Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 / 20.6.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести юни две хиляди
и тринадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………Д.Е. ……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......1094.........по
описа за............2012................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявените от ищецът Р.Д.Р. *** обективно съединени искове против Ягурт ООД гр. София които
са както следва : иск по чл. 128 т.2 от КТ и иск по чл. 86 от ЗЗД с които ищецът Р. моли съда да постанови решение с което да
осъди ответното горепосочено дружество да му заплати неизплатените му брутни трудови възнаграждения дължими се за периода месец септември 2010 година до месец май 2011 година в размер на общата сума от 3 696, 80 лв. – главница и мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 01.10.2010 г. до датата на завеждането на
исковата молба в КРС – 19.11.2012 година, като ищецът Р. моли съда да осъди ответното дружество да му заплати и законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на завеждането
на исковата молба в КРС до окончателното
й изплащане , като същият ищец моли съда с решението си да осъди ответната
страна да му заплати и всички направени от него съдебни разноски по настоящото
съдебно производство .
В съдебно заседание така предявените претенции
се поддържат от ищецът чрез
процесуалният му представител и се иска
тяхното уважаване изцяло така както са предявени .
Ответната
страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е направила писмен
отговор на исковата молба с която са
предявени срещу нея горепосочените искове и по този начин не взема становище по
същите.
В съдебно
заседание ответната страна редовно призована не се явява неин законен или
процесуален представител и същата не взема
становище по повод на предявените искове срещу нея, но същата в приложените от
нея две писмени молби оспорва така предявените срещу нея искове като
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не се спори между страните по настоящото дело , а е и видно от
приетите като доказателства по настоящото дело ксерокопие от удостоверение с
нечетлив номер издадено от ответното дружество Ягурт ООД гр. София , ксерокопие
от заповед от дата 01.06.2011 година за
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Р.Р. с ответното дружество
Ягурт ООД гр. София издадена от управителя на същото дружество , ксерокопие от
страница от трудовата книжка на ищеца Р. и ксерокопие от удостоверение издадено от управителя на ответното дружество
от дата 11.07.2011 година , че ищецът Р.Д.Р. е работил по трудово
правоотношение по силата на сключен между него и ответното дружество Ягурт ООД гр. София трудов
договор на длъжността техник поддръжка на машини в хладилната база на дружеството
в село Подвис , считано от 02.08.2010 година до 31.05.2011 година , като със съответната горепосочена заповед от
01.06.2011 година трудовото му правоотношение е било прекратено, като съдът намира, че това отговаря на фактическото положение установено
с приложените по делото писмени
доказателства.
Ищецът претендира , както бе посочено по- горе съдът
да осъди ответното търговско дружество да му заплати дължимите му се работни
заплати неизплатени му от дружеството ответник както следва : общата сума от 3 696,
80 лв. дължими се трудови възнаграждения
за периода от месец септември 2010
година до месец май 2011 година – те. от 01.09.2010 година до 31.05.2011 година
, ведно с лихва за забава в размер на сумата от 737, 30 лв. дължима се за периода от 01.10.2010 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 19.11.2012 година , ведно със
законната лихва върху същата горепосочена сума – главница , начиная от датата
на завеждането на иска в КРС до
окончателното й изплащане . Съдът намира, че претенциите се явяват допустими за
разглеждане и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
Видно
от заключението на вещото лице В. Т. Г. по назначеното по делото съдебно- счетоводна
експертиза , което като неоспорено от страните по настоящото дело съдът е приел
като абсолютно доказателство е че при проверка на място в счетоводството на
фирмата в разчетно- платежните ведомости
за заплати на дружеството – ответник са извършени следните начисления за брутни трудови възнаграждения за ищеца Р.Р.
,
а именно: за месец септември 2010 г. –
сумата от 495, 90 лв. , за месец октомври 2010 година – сумата от 498, 60 лв. ,
за месец ноември 2010 година – сумата от 498, 60 лв. , за месец декември 2010
година сумата от 498, 60 лв. , за месец януари 2011 година на ищецът е
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 498, 60
лв. , за месец февруари 2011 година - сумата от 498, 60 лв. , , за месец март
2011 година - сумата от 249, 30 лв., за
месец април 2011 година - сумата от 249, 30 лв. и за месец май 2011 година - сумата от 249, 30
лв. , като по този начин за процесния период на ищецът са начислени брутни трудови възнаграждения в
размер на сумата от 3 736, 80 лв. и същата има право да ги получи . Същото вещо
лице посочва в заключението си , че горепосочените трудови възнаграждения които се дължат т.е. работните заплати които ищецът има да получава са в размер на 3 736, 80 лв. , които не са му изплатени .С оглед на
тези неизпълнени от ответната страна
задължения , съдът намира, че ищецът не
е получил лично горепосочените дължими му се процесни трудови възнаграждения ,
които му се дължат безспорно от ответната страна . В случая се установи по един
несъмнен и безспорен начин, че ищецът е
бил в трудови правоотношения по силата на валидно сключен трудов договор с
ответното търговско дружество до 31.05.2011 година и дотогава е полагал
дължимия се от него труд в същото.До същата дата ищецът е престирал работната си сила в ответното
търговско дружество и поради това последният му дължи изпълнение на неговите
задължения по трудовото правоотношение – да му плати уговореното между страните трудово
възнаграждение за горепосочените претендирани месеци и то по начина уреден
императивно в разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ – лично по ведомост или срещу
разписка или по писмено искане на работника или служителя – на неговите близки
, като е уреден и последен начин на плащане на трудовото възнаграждение – по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се
превежда на влог в посочена от него банка. Тъй като такива не бяха представени
по вина на ответното дружество , то съдът намира, че ищецът не е получил
дължимите му се трудови възнаграждения посочени по- горе . По този начин съдът
намира, че ответното дружество следва да бъде осъдена до заплати на ищецът Р.Р.
