Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2050 от
12.11.2018г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Биляна
Недкова като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 1007
по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от М.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.А. *** против Заповед № РД-265/19.03.2018 год. на Кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено в тридневен срок жалбоподателя да премахне установен незаконен строеж, наименован „метална гаражна клетка“, разположен в югозападната част на УПИ ХV от кв. 14 по плана на гр. Карнобат, след което да почисти терена. В сезиращата съща жалба е заявено, че оспорената заповед на Кмета на Община Карнобат е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснована, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. Ж. А. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Кмет на Община Карнобат, чрез процесуалния си представител – адв. Е. М. от Адвокатска колегия Бургас оспорва жалбата като неоснователна, не ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
След поотделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото, като съобрази исканията, становищата и доводите на
страните и като се основа на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за основателна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 13.11.2018 год. работна група от служители на Община Карнобат е извършила проверка на място в поземлен имот, представляващ УПИ ХV, в кв.14 по плана на гр.Карнобат, резултатите от която проверка са обективирани в Констативен акт от 13.11.2017 год. В констативния акт е посочено, че имота е съсобствен между общината и живущите в жилищната сграда, построена в имота. В хода на проверката е констатиран строеж, представляващ метална гаражна клетка, за която е посочено, че се ползва от жалбоподателя М.Р.М.. Като конкретно описание на строежа е посочено, че същия представлява метална гаражна клетка с размери 2,60/4,70 м., разположена в югозападната част на имота. Като констатация е вписано обстоятелството, че М.Р.М. (като ползвател) е разположил един брой метална гаражна клетка в УПИ ХV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат, без изработен и одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване, без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Така констатираното е прието като нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
С писмо изх. № 94-00-7492/22.11.2017 год. Констативен акт от 13.11.2017 год. е бил изпратен на М.М., като в писмото е указана възможността в 7-дневен срок от получаване на констативния акт да направи възражения. От приложеното известие за доставяне се установява, че писмото, с приложения към него констативен акт са получени на 18.12.2017 год. от сина на жалбоподателя – Т. М.. В указания срок не са постъпили възражения против констатациите, обективирани в констативния акт.
Предвид горното, Кметът на Община Карнобат е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-265/19.03.2018г., в мотивите на която е възпроизвел фактическите констатации за изпълнения строеж, който е реализиран без одобрени строителни книжа, в нарушение на действащия подробен устройствен план, поради което, същия е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ наредил да бъде премахнат незаконния строеж, представляващ „метална гаражна клетка“, разположена в югозападната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат.
Недоволен от така постановената заповед, М.Р.М. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата е заявено, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в заповедта липсва правно и фактическо основание за нейното издаване. На следващо място, в сезиращата съда жалба е развита тезата, че процесния обект – метална гаражна клетка не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което и след като не съставлява строеж, няма как да се квалифицира като „незаконен“. Твърди се също, че дори и да се приеме, че въпросния обект съставлява строеж, то по начина по който е описан в заповедта, същия не може да се индивидуализира в достатъчна степен, предвид обстоятелството, че в имота са разположени около 19 броя метални гаражни клетки. Навеждат се и доводи за търпимост на констатирания строеж, като в заключение е заявено и обстоятелството, че заповедта не е мотивирана, което съставлява самостоятелно основание, обосноваващо незаконосъобразността й.
В хода на съдебното дирене, независимо от изричното указание на съда, дадено по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител не бяха ангажирани доказателства, в т.ч. съдебно-техническа експертиза в подкрепа на твърдението, че процесния обект не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По искане на процесуалния представител беше допуснат до разпит в качеството на свидетел лицето Д. М. Л., живущ в жилищната сграда, построена в УПИ ХV в кв. 14 по плана на гр. Карнобат. От показанията на разпитания свидетел се установява, че действително в имота (дворното място на жилищната кооперация) има общо около 16-17 гаража, разположени под формата на буквата „Г“ с ориентация юг и запад, като в югозападната част са разположени най-много пет. Свидетелят изрично уточни, че в югозападната част на имота няма само един гараж.
След анализ на така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира, че оспорената заповед за премахване на
незаконен строеж е постановена от компетентен административен орган, в
съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с
приложимите материалноправни норми, поради което се явява незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена по следните причини:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган – Кмет на Община Несебър.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт от 13.11.2017 год. съставен от служители в отдел „Контрол върху строителството“ при Община Карнобат се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Карнобат. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед. Въз основа на тези доводи, съда не споделя развитите в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението, развито в сезиращата съда жалба, че въпросния обект не съставлява строеж. Както вече се посочи, от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение, независимо от изрично предоставената възможност за това. В административната преписка е приложен констативен акт, надлежно съставен от служители при Община Карнобат, специалисти „контрол по строителството“, които след оглед на място са установили, че обекта съставлява строеж по смисъла на ЗУТ. Така съставения констативен акт съставлява годно писмено доказателства – официален документ, съставен от длъжностни лица при и по повод изпълнение на функциите им и въз основа на него е издадена и оспорената заповед. В този смисъл, в тежест на жалбоподателя е да обори по предвидения процесуален ред и посредством съответните доказателствени средства, фактическите констатации, обективирани в този официален документ. В хода на съдебното дирене, такова оборване от страна на жалбоподателя не беше осъществено, поради което съда приема твърдението за това, че обекта не съставлява строеж, за недоказано, а от там и за неоснователно.
От показанията на разпитания по делото свидетел безпротиворечиво се установява, че в дворното място, съставляващо УПИ ХV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат са налични множество метално гаражни клетки, една от които е и процесната. В този смисъл, в хода на проведеното административно производство, приключило с постановяване на оспорената заповед, липсват данни за индивидуализиране на гаражната клетка, обект на разпореденото премахване. В този смисъл, както констативния акт, така и издадената въз основа на него заповед се ограничават единствено с посочване на „метална гаражна клетка“, разположена в югозападната част на УПИ ХV, кв. 14, като по данните на свидетеля, именно в тази югозападна част са налични поне пет такива гаражни клетки. В този смисъл следва да се отчете и обстоятелството, че в хода на административното производство и при извършената проверка на място, от страна на служителите не е съставена схема, която да онагледи местоположението на конкретната гаражна клетка. Липсата на схема прави невъзможно индивидуализиране на обекта, чиито параметри са обективирани в констативния акт. В този смисъл, следва да се отчете и обстоятелството, че в мотивите на оспорената заповед също не се съдържа достатъчна конкретизация на обекта като местоположение спрямо други опорни точки, които биха го отграничили на това основание от другите идентични обекти. Недопустимо е волята на административния орган да бъде извеждана по тълкувателен път. Мотивите следва да бъдат ясни, конкретни, еднозначни, още повече, че се касае за премахване на строеж, поради което конкретният обект следва да бъде вън от всякакво съмнение, така щото да не бъде възможно да се засегнат права на трети лица, поради неяснота и възможно разнопосочно тълкуване на волята на административния орган. При тези съображения, така изложените мотиви в обстоятелствената част на заповедта, съдът приравнява на липса на мотиви, които не биха могли да обосноват достатъчно ясно и конкретно разпоредителната част на заповедта. Липсата на мотиви по своя характер е порок, който по дефиниция води до незаконосъобразност на акта и в административноправната теория се възприема като нарушаване на изискването за форма на административния акт.
В сезиращата съда жалба са развити и възражения относно търпимостта на обекта и липсата на произнасяне от страна на административния орган в тази насока. Настоящият съдебен състав не намира необходимост от обсъждане на въпроса за търпимостта на обекта, доколкото, както се посочи в мотивите на оспорената заповед не е налице индивидуализиране на обекта, предмет на разпореденото премахване, т.е. липсва яснота относно кой строеж следва да се изследва евентуалното наличие, респ. липса на условията за търпимост.
По изложените съображения, съда намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорената заповед на Кмета на Община Карнобат за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По делото е направено искане за присъждане на направените по делото разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 10 лева държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-265/19.03.2018 год. на Кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено в тридневен срок М.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да премахне установен незаконен строеж, наименован „метална гаражна клетка“, разположен в югозападната част на УПИ ХV от кв. 14 по плана на гр. Карнобат, след което да почисти терена.
ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати в полза на от М.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.А. *** сумата от 10,00 (десет) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: