Решение по дело №2087/2013 на Окръжен съд - Пловдив

         Р Е Ш Е Н И Е  №  948

     Гр.Пловдив, 27.05.2015 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на  16.03.2015 в състав:     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                   Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                                         

                                                                   НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 2087/2013 г., констатира следното:

Производство по чл.435, ал.2 и ал.4 от ГПК.

Ïðîèçâîäñòâîòî å по 435/2/ от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№13519/14.05.2013 г.по описа на ПОС, а по описа на ДСИ – вх.№4462/04.04.2013 г. от Е.Д.Е., длъжник, ñðåùó действията на ДСИ при СИС-Асеновград по изп.д.№64/2011 г. –изразяващи се в извършване на опис от 26.03.2013 г. на недвижим имот –метелна сглобяема контрукция с площ от 177 кв.м., находящ се в с.****, представляващ кафе-сладкарница, с оплаквания за несеквестируемост и постановлението, с което се определят разноските по изпълнението. Моли да се отмени обжалваното действие.

Постъпила е жалба вх.№4463/04.04.2013 г. по описа на ДСИ от Т.С.К., ЕГН:********** – трето лице ñðåùó действията на ДСИ при СИС-Асеновград по изп.д.№64/2011 г. –изразяващи се в извършване на опис и оценка от 26.03.2013 г. на недвижим имот –метална сглобяема контрукция с площ от 177 кв.м., находящ се в с.****, представляващ кафе-сладкарница, с оплаквания за несеквестируемост и постановлението, с което се определят разноските по изпълнението.

Ответникът по жалбата – взискателите Д.А.Г. – ЕГН:********** и А.Д.Г. – ЕГН:********** чрез адв.Д. А.  – вземат становище, че жалбите са недопустими, а по същество – неоснователни.

Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата на третото лице Т.С.К. е неоснователна, тъй като същият не е бил собственик на вещта- метална конструкция, павилион, използван за кафе-сладкарница към момента на налагане на запора – 06.06.2011 г. съгл. чл.435, ал.4 ГПК.

          Ñúäúò, êàòî ïðåöåíè ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà ïîîòäåëíî è â òÿõíàòà ñúâêóïíîñò, êàêòî è íàâåäåíèòå îò ñòðàíèòå äîâîäè, íàìèðà çà óñòàíîâåíî ñëåäíîòî:

          Предявената жалба на Е.Е. е с пр.осн. чл.435 ал.2 и от ГПК, а жалбата на Т.К. – с пр.осн.чл.435, ал.4 ГПК. Обжалваното изпълнително действие е извършен опис на процесния недвижим имот на 26.03.2013 г., а жалбата е подадена на 02.04.2013 г., т.е. в изискуемия 7-дневен срок, поради което жалбата е допустима.

Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ са неоснователни:

Оплакването на длъжника е, че недв.имот, върху който е насочено принудителното изпълнение е единственото му жилище, поради което се ползува от защитата на чл.444,т.7 от ГПК.

Във възражението на взискателите са изложени съображения, че процесният имот не представлява жилище; че вида на недвижимия имот следва да се установи със сила на присъдено нещо по исков ред; че жалбата, с която се атакува запора на процесната сглобяема кафе-сладкарница с метална конструкция, е наложен с протокол от 06.06.2011 г, а жалбата е подадена на 04.04.2013 г., поради което е просрочена; обстоятелството, че длъжинцата е заживяла в тази постройка не променя нейното предназначение; счита, че жалбата в частта за разноските е преждевременно депозирана, защото ДСИ още не се е произнесъл по искането а редуциране на адвокатското възнаграждение и не е налице действие поделжащо на обжалване – не е налице постановление за разноските, т.е. не е налице обект на обжалване; счита довода за липса на представителна власт на адв.А. за неоснователен, т.к. пълномощното му е представено още с молбата за образуване на ИД.

От показанията на св.И.Р. и св.Х. В. се установява, че имотът е построен през 1987 г. от Общината за сладкарница, функционирал е и като железарски магазин и като смесен магазин; Е.Е. използувала 2 от стаите за живеене.

От писмо на Община –**** – л.43 от д. е видно, че проц.имот е бил обищИнски и е продаден на търг през 1997 г. като предмент на следката е магизин в с.****, построен в п.1-Търговия и обществето хранене в кв.26. От уд. на община-**** – л.86 е видно, че проц.имот е нанесен в ПУП като магазин-следкарница в УПИ1-Търговия, обществено хранене, а от уд. на Община-***** от 20.5.2004 г. е видно,че проц.имот е сграда с предназначение кафе-следкарница.От писмо на община –**** – л.86 е видно, че проц.имот представлява магазин, предназначен за сладкарница, а сградата е метелна постройка от сглобяема канструкция, състояща се от търговска зала и складово помещение; търг.зала е с под-теракот, стени – ламинирани плосткости, таван – ламиранирани плоскости, а складовото помещение е с под – циментова замаска, стени – фазерни плоскости, таван – пластмасови плоскости; има вода, но няма канализация, тавана не е изолиран; терена е общинска собственост, отреден за търговия и обществено хранене. От НА №197,т.2,д.376/2000 г. на нотариус С.К. е видно,че Е.Е. е закупила процесния имот като магазин кафе сладкарница, представляваща метална сглобяема конструкция, т.е. като обект с търговско предназначение, а не като жилище.

