№ 15203
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110113014 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение от 09.01.2017 г. по настоящото дело е допусната да се
извърши съдебна делба между М. И. К. и Е. В. С. при квоти 1/4 ид.ч. за М. К. и 3/4 ид.ч. за Е.
С. на следния недвижим имот: апартамент № 124 със застроена площ от 44,42 кв.м., находящ
се в гр.София, ж.к.“Люлин-10“, бл.101, вх.Е /по договор за продажба от 08.02.1990 г. и
нотариален акт № 131 от 10.01.2011 г.- вх.Д/, ет.6, състоящ се от една стая, кухня и
обслужващи помещения, ведно с избено помещение № 16 с площ от 3,64 кв.м. и 1,418 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построен, при съседи на жилището: изток- ап.№ 122, запад- ап.№ 125, север – стълбище, юг-
зелена площ, отгоре- ап.№ 127, отдолу- ап.№ 121 и съседи на избеното помещение: изток-
коридор, запад- общо мазе, север- коридор, юг- мазе № 15.
Във втората фаза на делбата са заявени и приети за разглеждане следните претенции:
1. Претенция на съделителката Е. С. за възлагане на делбения имот по реда на чл.349,
ал.2 ГПК.
2. Претенция на съделителката Е. С. по чл.12, ал.2 ЗН за сумата 28 605 лв.
3. Претенция на съделителката М. К. по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ЗС за
сумата 330 лв., представляваща разходи за имота- заплатени от К. данъци и такса отпадъци
за делбения апартамент за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно със законната
лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
4. Претенция на съделителката М. К. по чл.346 ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС за
1
сумата 19 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на
съсобствения имот за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно със законната лихва
върху сумата до окончателното й изплащане.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема следното:
Относно претенцията по чл.349, ал.2 ГПК на съделителката Е. С. за възлагане на
допуснатия до делба имот: Тази претенция е заявена от съделителката своевременно- преди
първото по делото заседание след допускането на делбата /още в първата фаза на делбата, с
отговора на исковата молба, подаден на 31.08.2012 г./, поради което съдът дължи
произнасяне по нея. Приложимостта на възлагането в хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ жилището да е
неподеляемо, 2/ съделителят да няма собствено жилище, 3/ съсобствеността между
съделителите върху жилището да е възникнала единствено по силата на наследяване и 4/
съделителят да е живял в жилището към момента на откриване на наследството.
В настоящия случай до делба е допуснат жилищен имот /апартамент/, който съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на
в.л.инж.М. М. е неподеляем. Видно от договора за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 08.02.1990 г. и нотариален акт № 131 от 10.11.2011 г., съсобствеността
между страните върху този имот е възникнала единствено от наследяването на Стефан И.
Стефанов, починал на 03.09.2011 г. От показанията на свидетелите Владимир Пенев, Вихра
Христова и Стефка Георгиева безспорно се установява, че в жилището преди, към момента и
след смъртта на наследодателя Стефан Стефанов е живеела и продължава да живее и към
настоящия момент съпругата му Е. С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Владимир
Пенев в тази им част, тъй като кореспондират с показанията на останалите свидетели.
Установеният от свидетелството за съдимост на Пенев факт, че Пенев е бил осъждан за
престъпление /въвеждане в заблуждение на лицето Ваня Николова/, по никакъв начин не
поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетеля относно това кой е живял
в процесното жилище към момента на смъртта на Стефан Стефанов. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката Вихра Христова, тъй като само от факта, че съделителката М.
К. е била призована като свидетел по наказателно дело, по което Вихра Христова е била
подсъдима, не може да се достигне до извод за заитересованост на свидетелката Христова
по настоящото дело. Видно от протокола по наказателното дело /ч.н.д.№ 66 от 1999 г. на
СРС/, делото е било прекратено поради постигнато помирение между двамата подсъдими и
тъжителите и въобще не се е наложило М. К. да свидетелства в полза или във вреда на
Вихра Христова.
Съдът приема за безспорен между страните факта, че съделителката Е. С. не
притежава друго жилище. Видно от изложеното в писменото й становище от 20.12.2012 г.,
другата съделителка М. К. по същество е признала този отрицателен факт- заявила е, че е
склонна на спогодба, по силата на която делбеният апартамент да бъде възложен на
2
преживялата съпруга Е. С., а в случай, че не бъде постигната спогодба е заявила, че оспорва
претенцията на Е. С. за възлагане на апартамента, но не защото С. има друго жилище, а
защото през последната една година и половина преди смъртта на съпруга си С. не се била
грижила за него, тъй като самата тя била тежко болна и пребивавала в болнични заведения и
на адреса на свои роднини. Освен това, в последното проведено съдебно заседание, в
пледоарията си по същество пълномощникът на съделителката М. К.- адв.Гечева изрично е
заявила, че жилището следва да бъде възложено на преживялата съпруга Е. С., с което
индиректно е признала, че Е. С. отговаря на условията на чл.349, ал.2 ГПК имотът да бъде
възложен на нея, включително на изискването да няма друго жилище.
Поради гореизложеното съдът приема претенцията на Е. С. за възлагане на делбения
апартамент по реда на чл.349, ал.2 ГПК за основателна и доказана.
С оглед уважаване на претенцията на Е. С. за възлагане на имота, С. следва да бъде
осъдена да заплати на другата съделителка М. К. за парично уравнение на дела й от
съсобствения имот сумата 23 837,50 лв. /1/4 ид.ч. от пазарната цена на имота от 95 350 лв.,
определена в заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж.М./.
Относно претенция на съделителката Е. С. по чл.12, ал.2 ЗН за сумата 28 605 лв.,
представляваща увеличение на наследството поради внасяне на собствени средства в
размер на общо 8000 лв. за погасяване на заема за закупуване на делбения имот: Видно от
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.02.1990 г.
съделителката Е. С. и съпругът й Стефан Стефанов са закупили процесния имот за сумата
10 592 лв., от която 595 лв. лични средства и 9 997 лв. получени в заем от ДСК.
Недоказано остана твърдението на Е. С., че е внесла за погасяване на дълга на Стефан
Стефанов към ДСК за закупуване на делбения имот лични средства в размер на 5 000 лв.
Действително, от представеното копие от кредитен превод в ДСК, находящо се на лист 40 от
делото, се установява, че на 22.03.1991 г. С. е превела сумата 5 000 лв. от своя сметка по
сметка на съпруга си Стефан Стефанов, но не и че тази сума е представлявала нейни лични
средства- по личен влог, събран преди сключването на брака й със Стефан Стефанов. Не е
представено копие от спестовна книжка или друг писмен документ, от който да е видно, че
сумата 5 000 лв. е била внесена и събрана по личния спестовен влог на Е. С. още преди
сключването на брака й със Стефан Стефанов. Последното не се доказва и от разпитаните по
делото свидетели. Единствено свидетелите Владимир Пенев и Вихра Христова посочват, че
Е. С. е имала жилищно-спестовен влог, от който превела суми за погасяване на заема към
ДСК. Никой от свидетелите, включително и Пенев и Христова, обаче не свидетелстват
затова, че този жилищно-спестовен влог е бил открит и сумите по него са били събрани
преди сключването на брака на Е. С. със Стефан Стефанов /брак, сключен на 30.05.1981 г.,
почти 10 години преди 22.03.1991 г., когато е била преведена сумата от 5 000 лв. от
спестовния влог на С. за погасяване на кредита в ДСК/.
От платежно нареждание от 20.03.1991 г., находящо се на лист 41 от делото, се
3
установява, че на тази дата братът на Е. С.- Владимир Пенев е превел по сметка на
наследодателя Стефан Стефанов сумата 3 000 лв. за погасяване на заема, получен от ДСК за
закупуване на процесното жилище. От показанията на Владимир Пенев се установи, че
сумата 3 000 лв. е дадена от него като дарение на сестра му Е. С. за погасяване на заема,
който съпрузите са взели от ДСК за закупуване на жилището. С внасянето за погасяване на
дълга на дарената й от брат й сума от 3 000 лв. /нейна лична собственост/ Е. С. е увеличила
наследството на Стефан Стефанов. Ако преживялата съпруга бе внесла лични средства за
заплащането на придобития по време на брака апартамент, налице би била частична
трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК и тя би имала право на по-голям дял от имота
при допускане на делбата. Когато обаче съпругата е вложила лични средства за погасяване
на паричния дълг, който е използван за закупуване на наследствения имот /какъвто е
настоящия случай с вложените от Е. С. лични, дарени от брат й, 3000 лв./, тя не може да
претендира и да получи при делбата по-голям дял от имота, но може да претендира за
заплащане на сумата, с която се е увеличило наследството в резултат на внесените от нея
лични средства за погасяване на дълга, използван за закупуване на този имот - чл.12, ал.2
ЗН.
В случая, с внасянето на 3 000 лв. лични на Е. С. средства за погасяване на дълга за
закупуване на процесното жилище наследството на Стефан Стефанов се е увеличило със
сумата 27 006,23 лв., изчислена както следва: 47 675 лв. /колкото е пазарна цена на
наследствената част от апартамента-1/2 от 95 350 лв./, умножено по 3000 лв. и делено на 5
296 лв. /колкото е била покупната цена на частта от апартамента, притежавана от
наследодателя Стефан Стефанов- 1/2 от 10 592 лв./. Не се доказа Е. С. да е била
възнаградена за това увеличение на наследството на Стефан Стефанов по друг начин.
Поради това предявеният от Е. С. срещу М. К. иск по чл.12, ал.2 ЗС е основателен и следва
да се уважи, но не за сумата 27 006,23 лв., а само за сумата 6 751,56 лв. /за 1/4 от 27 006,23
лв., колкото е притежаваният от М. К. дял от апартамента/. В този смисъл е практиката на
ВКС, например решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
решение № 39 от 23.03.2018 г. по гр.д.№ 2168 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.
Неоснователно е възражението на пълномощника на М. К. за погасяване на тази
претенция по давност. Макар тази претенция да може да бъде заявена и извън
производството по съдебна делба, предвиденият в чл.110 ЗЗД общ 5-годишен давностен срок
за погасяването й започва да тече от датата на предявяване на иска за делба. В този смисъл е
практиката на ВКС, включително задължителна такава- т.4б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.,
решение № 1478 от 01.06.2009 г. по гр.д.№ 5751 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №
940 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 5210 от 2008 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 467 от
12.12.2011 г. по гр.д.№ 1588 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 74 от 21.02.2012 г. по
гр.д.№ 660 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др. В случая исковата молба за делба е подадена на
27.01.2012 г., а претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е заявена на 31.08.2012 г. /в подадения на тази
дата от Е. С. писмен отговор на исковата молба/ и следователно не е погасена по давност.
4
Относно претенция на съделителката М. К. по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3
ЗС за сумата 330 лв., представляваща разходи за имота- заплатени от К. данъци и такса
отпадъци за делбения апартамент за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане: Видно от представените от
К. 10 бр./л.23 до л.28/ приходни квитанции, същата е заплатила данъци и такси за процесния
апартамент за периода 2011 г.- 2023 г., в общ размер от 516,66 лв. Тези данъци и такси са
били платени от К. за 1/2 ид.ч. от съсобствения й с Е. С. апартамент, въпреки че К.
притежава само 1/4 ид.ч. от него. Поради това и на основание чл.30, ал.3 ЗС, според който
съсобствениците участват в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си, С.
следва да бъде осъдена да заплати на К. половината от платените от нея данъци и такси за
имота- тоест 258,33 лв. До този размер искът е основателен и следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен размер от 330 лв. следва да се отхвърли.
Съдът не се произнася по направеното от пълномощника на Е. С. възражение за
погасяване по давност на част от тази претенция, тъй като това възражение е преклудирано
съгласно чл.133 ГПК- направено е едва в последното проведено по делото съдебно
заседание на 12.04.2024 г., цели 5 редовни съдебни заседания след предявяване на
претенцията.
Относно претенция на съделителката М. К. по чл.346 ГПК във връзка с чл.31, ал.2
ЗС за сумата 19 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на
съсобствения имот за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно със законната лихва
върху сумата до окончателното й изплащане: Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са ги лишили, от деня на писменото поискване. Видно от законовата
разпоредба, фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1/съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта лично от единия
съсобственик, като тук следва да се има предвид даденото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по
тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на понятието „лично ползване“ и 3/
писмена покана до ползващия имота съсобственик да предостави възможност за ползване на
имота на останалите съсобственици или да им заплаща обезщетение.
В настоящият случай М. К. претендира от Е. С. за заплащане на обезщетение по
чл.31, ал.2 ЗС за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г. Безспорно установено между
страните е, че през целия претендиран период от време в съсобствения на страните
апартамент е живяла само съделителката Е. С.- преживяла съпруга на наследодателя Стефан
Стефанов. Не се спори и от съдържащото се в нотариална покана на Е. С. до М. К. от
26.10.2011 г. признание на Е. С. се установи, че първата отправена от К. до С. писмена
покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за процесния имот е получена от С. на
25.10.2011 г. Поради това от тази дата, съгласно чл.31, ал.2 ЗС С. дължи на К. обезщетение за
лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от процесния апартамент.
Доколкото М. К. не претендира за обезщетение за периода от 25.10.2011 г. до 14.11.2011 г.,
5
предвид диспозитивното начало в гражданския процес за този период обезщетение не следва
да се присъжда.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на
в.л.инж.М. М., обезщетението за ползване на целия имот за исковия период от 15.11.2011 г.
до 19.09.2023 г. възлиза общо на 36 340 лв. Съобразно притежаваната от М. К. квота в
съсобствеността /1/4 ид.ч./ от тази сума на К. се дължи обезщетение в размер на 9 085 лв.
/1/4 от 36 340 лв./. До този размер искът по чл.31, ал.2 ЗС е основателен и следва да се
уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 19 600 лв. следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на пълномощника на съделителката Е. С., че тя не
дължала обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за такъв дълъг период от време, предвид забавеното
произнасяне на съда в първата фаза на делбата. След отправена до него писмена покана,
съсобственикът дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за целия период, през който е лишил
другия съсобственик от ползването на съсобствения имот, независимо от това дали през
този период от време между страните е било висящо и забавено дело за делба или такова
дело все още въобще не е било заведено.
Съдът не се произнася по направеното от пълномощника на Е. С. възражение за
погасяване по давност на част от тази претенция, тъй като това възражение е преклудирано
съгласно чл.133 ГПК- направено е едва в последното проведено по делото съдебно
заседание на 12.04.2024 г., цели 5 редовни съдебни заседания след предявяване на
претенцията.
Относно разноските по делото:
На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела му в съсобствеността: Е.
С. сумата 2 860,50 лв. за притежаваните от нея 3/4 ид.ч. от делбения апартамент с пазарна
цена 95 350 лв., а М. К. сумата 953,50 лв. за притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от апартамента.
С оглед изхода на делото по претенциите на М. К. по чл.30, ал.3 ЗС и чл.346 ГПК във
връзка с чл.31, ал.2 ЗС Е. С. /предявен размер общо за двете претенции от 19 930 лв., уважен
размер общо за двете претенции от 9 343,33 лв. и отхвърляне общо за 10 586,67 лв./ Е. С.
дължи заплащане на държавна такса в размер на 4 % върху уважения размер на
претенциите- или сумата 373,73 лв., а М. К. дължи държавна такса в размер на 4 % върху
отхвърления размер на претенциите, или сумата 423,47 лв.
Съобразно изхода на делото по претенцията на Е. С. по чл.12, ал.2 ЗН М. К. дължи на
Е. С. разноски за платената от С. държавна такса по тази претенция, съответстващи на
уважената част на претенция или сумата 270,20 лв. /при предявен иск за 28 605 лв., който е
уважен само за сумата 6 751,56 лв., от внесената от Е. С. държавна такса в размер на 1
144,78 лв. М. К. дължи на С. само 270,20 лв./.
С оглед уважената и отхвърлена част от претенцията по чл.31, ал.2 ЗС /уважена за 9
6
085 лв. и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 19 600 лв./, разноските за
двете допълнителни заключения на в.л.М., касаещи тази претенция, в общ размер от 650 лв.
/350 лв., внесени от М. К. и 300 лв., внесени от Е. С./ е следвало да се разпределят както
следва: М. К. да заплати 348,71 лв., а Е. С.- 301,29 лв. Тъй като М. К. е заплатила 350 лв., а
Е. С.- 300 лв., С. дължи на К. сумата 1,29 лв.
Разноските за възнаграждение на в.л.М. за първата изготвена от него експертиза /за
поделяемостта на имота и за пазарната стойност на този имот/ са понесени от страните
съобразно дяловете им съсобствеността- 375 лв. от Е. С. и 125 лв. от М. К.. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл.355, изр.1 ГПК никоя от страните не дължи на другата разноски за
тази експертиза.
Разноските за адвокатски възнаграждения също следва да останат за всяка от
страните, така както са направени от тях.
По изложените съображения Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на основание чл.349, ал.2 ГПК на
Е. В. С. с ЕГН:********** от гр.София, ж.к.“Люлин-10“, бл.101, вх.Е, ет.6, ап.124, следния
допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент № 124, на 6 жилищен етаж в
бл.101, вх.”Д”, построен върху държавна земя в ж.к.”Люлин-10”, състоящ се от една стая,
кухня и обслужващи помещения,със застроена площ от 44.42 кв.м., с избено помещение №
16, с площ от 3.64 кв.м. и правото на строеж с 1.418% идеални части от мястото, върху което
е построен, при съседи на жилището: изток – ап. №122, запад- ап.№125, север-стълбище, юг-
зелена площ, отгоре- апартамент № 127, отдолу- апартамент № 121 и съседи на избеното
помещение: изток- коридор, запад-общо мазе, север- коридор, юг- мазе № 15.
, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за
възлагане заплати на съделителителката М. И. К. с ЕГН: ********** от гр.София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл.100, вх.Г, ет.8, ап.100, определената с настоящото решение сума за
уравнение на дела й, като в противен случай на основание чл.349, ал.6 ГПК решението за
възлагане се обезсилва по право.
ОСЪЖДА Е. В. С. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на М. И. К. с
горепосочените ЕГН и адрес на основание чл.349, ал.5 ГПК парично уравнение на дела й от
гореописания имот в размер на 23 837,50 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин тридесет и
7
седем лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. К. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на Е. В. С. с
горепосочените ЕГН и адрес на основание чл.12, ал.2 ЗН сумата 6 751,56 лв. /шест хиляди
седемстотин петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сумата, с
която се е увеличило наследството на общия на страните наследодател Стефан И. Стефанов,
приживе, за което Е. В. С. е спомогнала и не е била възнаградена.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.12, ал.2 ЗН за разликата над уважения
размер от 6 751,56 лв. до пълния предявен размер от 28 605 лв. /двадесет и осем хиляди
шестстотин и пет лева/.
ОСЪЖДА Е. В. С. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на М. И. К. с
горепосочените ЕГН и адрес на основание чл.30, ал.3 ГПК сумата 258,33 лв./двеста петдесет
и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължима част от внесени данъци и
такси отпадъци за делбения апартамент за периода от 15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 258,33 лв. до пълния предявен
размер от 330 лв. /триста и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Е. В. С. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на М. И. К. с
горепосочените ЕГН и адрес на основание чл.346 ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС сумата 9
085 лв. /девет хиляди осемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й
от ползване на собствената й 1/4 ид.ч. от гореописания делбен имот през периода от
15.11.2011 г. до 19.09.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 9 085 лв. до пълния предявен
размер от 19 600 лв. /деветнадесет хиляди и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Е. В. С. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати в полза на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД на основание чл.355 ГПК държавна такса съобразно стойността на дела й в
делбения имот в размер на 2 860,50 лв. /две хиляди осемстотин и шестдесет лева и петдесет
стотинки/, както и сумата 373,73 лв. /триста седемдесет и три лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща част от дължимата държавна такса по претенциите по чл.30, ал.3
ЗС и чл.31, ал.2 ЗС, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. И. К. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати в полза на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание чл.355 ГПК държавна такса съобразно
стойността на дела й в делбения имот в размер на 953,50 лв. /деветстотин петдесет и три
8
лева и петдесет стотинки/, както и сумата 423,47 лв. /четиристотин двадесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща част от дължимата държавна такса по
претенциите по чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М. И. К. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на Е. В. С. с
горепосочения ЕГН и адрес на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 270,20
лв. /двеста и седемдесет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е. В. С. с горепосочените ЕГН и адрес да заплати на М. И. К. с
горепосочения ЕГН и адрес на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 1,29 лв.
/един лев и двадесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9