№260095 01.04.2021 г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на пети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Павлина
Николова
като
разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 1000
по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. установи:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения наказания.
Образувано е по жалба от Б.К.Т. *** срещу Наказателно
постановление № 17 - 1253 - 001875/13.03.2018г. на ВПД Началник на Сектор
„ПП" към ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложено административно наказание
- „Глоба" в размер на 100 лева и на основание чл. 179, ал.1,т.5 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложено административно наказание
- „Глоба" в размер на 150 лева. В
жалбата се сочат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява, за същият се явява адв.Л..
последният поддържа жалбата и в хода по същество излага доводи защо съдът
следва да отмени атакуваното НП. претендират се и разноски по делото.
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор
„ПП" към ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като а запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 18.09.2017 г., около 11.50 часа св. М.Н.Х. и св.А.К.А.
и двамата служители в ОДМВР-Хасково,
се движели по бул.“Съединение“ в посока от КАТ-Хасково към ОДМВР-Хасково. На кръстовището с
бул. „В. Левски“ свидетелите със служебният си автомобил се пристроили на
светофарите за маневра ляв завой. В този момент лек автомобил Рено Меган с кърджалийска регистрация ******, се пристроил в
средната лента, която е в посока на движение направо по бул.Съединение. Когато
светофарите светнали „зелено" този автомобил от лентата за движение само
на право, направил маневра ляв завой като изпреварил цялата колона завиваща на
ляво. След това автомобила на жалбоподателя се движел в дясната лента по бул.“В.
Левски посока“ бившата Захарна фабрика в гр.Хасково, а служебният автомобил „Опил Астра“ с рег. № *****, с който пътували св. М.Н.Х. и св.А.К.А., се движел в лявата
лента. В един момент , пред жалбоподателя имало друго превозно средство и той
намалил скоростта и се опитал да навлезне в лявата
лента, като в този момент двата автомобила почти били изравнени и тази маневра
създала опасност от ПТП. Тогава св. М.Н.Х.
подал сигнал с клаксона на автомобила и жалбоподателят рязко завил на дясно и
останал в неговата лента за движение. Тогава водачът на автомобила се показал през
прозореца на предна лява врата и започна да крещи и ръкомаха, като приканвал
свидетелите да спрат. Тогава жалбоподателят започна да намалява, а свидетелите
минали със служебният автомобил пред него и спрели. Жалбоподателят слезнал от автомобила, а св. М.Н.Х. и св.А.К.А. му се легитимирали като полицейски служители и
тогава той се успокоил. При проверката жалбоподателят представил само лична
карта, като обяснил, че шофьорската книжка е
в домът му. Свидетелите сигнализирали ОДЧ при РУ на МВР - Хасково, който
да изпрати колеги от Сектор „Пътна полиция". На место дошъл св.Т.З.М.
заедно с колегата си А. Д. Б., като при проверката се установило, че водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС и управлява автомобил без сключена
застраховка „Гражданска отговорност. На
место били съставени два акта на жалбоподателя за констатираните нарушения. Процесният АУАН, бил предявен подписан от жалбоподателя и
връчен екземпляр от акта. В него нарушенията били квалифицирани като такива по
чл.25, ал.1 и чл.150 от ЗДв.П.
При издаване на наказателното постановление
наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на
съставения АУАН и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, преквалифицирал нарушението
свързано с управление на МПС без притежание на СУМПС от страна на
жалбоподателя, като вместо по чл.150 от ЗДв.П
наказващият орган квалифицирал това нарушение по чл.150А от ЗДв.П.
другото нарушение е било квалифицирано отново по чл.25, ал.1 от ЗДв.П.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на
делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. М.Н.Х., св.А.К.А. и св. Т.З.М. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и
за действията, предприети по установяване на описаното административно
нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДв.П към датата на нарушението - Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДв.П към датата на нарушението - Чл. 150а. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) ал. (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Според Чл. 179. (1) (Предишен текст на чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с глоба в размер 150 лв.:
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
Според Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
т.2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Следователно деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо,
съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и
на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения, от която не е възползвала. Акта е съставен в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на
разпоредбите, под които са подведени деянията. Посочено е мястото и датата на
извършване на нарушенията описани в АУАН. Единственото което не е посочено е
посоката на движение на автомобила управляван от жалбоподателя. последното е от
значение за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, до колкото следа да се прецени
дали е било възможно настъпването на ПТП между жалбоподателя и автомобила
управляван от св.
М.Н.Х. и създал ли е със своето поведение
жалбоподателя такава опасност. При липсата на посочена посока това няма как да
се прецени и на практике това е и съществено
нарушение по отношение на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП описано в АУАН. По
отношение на другото нарушение посоката на движение не е измежду
обстоятелствата които влияят на правната квалификация и ибективните
признаци на нарешението. Тоест това на къде се е
движил жалбоподателя няма как да промени факта, че е неправоспособен, тоест не
притежава СУМПС.
Ето защо съдът намира, че не посочването на посоката
на движение на жалбоподателя е съществено процесуално нарушение което води до
отмяна на НП в тази част.
На следващо място същото описано за АУАН се отняся и до НП до колкото то възприема същата фактическа
обстановка описана в АУАН. Тук следва да се отбележи, че правилно и в
съответствие на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващият орган е преквалифицирал едното
от нарушенията като такова по чл.150а , ал.1 от ЗДвП вместо по чл.150 от ЗДвП.
Това е право на наказващият орган и в случая е санирал
пропуск от страна на контролните органи съставили АУАН. Освен това ,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице,
изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП" при ОД на МВР - Хасково",
без значение временно или постоянно, при спазване на установената форма, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е издадено в
сроковете на чл.34 от ЗАНН.
От материалноправна страна, касателно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се
изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или
доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната
доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение, а именно и най - вече, че
жалбоподателят е управлявала процесното МПС на датата, на която е бил спряна за
извършване на проверка и към тази дата, издаденото му свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл
срок на валидност. Ирелевантен
в случая е факта, че три дни след инкриминираната дата на жалбоподателят е било
издадено ново СУМПС. Тук за пълнота следва да се отбележи, че от приетата като
доказателство по делото, справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е
подал документи за издаване на ново СУМПС на следващият ден след като му е бил
съставен АУАН и на практика е извършил описаното по-горе нарушение. Издаването
на новото СУМПС, обаче не променя извода на съда, че жалбоподателят на
процесната дата е извършил нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Изложеното в съставения
АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота,
обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. 1, вр. чл. 150а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квлаифицирано.
В този смисъл следва да се отбележи, че управляването на моторно превозно
средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност т.е със свидетелство за
управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е равнозначно
на липса на свидетелство за правоуправление и съответно на документ,
удостоверяващ правоспособността за управление като качество на водача на МПС
/Решение № 7071 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 337/
2014 г. по описа на ВАС; Решение № 223 от 09.01.2015 г. по адм.
дело № 3037/ 2014 г. по описа на ВАС, Решение № 459 от 6.06.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 23/2018 г., Решение № 451 от 22.05.2018
г. на АдмС - Хасково по адм.
д. № 215/2018 г. и др., както и практиката
на ВКС по прилагането на чл. 343в, ал.2 от НК/. Това прави деянието съставомерно именно по предложената от наказващия орган т.
2, предл. 1 на чл. 177, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата, която се явява относимата в конкретната
хипотеза, след като са изложени по твърдени конкретните релевантни за тази
квалификация факти. Тоест водачът може да бъде неправоспособен към момента на
деянието на различно основание и отделните основания следва да се разграничават, след като законодателят е прокарал
такова разграничение и в самата административнонаказателна
разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява
МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да
притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП,
които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както
различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по
съдебен или административен ред. След като наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил обаче, че
жалбоподателят е управлява МПС без да притежава свидетелство за управление,
тоест същият се явява неправоспособен водач, и е квалифицирал нарушението по
текста на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като се е ангажирал с конкретни
твърдения, относими към приложимия законов текст,
посочен от него, е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено
и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана
отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2,
за
извършено от него нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
В случая наказаното лице е било в хипотезата на такова без правоспособност, след като действително СУМПС е било с изтекъл срок на валидност. Последното свидетелство видно от приетата по делото като доказателство справка за нарушител е изтекло на 19.05.2015г. а новото свидетелство е издадено на 21.09.2017г. тоест горе долу две години и половина след неговото изтичане. Последното означава, че документът е валиден до определена дата, след която същият губи своята валидност, което е равнозначно на липса на такова, като по този начин се обуславя и наложеното в случая наказание. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за категорията МПС, която се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал.1, т.9 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В нормата на чл. 13, ал.1, т.3 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. се регламентира, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи след изтичане на срока на неговата валидност, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК). Т.е. самият законодател приема, че на всеки десет (пет) години е необходимо да се извършва проверка на физическата годност на лицето, което има придобита правоспособност за управление на МПС, поради което се следва и, че тази правоспособност не е придобита безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да се проверява и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период.
Ето защо нашият законодател
установява правото на управление на МПС да е срочно право. С изтичането на
срока, за който държавата признава на съответното лице правото да управлява
МПС, следва де се възприема извода, че правото се прекратява. Срочността на правото се отразява и в официалния
удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС - чл. 53,
ал.1, т.9 от ЗБЛД.
Изложеното води до извод,
че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност
за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в
срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на
"съответно свидетелство за управление" и е основание за прилагането
на налагане на административно наказание. В тази насока е налице и съдебна
практика, постановено от Върховен административен съд на Р.България, изразена в
Решение № 3116 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14519/2017 г., VII о.
Тук
за пълнота следва да се отбележи, че действително разпоредбите на чл.150а, ал.1
и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.
