МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №27 ОТ 02.10.2017 Г. ПО НОХД №336/2017 Г. НА НПРС
Подсъдимият К.Я.С. е предаден на
съд за това, че за времето от 11.00 часа до 12.00часа на 26.04.2017 г. в с. П.***,
обл. Ш., при условията на опасен рецидив и в
съучастие като помагач с Р.Й.М., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот /разбивайки входната врата/, както и чрез
използване на техническо средство / метална щанга-секач/ отнел чужди движими
вещи / парична сума в размер на 11 200 лв./ от владението на собствениците
им А.Д.А. и И.Н.А.,***, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б „Б“ от НК.
Подсъдимият
Р.Й.М. е предаден на съд за това, че за времето от 11.00 часа до 12.00
часа на 26.04.2017 г. в с. П.***, обл. Ш., при
условията на съучастие като извършител с К.Я.С.
/негов помагач/, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот /разбивайки входната врата/, както и чрез използване на
техническо средство / метална щанга-секач/ отнел чужди движими вещи / парична
сума в размер на 11 200 лв./ от владението на собствениците им А.Д.А. и И.Н.А.,***,
без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,като въпреки
непълнолетието си е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр.
с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството по делото в
съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК,
а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите се
признават за виновни и заявяват, че признават всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът прие за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от А.Д.А. и И.Н.А.,***, с цена на иска
размер на 760 лв., която сума представлява обезщетение за причинени им
имуществени вреди, които се дължат солидарно от двамата подсъдими, а също се
дължат и ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 26.04.2017
г. до окончателното плащане
Прокурорът
поддържа обвиненията. Счита, че същите са доказани безспорно. Моли, подсъдимите
да бъдат признати за виновни, като съдът им наложи наказания при приложението
на чл.55а, ал.1, т.1 от НК.
Гражданските ищци молят
предявеният от тях иска да бъде уважен.
Служебният
защитник на подсъдимия К.Я.С. адв. Ц. К. от АК – Ш.
намира, че обвинението спрямо С. е доказано, тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепа от доказателствата по делото. Относно следващото се
наказание, моли съдът да го определи при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства, а именно в законовия минимален размер, като приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК. Не изразява становище относно предявения граждански иск.
Служебният
защитник на подсъдимия Р.Й.М. *** намира, че
обвинението спрямо М. също е доказано. Моли, съдът да му определи минимално
наказание, като отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години.
Счита, че гражданският иск е основателен.
Подсъдимите
изразяват съжаление за стореното и молят за минимални наказания. Не изразяват
становища относно гражданския иск.
Като съобрази всички
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Двамата подсъдими К.Я.С. и Р.Й.М.
*** и се познават. К.С. понастоящем изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвора – Варна а Р.М. е непълнолетен и е с чисто
съдебно минало.
През месец април 2017 г. един ден
двамата подсъдими се срещнали и в хода на проведен помежду им разговор решили и
се уговорили да извършат кражба на пари от дома на свидетелите А.Д.А. и И.Н.А..
Двамата подсъдими знаели, че съпрузите А. и И.А. отглеждат животни и поради
това предполагали, че имат повече пари. Уговорката между двамата подсъдими била
в имота на свидетелите да влезе М., а С. да стои отвън, за да пази и да
предупреди М., ако някой дойде. Така на 26.04.2017 г. за времето от 11,00 до
12,00 часа двамата успяли да реализират намеренията
си. Първоначално наблюдавали къщата на свидетелите и видели, че свидетелят
изкарва животните и заминава с тях, а малко след това от имота излязла и
свидетелката и се отправила в посока към пазара на селото. Тогава двамата
извършители се насочили към имота. Съгласно уговорката им С. останал отвън, а М.
си сложил ръкавици и маска, бяла на цвят, която сам си направил от плат с
изрязани дупки за очите, и прескочил оградната мрежа
на имота. Озовал се в двора, след което се насочил към вратата на къщата.
Същата била заключена, но непълнолетният М. с помощта на метална щанга-секач,
която специално се върнал за да вземе от имота на С., я разбил. Така влязъл в
жилищните помещения и в една от стаите видял скрин. Отворил го и там намерил
парична сума от 11 200 лв., която била на свидетелите. Взел парите и
незабавно излязъл от имота. След като двамата подсъдими се отдалечили от къщата
на свидетелите, М. дал откраднатите пари на С., но задържал за себе си сумата
от 500 лв. Подсъдимият С. решил, че не може да държи парите у дома си, тъй като
се опасявал, че ще бъде разкрит от органите на полицията, затова занесъл парите
на своя родственица – свидетелката Е.С.А., която се съгласила да ги съхранява.
Подсъдимият С. не информирал свидетелката за произхода на парите.
След като двамата свидетели се
върнали в дома си те констатирали липсата на парите и сигнализирали на
полицейските органи. В резултат на проведените разследвания деянията на
подсъдимите били разкрити. Свидетелката Е.С.А. предала на разследващите
намиращата се у нея сума в размер на 10 440 лв., която сума впоследствие
била върната на свидетелите А..
Гореописаните факти съдът прие за
установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, надлежно събрани по реда на НПК и представляващи годно доказателствено средство, приложени по ДП №112/2017 г. по
описа на РУ гр. К., а именно протокол за оглед на местопроизшествие от
26.04.2017 г. и албум за извършеното действие от същата дата; разпореждане
№492/28.04.17 г.; протокол за претърсване и изземване от 26.04.17 г.; протоколи
за разпити на свидетелите А.А., И.А., Е.Г., Е.А.;
протокол за следствен експеримент от 28.04.17 г. и албум за него от същата
дата; протокол за доброволно предаване от 28.04.17 г.; протокол за доброволно
предаване от 27.04.17 г.; протокол за доброволно предаване от 26.04.17 г.;
протокол за доброволно предаване от 27.04.17 г., заключение по назначена
дактилоскопична експертиза; заключение по назначена трасологическа
експертиза и заключение по назначена съдебно-психиатрична експертиза, а и от
признанията, направени от страна на подсъдимите, които се подкрепят от всички
доказателства по делото.
Анализът на събрания доказателствен материал сочи, че с деянието си подсъдимият К.Я.С.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3
и т.4 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, във вр.
с чл.29, ал.1, б „Б“ от НК, а подсъдимият Р.Й.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр.
с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Видно е, че двамата подсъдими в съучастие – М. като извършител, а С. помагач,
са отнели от владението на свидетелите А. и И.А. горепосочената парична сума, с
намерение противозаконно да я присвоят. Подсъдимият М. е съучастник на С.като
извършител, защото именно той е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Той е проникнал в жилището на свидетелите, разбивайки вратата
на имота им и фактически е отнел парите. Подсъдимият С.е съучастник в
качеството на помагач. Той умишлено е улеснил извършването на престъплението,
като е предоставил метална щанга на М., следял е М. да не бъде забелязан от
някой докато е в имота на свидетелите, а след деянието е съдействал за укриване
на отнетите пари. Самото деяние М. е осъществил като е разбил входна врата на
къщата, за да влезе в жилищните помещения, като е използвал гореспоменатата
метална щанга-секач. Това безспорно е улеснило деянието му, поради което
извършеното от него се квалифицира и по т.3 и 4 на чл.195, ал.1 от НК, а именно
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство.
Р.Й.М.
е непълнолетен, но от заключението на изготвената по делото
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че въпреки непълнолетието си, той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Предвид непълнолетието му деянието му се квалифицира по чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК
във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От изготвената по делото за
подсъдимия К.Я.С. справка за съдимост, се установява че той е многократно
осъждан. В последните П.години, преди осъществяване на деянието, е било осъждан
повече от два пъти за умишлени престъпления, за които му е налагано наказание
лишаване от свобода и изпълнението на наказанията му не е отлагано условно с
изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. Следователно настоящото деяние е
извършено от подсъдимия С. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.“б“ от НК и осъщественото престъпление се квалифицира по чл.196, ал.1,
т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.20, ал.4 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б „б“ от НК..
От субективна страна двамата
подсъдими са действали с пряк умисъл, тъй
като всеки от тях е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
Предвид гореизложеното и като
установи, че обвиненията спрямо подсъдимите се доказват напълно и по
категоричен начин от събрания доказателствен
материал, както и от направените от тях признания, съдът призна всеки от подсъдимте за виновен в извършване на съответното
горепосочено престъпление.
При определяне на следващото се
на подсъдимите наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото по реда на
съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанията на подсъдимите при
условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на чл.58а от НК.
Определяйки при тези условия наказанията, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното от двамата – то представлява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. /В случая за преценка тежестта на
деянието не следва да се има предвид редукцията по члр.63,
ал.1, т.3 от НК относно подсъдимия М./.
Подсъдимият К.Я.С. е осъждан, но доколкото предишните му осъждания са
основание за квалифициране на деянието му по по-тежък състав на престъплението,
то те не следва да се отчитат като отегчаващо вината му обстоятелство. Като
смекчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства съдът прие и изразеното от
тях съжаление за стореното, което е проява на критичност към деянията им. По
време на наказателното производство, както на досъдебното производство, така и
на съдебното следствие подсъдимите сътрудничат за разкриване на обективната
истина по делото. Също така е видно и, че голяма част от причинените с деянието
на подсъдимите щети са възстановени. Като отегчаващо отговорността им
обстоятелство съдът отчита високата стойност на предмета на престъпното
посегателство. Преценяйки всички гореизложени
обстоятелства, съдът прие, че в случая е налице основание за определяне на
наказанията при по-голям превес на смекчаващите вината на подсъдимите
обстоятелства. Ето защо, на основание чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК във вр.
с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.4 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б „Б“ от НК и чл.54 от НК съдът наложи
на подсъдимия К.Я.С. наказание от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на така определеното наказание с
една трета и му наложи наказание от 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият К.С. е бил задържан и с взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, а именно считано от 04.05.2017 г. до
11.07.2017г.
На основание чл. 195, ал.1, т.3 и
т.4 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК съдът на на
подсъдимия Р.Й.М. наказание от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 3 /ТРИ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера
на така определеното наказание с една трета и му наложи наказание от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, тъй като прецени, че са налице
всички условия за прилагане института на условното осъждане, а и най-вече като
прецени, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
наказанието.
Представените по делото
веществените доказателства – 1 бр. метална щанга – секач, чифт бели ръкавици
със зелен кант в горната част и бяла маска с отвора за очите съдът разпореди да
се унищожат.
По отношение на предявения от А.Д.А.
и И.Н.А. граждански иск за причинените с деянията на подсъдимите имуществени вреди
в размер на 760 лв., съдът го намери за основателен, както и за доказан по
размер. Доказателствата по делото безпротиворечиво
сочат, че подсъдимите са отнели от ищците сумата от 11 200 лв., от които
10 440 лв. са били върнати на двамата. Следователно причинената
невъзстановена щета възлиза на сумата от 760 лв. Затова съдът осъди
подсъдимите, да заплатят солидарно на ищците исковата сума, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 26.04.2017 г., до окончателното плащане.
Подсъдимите бяха осъдени да
заплатят и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за
имуществени вреди от 50 лв. по
сметка на съда.
Подсъдимите бяха осъдени и да
заплатят направените по делото разноски в размер на 275, 87 лв. по сметка на ОД
на МВР Ш., като съдът определи и частта, която следва да заплати всеки един от
тях, а именно от по 137, 94 лв.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
12.10.2017 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: