РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Горна Оряховица, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120100261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от изпълнителните директори П.С., Я.М.Д. и Д.Д., чрез пълномощника си –
юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответниците М. А. М. и М. Я. М. са
клиенти на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: гр. С.
ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за
продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на
основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Твърди, че ответниците са
придобили имота, но не са изпълнили изискването по чл.17 от ОУ да уведомят в писмена
форма електроразпределителното дружество в едномесечен срок за промяна на данните,
касаещи обекта на потребление, поради което партидата и всички фактури и справки се
водят на стария собственик. Посочва, че съгласно Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело №
439/2018г. по описа на ВКС, това правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, а законът
го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.енергия в същия
1
имот. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, и потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 04.10.2021г. в ГОРС е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. А. М. и М. Я. М. и е
образувано е ч. гр. дело № 1864/2021г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението
потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 368,53 лв. за горепосочения
обект на потребление, находящ се в гр. С... ул..., като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 346,01 лв., представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответниците по фактура № **********/13.11.2018г., с падеж на
03.12.2018г., на стойност 1,92 лв., фактура № **********/13.08.2020г., с падеж на
01.09.2020г., на стойност 19,21 лв., фактура № **********/15.09.2020г., с падеж на
01.10.2020г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/08.10.2020г., с падеж на
27.10.2020г., на стойност 39,40 лв., фактура № **********/05.11.2020г., с падеж на
16.11.2020г., на стойност 19,21 лв., фактура № **********/04.12.2020г., с падеж на
15.12.2020г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/05.01.2021г., с падеж на
15.01.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/04.02.2021г., с падеж на
15.02.2021г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/04.03.2021г., с падеж на
15.03.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/05.04.2021г., с падеж на
15.04.2021г., на стойност 27,86 лв., фактура № **********/05.05.2021г., с падеж на
17.05.2021г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/04.06.2021г., с падеж на
14.06.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/14.06.2021г., с падеж на
21.06.2021г., на стойност 32,83 лв., издадени за период на потребление от 13.11.2018г. до
10.06.2021г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22,52 лв., считано
от падежа на всяка една фактура до 23.09.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка
на ответника към същата дата.
Заявява, че към момента на предявяване на исковата молба ответниците не са заплатили
дължимите суми.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответниците М. А. М. и М. Я.
М. му дължат заплащане на общата сума от 346,01 лв., представляваща главница за
консумирана ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл.
№ **********, находящ се в гр. С...ул..., за която сума са издадени описаните по-горе
фактури, разделно – по 173,05 лв. за всеки ответник, заедно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22,52 лв.,
считано от падежа на всяка една фактура до 23.09.2021г., от която : по 11,26 лв. за всеки
2
един ответник, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт В.М., депозира писмено становище, с което заявява, че
ответниците са заплатили процесните задължения за главница и лихва, но остава неплатено
задължението им за разноски. Излага съображения. Моли съда да отхвърли исковете поради
плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди
направените разноски поради това, че ответниците са станал причина за образуване на
делото.
Ответниците М. А. М. с ЕГН ********** и М. Я. М. с ЕГН **********, двамата с адрес :
град С..., ул. ..., редовно уведомени, не депозират писмен отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, въпреки че са им разяснени последиците от неподаването на писмен
отговор.
В съдебно заседание, ответниците М. А. М. и М. Я. М., редовно призовани, не се явяват,
не се представляват. Не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и не
изразяват становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД
гр. Варна е издал за потребител „Транским Владимир Каян“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град С..., за абонатен номер **********, кл. №
**********, находящ се в град С...ул..., както следва : фактура № **********/13.11.2018г., с
падеж на 03.12.2018г., на стойност 1,92 лв., фактура № **********/13.08.2020г., с падеж на
01.09.2020г., на стойност 19,21 лв., фактура № **********/15.09.2020г., с падеж на
01.10.2020г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/08.10.2020г., с падеж на
27.10.2020г., на стойност 39,40 лв., фактура № **********/05.11.2020г., с падеж на
16.11.2020г., на стойност 19,21 лв., фактура № **********/04.12.2020г., с падеж на
15.12.2020г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/05.01.2021г., с падеж на
15.01.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/04.02.2021г., с падеж на
15.02.2021г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/04.03.2021г., с падеж на
15.03.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/05.04.2021г., с падеж на
15.04.2021г., на стойност 27,86 лв., фактура № **********/05.05.2021г., с падеж на
17.05.2021г., на стойност 29,78 лв., фактура № **********/04.06.2021г., с падеж на
14.06.2021г., на стойност 28,82 лв., фактура № **********/14.06.2021г., с падеж на
21.06.2021г., на стойност 32,83 лв., издадени за период на потребление от 13.11.2018г. до
10.06.2021г., всички с основание – потребена и отчетена ел.енергия, на обща стойност
346,01 лв.
Видно от приложената справка № 1168880/28.09.2021г. и справка № 1168904/28.09.2021г.,
3
двете издадени от Агенция по вписванията, на 15.01.2016г. „Транским Владимир Каян“
ООД с ЕИК ********* е продал на купувачите М. А. М. с ЕГН ********** и М. Я. М. с ЕГН
********** недвижимия имот, намиращ се на адрес в гр. С....ул... представляващ дворно
място, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж, подобрения и
насаждения, като договорът за покупко-продажба на недвижим имот е надлежно вписан в
СВ – Горна Оряховица.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр.
дело № 1864/2021г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 986/20.10.2021г. против длъжниците М. А. М. и М. Я. М., за сумата 346.01
лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел. енергия за обект с адрес :
гр. С...ул..., с клиентски № ********** и абонатен № ********** по издадени фактури за
периода: 13.11.2018г.–14.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 22.52 лв., представляваща
лихва за забава до 23.09.2021г., както и сумата 75.00 лв., представляваща направените по
делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение), съответно: М. А. М. да заплати:
сумата 173.05 лв., неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес:
гр.С...ул..., с кл. №********** и аб. № ********** по издадени фактури за периода:
13.11.2018г.–14.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 11.26 лв., представляваща лихва за
забава до 23.09.2021г.; сумата 37.50 лв., представляваща направените по делото разноски; М.
Я. М. да заплати сумата 173.05 лв. - неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за
обект с адрес: гр.С...ул..., с кл. № ********** и аб. № ********** по издадени фактури за
периода: 13.11.2018г.–14.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.10.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 11.26 лв., представляваща
лихва за забава до 23.09.2021г.; сумата 37.50 лв., представляваща направените по делото
разноски. Безспорни по делото са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
С окончателния доклад по делото, одобрен с протоколно определение от 23.10.2022г.,
съдът е приел за безспорни фактите, че ответниците са заплатили на ищеца претендираните
суми за главница – по 173,05 лв. за всеки от тях, както и лихва за забава – по 11,26 лв. за
всеки от тях, като плащането е извършено в хода на настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване
на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед №
986/20.10.2021г. по ч. гр. дело № 1864/2021г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока
по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
4
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответниците М. М. и М.
М. е възникнала облигационна връзка по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като ответниците са битови клиенти и потребители на ел. енергия за битови нужди,
по смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства (заверени преписи от извлечение от сметка към дата
22.01.2018г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 19.01.2022г.,
извлечение за фактури и плащания към 23.09.2021г., справка № 1168880/28.09.2021г. от АВ,
справка № 1168904/28.09.2021г. от АВ, извлечение от сметка към дата 18.01.2022г., фактура
№ **********/13.11.2018г., фактура № **********/13.08.2020г., фактура №
**********/15.09.2020г., фактура № **********/08.10.2020г., фактура №
**********/05.11.2020г., фактура № **********/04.12.2020г., фактура №
**********/05.01.2021г., фактура № **********/04.02.2021г., фактура №
**********/04.03.2021г., фактура № **********/05.04.2021г., фактура №
**********/05.05.2021г., фактура № **********/04.06.2021г., фактура №
**********/14.06.2021г., в случая се обосновава извод, че след придобиване на 15.01.2016г.
на правото на собственост върху недвижимия имот, намиращ се на адрес в гр. С...ул.., от
предишния собственик и абонат на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна за този имот -
„Транским Владимир Каян“ ООД с ЕИК *********, ищецът е продължил да предоставя
ел.енергия на двамата ответници и същите – като потребители са получили от „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна и са ползвали ел. енергия в обект на потребление за абонатен
номер ********** и за клиентски № **********, находящ се в гр. С...ул..., през период на
потребление от 21.09.2018г. до 10.06.2021г., при редовно извършен отчет с електромер №
1119020707085781, на обща стойност 346,01 лв., за което са издадени горепосочените
фактури. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответниците е възникнало
задължение, като потребители на ел.енергия, да платят цената на реално доставената им от
ищеца и ползвана от потребителите М. и М. ел. енергия в процесния обект на потребление
на стойност 346,01 лв., при условията и по начина, визирани в договора и Общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби” АД. Основанието за
заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане
на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на
потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със
законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление,
какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното
производство ответниците са заплатили всички дължими суми за главница – общо 346,01 лв.
– по 173,05 лв., и за мораторна лихва общо в размер на 22,52 лв. – по 11,26 лв. за всеки от
тях, по процесните фактури. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за
установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град
5
Варна от ответниците М. М. и М. М. за сумата от по 173,05 лв. за всеки от тях /общо 346,01
лв./, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от
ответниците ел.енергия, по процесните фактури, както и на парично вземане за мораторна
лихва общо в размер на 22,52 лв. – по 11,26 лв. за всеки от тях, тъй като до приключване на
устните състезания в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло
погасени чрез извършени плащания от потребителите.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /175 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 275 лв. в исковото производство, както и за
присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
и за платено юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците по равно, тъй като с поведението си /неизпълнение на
падежа на парични задължения/, същите са станали причина за депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 1864/2021г. по описа на ГОРС и за завеждане на настоящите искове, интересът от които е
отпаднал поради последващо погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна
защита на дружеството-ищец. При отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса
ответникът е този, който ще понесе отговорността за разноски. В този случай не са налице
предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост.
В случая, макар и ответниците извънсъдебно да признават правопораждащите факти чрез, с
поведението си са дали повод за завеждане на делото. Извършените плащания в хода на
делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски досежно отхвърлената част от
исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е практиката на ВКС –
Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС,
III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на I т. о. на ВКС,
Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/. По общо
правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
6
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д., чрез
процесуален представител : юрисконсулт В.М., за приемане за установено по отношение на
М. А. М. с ЕГН **********, с адрес : град С...ул..., че дължи на „Енерго-Про Продажби” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район
„Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА
от 173,05 лв. /сто седемдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия за период на потребление от 21.09.2018г. до 10.06.2021г., за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, клиентски № **********, намиращ се в
гр. С..., - вземания по фактура № **********/13.11.2018г., фактура №
**********/13.08.2020г., фактура № **********/15.09.2020г., фактура №
**********/08.10.2020г., фактура № **********/05.11.2020г., фактура №
**********/04.12.2020г., фактура № **********/05.01.2021г., фактура №
**********/04.02.2021г., фактура № **********/04.03.2021г., фактура №
**********/05.04.2021г., фактура № **********/05.05.2021г., фактура №
**********/04.06.2021г., фактура № **********/14.06.2021г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и СУМАТА от 11,26 лв. /единадесет лева и двадесет и шест стотинки/ , представляваща
лихва за забава за периода, считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до
23.09.2021г., за които вземания е издадена Заповед № 986/20.10.2021г. по ч. гр. дело №
1864/2021г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д., чрез
процесуален представител : юрисконсулт В.М., за приемане за установено по отношение на
М. Я. М. с ЕГН **********, с адрес : град С...ул..., че дължи на „Енерго-Про Продажби” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район
7
„Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА
от 173,05 лв. /сто седемдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия за период на потребление от 21.09.2018г. до 10.06.2021г., за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, клиентски № **********, намиращ се в
гр. С...ул..., - вземания по фактура № **********/13.11.2018г., фактура №
**********/13.08.2020г., фактура № **********/15.09.2020г., фактура №
**********/08.10.2020г., фактура № **********/05.11.2020г., фактура №
**********/04.12.2020г., фактура № **********/05.01.2021г., фактура №
**********/04.02.2021г., фактура № **********/04.03.2021г., фактура №
**********/05.04.2021г., фактура № **********/05.05.2021г., фактура №
**********/04.06.2021г., фактура № **********/14.06.2021г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и СУМАТА от 11,26 лв. /единадесет лева и двадесет и шест стотинки/ , представляваща
лихва за забава за периода, считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до
23.09.2021г., за които вземания е издадена Заповед № 986/20.10.2021г. по ч. гр. дело №
1864/2021г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес : град С...ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С., Я.М.Д. и Д.Д., СУМА в размер на 137,50 лв.
/сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 37,50 лв. /тридесет и седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от направените в заповедното
производство по ч. гр. дело № 1864/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Я. М. с ЕГН **********, с адрес : град С....ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., СУМА в размер на 137,50 лв.
/сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 37,50 лв. /тридесет и седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от направените в заповедното
производство по ч. гр. дело № 1864/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
8
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9