатено
възнаграждение/ в частта от 2 563.71 лева /две хиляди петстотин шестдесет
и три лева и седемдесет и една стотинки/ до пълния предявен размер от
2 857.08 лева /две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и осем
стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Р.Г. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Национален
исторически музей със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Витошко
лале” № 16, ЕИК *********, представляван от директора доц. д-р Бони Петрунова, сумите от 2 563.71 лева /две
хиляди петстотин шестдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ – платено,
но недължимо възнаграждение по договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и Анекс №
ФСД-07-33/22.11.2019г. към него
/връщане на авансово изплатено възнаграждение/; 1 140.00 /хиляда сто и
четиридесет/ лева – дължима неустойка по чл.12, ал.1, т.2 от договора, ведно със законната лихва върху
главниците считано от 21.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 4 904.42
лева /четири хиляди деветстотин и четири лева и четиридесет и две стотинки/ -
направени по делото разноски, по компенсация.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: