Р Е Ш Е Н И Е
№ 455 / 15.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Христина Юрукова
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административно дело № 47, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на К.О.П.
против Решение № 108/28.02.2019
г., постановено по административно дело № 735 по описа за 2018 г. на Административен
съд – Пазарджик, едночленен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от К.О.П. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 000 лв. за периода 30.11.2015
г. до 06.08.2018 г. С решението искът е отхвърлен, а в частта му, с която
ищецът се оплаква от лошите условия, при които в процесния период е търпял
наказания „изолиране в наказателна килия“ исковата молба е върната, като делото
в същата част е прекратено.
Касаторът – К.О.П.
– моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен изцяло предявения
иск. Излага съображения, че същият е доказан. Не се явява и не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Моли съда да отхвърли жалбата.
С оглед на събраните доказателства с
обжалваното решение е прието за установено, че ищецът не е изтърпявал
наказанието си преимуществено в спални помещения с недостатъчна жилищна площ, а
в случаите, когато площта е била недостатъчна в съответните помещения е имало
санитарен възел. Предвид това и с оглед на краткия период, през който площта е
била недостатъчна според съда не би могло да се обоснове, че ищецът е бил
поставен в такива неблагоприятни условия, които да представляват нечовешко или
унизително отношение. По отношение на оплакванията на ищеца, че условията в
наказателните килии са били още по-лоши, отколкото в спалните помещения съдът в
хода на производството е оставил жалбата без движение, като е поискал уточнение
от ищеца с кои заповеди му е било налагано наказанието „изолиране в наказателна
килия“, кога го е изтърпявал и каква част от претенцията се отнася до престоите
му в наказателни килии. Ищецът е отговорил, че не може да посочи с кои заповеди
и в кои килии е бил изолиран и в случай, че според съда такова посочване е
задължително, то не поддържа този аспект на оплакванията си. Посочил е също, че
претенцията му е 25 000 лв. обезщетение за престоя му в спални помещения и
25 000 лв. за престоите му в наказателни килии. При това положение, съдът
с решението си е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си
молба, свързани с оплакванията относно престоите му в наказателни килии, а и
изрично е заявил, че не поддържа иска в тази му част, поради което в същата
част съдът е прекратил делото и е върнал исковата молба.
Настоящият състав намира, че делото правилно
е прекратено по отношение на оплакванията, свързани с условията в наказателните
килии. Ищецът не е положил никакви усилия да уточни престоите си в наказателни
килии, а и изрично е направил отказ от поддържането на оплакванията в тази им
част.
Настоящият състав намира за частично
незаконосъобразно решението в отхвърлителната му част. Съдът е приел за
установено, че ищецът е пребивавал в пренаселени килии но е посочил общо, че
това е било в кратък период. От друга страна съдът е посочил по периоди площите
на помещенията, в които е пребивавал ищеца и броят на населявалите ги лишени от
свобода но не е посочил изрично с каква жилищна площ е разполагал ищеца нито е
отчел наличието на легла и други мебели в килиите. Затова изводът на съда за
липса на нечовешко и унизително отношение по отношение на ищеца във връзка с
пренаселеността на килиите в процесните периоди е немотивиран. Доказани са
останалите изводи на съда във връзка с други твърдени от ищеца неблагоприятни
обстоятелства. Съдът правилно е установил, че периодично се извършват
мероприятия против вредители, които би следвало да доведат до резултати.
Твърдяната липса на такива би могла да се дължи на недостатъчното поддържане на
необходимото ниво на хигиена от лишените от свобода. Освен това не са
конкретизирани твърденията на свидетеля, че условията в спалните помещения са
„мизерни“. Правилни са и изводите на съда, че през части от процесния период,
включително през периода на престоя на ищеца в
ЗООТ „Средна гора“ ищецът не е обитавал пренаселени килии.
Независимо от горното е несъмнено, че дори и
само установената липса на достатъчно жилищна площ е достатъчна да обоснове
нечовешко и унизително отношение и съответно наличието на вреди по отношение на
съответния лишен от свобода. Освен това престоят на лишените от свобода при
такива условия дори и в рамките на неголеми периоди от време също влияе
негативно на тяхното достойнство и психическо състояние и също би могъл да
доведе до неимуществени вреди.
Предвид всичко това е необоснован изводът на
съда за липса на неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника. Доколкото
съдът е изяснил фактическата обстановка то настоящият състав намира, че
решението му в отхвърлителната част следва да бъде отменено частично, и в
отменената част да бъде постановено ново по съществото на делото. Видно от
подробно цитираните от първоинстанционния съд площи на спалните помещения и
броят лишени от свобода, които са ги населявали по периоди в рамките на
процесния период е, че в продължение на около една година ищецът е разполагал с
жизнена площ, която е била значително под международно признатите стандарти от 4
кв.м. Тази площ е варирала, като понякога е била под 3 кв.м. и дори под 2 кв.м.
дори и без изключване на двойните легла и другите мебели в килиите.
Следователно, ищецът през период от около една година е обитавал значително
пренаселени килии, което представлява самостоятелно и достатъчно основание, за
да се приеме, че през този период той е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение. Това обстоятелство е оказало своето негативно въздействие върху психиката
на ищеца и е уронило неговото достойнство.
Предвид горното, като се има предвид периода,
прекаран от ищеца в условията на нечовешко и унизително отношение касационният
състав намира, че обезщетение в размер на 400 лв. представлява адекватно овъзмездяване
на вредите претърпени от ищеца. Това обезщетение е в размер съотносим с
практиката на ЕСПЧ и с реалната икономическа ситуация в страната.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение
№ 108/28.02.2019 г., постановено по административно дело № 735/2018 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав в частта му, с което е
отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в резултат на престоя на К.О.П.
в Затвор – Пазарджик за периода 30.11.2015 г. до 06.08.2018 г. до размера 400
лв. /четиристотин лева/ и вместо това постановява:
Осъжда Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.О.П. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на престоя му в Затвор –
Пазарджик за периода от 30.11.2015 г. до 06.08.2018 г. в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 06.08.2018 г. – до окончателното изплащане на сумата.
Оставя в сила
решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/