№ 21679
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110168028 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника К. З. И., ЕГН ********** за
следните суми: сумата 1 000 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 366067., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 99 лева, представляваща договорна лихва за период от 16.01.2022 г. до
15.06.2022 г., както и сумата 42,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 366067, по който ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД имал качеството на
кредитодател, а ответникът К. З. И. имал качеството на кредитополучател. Договарянето
било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - уеб адрес:
www.minizaem.bg, където били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Посочва, че договорът е сключен след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, одобрение
и активиращ код чрез СМС, изпратен на посочен от клиента телефонен номер. Твърди, че
след извършване на посочената процедура ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер
на 1200 лева, като предоставил сумата по посочена от ответника в „УниКредит Булбанк“ АД
банкова сметка. Посочва, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение цялото вземане за главница по процесния договор е падежирало, а именно на
15.06.2022 г. – датата на последната дължима вноска. Сочи, че ответникът е извършил
плащане по процесния кредит в размер на 200 лева, с което била погасена главница,
респективно изцяло била погасена вноската за 16.01.2022 г. Посочва, че договорната лихва е
фиксирана в размер на 40.15 %, като по кредита била погасена такава за периода 17.12.2021
г. – 16.01.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
1
погасяване на задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа
на СРС, 65 състав, и е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което
спрямо ответника да бъдат приети за установени вземанията на ищеца. Претендира
направените в заповедното производство и в настоящото такова съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. Й.
А. С., ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание
и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните по
процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние, с аргумент, че не са спазени
изискванията, предвидени в ЗПФУР. Оспорва наличието на обективирана от ответника воля
за сключване на процесния договор, която да е удостоверена по предвидения в ЗЕДЕП
начин. Навежда твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави на
ответника необходимата информация относно условията за сключване на процесния договор
за кредит от разстояние, респективно не била изпълнена процедурата по сключване на
договора. Възразява, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като не били спазени изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в тази връзка
посочва, че потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Възразява, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, предвид
завишения размер на същата. Навежда възражения, че не били спазени и изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като не било ясно посочено на каква база се изчислява
възнаградителната лихва, нито какъв е общият дължим размер на същата. Не било ясно как е
изчислен и посоченият в процесния договор ГПР в размер на 48,44 %.Ето защо счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 69990/2023 г. по
описа на СРС,65 състав е, че по заявление на „Изи Финанс” ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът -
настоящ ответник .
С разпореждане от 21.11.2023год. съдът е констатирал, че издадената заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя -
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.Предвид на това настоящото производство е допустимо.
По делото е представен договор за предоставяне на кредит № 366067/17.12.2021 г.,
по силата на който на ответника се предоставя от ищеца сумата в размер на 1200лв., със
срок за връщане на сумата 180 дни, съгласно погасителен план, обективиран в чл.4, ал.3 от
договора и в зависимост от представяне или непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от
договора.
Съгласно чл.3 от договора, освен връщане на отпуснатата сума по договора за
кредит, потребителят се е задължил да заплаща и договорна лихва при фиксиран лихвен
процент в размер на 40,15 %, като общо дължима сума възлиза на 1338,60 лева. Съгласно
чл.5 от договора годишния процент на разходите по кредита са 48,44 %.
По делото са приложени общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, както и водената между страните електронна кореспонденция.
По делото е приложено извлечение от банковата сметка на ответника,открита в
2
УниКредит Булбанк АД от което се установява, че на 17.12.2021 г. по сметката е постъпила
сумата от 1 200 лева с наредител ищцовото дружество и основание процесния договор.
По делото са представени записи на оптичен носител от процесния договор, общите
условия и аудиозаписа във връзка с потвърждаването на договора, с възможност да бъдат
възпроизведени.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове ,с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на облигационно правоотношение възникнало по силата
на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 366067 от 17.12.2021год. , по което
кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че ответникът
е неизправна страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на
ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават
отговорността му.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)- чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според
чл.6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
3
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно
или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР
- това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл.12, ал.1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В
конкретния случай, видно от чл.4а, ал.2 от договора е, че страните ще признават
електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със
стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема за доказано сключването на
договор за кредит от разстояние. Договорът за заем на парични средства е реален и се счита
за сключен в получаване на сумата по него, в т. ч и когато е сключен от разстояние щом са
спазени особените изисквания на ЗПФУР, при което е доказано съществуването на договора
като източник на задължението на ответника да върне заетата сума в уговорения срок.
Ето защо, възраженията на процесуалния представител на ответната страна относно
липсата на валидно облигационно правоотношение между страните, се явяват
неоснователни.
При неоспорване на иска и предвид, че неизпълнението е отрицателен факт, за който
кредиторът, претендиращ настъпване на същия, не носи доказателствена тежест съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, искът за главница е основателен и доказан. След изтичане на срока на
договора за кредит на 15.05.2022 г., вземането на кредитора за главница, представляваща
4
заетата сума от 1 000 лв., е изцяло ликвидно и изискуемо, и следва да се признае за
съществуващо спрямо длъжника., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
на 22.12.2023 г. и до окончателното му изплащане, в съответствие с чл. 7, ал. 1 от договора,
издадената заповед за изпълнение и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да надвишава законната лихва.
Ищецът ,с оглед датата на която подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 22.12.2023 г., претендира спрямо ответника част от
уговорената възнаградителна лихва от 99лв. ,за периода от 16.01.2022год. до 15.06.2022год..,
от вноска първа до шеста, с настъпил падеж.
Съгласно погасителния план по договора, уговорената възнаградителна лихва по
вноски от първа, с падеж от 16.01.2022год., до вноска шеста, с падеж 15.06.2022 г., е в
размер на 138,60лв., и вземането на кредитора за тази лихва е ликвидно и изискуемо, и
следва да се признае за съществуващо спрямо длъжника до претендирания размер от 99лв.
Неоснователно съдът намира възражението на особения представител на ответника
за нищожност на клаузата, регламентиращи размера на възнаградителната лихва по
договора. В случая е спазено изискването на чл. 19 ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който
е в рамките на предвиденото с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Страните са
договорили ГПР в размер на 48,443 %, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като не надхвърля максималния за този период ГПР от 50 %. В случая се касае за
необезпечен потребителски кредит, който по правило е с по-висок риск, поради което е
допустимо да бъде уговорен и по- голям размер на възнаградителната лихва, което само по
себе си не противоречи на общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и
изпълнение на договорите. В случая законодателят е регламентирал възможността за
оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната лихва, която към момента на
сключването на договора е била около 10 %, поради което уговореният размер на
възнаградителната лихва е в рамките на закона. Договорната лихва е договорена
индивидуално между страните и като такива на основание чл.146, ал.1 ЗЗП е изключена от
понятието неравноправни клаузи по чл.143 ЗЗП.
В конкретния случай ищецът претендира единствено главница и договорна лихва,
поради което и съдът не обсъжда клаузите за неустойка при непредоставяне на уговорените
в договора обезпечения по него.
Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 42,77лв. ,лихва за забава за
периода 15.06.2022год. до 15.11.2022год. е основателен и следва да се уважи.Установена е
забавата на длъжника в плащането на главницата от 1000лв. с настъпване на падежа на
последната вноска на 15.06.2022год. Претендираната лихва е в размер на законната лихва
,поради което присъждането й е в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
С оглед предходното, съдът намира предявените искове за основателни, поради
което следва да бъдат уважени в предявените размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Видно от представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
5
направил и претендира разноски в исковото производство : 50лв. за държавна такса и 400лв.
депозит за особен представител на ответника.
На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като производството не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в
общ размер на 550 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва разноски за държавна такса от
25,90лв. и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство ,по
изразените мотиви ,на ищеца/заявител следва да бъде определено такова в минимален
размер от 50лв.
Или на ищеца се следват разноски в заповедното производство в общ размер на
75,90 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника - настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №
17, ап.1 срещу К. З. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Овча Купел“
,бл.29,вх.Д,ет.5,ап.69 ,положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ,ал.1 и ал.2 ЗЗД , вр. чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че К. З. И. ,ЕГН : ********** дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 1 000 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 366067/17.12.2021год. , ведно със законна лихва от
22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 99 лева, представляваща
договорна лихва за период от 16.01.2022 г. до 15.06.2022 г., както и сумата в размер на 42,77
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. №
69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА К. З. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Овча Купел“
,бл.29,вх.Д,ет.5,ап.69 да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17, ап.1 , на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 550 лева, представляваща направени разноски по настоящото
производство, както и сумата от 75,90 лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6