1, от ЗДвП
имат изменение към датата на издаване на НП, но това не променя изводите на
съда за извършено нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.
1, вр. чл. 150а от ЗДвП и за неговото правилно санкциониране
по реда на горните разпоредби. На първо место съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Именно такъв е и настоящият случай. С изменението
на последните текстове преди да бъде издадено НП на практика не е последвал
закон който да е по-благоприятен за жалбоподателя.
При определяне вида и
размера на административното наказание, АНО е приложил правилно материалния
закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН. Индивидуализирането на
административната санкция съобразно предвидения специален минимум по чл. 177,
ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150а от ЗДвП съответства на събраните
доказателства за определящите отговорността обстоятелства, като данни за имущественото
състояние на нарушителя не са приобщени. Затова процесната глоба е следвало да
бъде определена в размер на 100 лева и по този начин биха могли да бъдат
изпълнени целите на административното наказание, като предприемайки такъв
подход с определянето й в този размер, съобразно установения минимум,
наказващият орган не е допуснал нарушение и в този аспект от дейността си при
издаване на НП в частта относно нарушението по пункт 1, поради което в тази
част санкционният акт ще следва да бъде потвърден.
Що се касае
до нарушението описано в т.2 от НП, а именно това квалифицирано по чл.25, ал.1
от ЗДвП съдът намира същото за недоказано. От събраните поделото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят управлявайки на процесната дата Рено Меган
с кърджалийска регистрация
К6929АХ, се движел бул.Съединение в
гр.Хасково, като на кръстовището на последният булевард с бул.“В. Левски “ се пристроил в средната лента, която е в посока на движение направо
по бул.Съединение. Когато светофарите светнали „зелено" жалбоподателя
от лентата за движение само
на право, направил маневра ляв завой като
изпреварил цялата колона завиваща на ляво. След това автомобила
на жалбоподателя се движел в дясната
лента по бул.“В. Левски
“ посока бившата Захарна фабрика в гр.Хасково, а служебният автомобил „Опил Астра“ с рег.
№ ******, с
който пътували св. М.Н.Х. и
св.А.К.А.,
се движел в лявата лента. В един момент , пред жалбоподателя
имало друго превозно средство и той намалил скоростта
и се опитал да навлезне в лявата
лента, като в този момент двата
автомобила почти били изравнени и тази маневра създала
опасност от ПТП. Тогава св. М.Н.Х. подал сигнал
с клаксона на автомобила и жалбоподателят рязко завил на
дясно и останал в неговата лента за движение. Горното съдът прие за доказано от свидетелските показания
и останалите писмени доказателства по делото посочени на съответното место
по-горе. От всичко това обаче не може да се установи, че жалбоподателят е
извършил нарушетнието по чл.25, ал1 от ЗДвП на
горното кръстовище, както е описано в АУАН и НП. Напротив от свидетелските
показания на св. М.Н.Х. и св.А.К.А. става ясно, че жалбоподателят е станал предпоставка или е създал
предпоставка за ПТП със автомобила управляван от св. М.Н.Х. *** вече доста след излизане от кръстовището описано АУАН и НП. тоест не се доказа мястото
на извършване на нарушението. Тук следва да се отбележи още веднъж и факта, че
в АУАН и НП не е посочена посоката на движение на жалбоподателя по бул.Съединение. последното
е от изключително значение за преценка на това дали е извършил твърдяното в
АУАН и НП нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. това е така защото ако
жалбоподателят е идвал от центъра на гр.Хасково в посока КАТ по бул.Съединение и е
направил ляв завой към ж.к.“Орфей“ а св. М.Н.Х. както самият той свидетелства е завил наляво към
бившата Захарна фабрика, то двата овтомобила изобщо
нямат пресечна точка и опасност за извършване на ПТП. Това обаче не става ясно както от АУАН така и от НП. Затова и съдът
намира, че в тази си част НП следва да се отмени.
По отношение на нарушението в т.2 от НП следва да се отбележи, че с оглед
неговата правна квалификация по чл.25, ал1 от ЗДвП правилно е приложена и
нормата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП като е наложено единствено възможното
наказание глоба в размер на 150 лева. Следва да се подчертае, че това е вярно
ако беше доказано, че жалбоподателят е извършил това нарушение.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция
на понятието "маловажен случай" затова с оглед препращащата норма на
чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното административш
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е
, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не
изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на
нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение
за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Касае се за
административно нарушение, което от обективна страна се изразява в управление
на МПС , без водача да притежава валидно свидетелство за управление.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17 - 1253 - 001875/13.03.2018г. на ВПД Началник на
Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково в частта на т.1 от НП, в която на Б.К.Т. ЕГН **********
***,
на осн. Чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17 - 1253 - 001875/13.03.2018г. на ВПД Началник на Сектор „ПП" към
ОД на МВР Хасково в частта на т.2 от НП в която на осн.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП –на Б.К.Т. ЕГН **********
*** е наложена глоба в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: /п/
не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./