№ 3743
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100501748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Т. срещу решение от 14.12.2023г., постановено по гр. д. № 41695/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, 75 с-в в частта, в която СРС е отхвърлил
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „О.“ ООД искове с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3144,21 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 год. за топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се в гр. София,
ж.к.“****, като неоснователен и недоказан.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради което не е било
необходимо доказване на ползването му от ответника. Моли решението да бъде
отменено и искът да бъде изцяло уважен като основателен и доказан. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване: 1/ обедняване на
ищеца 2/ обогатяване на ответника 3/ наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и 4/ липса на валидно основание; размерът на обогатяването,
респективно обедняването
Видно от представените по делото доказателства, на 05.03.2008г. „Д.А.м.-Б.“
ООД и „О.“ ЕООД са сключили договор за лизинг № 48/05.03.2008г., с който на
въззиваемия е предоставен при условията на лизинг, топлоснабдения недвижим имот.
Посочено е, че договорът се сключва за срок от 10 години. С приемо – предавателен
протокол от 07.04.2008г. имотът е предаден на ответника. С нотариална покана от
11.05.2012г. въззиваемият е бил поканен да върне владението върху имота.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди страните да са подписали
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период. Следователно, за
процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по
договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
2
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От представените по делото доказателства не се установява ответникът да
собственик на топлоснабдения имот през посочения период. Съгласно чл. 9, ал. 3 от
лизинговия договор лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
недвижимите имоти, предмет на договора, след представяне на изрично писмено
искане към лизингодателя и заплащане на остатъчната стойност. Лизингодателят, от
своя страна, е длъжен да прехвърли собствеността в десетдневен срок от писмената
покана, отправена към него. Доказателства за това не са ангажирани. Напротив,
лизингодателят е отправил покана до въззиваемия за връщане на топлоснабдения имот,
поради неплащане на дължимите вноските. Ето защо, не се установява „О.“ ЕООД са е
собственик на топлоснабдения имот. Не се установява и да е ползвал същия през
процесния период, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба
оплаквания в тази връзка. С оглед на изложеното, само на това основание, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди в обжалваната част .
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемия не претендира разноски и не представя доказателства за такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20110863 от 14.12.2023 г.,
постановено по гр. д. № 41695/2017г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4