№ 389
гр. Плевен, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500151 по описа за 2022 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод
частната жалба, подадена от С. ЮР. Т. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощникът му адв. П.А. от ПлАК, против определение № 433 от
31.01.2022 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. д. № 7220/2021 г.
по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В частната
жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като
жалбоподателят счита, че, първоинстанционният съд неправилно приел, че
делото е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като към настоящия момент
постоянният и настоящият адрес на ищеца били на територията на гр. Плевен.
На следващо място се навеждат доводи, че определянето на подсъдността не
следвало да се извършва по правилата на чл. 113 ГПК - като за искове,
заведени от потребители, а по реда на чл. 115, ал.2 ГПК по правилата за
непозволено увреждане.
Ответникът по частната жалба взима становище, че при правилата за
определяне на подсъдността по иск за обезщетение по КЗ на увредено лице е
неприложима нормата на чл. 115 ГПК, доколкото същата уреждала хипотеза
при предявен пряк иск срещу делинквента, а в настоящия случай е налице
претендирано застрахователно обезщетение по сключен застрахователен
договор. Счита първоинстанционното определение за правилно и
1
законосъобразно, поради което моли да се потвърди.
Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба
оплаквания, взе предвид доказателствата по гр. д. № 7220/21 г. на ПРС,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Частната
жалба е допустима, тъй като обжалваемостта на определението във връзка с
подсъдността е изрично предвидена в закона - чл. 121 ГПК, поради което
следва да бъде разгледана и по същество.
Гражданско дело № 7220/2021г по описа на Плевенски районен
съд е образувано на 19.11.2021 г. по искова молба на С. ЮР. Т. с ЕГН
**********, подадена чрез пълномощникът му адв. П.А. от ПлАК, с която е
предявен иск по чл. 405, от КЗ срещу „***“ АД. В исковата молба се твърди,
че с ответното дружество е бил сключен застрахователен договор по
застраховка „Каско“ за л.а. марка „Тойота“, модел „***“, собственост на
ищеца. Лекият автомобил бил откраднат на 22.12.2020г. на паркинг в гр. С..
Ищецът представил всички необходими документи, за изплащане на
застрахователно обезщетение, но с писмо с изх. № *********/07.10.2021г. от
застрахователното дружество отказали да изплатят застрахователно
обезщетение, поради отпаднал застрахователен интерес. На тези основания
ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер
на от 32 000 лв. по сключен договор за застраховка.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на
искова молба, с която прави възражение за неподсъдност на основание чл.
119, ал.3 ГПК. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.1 ГПК искове
срещу юридически лица се предявяват в съда, в чиито район се намира
тяхното седалище или управление. От предоставените доказателства се
установявало, че адреса на управление на ответника се намирал в гр. С.,
поради което на това основание се иска делото да бъде прекратено и да бъде
изпратено по подсъдност в Софийски районен съд.
С атакуваното определение, постановено в закрито съдебно
заседание на 31.01.2022 г., първоинстанционният съд е приел, че с оглед
качеството на ищеца като потребител и съобразно твърденията в исковата
2
молба, предявеният иск е местно и родово подсъден на Софийски районен
съд. Изхождайки от твърдението за наличие на сключен застрахователен
договор, както и от изготвената справка за настоящ адрес на ищеца,
първоинстанционният съд на основание чл. 119, ал.3, вр. чл. 113 ГПК
прекратил производството по гр.д. № 7220/2021 г., като го изпратил по
подсъдност на Софийски районен съд.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и
законосъобразни. Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражението за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
случая с отговора на исковата молба е поискано прекратяване на делото и
изпращането му по подсъдност/по чл. 108 от ГПК/ на Софийски районен съд,
тъй като седалището на ответника се намира в съдебния район на този съд. С
разпореждане № 880 от 25.01.2022г. Съдията докладчик изискал справка за
постоянния и настоящ адрес на ищеца. От последното се установило, че
настоящият адрес на ищеца се намира в гр. С., жк. „***“, бл.***, вх. А, ет.***,
ап.***. С оглед тези обстоятелства, на основание чл. 119, ал.3, вр. с чл. 113
ГПК, прекратил производството по делото, като го изпратил по подсъдност на
Софийски районен съд.
Неоснователен е и не намира опора в закона наведеният в частната
жалба аргумент, че ищецът към настоящия момент е с постоянен и настоящ
адрес на територията на гр. Плевен, поради което местно подсъден се явявал
именно на РС-Плевен. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед
правилното определяне на местната подсъдно е меродавен настоящият адрес
на ищеца към момента на подаване на исковата молба. Всяко последващо
изменение не води до нейната промяна. Съгласно чл.120 от ГПК, настъпилите
след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. В
този смисъл има задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, а
именно Определение № 95 от 29.01.2013г. по ч.т.д. № 670/2012г., т.к., І т.о., в
което ВКС постановява, че фактическите обстоятелства, обуславящи
подсъдността, в съответствие с ясния текст на чл.120 от ГПК, подлежат на
съобразяване като съществуващи към момента на предявяването на исковата
молба. Последващата им промяна не предпоставя уважаване на отвод за
3
местна подсъдност по спора по чл.119, ал.3 от ГПК. В случая към момента на
подаване на исковата молба - 19.11.2021г. постоянният и настоящ адрес на
жалбоподателя, съгласно изготвена справка от НБД се намира в гр.С..
Последващата промяна на адреса не обуславя основателност на възражението
за местна неподсъдност. На тези основания възражението на частният
жалбоподател е неоснователно.
На следващо място частният жалбоподател навежда доводи, че
подсъдността в настоящия случай следва да се определя по правилата на чл.
115, ал.2 ГПК, а именно по правилата за непозволено увреждане. При иск за
заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор "
Каско+", разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, не намира приложение. Когато
се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на
застрахователен договор от страна по него, по осъществено застрахователно
събитие, то не е налице непозволено увреждане, в този смисъл не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 115 ГПК. В този смисъл при
застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който
страните поемат определени задължения, като дължимостта на
застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от
поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. В мотивите към т. 6
на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че
застраховано по застраховка "Каско" физическо лице, което като страна по
договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност. Доколкото
относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното
решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора
закон, определената изрично и императивно подсъдност на потребител,
съвпада с определената от съдилищата с оглед изводите им, че същата е по
настоящия адрес на ищеца. В този смисъл са и Определение № 87 от
21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Елеонора Чаначева Определение № 60391 от 11.11.2021 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2223/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Божилова. Ето защо и този аргумент се явява недоказан и поради това
неоснователен.
4
Поради изложеното, обжалваното определение се явява правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 433 от 31.01.2022 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр. д. № 7220/2021 г., с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5