Решение по дело №15860/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260097
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330115860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260097                 26.01.2022 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15860  по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Н.Т., ЕГН **********, срещу ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592.

Предявени са искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***** от 8.10.2020г. на изпълняващия длъжността № *****  на Пловдивския общински инспекторат, с която му е наложено дисц. наказание “*****” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 08.10.2020г. и като такова да се отмени; да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ и да му се плати обезщетение за оставането му без работа за периода 8.10.2020 до 08.04.2020г., зак. лихва и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на трудов договор от *****г., съгласно който заемал длъжността „**** *****“ по безсрочно ТПО с ОМВ 820 лева. Със Заповед № ******/8.10.2020г. на изпълняващия длъжността „№ ***** “ на ПОИ. ТПО на ищеца било прекратено, считано от 08.10.2020г., като на ищеца било наложено дисц. наказание „*****“. Заповедта била връчена на ищеца срещу подопси на 8.10.2020г.

От заповедта било видно, че на осн. доклад на **** на отдел „** *** ****“ от 2.07.2020г. е било образувано дисц. производство за извършени от ищцата нарушения, свързани с извършването на проверки, при осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол на инспекторите, за което имало издадена от № ***** а на ПОП инструкция № 1, утвърденаа със заповед № ****  от 27.04.2020г., като в уволнителната заповед са описани три броя извършени нарушения. Ищцата посочва, че страда от **** и че има решение на ТЕЛК от ****. за *****.

Ищцата сочи, че е дала писмени обяснения, в които е посочила, че не е извършила виновно нарушението по т. 1 от заповедта, т.к. й било разпоредено от ***** на отдела „****“  Й. Т. да извърши проверка на друг обект, а не на този посочен в писмената жалба от 23.06.2020г., като проверката на посочения от началника обект била извършена по телефона. По-късно било установено, че обект на проверката следва да бъде разположения на М. х. в град П. Л. п., а не проверената Д. ж. на М. х., който обект бил общинска собственост. Това било посочено и в представените от ищцата до **** на отдел „****“ писмени обяснения, приподписани и от ***. К. Б., който е бил част от екипа, извършващ проверката по писмената жалба.

На следващо място ищцата посочва, че при извършената проверка на 20.06.2020г. на кафе-сладкарница „Е. г.“ не бил съставен конст. протокол, понеже не било констатирано нарушение, като тази провертка е била документирана с касов бон и с доклад до началник отдела, предадени и приети с дневен и месечн отчет. Също така е посочено, че документирането на проверките с попълване на форма малък конст. протокол е била въведена едва от  20.07.2020г., като до тази дата се ползвали старите образци на констативни протоколи от всечки инспектори.

По нататък ищцата посочва, че при извършената порверка на 21.06.2020г. на обект павилион за бърза закуска на ул. Ц. К. било котстатирано, че обектът има у-ние за утвърдена категоризация до 22.06.2021г. и е било представено заявление от 28.05.2020г. за поставени хл. витрини и маси за откррито сервиране, като в момента на проверката екипът не  е могъл да направи проверка на истинността на представените документи, като за проверката е изготвена докладна записка и е отразена в днвения и месечния отчет.

Ето защо се твърди уволнението да е незаконосъобразно извършен и се моли да се отмени, като се претендират разноски. Направено е изявление, че доказателства ще се представят и доказателствени искания ще се направят с допълнителна молба.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран и писмен отговор.

С отговора се взема становище за неоснователност на иска.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че последно ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен *****.

Твърди се ***** да е законосъобразно извършено, да е спазена процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, същото да е наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице и наложеното на ищеца най-тежко дисц. наказание да съответства на тежестта на констатираните нарушения. Твърди се от формална страна всички изисквания за законосъобразно провеждане на дисц. процедура са спазени и възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни.

В отговора на исковата молба детайлно се излагат съображения за това, че ищецът е извършил вменените му във вина нарушения, детайлно описани в заповедта, че ги е извършил виновно и че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията.

Твърди се, че ищцата е нарушила изискванията на утвърдената от № ***** а на ПОИ Инструкция № 1 за извършване на проверки, при осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол на инспекторите от ПОИ от 27.04.2020г., с която ищцата била запозната на 27.04.2020г., и съгласно която инструкция при извършване на проверки по жалби и писмени сигнали, инспекторите на ПОИ са задължени да съставят КП, в който се вписва входящ номер на жалбата или сигнала, както и основанието на нормативния акт, съгласно който се извършва проверката с описание на реалната фактическа обстановка към момента. Също така е посочено, че при извършване на регулярни/кампанийни проверки се изисква само разрешителния документ от проверяващото лице като при констатиране на нарушения се съставя: констативен протокол; дават се задължителни предписания от малките кочани; АУАН или се налага глоба с фиш по реда на ЗАНН. Отделно е записано и че при извържшване на текущи проверки инспекторите съставят костативен протокол, в който се описва правното основание и фактическата обстановка на място към момента на проверката, и когато не са установени нередности КП се оставя без предписание, ако не се налага друго.

Твърди се, че от ищцата са били поискани писмени обяснения и дадени такива преди налагане на наказанието, както и че е била преодоляна предварителната закрила при уволнение чрез поискването и даването на предварително разрешени от ИТ, както и е било взето мнението на ТЕЛК.

Освен това се твърди, че на ищцата са били налагани и други по вид ****. наказания през 2015г.,  като **** и *** ****.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае **** за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на **** наказание “******”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове и че е била преодоляна закрилата при уволнение в случая на член 333, ал. 1, т. 3 от КТ.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото са съществували трудовоправни отношения, прекратени с оспорената заповед, както и че от ищцата са били поискани и дадени писмени обяснения.

Установява се от приложените от ответника писмени доказателства - писмо на ДИТ П. с изх. № ***** /л. 49/, както и от ЕР № **** от *****. /л.48/ даването на предварителното разрешение на ИТ П. и взетото мнение на ТЕЛК преди налагането на дисц. **** на ищцата, като следва да се отбележи обстоятелството, че ищцата е била в отпуск за периода 20.07.2020г. до 25.09.2020г., като писмени обяснения са поискани на 30.09.2020г. и дадени такива на 1.01.2020г. Съдебната практика в тези случаи,  приема че когато разрешението от ИТ е изискано от работодателя преди поискването на писмени обяснения от служителя говори за предубеденост на работодателя, изразяваща се във взето от същия решение да се **** служителят преди да бъдат събрани и оценени всички относими към **** доказателства.

 Съгласно представената по делото Инструкция № 1 за извършване на проверки, при осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол на инспекторите от ПОИ от 27.04.2020г. /л.29/, с която ищцата е била запозната, е предвидено, че при извършване на проверки по жалби и писмени сигнали, инспекторите на ПОИ задължително съставят КП, в който се вписва входящия номер на жалбата или сигнала, както и основанието съгласно нормативния акт, по който се извършва проверката и се описва реалната фактическа обстановка към момента. Посочено е също така, че при извършване на регулярни/кампанийни проверки се изисква само разрешителния документ от проверяващото лице и при констатиране на нарушения се съставя: констативен протокол; дават се задължителни предписания от малките кочани; АУАН или се налага глоба с фиш по реда на ЗАНН. Отделно е уредено и това, че при извършване на текущи проверки инспекторите съставят костативен протокол, в който се описва правното основание и фактическата обстановка на място към момента на проверката, и когато не са установени нередности КП се оставя без предписание, ако не се налага друго.

Следва да се посочи, че с решение № 270, взето с протокол № 17 от 14.07.2011г. на Общинския съвет Пловдив е приет Правилник на ОбС Пловдив за организацията и дейността на ПОИ към Община Пловдив. Съобразно член 2 от същия правилник инспекторатът при осъществяване на функциите си по ал. 1 и при констатиране на нарушения дава писмени предписания и следи за изпълнението им; съставя констативни протоколи и/или актове за установяване на адм. нарушения; съставят констативни актове по член 57а, ал. 2 от ЗУТ; налага глоби срещу квитанции по реда определен в ЗАНН и уведомява общинската или съответната районна администрация за предприемане на последващи действия за налагане на глоби срещу издаване на фиш по реда на член 39, ал. 2 от ЗАНН. Коментираният тук правилник е публикуван, както на сайта на ПОИ, така и на сайта на Община П..

Издадената от № ***** а на ПОИ инструкция се отклонява от дадените разрешения в правилника, доколкото в по-високия по степен нормативен акт е предвидено съставяне на констативни протоколи само в случаите на констатирани нарушения. Съгласно член 15, ал. 3 от ЗНА ако постановление, правилиник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая инструкция № 1 противоречи на издадения от по-висока степен правилник досежно въпроса в какви случаи следва да бъдат издавани констативни протоколи, като следва да се приеме, че констативен протокол следва да се изготвя при констатирано на място нарушение от контролните органи, но не и при всяка извършена проверка.

Съгласно член 189 от КТ критериите за определяне на ****. наказания са тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника. При отчитане тежестта на нарушението се вземат предвид характера на изпълняваната работа и изпълняваните трудови функции, последиците от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или са могли да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя са могли да настъпят неблагоприятни последици, настъпили ли са вреди за работадателя, а освен това следва да бъде отчетена и формата на вината на служителя, като умишленото поведение на служителя води до по-голяма тежест на нарушението.  

По делото, по искане на ищцата, са приложени ежедневните отчети, констативните протоколи, екселските таблици по ежедневни отчети  и месечните отчети за периода май – юли 2020 година /приложения том 2,3 и 4/, от които се установява, че броят на издадените констативни протоколи не съвпада с броя на осъществените проверки на обекти, като в случаите на изрядност на обекта от голяма част от инспекторите са изготвяни само докладни записки до началника на отдела.

По отношение на извършените нарушения, описани в заповедта за налагане на дисц. уволнение са разпитани св. на ответника К.Б. и С.К..

При разпита си св. Б. казва, че проверката за Л. била възложена от К. на Т., като били дадени разпореждания да се отиде на място. Вместо да се отиде на място, Т. осъществила проверката за обекта по телефона. Св. казва, че е отказал да дава обяснения по жалбата относно Л., но бил подписал дадените от Т. писмени обяснения по случая, като не можел да си спомни за съдържанието на обясненията. Св. сочи, че в случай, когато при проверка на обект не се установи нарушение, също следва да се състави протокол, т. нар. малък констативен протокол.

В дадените от Т. писмени обяснения, приподписани от св. Б. / л. 16/, неоспорени от другата страна, се установява, че на 25.06.2020г. в 9,15 часа К. донесла жалбата на Т. за извършване на съвместна проверка с Б., като пояснила, че следва да се извърши проверка на детската железница на М. х., след което ищцата извършила проверка по телефона с колеги от дирекцията „М. д.“, след което уведомила за това на 25.06.2020г. в 10.15 часа прекия си **** К., прилагайки жалбата с лист с телефоните на колегите, който доклад не бил  оспорен. Следобяд на същия ден около 15.00 часа от ищцата бил изискан доклад за констатираното от проверката, като в края на работния ден К. й се обадила по телефона и я уведомила, че проверката се отнася до лунапарка, а не за детската железница.

От приложената писмена жалба, подадена от лицето Р. Д. в /л.46/ се установява, че касае обекта Л. п., разположен на М. х., до р-т С. п.. Описанието на обекта в жалбата е ясно и достатъчно конкретно, така че да не бъде объркано, и в този смисъл ищцата е допуснала нарушение, като не  е извършила проверка на описания в жалбата обект. Но в случая следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, а именно, че дадените показания от св. Б. относно дадените указания от К. за проверка на л., а не на д. ж., са в явно противоречие с писмените обяснения от ищцата, доколкото тези обяснения са били приподписани от Б., поради което показанията на този свидетел в тази им част не следва да бъдат кредитирани, още повече, че този свидетел е служител на ПОИ.

С оглед на събраните доказателства се налага изводът, че началникът на отдела е дал устни указания на ищцата да извърши проверка на обект д. ж., а не л., като въз основа така разпореденото от прекия началник ищцата е извършила проверка на обект д. ж., за който общински обект не са открити нарушения. Следва да се отбележи също така, че при проверката на обект лунапарк,  от друг екип, два дни по-късно не са били открити нарушения, за което надлежно е уведомен и жалбоподателят, като както за работодателя, така и за трети лица не са произтекли неблагоприятни последици.

Касателно описаното в т. 2 от заповедта нарушение – несъставянето на конст. протокол при проверка на обект „Ел. п.“ следва да се посочи, че от представената по делото докладна записка /в част приложения/ се установява, че при проверка на място не са били установени нарушения, с оглед на което не е бил съставен и констативен протокол. А както бе коментирано вече в Правилника за дейността на ПОИ не съществува такова изискване. Освен това се установява от приложените доказателства, че при извършвани проверки на изрядни обекти от други инспектори на ПОИ не са съставяни констативни протоколи, поради което съдът намира, че по т. 2 от заповедта за уволнение няма извършено нарушение на труд. дисциплина.  

Досежно описаното в т. 3 нарушение – несъставяне на КП на 21.06.2020г. при проверка на обект павилион за бърза закуска на ул. Ц. К. и разминаването в констатациите, отразени в КП № **** от 23.06.2020г. /л. 749/. За посещението на място, осъществено на 21.06.2020г., от екип с участието на ищцата, е била изготвена само докладна записка, в която е посочено, че обектът има издадено удостоверение за утвърдена категоризация № ****, както и че на екипа е било представено заявление от 28.05.2020г. за поставени хл. витрини и маси за открито сервиране. На 23.06.2020г. инсп. Д., в присъствието на св. А. Ч. е съставила КП № *****, в който също е констатирано издадено удостоверение за утвърдена категоризация № **** и поадено заявление, като с цел приключване на проверката са били дадени предписания за представяне на разрешение за ползване на място общинска собственост и одобрена схема до 26.06.2020г. Видно е, че няма разминавания между установеното на място от двата екипа, но в единия случай е съставена докладна записка, а в другия е съставен конст. протокол. В този случай с оглед непредставянето на разрешение за ползване и одобрена схема от страна на проверявания, това е следвало да бъде констатирано с даване на предписания, като се проследи и тяхното изпълнение, което обаче не е сторено от ищата.

Наложените на ищцата през 2015 година дисц. наказания – *** и предупреждение за **** са заличени с изтичане на една година от налагането им по силата на член 197, ал. 1 от КТ с оглед на което не биха могли да дат отражение върху преценката на съда за тежестта на нарушението.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че извършените нарушения от ищцата не съответстват по тежест на наложеното наказание, като ****. **** следва да се отмени като незаконно и ищцата следва да се възстанови на заеманата от нея работа преди уволнението.

На ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 1251,93 лева брутна сума за периода 8.10.2020г. до 08.04.2021г., съобразно приетото заключение на в. л. З. М., определено на база полученото за последния пълен работен месец през декември 2010г. с БТВ от 938,20 лева, съобразно нормата на член 228, ал. 1 от КТ. В останалата му част за разликата над уважения размер от 1251,93 лева до пълния предявен размер от 6372,36 лева искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

По разноските.

На ищцата ще се присъдят разноски по съразмерност съобразно уважените искове в размер на 511,80 лева за платено адв. възнаграждение.

Ответникът на осн. член 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 100 лева юрк. възнаграждение.

      На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1  от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 210 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 80 лева за иска по чл.  344, ал. 1, т. 2 от ГПК, и 50 лева за иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и разноски за две ССЕ в размер на 160 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на М.Н.Т., ЕГН **********, извършено със заповед № ***** от 8.10.2020г. на № ***** а на ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

   ВЪЗСТАНОВЯВА М.Н.Т., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – “**** в отдел **** в ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592.

 ОСЪЖДА ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592 да заплати на М.Н.Т., ЕГН ********** сумата от 1251,93 лева, представляваща дължимо обезщетение, на основание чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, за периода 8.10.2020 г. – 8.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 511,80 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1251,93 лева до пълния предявен размер от 6372,36 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592 разноски по съразмерност от 100 лева юрк. възнаграждение.

ОСЪЖДА ПЛОВДИВСКИ ОБЩИНСКИ ИНСПЕКТОРАТ, Булстат 0004715040592 да заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 210 лева разноски за държавна такса в производството и 160 лева разноски за ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е постановено – 31.01.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                    Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала.

Д. К.