претендираните от него трудови възнаграждения за периода месец септември 2010
година до месец май 2011 година включително в размера на претендираната от него
сума в размер на 3 696, 80 лв. ,
като по този начин предявеният иск като напълно
основателен и доказан следва да бъде уважен . Ответното дружество по отношение
на тези възнаграждения е изпаднало в забава за плащането им считано от
01.10.2010 година и оттогава дължи мораторна лихва , която за периода от
01.10.2010 година до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 19.11.2012
г. е в размер на сумата от 715, 73 лв. , като ответното дружество следва също да
бъде осъдено да я заплати на ищцата , ведно със законната лихва върху
главницата от 3696, 80 лв., начиная от
19.11.2012 година до окончателното й изплащане. В останалата й част до пълния й
предявен размер от 737, 30 лв. тази претенция като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.По този начин тези претенции – главна и акцесорна
като пълно и частично основателни и доказани следва да бъдат уважени в
горепосочените им размери . Освен това
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищецът Р.Р. и законната лихва върху горепосочената главница
от 3 696, 80 лв., начиная от датата на предявяване на иска
– 19.11.2012 година до окончателното й изплащане.
В
молбата си от 31.1.2013 година ответното дружество моли съдът да отхвърли
искането на ищцовата страна за
присъждане на исканото от нея адвокатско възнаграждение тъй като по делото липсвали
доказателства за заплащане на такова ,
като същата моли съдът ако все пак се представят горепосочените доказателства
за платени адв. възнаграждения то оспорва размера на претендираното
възнаграждение за адвокат и на основание
чл. 78 ал.5 от ГПК прави искането му за намаляване му до установения минимум , тъй като делото не било с фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение е необосновано завишено. Съдът намира, че по делото са
представени две адвокатски пълномощни / 2 броя договори за правна помощ и
съдействие ведно с пълномощно към всеки договор / с които ищецът Р. е
упълномощил адв. С.Х.Г.- Т. да го
представлява по настоящото дело като й е заплатил възнаграждение в размер на 520 лв. – по
първото , а с второто същият ищец е упълномощил адв. Т.Т. да го представлява
също по делото като е заплатил на същия адв. възнаграждение в размер на 150 лв.
и по този начин намира, че по делото са представени доказателства за платени от
ищецът адв. възнаграждения на горепосочените двама адвокати. Затова съдът
намира, че следва да разгледа по същество искането на ответното дружество за
намаляване размера на горепосочените платени адв. възнаграждения по реда на чл.
78 ал.5 от ГПК . Действително настоящото дело не е с фактическа или правна
сложност и с оглед горепосоченото искане съдът намира, че следва да намали
размера на адв. възнаграждение респективно следва да не присъжда адв.
възнаграждение в размер на определеното и платено такова от 520 лв. , тъй като
съгласно чл. 7 ал.1 т.1 от раздел ІІІ
от Наредба № 1 от 9.7.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , минималния размер на възнаграждението за трудови дело е в
размер на сумата от 150 лв. С оглед на уважаването на претенциите
предявени от ищецът по делото то съдът
намира, че ответното дружество на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде
осъдено да заплати на ищецът направените
от него съдебни разноски по делото съразмерно уважените части на исковете му в размер на сумата от 150 лв.
Освен
това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Държавата
държавна такса в размер на 197, 87 лв.
за предявените главни и акцесорни претенции които са уважени, сумата от 50 лв.
представляваща направените от Държавата съдебни разноски по настоящото дело , както и допълнителна държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми,
които суми следва да се преведат по сметката
на Районен съд Карнобат .
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да допусне предварително
изпълнение на решението в осъдителните
му части на присъдени трудови възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЯГУРТ ООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** и Г.И.Н. с ЕГН ********** – Управители да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** неизплатените му брутни трудови възнаграждения дължими се за периода от
месец септември 2010 г. до месец
май 2011 г. включително в размер на
общата сума от 3 696, 80 лв. , ведно с мораторната лихва за забава върху горепосочената главница
от 3 696, 80 лв. в размер на сумата от 715, 73 лв. дължима се за периода от 01.10.2010 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 19.11.2012 година , ведно със
законната лихва върху главницата от 3 696, 80 лв.,
начиная от 19.11.2012 година до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ
акцесорната претенция за мораторна лихва върху същото до пълния й предявен размер
от 737, 30 лв., като неоснователна и недоказана .
НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението в горепосочените
му осъдителни части за присъдени трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА ЯГУРТ ООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** и Г.И.Н. с ЕГН ********** – Управители да заплати на Р.Д.Р.
с ЕГН ********** *** сумата
от 150 лв. представляваща направените от
него съдебни разноски по настоящото дело , съразмерно уважените предявени от
него горепосочени искове .
ОСЪЖДА ЯГУРТ ООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** и Г.И.Н. с ЕГН ********** – Управители да заплати на Държавата сумата
от 197, 87 лв. представляваща държавна такса, сумата от 50
лв. представляваща направените от Държавата съдебни разноски по настоящото дело
, както и сумата от по на 5 лв. държавни
такси за издаването на всеки
изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: