№ 57
гр. Велико Търново, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
С Решение № Р-2/ 08.01.2021 г., постановено по т.д. № 163/ 2019 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, да заплати на ищеца Т. Й. И., ЕГН **********, от с.
Първомайци, община Горна Оряховица, сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.07.2014 г., до окончателното
й изплащане, както и сумата 1 450 лева – направени по делото разноски за
държавна такса и вещи лица; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат
Е.Д. от АК – гр. Велико Търново, сумата 1 430 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
1
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Х. Х., е подал въззивна жалба. Оплакването е
за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
нарушение на материалния закон, необоснованост и за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че определеното от
съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000
лева необосновано е завишено по размер. Твърди се също така, че съдът не е
обсъдил възраженията на ответника за принос на пострадалия ищец за
настъпване на вредоносния резултата /в тази насока се твърди 30%
съпричиняване/, направено с допълнителния отговор на допълнителната
искова молба. Твърди се и че съдът не е обсъдил възражението на ответника
за изтекла погасителна давност на претенцията за лихва. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да постанови Решение, с което да уважи жалбата на въззивника, като отмени
обжалваното Решение и приеме, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е незаконосъобразно завишено. Претендират се
разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна –
ищецът Т. Й. И., ЕГН **********, от с. Първомайци, община Горна
Оряховица, чрез пълномощника адвокат Е.Д. от АК – гр. Велико Търново, е
подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Възразява се срещу доводите в нея за
прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия , като се излагат
съображения. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да
потвърди изцяло обжалваното Решение. Претендират се разноски,
включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
2
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 6934/ 16.07.2019 г., от ищеца Т. Й. И., ЕГН **********, от с. Първомайци,
община Горна Оряховица, чрез пълномощника адвокат Е.Д. от АК – гр.
Велико Търново, срещу ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и с цена – 30 000 лева, която сума
представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане. В
исковата молба ищецът твърди, че на 15.07.2014 г., на второкласен път в
посока гр. Елена, управлявайки л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.
№ ВТ 72****, собственост на „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, е претърпял ПТП като е бил блъснат отзад от т.а. марка
„Ситроен“, модел „Берлинго 1.6 ХДИ“, с рег. № В 02****, собственост на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК *********, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
управляван от К. С. Г., ЕГН **********, който нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/. В резултат на ПТП ищецът получил средна телесна
повреда, изразяваща се в закрита фрактура на първи шиен прешлен /първи
тип Алонсо/, както и: оток в тилната част на главата с диаметър 4 см;
кръвонасядания с оток на меките тъкани – на лявата раменна става, с жълто-
виолетов цвят-8 см; в дясната половина на предната коремна стена-косо
разположено ивицовидно кръвонасядане, с жълто-зелен цвят с размери 14/ 5
см.; на двете коленни стави – кръвонасядания, с жълто-зелен цвят с диаметър
от по 8 см., с оток на коленните стави; главоболие, виене на свят, ограничени
и болезнени движения в шийния отдел на главата и в лявата раменна става.
Средната телесна повреда е довела до трайно затруднение движението на
снагата и съгласуваните й функции с крайниците за срок от около 4-5 месеца,
а останалите увреждания – до временно разстройство на здравето за срок от
около 20 дни. На пострадалия била изписана и поставена имобилизационна
яка, която носел постоянно в продължение на два месеца. Три месеца и
половина пострадалият ищец ползвал отпуск по болест. През по-голяма част
от времето ищецът бил на легло, тъй като придвижването, оставането по-
продължително време в седнало или изправено положение, предизвиквали
3
силни болки в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. Появила се
болка в лявата ръка с изтръпване на пръстите, която въпрепятствала
извършването на всякакви физически дейности, с изключение на такива за
задоволяване най-елементарните нужди. След приключване на болничния,
ищецът се върнал на работа, но симптомите не са отшумели. Прогнозите са,
че пълно възстановяване не е възможно. Преди ПТП ищецът бил
изключително активен човек – ходел на лов. След получаване на
уврежданията престанал да ходи на лов, участието в домашните дейности
било сведено до минимум, тъй като ищецът не следвало да вдига тежко и да
извършва физически труд, което създало психологически дискомфорт,
защото ищецът се чувствал непълноценен. Ищецът е принуден периодично да
се подлага на физиотерапевтични масажи и процедури, тъй като продължава
да изпитва болки в шийния отдел на гръбначния стълб. Тези болки и
страдания представляват неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на деликта, които ищецът оценява в размер на 30 000 лева, която
сума претендира от ответното застрахователно дружество, ведно с лихвата за
забава върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.07.2014 г. до
окончателното й изплащане.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 163/
2019 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 29.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Д. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото адвокат Д. е поискала от съда да уважи изцяло иска,
като в представената писмена защита е изложила доводи за основателността
му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и
основателността на иска с доводи, че: пострадалият ищец не е подал писмена
застрахователна претенция до застрахователя; не е налице деликт, а в
условията на евентуалност е възразил срещу размера на претендираното
обезщетение и за наличието на съпричиняване, което в допълнителния
отговор е определено като липса на проведено адекватно лечение в най-
острия период на травмата – непосредствено след получаването й. Не са били
оспорени обстоятелствата, че товарният автомобил, управляван от К. Г., е
участвал в ПТП с дата 15.07.2014 г. и е бил застрахован с валидна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
От фактическа страна се установява следното:
С Разпореждане съдът е изискал от РУ на МВР – гр. Елена копие от
цялата преписка, водена във връзка с Протокол за ПТП № 1472786/
15.07.2014 г. От съдържанието й се установява, че на водача К. Г. е наложена,
с наказателно постановление, административно-наказателната санкция глоба
в размер на 10 лева за това, че е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
По искане на ответника съдът е допуснал извършването на съдебна
авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението вещото лице С. П. И. е
отговорило на поставените му задачи, като заключението не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
С исковата молба ищецът е представил заверени преписи от
медицински документи и е поискал извършването на съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ за установяване получените увреждания в резултат на
процесното ПТП, която е допусната от съда. в заключението си вещото лице
Д.Г. е отговорил на поставените му задачи, като заключението не е било
оспорено от страните и е било прието от съда.
Във въззивното производство въззивният съд е допуснал изготвянето
на допълнително заключение, което да отговори на поставените от ответника,
с писмена молба пред първата съдебна инстанция, въпроси. В о.с.з. на
26.01.2022 г. вещото лице д-р В.М. е заявило, че подържа изготвеното
Заключение и е отговорило на поставените му въпроси. Заключението не е
било оспорено от страните и е прието от съда.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните прави изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, както и да е налице валидно застрахователно
правоотношение.
От изисканата и приложена по делото преписка на РУ на МВР – гр.
Елена се установява, че вина за ПТП от 15.07.2014 г. има водачът на товарния
5
автомобил – К. Г., който в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е отклонил
своето внимание на десен завой и е ударил отзад лекия автомобил, управляван
от пострадалия Т.И., поради което въззивният съд приема наличието на
виновно и противоправно извършено деяние от деликвента, намиращо се в
пряка причинна връзка с ПТП и причинените неимуществени вреди на ищеца.
Следва да се посочи, че във въззивната жалба ответникът не оспорва
наличието на деликт, а само размера на присъденото обезщетение и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва
от ответника, като това обстоятелство изрично е признато в отговора на
исковата молба.
Следователно, налице са предпоставките за уважаване на предявения
от ищеца иск.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост и е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по
делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
За установяване на получените от ищеца увреждания е допуснато от
съда извършването на СМЕ. В заключението си вещото лице Д-Р Н. В. Г. е
посочило, че пострадалият ищец е получил следните телесни увреждания:
закрито счупване на втори шиен прешлен с изразен шиен синдром, болезнени
и силно ограничени движения в шията, изтръпване и отмалялост в горните
крайници; кръвонасядания по главата, по гръдния кош отпред, по двете
колена с оток; наличие на перистиращи оплаквания от болка, ограничени
движения и изтръпване, отмалялост, намалена мускулна сила в горните
крайници. Получените травматични увреждания се намират в пряка връзка с
претърпяното ПТП. Счупването на втори шиен прешлен е причинило трайно
затруднение в движението на шията и снагата над 30 дни, като острият
период на възстановяване на счупения прешлен е продължил около шест
месеца. Вещото лице посочва, че възстановяването е непълно и продължава,
6
като оплакванията от продължаващи болки, ограничени движения в шията,
изтръпване и отмалялост на горните крайници е постоянно и за цял живот,
което води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Всички останали травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето за около 25 дни, неопасно за живота.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, което не е
било оспорено от страните по делото, като обективно и приема, че в резултат
на счупване на втория шиен прешлен ищецът е търпял значителни болки и
страдания, включително и битови неудобства.
От приложените болнични листи се установява, че ищецът е ползвал
отпуск по болест за периода от 16.07.2014 г. до 27.10.2014 г., т.е. повече от
три месеца, след което е тръгнал на работа. Свидетелката Д. Т. И.а – дъщеря
на ищеца твърди, че след като ищецът тръгнал на работа, се налагало
понякога тя да го вози, защото не се чувствал добре като шофира, имал
главоболие, виело му се свят.
В заключението си вещото лице Д-Р Н. В. Г. посочва, че оплакванията
на ищеца от продължаващи болки, ограничени движения в шията, изтръпване
и отмалялост на горните крайници, е постоянно и за цял живот и че пълно
възстановяване от счупения прешлен няма да настъпи и оплакванията ще
останат за цял живот, поради което въззивният съд приема, че не е налице
пълно възстановяване от това травматично увреждане и такова няма да
настъпи за в бъдеще.
С оглед възражението за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се
в непредприемане на навременно и адекватно лечение, въззивният съд е
допуснал извършването на допълнителна СМЕ. В заключението си вещото
лице д-р В.М. – ортопед посочва, че счупването на зъба на втори шиен
прешлен е установено 22 дни след катастрофата и забавянето на
обездвижването чрез шийна яка се е отразило частично негативно, тъй като се
е удължило времето на възстановяване на острия стадий от увредата –
първите 5-6 месеца от лечението, както и че дори да е било установено
счупването непосредствено след получаването му и да е било предприето
навременно обездвижване, най-вероятно щели да бъдат налице субективните
дългосрочни оплаквания на ищеца. В о.с.з. на 26.01.2022 г., на въпрос на
процесуалния представител на ищеца – адвокат Д., доколкото по делото има
7
данни, че още в деня на произшествието на ищеца е била поставена шийна
яка, вещото лице заявява, че това е най-важното и основно лечение в случая, а
допълнителното такова е с обезболяващи.
Въпреки наличието на данни, че счупването на втория шиен прешлен е
било диагностицирано 22 дни след ПТП, когато е била поставена
имобилизационна яка, с оглед становището на вещото лице д-р М., че дори
своевременно да е било диагностицирано счупването и веднага да е била
поставена шийна яка, най-вероятно оплакванията на ищеца от болки в шията,
изтръпване на ръцете и ограничени движения на главата извън шестмесечния
период на възстановяване, щели да бъдат налице, въззивният съд приема, че
липсва съпричиняване от страна на ищеца. Следва да се посочи, че ищецът е
бил прегледан непосредствено след ПТП: според показанията на свидетеля П.
И. от ортопед – д-р А.; според показанията на свидетелката Д. И.а – от лекари
в „Бърза помощ“. От приложения амбулаторен лист с дата 16.07.2014 г. се
установява, че е бил прегледан и от д-р Б. Г. – т.е. той е положил всички
зависещи от него усилия и не е неглижирал травмата с късно търсене на
медицинска помощ, както се твърди във въззивната жалба.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземе предвид и обществено-икономическата обстановка в
страната към момента на ПТП – 15.07.2014 г., намираща отражение в нивата
на застрахователно покритие, уредени в чл. 266, във връзка с § 27 от ДП на
КЗ /отм./, които към момента на ПТП са в размер на 2 000 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице.
Вземайки предвид обективно съществуващите обстоятелства по
делото, включително и това, че ищецът продължава да има оплаквания и
според вещото лице д-р Г. не е възможно пълно възстановяване от
полученото счупване на втория шиен прешлен, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000
лева, за която сума искът следва да се уважи.
По отношение искането за присъждане на лихва за забава върху
главницата, считано от датата на ПТП, ответникът е направил възражение за
изтекла давност в отговора на исковата молба. Същото е основателно, тъй
като давността е тригодишна, а искът е бил предявен на 16.07.2019 г.
Следователно, лихва за забава върху главницата следва да се присъди за
8
периода от 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г., а за периода от датата на ПТП –
15.07.2014 г. до 15.07.2016 г., акцесорният иск е неоснователен, като погасен
по давност и следва да се отхвърли.
Като е уважил иска за сумата 30 000 лева, ведно с лихвата за забава
върху главницата, считано от 16.07.2016 г. до окончателното й изплащане,
Великотърновският Окръжен съд е постановил правилно Решение, което
следва да се потвърди. В частта, в която е бил уважен акцесорния иск за лихва
за забава върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.07.2014 г. до
15.07.2016 г., решението е неправилно и следва да се отмени.
Относно разноските:
В рамките на въззивното производство въззивникът е направил
разноски за заплащане на държавна такса във връзка с подаване на въззивната
жалба в размер на 601,25 лева и за внесен депозит за вещо лице в размер на
400 лева, или общо 1 001,25 лева. Въззивната жалба е била уважена само в
частта относно погасената по давност лихва за забава в периода от 15.07.2014
г. до 15.07.2016 г., а в останалата й част е била отхвърлена, поради което на
въззивника не следва да се присъждат разноски. С оглед материалния интерес
в отхвърлената част, на адвокат Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1 430 лева за осъществената защита на
въззиваемия срещу подадената въззивна жалба.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-2/ 08.01.2021 г., постановено по т.д. № 163/
2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд в частта, в която е бил
уважен акцесорния иск за присъждане лихва за забава върху главницата от
30 000 лева за периода от датата на ПТП – 15.07.2014 г. до 15.07.2016 г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, поради настъпила погасителна давност, акцесорния иск
за присъждане лихва за забава върху главницата от 30 000 /тридесет хиляди/
лева за периода от датата на ПТП – 15.07.2014 г. до 15.07.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-2/ 08.01.2021 г., постановено по т.д. №
163/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
9
обжалвани части.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, *********, да заплати на
адвокат Е.С. Д. от АК – гр. Велико Търново, ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр. Велико Търново, ул. ********* адвокатско възнаграждение в
размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева за осъществената
защита на въззиваемия срещу подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10