№ 277
гр. С.З., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000320 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Ж. К. против решение №
374/16.05.2022г., постановено по гр.д. № 1851/2021г. по описа на Районен съд
– С.З., с което е признато за установено по отношение на Т. Ж. К.,
съществуването на вземането на М. Б. М., за сумата от 5000 лв. (пет хиляди
лева), представляваща невърната заемна сума по Договор за заем от
20.08.2020 г. с нотариално удостоверяване на подписите, извършено на
20.08.2020 г., под peг. № 4199 по описа на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с
район на действие Районен съд Н.З., ведно със законната лихва, считано от
18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 5248/2020 г. по описа на Районен съд - С.З..
Отхвърлено е направеното от Т. Ж. К. против М. Б. М. възражение за
прихващане на сумата от 1644 лева – неплатена цена за сеене на слънчоглед,
раздробяване на слънчоглед, сеене на пшеница и превоз на слънчоглед по
данъчна фактура 222/31.07.2021 г., като неоснователно. Във въззивната жалба
са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
1
решение. Направени са оплаквания относно неправилна преценка по
отношение на събраните по делото доказателства. Направено е искане да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се
направи отново изцяло преценка на всички събрани доказателства и да се
отхвърлят исковете по отношнеие на въззивника.
Постъпил е отговор от въззиваемия. Взето е становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Наведени са подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5248/2020 г. по описа на Районен съд
- С.З., съдът е издал в полза на М. Б. М. срещу Т. Ж. К. заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 5000 лева -
главница по договор за заем от 20.08.2020 г., с нотариална заверка на
подписите, p e г. № 4199/20.08.2020г. на нотариус Н.Б., с peг. № 416 в КН, с
район на действие Районен съд Н.З., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г.
до изплащане на вземането, както и за сумата от 390 лева – разноски по
заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК М. Б. М. е предявил
против Т. Ж. К. настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.
От представения договор за заем с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено на 20.08.2020 г., под peг. № 4199 по описа на нотариус
Н.Б., с peг. № 416 в КН, с район на действие Районен съд Н.З., сключен между
ищеца, като заемодател и ответника като заемател се установява, че
заемодателят дава в заем на заемателя сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до
01.09.2020 г., без лихва.
По делото е представена и данъчна фактура 222/31.07.2021 г. на
стойност 1644 лв., с издател Т. Ж. К. – земеделски производител, получател –
М. М. – земеделски производител, вид на услугата – сеене слънчоглед –
12.04.2020г., раздробяване слънчоглед, сеене пшеница 10.2020г., превоз
2
слънчоглед, на обща стойност 1644 лева.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176, ал.1 ГПК се
установява, че Петър и Ярослава от името на ответника са му предали плик
със сума от 2 500 лева. За тези пари ищецът твърди, че били за задължението
на ответника към сина му и той предал плика с парите на сина си. Ищецът
твърди, че преди няколко години е работил с ответника, чрез сина си, но
всичко си е плащал, като твърди, че през 2020 г. не са му извършени услугите,
за които е издадена фактурата, представена по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани
свидетелски показания на Г.Б. М.а (съпруга на ищеца) и на Я.И. К.а (съпруга
на брата на ответника). Свидетелката М.а разказва, че съпругът й е дал на
ответника сумата от 5000 лева в заем и че този заем не му е върнат. Един ден
дошли у тях брата на ответника Т. и жена му и оставили един плик. Синът й
се обадил да ги предупреди, че те ще дойдат и ще оставят за него този плик.
Синът й като дошъл и си взел плика, тогава свидетелката разбрала, вътре има
пари, които му ги връщали. Разказва още, че преди години знае, че синът й и
ответникът са имали отношения във връзка с обработка на ниви, но не знае
нищо конкретно. Свидетелката К.а разказва, че лично ответникът е дал на нея
и на съпруга й 2 500 лева октомври 2020г. и им казал да ги занесат на М. Б.. Б.
взел плика. Свидетелката казва, че знаела, че „бяха му услужили с пари и Т.
трябваше да върне една част от парите. Само една част, защото имаше
извършена земеделска услуга към г-н Б.“. Свидетелката казва, че му казали на
ответника, че тези пари са за заема, който Т. има да дава. Свидетелката
разказва още, че през 2020 г. ответникът е извършвал услуги на г- н Б.,
обработвал земя и практиката била да си приспадат парите, които има да им
връща Т.. На разговор между М. и Т. не била присъствала, а за извършените
услуги знаела от Т.. Знаела, че имало издадена фактура.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В случая, страните по делото не спорят относно сключването на договор
за заем с нотариална заверка на подписите и предаването на сумата от 5000
лева от ищеца на ответника. Не е спорен и факта, че от името на ответника на
ищеца е предадена сумата от 2 500 лева. Спорният въпрос по делото е дали
тези 2 500 лева са за погасяване на заема, предоставен от ищеца на ответника
3
по процесния договор и следва ли съответно дълга да се счита частично
погасен с тази сума или тази сума е била дадена за погасяване на друг заем,
предоставен на ответника от сина на ищеца.
Принципа който плаща зле, плаща два пъти, важи напълно в настоящия
случай, тъй като: безспорно между страните е налице заемно правоотношение, но
такива отношения е имало и между сина на ищеца и ответника. При наличието на
писмен договор за заем и при положение, че ответникът носи доказателствена
тежест за установяване на правопогасяващите си възражения, същия е
следвало да закрепи с необходимите писмени документи кой заем погасява
със сумата от 2 500 лв.. В случая, както правилно е отбелязал СтРС, такива
писмени доказателства липсват, сумата е предадена от трети лица на ищеца, а
свидетелските показания са недопустими.
Ето защо предявения иск е основателен и доказан и правило е уважен от
първоинстнационния съд. Правните изводи на настоящата инстанция относно
основателността на иска и относно възражението за прихващане съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.
272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното
решение. Предвид идентичния резултат на спора пред първоинстанционния
съд решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от
въззиваемия съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Предвид цената на иска, в размер на 5000 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/16.05.2022г., постановено по гр.д. №
1851/2021г. по описа на Районен съд – С.З.
ОСЪЖДА Т. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ** и
настоящ адрес: с. П., общ. С.З., да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, с
4
постоянен адрес: гр. С.З., **, сумата в размер на 600 лева, представляваща
направените по настоящото дело разноски за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5