№ 5184
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110153716 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 от ГПК и чл.119,
ал.3 от ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* срещу М. АЛ. МЛ. с
ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „Бъндерица“, бл.18, ет.4, ап.10 за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 360,76 лв., представляваща изплатено от
застрахователя по застраховка „ГО“ обезщетение на собственика на увреден л.а. „Сааб“
модел „9-3“ с рег. № РВ0430АВ, в резултат на ПТП от 27.04.2019 г. настъпило в гр.
Пловдив, на бул. „Освобождение“, в ж.к. „Тракия“ до бл.16, вх.В, предизвикано виновно от
страна на ответника М. при управление на МПС „Опел Мерива“ с рег.№ РВ 0801 ТР.
Основание за регресната отговорност, ищецът извежда от факта, че ответника е напуснал
мястото на ПТП и е бил неправоспособен водач към датата на ПТП - осн. по чл.500, ал.1, т.3
и ал.2 от КЗ.
Ищецът е сезирал с исковата си молба Софийския районен съд, като не е съобразил
нито общата разпоредба относно местната подсъдност на делото, съвпадаща с постоянния
адрес на ответника, нито специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, предвиждаща особена
местна подсъдност относно исковете срещу и от потребители.
В чл.105 от ГПК е предвидено искът да се предявява пред съда, в района на който е
постоянния адрес или седалището на ответника.
Съответно, с чл.113 от ГПК законодателят е уредил правна възможност искът на
потребител или срещу потребител да се заяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.
В ГПК липсва легална дефиниция на качеството „потребител“, поради което смисъла
и обхвата на понятието „потребител“ ще следва да се извлече от материалния закон.
Законодателят е дал определение на понятието „потребител“ в ЗЗП, като съгласно параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП „това са физически лица, придобили стока или ползвали услуга“.
Кодекса за застраховането /както отменения от 01.01.2016 г., така и сега действащия
КЗ /борави с понятията „потребители“ /„ползватели“ на застрахователни услуги, което е
частен случай на общото понятие „потребител“ по см. на цитираната разпоредба на ЗЗП.
1
Доколкото предявения в настоящото производство регресен иск касае отношения
между страните произтичащи от сключен между тях договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.113 от ГПК относно
предвидената по закон местна подсъдност, сочеща за компетентен съд този по настоящия
адрес на потребителя, а в случай, че не е известен такъв, по постоянния му адрес.
В настоящия случай, съдът при извършване на служебна проверка за редовността и
допустимостта на исковата молба е разпоредил изготвяне на служебна Справка за постоянен
и настоящ адрес на ответника М.М.. Видно от последната, ответникът М. е с регистрирани
постоянен и настоящ адрес в гр. Пловдив, ул. „Бъндерица“, бл.18, ет.4, ап.10 . На този адрес
на ответника е била връчена и покана за доброволно плащане на претендираното
обезщетение.
Съобразявайки разпоредбата на чл.113 от ГПК, местно компетентния съд, към който
район съвпада настоящия адрес на ответника в гр. Пловдив е Районен съд – гр. Пловдив.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, процесното ПТП от 27.04.2019 г.
също е настъпило на територията на гр. Пловдив, както и другия участник в същото и
евентуален свидетел също е от Пловдив.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.)
е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК
и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата
молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г е
предвидена специална местна подсъдност относно исковете на, и срещу потребители, като
същите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
При тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, се налага извод, че за разлика от
предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези, местната
подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи
служебно, дори при липса на отвод.
Следователно, тъй като е установено, че нито настоящия адрес на ответника, нито
постоянния такъв, се намира в съдебния район на сезирания Софийски районен съд,
производството образувано пред СРС подлежи на прекратяване и изпращане на местно
компетентния съд.
С оглед горното и при проверка процесуалните предпоставки за разглеждане на
спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл.113 от ГПК /след изм. от 07.08.2018 г./,
Софийски районен съд, намира исковата молба, с която е сезиран да му е неподсъдна по
правилата на местната подсъдност, поради което производството пред него, като
недопустимо, следва да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен
съд – Пловдив.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.118 от ГПК вр. с чл.105 и 113 от
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53716/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 164-ти
състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 119, ал.3, пр.2 вр. с чл.118, ал. 2 ГПК, и чл. 113
ГПК, на Районен съд – гр. Пловдив, като местно компетентен да разгледа предявения по
чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ, регресен иск.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца, с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3