Решение по адм. дело №479/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от Д. С. Д. срещу решение № 1040-17-38/24.06.2025 г. на директор на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 5104-17-53 /12.05.2025г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което декларирана злополука вх.№ с вх. № 5101-17-35/25.03.2025 г., станала с Д. Д. на 07.08.2024 г., не е призната за трудова злополука по чл.55 ал.1 и ал.2 от КСО.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на административно производствените правила, като се претендира неговата отмяна и признаване от съда, че процесната злополука е трудова. Жалбоподателят намира за неправилен извода на административния орган, че установените факти не осъществяват фактическия състав на трудова злополука по чл. 55 ал.1 и ал. 2 от КСО. По съществото на спора в жалбата и в с.з., се поддържа възражението за доказаност на факта, че към момента на настъпило ПТП пострадалият е пътувал към основното си място на местоживеене по „обичаен път“, поради и което счита, че пътнотранспортното произшествие с Д. с оглед на увреждането на здравето му може да бъде квалифицирано като "трудова злополука" по смисъла на чл. 55, ал. 2 т.1 вр.ал.1 от КСО като неправилно е приета за неприложена нормативно предвидената в цитираната разпоредба предпоставка "обичаен път". Направен е извод, че в закона не се съдържа дефиниция на понятието "обичаен път", като този въпрос бил разрешен от съдебната практика и в този аспект конкретно е цитирано Решение № 67 от 05.01.2023 г. по адм. д. № 4413 / 2022 г. на ВАС , решение № 4299/10.04.2008 г. на ВАС постановено по адм. д. № 11968/2007 г., решение № 1819 от 17.02.2023 г. по адм. д. № 6047 / 2022 г. на ВАС, както и решение № 10913 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 4150 / 2022 г. на ВАС и Решение № 9934 от 07.11.2022 г. по адм. д. № 4042 / 2022 г. на ВАС. Развиват се подробни съображения за допустимото отклонение по "обичайния път" - пазаруването като рутина, в какъвто смисъл е цитирана съдебна практика. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител счита за немотивирани изводите в оспореното решение относно поведението му по време на разследването на злополуката. Твърди, че подаването на декларацията за трудова злополука е достатъчно основание и недвусмислено изявление за претенцията му. Сочи и на немотивираност на изводите в оспореното решение относно приложението на чл.55 ал.1 КСО, макар и основният акцент да е върху тълкуването на „обичайния път“ и игнорирането на внезапното увреждане на здравето в резултат на злополуката и липса на мотиви ,че то не попада в хипотезата на чл.55 ал.1 и ал.2 КСО.

Иска се от съда да уважи жалбата и да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА .

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Набляга на факта, че е извършено разследване както от работодателя, така и на основание чл.58 ал.2 КСО с еднакви констатации. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна Специализирано звено „Инспекторат, охрана обществен ред и сигурност „ при Община Русе в писмено становище счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство е решение № 1040-17-38/24.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е потвърдено разпореждане № 5104-17-53 /12.05.2025г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което декларираната от жалбоподателя злополука с вх. № 5101-17-35/25.03.2025 г., настъпила с Д. Д. на 07.08.2024 г., не е призната за трудова злополука по чл.55 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, с мотиви, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия не е станало по време на обичайния път при отиване до основното място на живеене на пострадалия от работното му място, както и че увреждането на здравето не попада и в хипотезата на чл.55 ал.1 КСО.

Декларацията за трудова злополука е подадена от Д. С. Д. и заведена в ТП на НОИ-Русе с вх. № 5101-17-35/25.03.2025 г. В нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката - "при движение е застигнат и ударен от друго превозно средство на 07.08.2024 г." За място на злополуката е посочено бул.България на около 50 метра преди варианта Охлюва посока ГКПП Дунав мост при пътуване по стандартния път към дома му след приключване на работното време, с данни за уврежданията/л.11 от преписката/.

На основание чл.58, ал.2 КСО и съгласно заповед № 1015-17- 51/26.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе е открито разследване/ л.12/, като е определен и състав: председател - Г. И. Г. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Русе и дл.лице по чл.60 ал.1 КСО и членове Г. Т. Г. - главен инспектор - Д"ИТ" - [населено място]. Резултатите от него са обективирани в протокол № 5103-17-8/30.04.2025 г. от назначената комисия, в която допълнително са взели участие и П. Д.- юрисконсулт и орган по БЗР и Ж. С. – координатор дейности в СЗ „ИООРС“ и представител на работниците в комитета по условия на труд при осигурителя /л.13 и 14/. Според комисията Д. по време на злополуката не е извършвал дейност, свързана със служебните му задължения във връзка или по повод извършваната от него работа, нито в интерес на работодателя и не е пътувал към основното място за живеене или друго такова с постоянен характер по обичайния път до [населено място] по главен път Русе-Бяла, а в обратна посока с оглед протокола от ПТП, като издадените болнични листове са с разнородни диагнози, което водело до съмнение за трайни последици за здравето. Прието е, че е уведомил прекия си началник, че е претърпял ПТП, но отказал помощ като на следващият ден е представил болничен лист. За констатациите е приет и представения от работодателя протокол за трудова злополука № 3/09.04.2025г. и са описани приложени документи, вкл. обяснения на Д., сведения от трети лица, служебна бележка от кметството, протокол за ПТП, болнични листи.

Същевременно от главен инспектор по осигуряване в ТП на НОИ Русе и председател на комисията Г. са дадени задължителни предписания на 03.04.2025г. на работодателя Специализирано звено „Инспекторат, охрана обществен ред и сигурност“ при Община Русе да извърши разследване по подадената декларация за трудова злополука /л.55/, като е назначена комисия с председател Директора на СЗ“ИООРС“, в чийто състав влизат и П. Д.- юрисконсулт и орган по БЗР и Ж. С. – координатор дейности в СЗ „ИООРС“и представител на работниците в комитета по условия на труд и прекия ръководител на пострадалия. Съставен е протокол № 3/09.04.2025г., като комисията стигнала до заключение, че пострадалия не се е движил по обичайния си маршрут и тъй като не бил представил своите писмени обяснения и протокола за ПТП своевременно, злополуката не може да бъде приравнена на трудова /л.22,23 от преписката/.

Въз основа на протоколите от разследването и писмените сведения , с разпореждане № 5104-17-53 /12.05.2025г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе- Г. Г., декларирана злополука вх.№ 5101-17-35/25.03.2025 г., станала с Д. Д. на 07.08.2024 г., не е призната за трудова злополука по чл.55 ал.2 от КСО.

Осигуреният оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение № 1040-17-38/24.06.2025 г. на отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане. В оспореното Решение № 1040-17-38/24.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ — [населено място] се твърди, че мястото на злополуката не е по обичайния маршрут за движение от работното място до мястото на живеене, а е "в обратна посока". Налице е твърдение, че злополуката не попада в хипотезата на чл.55 ал.1 КСО

От доказателствата по делото е видно, а и между страните не се спори относно обстоятелството, че между жалбоподателя и работодателя Специализирано звено „Инспекторат, охрана обществен ред и сигурност“ при Община Русе към момента на злополуката съществува трудово правоотношение въз основа на сключения между страните трудов договор № 375/08.12.2020 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, на длъжност "Координатор дейности", считано от 09.12.2020 г., като с допълнително споразумение от 08.08.2022 г. длъжността се променя на "Ръководител отдел "Платено паркиране и репатриране", а с допълнително споразумение от 15.01.2024 г. преминава към СЗ"ИООРС" на длъжност "Началник на сектор "Платено паркиране и репатриране". В тази връзка не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както е бил осигурен за всички осигурителни случаи, включително и трудова злополука.

Не е спорно и обстоятелството, че работното време на Д., включително на 07.08.2024 г. е от 8:00 часа до 17:00 часа, а работното място е на [улица] в [населено място].

Не се спори, че през пролетно-летния период жалбоподателя живее в имот в [населено място], общ.Русе, [улица]. Това обстоятелство е доказано чрез представена служебна бележка от Кметство [населено място]/ л.53 и 54/, от писмени сведения на лица, живущи в селото, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

От данните по делото става ясно, че на 07.08.2024 г. след 17,10 ч. след края на работния ден Д. Д. претърпява ПТП с мотоциклет по бул. "България" на около 50 метра преди пътен възел "Охлюва" в посока ГКПП "Дунав мост". Представен е протокол от ПТП с пострадали № 683/261 от 07.08.2024 г. на КАТ и бюлетин от МВР. Описани са вредите по ППС, както и първоначалните такива на пострадалия: охлузни рани по крайниците и тялото и контузия на дясна глезенна става. Протоколът е допълнен с оглед представени допълнително от пострадалия СМУ № 9191/24г. –световъртеж от централен произход с наличие на неврологична симптоматика и леки неспецифични дифузни иритативни промени на ЕЕГ, вертебрален ирадикулерен синдром на шиен и торокален отдел, разкъсване на задния рог на медиалния мениск на ляво коляно / л.15 и 16/.

Видно от писмени сведения на прекия ръководител на жалбоподателя –Б. П. от 09.04.2025г. и член на комисията за разследване на злополуката от работодателя, е получил телефонно обаждане от Д. за настъпилото ПТП преди пътен възел Охлюва на бул.България в [населено място]. Отказал помощ и съдействие като известил за получените увреждания. Бил известен и ръководителя на ведомството-работодател. Последният не е подал заявление за трудова злополука. Известно е, че Д. е във временна нетрудоспособност с болничен отпуск от 08.08.2024г. В последствие пред работодателя са представени епикриза от неврологично отделение на УМБАЛ“ Медика“-Русе, видно от която Д. е приет на 08.08.24г. и изписан на 13.08.2024г. след претърпяно ПТП с направени изследвания и проведено лечение. Издаден е болничен лист Е20242397357 удостоверяващ временна нетрудоспособност до 03.09.2024г., продължен до 18.09.2024г. с описани диагнози и код касаещи гръбначен стълб и шийна област /л. 32-35/. В последствие са представени болнични листове след 19.09.2024г. до 27.03.2025г. за диагнози херпес зостер с други усложнения и епикризи от болнично заведение, където е бил настанен за лечение, лечение на жлъчен мехур, прясно скъсване на меникса от 28.10.24г. за нетрудова злополука и общо заболяване.

Д. в писмени обясненията /л.30/ сочи, че след напускане на местоработата си на ул.Котовск се е отправил през бул.Липник към и по бул.България посока [населено място], и на мястото за завиване в обратна посока на бул.България в района на вариант Охлюва бил застигнат и ударен от лек автомобил, ПТП било посетено от полицейски служители и откаран в УМБАЛ“ Медика“, като известил прекия си началник. Постъпил в болничното заведение на 08.08.24г. В жалбата по адм.ред твръди, че отбиването му към магазин „Била“ срещу хотел „ Брани“ на ул.С. С. не е инцидентно, а е с цел задоволяване на битови нужди по пътя му към дома му в [населено място]. Приложени са писмени сведения за обичайния му път на придвижване и навици.

Разпитаните свидетели М. И. и Л. А. и писмените сведения сочат на обичайния маршрут на движение към постоянното местопребиваване на Д. и навика му да пазарува именно от магазин „Била“ на път към [населено място], напускайки пътното платно по бул. България и след което обратно, за да се включи в платното за движение посока [населено място], т.е посока София, необходимостта да се смени посоката на движение към пътен възел „Охлюва“ в посока ГКПП–единствена такава с оглед правилата за движение и топографския и пътен характер на района.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, за което е налице правен интерес от оспорването на административния акт, за който изрично в чл. 118 от КСО е предвидена възможност за съдебно оспорване и в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от съобщаване на решението на директора на ТП на НОИ – Русе. Спазен е срока на оспорване.

Разгледана по същество жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е основателна.

По отношение на валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът приема, че актът – решение, както и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице, са издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията им. Решението съдържа мотиви и всички необходими реквизити предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО , вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването му.

Спазена е процедурата, предвидена в КСО и нормативните актове по прилагането му относно начините на деклариране на злополуката. Съгласно чл. 57, ал.1 КСО осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Съгласно ал.2 ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В ал.3 на чл.57 КСО е визирано, че редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет, която е Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Производство е започнало по реда на чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ чрез подадена декларация за трудова злополука от Д. Д. с вх. № 5101-17-35/25.03.2025г. в изискуемия срок, тъй като въпреки известяването на прекия му ръководител и работодателя произшествието не е декларирано като трудова злополука от осигурителя по реда на чл.2 ал.2 от Наредбата.

С нормата на чл. 58 ал. 1 КСО са уредени хипотезите, при които контролните органи на ТП на НОИ следва задължително да извършат разследване на декларираната злополука, но настоящият случай не попада в тези хипотези. Административният орган се е възползвал от възможността по чл. 58, ал. 2 от КСО по своя преценка да извърши разследване, което е възложил на дл.лице по чл.60 ал.1 КСО като председател на комисията съгласно чл.7 ал.1 и чл.8 от НУРРОТЗ. Длъжностното лице от своя страна чрез задължителни предписания е наредило на работодателя да извърши разследване, като това не опорочава по никакъв начин протеклото административно производство. Проведеното от комисията разследване действително се позовава на протокол № 3/09.04.25г. за разследването при осигурителя, но ползва и допълнително събрани данни чрез писмени обяснения. Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.

Съгласно чл.58 ал.6 КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното.

В. на уврежданията са посочени с оглед протокола за ПТП- охлузни рани на крайници и контузия на глезена става и допълнително вписани диагнози при извършена корекция в протокола, но без анализ на представената медицинска документация, само с общото твърдение, че съдържат разнородни диагнози. Това нарушение не е съществено, доколкото не са оспорени по надлежен ред от ответника медицинската документация и представени болнични листи, а направения извод, че от тези разнородни диагнози възниква съмнение за трайните последици за здравето, е част от преценката за материалната законосъобразност на оспореното решение и те следват първоначалната преценка за наличието или липсата на предпоставките по чл.55 ал.1 и ал.2 от КСО.

При проведената административна процедура по издаване на обжалвания акт не се констатира да има допуснати съществени нарушения на специалните и общите производствени правила. Спазена е процедурата по издаване на потвърденото с решението разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. От своя страна горестоящият административен орган е постановил решението си по подадената пред него жалба след обсъждане на наведените в нея оплаквания като го е обосновал чрез липсващи основания по чл.55 ал.1 и ал.2 КСО и наличните в преписката доказателства. Отхвърлянето на възраженията по начина инкорпориран в решението и в протоколите от извършването разследване безспорно не почива на цитираната правна уредба, включително твърденията за непредставяне на писмени обяснения /такива са депозирани/, че болничните листове са чрез друго лице- това го предвижда НМЕ, цитата „по никакъв начин не заявява желание и претенция за трудова злополука" е ирелевантно с оглед депозираната декларация, а относно диагнозите - само по себе си това, че диагнозите са различни, не означава, че не са вследствие на злополуката. Отхвърлянето на възраженията не е еднозначно с твърденията по жалбата за липса на еднозначни мотиви.

Доводите в жалбата касаят обосноваността на акта в контекста на доказателствата по делото, който порок е относим към неговата материална законосъобразност, обусловена от наличието на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 2 т.1 вр.ал.1 от КСО.

Спорът по делото се изразява в това дали станалият инцидент с жалбоподателя съставлява трудова злополука.

Действително в оспореното решение е налице позоваване на чл.55 ал.1 и чл.55 ал.2 от КСО, тъй като претенцията за признаване на трудовата злополука е отхвърлена на двете правни основания.

Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм, като без правно значение за квалифициране на злополуката като трудова е дали тя е причинена от деликт, престъпление или друго неправомерно действие. Единственото изключение, което КСО предвижда, е по чл. 55, ал. 3 от КСО, според който текст не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

По делото всъщност не е налице спор относно механизма на настъпване на злополуката в следствие на ПТП, не е налице спор относно материалните предпоставки по чл.55 ал.2 КСО, изключая една единствено посочена в разпореждането и в оспореното решение, а именно, че злополуката не е настъпила „ по време на обичайния път при връщане от работното място“. Т.е спорно е единствено обстоятелството дали с оглед факта на мястото на ПТП, то е част от обичайния път на осигуреното лице, тъй като според АО произшествието е настъпило в посока обратна на обичайното движение по бул.България главен път Русе-Бяла на 50 метра преди варианта с пътен възел Охлюва в посока ГКПП „ Дунав мост“. Това е и посоченото фактическо и правно основание в разпореждането и в потвърждаващото го решение.

Всички други относими обстоятелства не са оспорени като фактология, а като правни съображения, в това число и представената медицинска документация, относима към събитието- протокол от ПТП, епикриза, болничен лист. Не е спорно, че Д. е получил внезапно увреждане на здравето в резултат на ПТП- първоначало описани като охлузни рани по крайници и контузия на глезенна става, в следствие падане от мотоциклета, с който се е придвижвал и е бил блъснат в гръб . Видно от епикризата на л.32 е приет за лечение в болнично заведение на следващият ден след ПТП след като си ударил главата,врата и гърба и изпитал силни болки в шията.

В настоящия случай спорът по делото основно е свързан с квалифицирането на злополуката като трудова и по-конкретно с въпроса налице ли са всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 2 , респ.по ал.1 от КСО. Действително оспореното по задължителния адм.ред разпореждане на дл.лице касае неприемане на хипотезата на чл.55 ал.2 т.1 КСО като фактическа обосновка. Ответникът в оспореното решение се е позовал и на липсата на хипотезата на чл.55 ал.1 КСО поради фактическите установявания при разследването на злополуката.

Съдът намира, че в случая неправилно е приложен материалният закон досежно хипотезата на чл.55 ал.2 т.1 КСО .

Съгласно чл. 55 ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тази нормативна разпоредба означава, че фактическият състав на злополуката, която законодателят приема за трудова изисква наличието на следните обстоятелства: 1/ да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено лице; 2/ увреждането да е довело до неработоспособност или смърт на осигуреното лице; 3/ увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършвана в интерес на предприятието. Или фактическият състав на злополуката по чл.55 ал.1 КСО включва: внезапно увреждане на здравето на работник, имащо за последица временна неработоспособност в случая; причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат; функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на труд. По отношение на последния елемент следва да се отбележи, че за да се приеме дадено увреждане за трудова злополука, е необходимо наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно- по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.

Фактически доказателства за противното не се твърдят и сочат от оспорващия. Цитираните в жалбата решения на ВАС са неотносими, тъй като установеното безспорно „ придвижване“ не е свързано с или по повод работата или в нейн интерес, а е след приключване на работното време.

С разпоредбата на чл. 55 ал.2 от КСО законодателят е създал презумпция, по силата на която се признава за трудова дори и злополука, настъпила извън работното време и работното място на пострадалото лице, но по време на пътуването между работното място на лицето и обичайното му място за живеене. В тези случай самият законодател е установил, че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя. Правната теория приема за същинска трудова злополука хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а хипотезите на чл. 55, ал. 2 от КСО за приравнени на трудова злополука случаи като под „приравнени“ следва да се разбира случаи, които не отговарят на определението по чл. 55, ал. 1 от КСО, но имащи същите правни последици. Уредените в чл. 55 ал. 1 и ал. 2 от КСО фактически състави са алтернативни по своя характер, доколкото представляват различни хипотези, които не могат да се осъществят едновременно. Тези хипотези обаче не са в съотношение на преюдициалност и субсидиарност. Всеки от уредените фактически състави поражда едни и същи правни последици, а именно определянето на конкретната злополука като трудова.

Така нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО предвижда, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Анализът на разпоредбата сочи, че фактическият състав на трудова злополука, уреден в нея съдържа следните елементи: 1/ да е налице злополука – т.е. внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, водещо до неработоспособност или смърт и 2/ увреждането да е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Това са именно единствените релевантни обстоятелства, при наличието на които злополуката може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. В случая е спорно именно дали увреждането е настъпило не по време/ интервала от един час от приключване на работното време/, а на обичайния път на придвижване към безспорното място на живеене с постоянен характер – [населено място].

В случая безспорно се установява, че на 07.08.2024 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Д., което е довело до временна неработоспособност, т.е налице е първата предпоставка от фактическия състав по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Налице е и втората, посочена по-горе предпоставка – увреждането да е настъпило по време на обичайния път от или до работното място на осигуреното лице. Няма спор, че времето на настъпване на злополуката – около 17,10 часа съответства напълно на времето, което е житейски логично Д. да използва за придвижването от работното си място до мястото за живеене с постоятен характер. ПТП е настъпило на 50 метра, преди пътен възел "Охлюва" в посока ГКПП "Дунав мост". Гласните доказателства и писмените сведения еднозначно сочат, че това е съвсем естествена и често използвана начална точка за достигане на [населено място] след обичайното отбиване за пазаруване в единствения по пътя магазин „Била“, тъй като води към пътна мрежа, която осигурява достъп до него. Твърдението на ответника за "обратна посока" е на база отразеното в протокола за ПТП, че събитието е настъпило на 50 метра преди пътен възел „Охлюва“ в посока ГКПП/ приета за обратна на посоката главен път Русе-Бяла по бул.България, но не държи сметка на установеното обичайно отбиване за пазаруване за ежедневни битови нужди и не отговаря на действителния топографски и пътен характер на района, изяснен и от гласните доказателства, както и от описанието на маршрута съгласно google maps. Единствената пътна възможност след или до магазин Билла, където се е отбил да пазарува жалбоподателят съобразно писмените сведения и гласните доказателства –свидетелските показания на М. А. и Л. И. е придвижването и използването на тази пътна връзка, за да смени посоката на движение към [населено място]/ посока София/. По делото няма данни Д. да не е използвал този обичаен път за това придвижване.

Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО определя като правно релевантен „обичайния път“, а не обичайният начин на придвижване. Поради това без правно значение дали Д. се е отбил да пазарува и после продължил не само обичайния, но и единствено възможен път на предвиждане, при положение че става дума за повтарящи се действия и придвижване след работа в рамките на минимално необходимото време за това.

Съдебната практика на ВАС, цитирана подробно в жалбата, е определила "обичаен път при отиване и връщане от работа като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице“. Както правилно посочва процесуалния представител на жалбоподателя разбирането за "обичаен път" в съдебната практика е разрешено в Решение № 10528 от 18.10.2021 г. по адм. д. № 5139 / 2021г. на ВАС, Решение № 1819 от 17.02.2023 г. по адм. д. № 6047 / 2022 г. на ВАС , Решение № 10913 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 4150 / 2022 г. на ВАС , Решение № 9934 от 07.11.2022 г. по адм. д. № 4042 / 2022 г. на ВАС, Решение № 1819 от 17.02.2023 г. по адм. д. № 6047 / 2022 г. на ВАС и не го ограничава до единствения или математически най-кратък маршрут. Напротив, прието е, че пътят е "обичаен", когато лицето го използва регулярно. Дори при наличие на по-къси алтернативи, "маршрут, който осигуреното лице е възприело като свой традиционен и често използван път за придвижване до или от работа, се счита за обичаен". Това безспорно може да бъде продиктувано от навици, съображения за удобство, трафик или други обективни житейски обстоятелства, вкл. и допустимо отклонение от "обичайния път" - пазаруването за домакински и социални нужди като рутина, при което не се прекъсва връзката на пътуването с трудовата дейност, когато това е продиктувано от обективни, ежедневни нужди и в каквато посока са писмените сведения и гласните доказателства / Решение № 5873 от 08.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2090 / 2009 г., Решение № 7436 от 26.07.2022 г. по адм. д. № 1136 / 2022 г. на ВАС/.

Както правилно отбелязва процесуалния представител на жалбоподателя отбиването му от бул.България посока [населено място] след напускане на работното му място към магазин "Била" на бул.Стефан Стамболов срещу хотел "Брани", не е инцидентно или произволно отклонение, а постоянно и закономерно действие, неразделна част от ежедневна рутина след работа, за да пазарува в каквато насока са писмени сведения и гласни доказателства. Пазаруването на хранителни стоки и за други битови нужди е обективно наложима дейност, която осигурява нормалното функциониране на дадено домакинство/ сведенията от съпругата му, че работи на две работни места до 19 ч и той се грижи за домакинството, сведения и гласни доказателства за честото и обичайно пазаруване от това място и отклонението по пътя за [населено място]/. Действително адм.орган е игнорирал тези сведения за обичайния характер на отбивания и придвижване след работа без мотиви, което води до необоснован акт. Но тези писмени и допустими сведения, ведно със събраните гласни доказателства доказват, че соченото от адм.орган поведение не е случайно отклонение, а утвърден житейски навик, което е част от обичаен път. Всъщност в разпореждането дл.лице, а после и АО се е позовал само на протокола от ПТП, но не и схемата, че местопроизшествието е настъпило 50 метра преди пътния възел в посока обратна на [населено място], като изначално е игнорирал топографския характер на пътния участък и въведените правила за движение с пътни знаци.

Предвид гореизложеното съдът приема, че пътят по който се е движел осигуреният към момента на ПТП - от работното му място в [населено място] към [населено място], включително и краткото отбиване за пазаруване на основни стоки, представлява част от обичаен път при връщане от работното място до мястото на пребиваване в [населено място]. Това е така, тъй като е използвал обичаен маршрут за достигане до [населено място], а извършеното отбиване за пазаруване е допустимо отклонение, неразривно свързано с ежедневни битови нужди и рутина, което не прекъсва причинната връзка с придвижването към дома. Съдебната практика ясно утвърждава, че „обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер" / решение № 7436 от 26.07.2022 г. по адм. д. № 1136 / 2022 г. на ВАС/.

Органът не е положил достатъчно усилия да анализира всички представени му доказателства във връзка с възраженията за обичайното придвижване, не е изследвал първоначалните данни за увреждането и съпътстващите го неоспорени от него медицински документи и най-вече тези съответстващи на първоначално описаните травматични увреждания. А такива внезапно възникнали са налице. Заключението на дл.лице по чл.60 от КСО и на адм.оган, че злополуката не е по обичаен път, е необосновано, несъответстващо на доказателствата и противоречи на материалния закон. Изложеното означава, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО и процесната злополука неправилно е определена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като нетрудова, тъй като внезапното увреждане на здравето е налице с оглед протокола за ПТП, представената епикриза и болничен лист и е настъпило при обичайния му път на придвижване след работно време.

Визираните в решението на органа липсващи предпоставки на чл.55 ал.1 КСО като общо положение в случая са ирелеватни на база установените факти, относими към приложената в разпореждането и потвърждаващото решение норма на чл.55 ал.2 т.1 от КСО.

По аргумент за противното от чл. 60, ал. 2 КСО и чл. 12, ал. 2 НУРРОТЗ, решение на органите на медицинска експертиза не се изисква за признаване причинна връзка между травматично увреждане, каквото е процесното, и настъпилата временна неработоспособност като предварително условие за издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО вр. чл. 12, ал. 1 НУРРОТЗ. При декларирана злополука по повод на травматично увреждане, какъвто е настоящия казус, причинната връзка подлежи на установяване в производството по разследване и установяване на трудовата злополука в хипотезата на чл.55 ал.1 КСО, а не и в разглежданата по ал.2. В случая са налице достатъчно и кореспондиращи помежду си доказателства, че жалбоподателят е бил временно неработоспособен от 08.08.24г. до 03.09.2024г., продължен до 18.09.2024г. и то именно поради получената на 07.08.2024г. травма –цитираните епикризи и болнични листи. Действително по преписката са приложени болнични листи и епикриза за настъпило друго травматично увреждане- прясно скъсан меникс на 28.10.2024г., хроничен гастрит, херпес зостер, лечение на жлъчен мехур, които не са резултат от травматичното увреждане на 07.08.2024г., а касаят общо заболяване и посочена нетрудова злополука. Така това е въпрос на преценка относно тези следващите болнични листи от органа, който ще изплаща обезщетение към признаването на трудовата злополука и изследването на друга причинно-следствена връзка с общото заболяване след получената травма. Причинната връзка на настъпилите нетравматични увреждания в по-късен момент след ПТП е в правомощията на органа за изплащане на обезщетение.

На основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът е длъжен след отмяната на оспорения административен акт да реши въпроса по същество. За тази цел съдът следва да установи наличието или липсата на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука.В настоящото съдебно производство съдът счита, че от показанията на всички свидетели, приложените писмени сведения и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е получил внезапно травматично увреждане на здравето, от което е настъпила временна неработоспособност в хипотезата на чл.55 ал.2 т.1 КСО.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на делеводни разноски, дължими от юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. от бюджета на НОИ, като предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.38 от ЗА за основателно. Приложимата Наредба за адвокатските възнаграждения вр.чл.38 ЗА - чл.8 ал.2 т.2 предвижда минимално възнаграждение от 500 лева, което е дължимо от посоченото ЮЛ с оглед изхода на спора.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. Д. решение № 1040-17-38/24.06.2025 г. на директор на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 5104-17-53 /12.05.2025г. на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което декларирана злополука вх.№ с вх. № 5101-17-35/25.03.2025 г., станала с Д. Д. на 07.08.2024 г., не е призната за трудова злополука по чл.55 ал.2 т.1 вр.ал.1 от КСО., като я ПРИЕМА за трудова злополуката.

ОСЪЖДА НОИ да заплати на адв. Д. И. Н. за оказана безплатна правна помощ на Д. С. Д. разноски за адвокатско представителство в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.