№ 628
гр. Варна, 15.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500443 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на М. Н. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
обл. Силистра, общ. Ситово, с. Искра, ул. „Добруджа“ 16, чрез процесуален
представител – адв. Е. Ф., срещу решение № 94/07.06.2024 г. по гр. д.№
264/2023 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която са отхвърлени
обективно кумулативно съединените осъдителни искове срещу Прокуратурата
на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени притеснения в резултат на нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно
производство по следствено дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на
въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-II от 1998 г. на Военна
окръжна прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП)
№ II-048 от 1999 г. на Военна окръжна прокуратура – София за разликата над
присъдената сума от 20 000 лева до претендираната в размер на 120 000 лева,
ведно с акцесорна претенция за обезщетение за забава в размера на законната
лихва. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на материалния
закон – в частност със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на
1
неимуществените вреди, претърпени от нарушения на чл. 6, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Въззивникът счита, че не са изложени мотиви за отхвърляне
на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 20 000 лева и претендираната такава в
размер на 120 000 лева. Счита размера на обезщетението за несправедливо
занижен предвид обстоятелствата установени по делото. Изтъква, че
първостепенният съд е отчел неотносими обстоятелства с цел присъждане на
по – нисък размер на обезщетение. Счита, че съдът е пропуснал да съобрази
посочени от страната стандарти за определяне на размера на обезщетения за
неимуществени вреди от подобно нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, както и
съдебната практика на ВКС, формирана по искови претенции по чл. 2б
ЗОДОВ. Изразява несъгласие с извода на съда, че наказателното производство
по следствено дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените
сили, преобразувано в сл. дело № 780-II от 1998 г. на Военна окръжна
прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № II-
048 от 1999 г. на Военна окръжна прокуратура – София се отличавало с
фактическа и правна сложност. Счита, че в действителност забавянето в хода
на производството се дължи на бездействие на Прокуратурата на Република
България, тъй като активни действия по разследването се извършвали през
периода от 1992 г. до 1993 г., тъй като обвинителните актове от 1993 г. и 1997
г., които били внЕ.и в съда били с идентично съдържание и приложения, а
разпитите на пострадали лица били основно проведени в края на 2000 г. и през
2001 г. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд бланкетно е изброил
обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, но не им е отдал конкретно значение. В тази връзка се
позовава на практика на ВКС /решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. №
924/2019 г., IV г. о. и решение № 60242/13.11.2022 г. по гр. д. № 339/2021 г., III
г. о./ и на ЕСПЧ /решение от 29.03.2006 г. на Голямата камара по делото
Скордино срещу Италия (No. 1) и решение от 10.11.2004 г. на Голямата камара
по делото Апичела срещу Италия (жалба № 64890/01)/. Релевира довод, че
занижения размер на обезщетението на практика води до лишаване от достъп
до правосъдие. Предлага аритметична формула за изчисляване на размера на
претендираното обезщетение. Излага подробни аргументи по съществото на
спора. Иска се отмяна на решението на ОС – Силистра в отхвърлителната му
2
част уважаване на исковете в предявените размери.
Отправено е искане за приемане като доказателства по делото на
представени с въззивната жалба преглед на съдебна практика относно размера
на обезщетенията по чл.2б от ЗОДОВ за неимуществени вреди, присъдени на
ищци-пострадали от престъпления за забавяне на наказателно производство,
справка -разпечатка от база данни на Евростат за минималните месечни
заплати в България и Румъния за 2011г. и за периода 2016г-2020г.;
статистически данни от НСИ за инфлацията за периода 05.2020г. – 05.2023г.;
статистически данни от НСИ за средната работна заплата за страната за
м.03.2020г. и м.03.2023г.
Срещу подадената жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с
който е изразено становище за нередовност, поради вътрешно противоречие
на оплакванията в жалбата, а в условията на евентуалност – за
неоснователност на жалбата.
Производството е образувано и по насрещна въззивна жалба, подадена
от Прокуратурата на Република България срещу решението в частта, в която е
осъдена да заплати на М. Н. Е. сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., преобразувано
в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за
периода от образуване на делото на 31.01.1991г., на основание чл.2б ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане. Оспорват се като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално са наведени доводи за
прекомерност на присъденото обезщетение. Твърди се, че не е отчетена
фактическата и правна сложност на наказателното производство и липсата на
доказателства за това, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, като не са съобразени относимите критерии по чл. 52 ЗЗД. Отправеното
до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и
отхвърляне на исковата претенция.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна – М. Н. Е..
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни
3
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същите следва
да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Искането на въззивника М. Е. за приемане като доказателства по делото
на представени разпечатки от справки и статистически данни от НСИ следва
да се остави без уважение, тъй като същите не представляват допустими по
ГПК доказателства. Данните съдържащи се в представените разпечатки са
публично известни и общодостъпни, поради което съдът може служебно да ги
провери и съобрази при решаване на делото. Приложената от страната
разпечатка, съдържаща извлечение на съдебна практика на ВКС и Апелативен
съд – София настоящият съд приема за сведение.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. Е. за приемане като
доказателства по делото на представени с въззивната жалба разпечатки от
преглед на съдебна практика и от база данни на Евростат и статистически
данни от НСИ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.03.2025 г. от 9.00 часа,
за което да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4