С оглед направавеното искане от жалбоподателите, по делото е назначена СТЕ, която да даде отговор дали този имот е жилищен по смисъла на чл.40 от ЗУТ. Такава експертиза е изготвена и приета по делото с вещо лице С. Ж. – заключение от 03.02.2015 г., от която се установява посоченото по-горе от приетите по делото писмени доказателства; че процесният имот е нанесен в кад.карта като сграда с функционално предназначение – за търговия, едноетажна; на място в.. е установило, че имота се използува така: стар склад от 81 кв.м., спално помещение от 14,98 кв.м., 2 складови помещения, баня с тоалетна от 2,55 кв.м., зала магазин-кафе-следкарница, барплот, входно предверие. Вещото лице е констатирало, че няма данни за извършена промяна на предназначението на обекта от магазин кафе-сладкарница в жилище.

Принципът за несеквестируемост на жилището на длъжника по чл.444,т.7 ГПК е приложим, когато нито длъжника, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, както и жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, определени с наредба  на МС.

Съгласно чл.40 от ЗУТ за да бъде един имот жилище следва да има самостоятелн вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, както и складово помещение.

Съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от 1.3.2008 г./ - чл.2/1/,т.2 е определено, че нормата за жилищни нужди се определя като сбор от площите на помещенията, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии, кухня с място за хранене  необходимата жилищна площ, която в случая за двучленно семейство е 40 кв.м.

От заключението на в.л.Ж. се установява, че проц.имот няма кухня или кухненски бокс.Обстоятелството, че Е. ползва процесната постройка за живеее не прави имота жилищен, тъй като промяната в ползването на имота не променя предназначението му и той не става жилищен, тъй като за  промяната на предназначението на един имот е предвидена специална процедура по ЗУТ, което административно производство, видно от заключението на вещото лице Ж. - не е проведено досега от длъжницата. Следователно, имотът на длъжницата, срещу който е насочено принудителното изпълнение не е жилищен, поради което възражението за несеквестируемост е неоснователно – обжалваното действие на ДСИ е законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

  По отношение на оплакванията срещу постановлението за разноските – жалбата на Е. е против отказа на ДСИ да редуцира адв.хонорар на адв.А., както и за това, че договорът за правна помощ и адв.пълномощно не е подписан от упълномощителите. Жалбата в частта за разноските е преждевременно депозирана, тъй като не е налице произнасяне на СИ по искането за редуциране на адвокатското възнаграждение, поради което не е налице подлежащо на обжалване действие – не е налице постановление за разноските; Жалбата на третото лице срещу постановлението за разноските е без правен интерес, тъй като третото лице нито дължи, нито му се присъждат разноски в ИД.  Ето защо съдът намира, че наведените оплаквания са неоснователни –обжалваните действия са законосъобразни- жалбата следва да се остави без уважение.

По отношение на жалбата на третото лице –Т.К.: Съгл.чл.435, ал.4 ГПК третото лице може да обжалва действията на СИ само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, са намират във владение на това лице. Видно от приложеното ИД запорът върху процесната сглобяема кафе-сладкарница е наложен на 06.06.2011 г./л.35 от ИД/, а третото лице е закупило имота на 22.06.2012 г., видно от приложения по ч.гр.д.1507/2013 г. на ПОС-стр.47 нот.акт №165,т.4,д.722/2012 г. на нотариус С.К., т.е. към момента на възбраняването на вещта третото лице не е било във владение на имота. Ето защо съгл.чл.435,ал.4,пр.посл ГПК – жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. В тази фактическа обстановка съдът намира, че  действията на съдия-изпълнителя като правилни и законосъобразни слеäâà äà бъдат потвърдени, а жалбите – следва да бъдат оставени без уважение.

Âîäèì îò ãîðíîòî ñúäúò

 

                                         Р    Å     Ø     È:

 

ÎСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№13519/14.05.2013 г.по описа на ПОС, а по описа на ДСИ – вх.№4462/04.04.2013 г. от Е.Д.Е., длъжник, ñðåùó действията на ДСИ при СИС-Асеновград по изп.д.№64/2011 г. –изразяващи се в извършване на опис от 26.03.2013 г. на недвижим имот –метална сглобяема контрукция с площ от 177 кв.м., находящ се в с.*****, представляващ кафе-сладкарница, с оплаквания за несеквестируемост и постановлението, с което се определят разноските по изпълнението.

 ÎСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№4463/04.04.2013 г. по описа на ДСИ от Т.С.К., ЕГН:********** – трето лице ñðåùó действията на ДСИ при СИС-Асеновград по изп.д.№64/2011 г. –изразяващи се в извършване на опис и оценка от 26.03.2013 г. на недвижим имот –метелна сглобяема контрукция с площ от 177 кв.м., находящ се в с.*****, представляващ кафе-сладкарница, с оплаквания за несеквестируемост и постановлението, с което се определят разноските по изпълнението.

 Ðåøåíèåòî е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                        ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:

         ×ËÅÍÎÂÅ: