Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 12.07.2018
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На тринадесети юни две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
521 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове са правно основание иска чл.
17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Ищцата – П.Л.С. твърди, че била съсобственик на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от 2.020 дка, пета категория, находящ се в
землището на село В.Л., Община К., ЕКАТТЕ 10207, в местността „П.Н.“,
представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.;
имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 -
овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 -
нива на И.Г.И.. Твърди, че от описания имот притежава 1/2 идеални части.
Собствеността била придобита от ищцата по наследство от наследодателя й Х.К.Д.,
в съсобственост при равни права с брат й - Н.Л.С. с ЕГН **********.
Твърди, че през 2016г. между нея и брат й била извършена доброволна делба
на техни съсобствени наследствени имоти. Доброволката делба била отразена в
нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 179 от 08.09.2016г.,
том IV, peг. № 6800, нот.дело № 778/2016г. на нотариус Т.Р., с район на
действие Районен съд - К.. Нотариалният акт бил вписан в имотния регистър,
поддържан от Агенцията по вписванията, под вх. peг. № 3372 и дв.вх. № 3372 от
08.09.2016г., Акт № 73, том 3 на Служба по вписванията - К.. Поради непостигане
на съгласие между помежду им за делба на описания по-горе имот, в нотариалния
акт от 08.09.2016г. било отразено единствено, че ищцата е собственик на 1/2
идеални части от имота.
Сочи, че при справка в имотния регистър, поддържан от Агенцията по
вписванията, установявала, че брат й се разпоредил с притежаваните от него 1/2
идеални части от процесния недвижим имот в полза на ответника С.Д.И..
Разпореждането било извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53
от 11.12.2013г., том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на н.С.Р. ***
действие Районен съд - К.. В нотариалния акт от 11.12.2013 г. било посочено, че
Н.С. прехвърля правото на собственост на ответника С.И. безвъзмездно, като му
дарява притежаваните от поземления имот 1/2 идеални части. На 15.03.2018г. при
запознаване с материалите по прокурорска преписка на Районна прокуратура - К.
(пр.пр. № 5293 2017г.), образувана по жалба на ответника С.И. срещу ищцата се
установило, че С.И. приложил по преписката разписка, според която в
действителност той с закупил, а не получил в дарение от Н.С. 1/2 идеални части
от процесния имот. В разписката била посочена и продажната цена на покупката в
размер на 500 лева.
Твърди, че е налице привидно съглашение между двамата ответници - Н.С. и С.Д.И.,
отразено в описания нотариален акт за дарение на 1/2 идеални части от недвижим
имот от 11.12.2013г., сключен между С.И. и Н.С.. Описаното привидно съглашение
за дарение на недвижимия имот, предмет на сделката между двамата, прикривало
действително постигнатото между тях съгласие за покупко-продажба на
притежаваните от Н.С. идеални части от недвижимия имот. Привидността на
сделката за дарение и действителните условия на прикритата сделка -
покупко-продажба се установявали от съдържанието на разписката, представена от С.И.
по посочената прокурорска преписка. Действителната сделка между двамата
представлявала продажба на притежаваните от Н.С. идеални части от описания
недвижим имот при договорена продажна цена от 500 лева. Сочи, че съгласно чл.
17. ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
Обосновава наличие на правен интерес от установяване привидността на
дарението, извършено с нотариалния акт от 11.12.2013г. и на действителната
прикрита е това дарение сделка, тъй като прикриването на действително
извършената продажба на идеални части от съсобствения й имот под формата на
привидното дарение я лишило от правата й, признати от чл. 33, ал. 2 от ЗС - на
изкупуване на притежаваните от съсобственика й Н.С. идеални части от
съсобствения между двамата недвижим имот, при същите условия, предлагани на
купувача С.И.. С установяването на действителната прикрита сделка и на
параметрите на същата, за ищцата възниквало право за изкупуване на продаваните
идеални части от същия недвижим имот.
С оглед процесуална икономия, предявява в настоящия процес и иска с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като заявява, че след установяване от съда на
привидността на сделката, осъществена между С.И. и Н.С., ищцата желае да изкупи
продаваните от Н.С. 1/2 идеални части от недвижимия имот, предмет на сделката,
при същите условия, т.e. срещу заплащане на договорената продажна цена от 500
лева.
Твърди, че при сключване на сделката от 11.12.2013г. между Н.С. и С.И.,
пред нотариуса изобщо не били представени писмени доказателства, от които да е
видно, че Н.С. е предложил на съсобственика си П.С. да купи притежаваните от
него идеални части от продавания недвижим имот. Такива доказателства не били
представени, тъй като макар и привидно, сделката била оформена като дарение, за
да бъде избегнато и заобиколено изискването па чл. 33, ал. 1 от ЗС и ищцата да
бъде лишена от правата й, установени в тази разпоредба.
МОЛИ съда, на основание чл. 17, aл. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2, изр.
1-во, прелд. 2 от ЗЗД, да признае за установено спрямо С.Д.И. и Н.Л.С.
привидността на дарението, отразено в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 53 от 11.12.2013г., том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на н.С.Р.
*** действие Районен съд – К. и това, че същото дарение прикрива
покупко-продажба на описаните в нотариалния акт идеални части от недвижим имот
срещу продажна цена от 500 лева. Моли, след установяване привидността на
дарението и действителната прикрита сделка за покупко-продажба между
ответниците, осъществена на 11.12.2013г., съдът, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, да допусне П.Л.С. да изкупи продадените от Н.Л.С. 1/2 идеални части от
недвижимия имот, описан в нотариалния акт между двамата ответници от
11.12.2013г., при действително уговорените условия, а именно срещу продажна
цена от 500 лева. Претендира за направените по делото разноски.
ПО ДЕЛОТО е постъпил отговор лично от Н.Л.С., като и такъв от процесуалния
му представител – адвокат Т.С..
В депозирания личен отговор, ответникът С. твърди, че не възразява срещу описаното в исковата
молба. Признава, че действително, както е посочено в нея, през 2013г. продал на
С.Д.И. неговите идеални части от посочената в исковата молба нива, за което той
му заплатил 500 лева. За заплащане на цената била издадена разписка. Признава,
че за продажбата не е искал съгласие от сестра му П.С., нито я уведомявал преди
или след продажбата. Моли съда да вземе това предвид при разглеждане на делото.
В депозирания от процесуалния представител на ответника Н.С. – адвокат Т.С.
отговор се твърди следното: производството е по иск с правно основание чл. 17,
ал.1 от ЗЗД - за установяване на привидност на сделка и по чл. 33, ал. 2 от ЗС
- за изкупуване на идеални части от недвижим имот. Намира иска по чл. 17, ал. 1
от ЗЗД за допустим, но неоснователен. намира иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС за
недопустим, я по съществото си и за неоснователен. Твърди, че с акт за дарение
№ 53 от 11.12.2013г на нотариус с peг. № 099, в район на действие Районен съд К.,
ответникът прехвърлил на ответника И. безвъзмездно правото на собственост върху
описаните в акта идеални части от поземлен имот. Сделката не била възмездна и е
приета от надарения с благодарност, като форма на насрещно волеизявление.
Собственик на останалите 1/2 идеални части от имота била ищцата П.Л.С., което
било безспорен факт. Преди разпореждането на Н.С. със своята част от имота,
същият уведомил за това сестра си -ищцата по делото, като от нейна страна било
изразено безразличие по какъв начин той смятал да се разпореди с нея. Същата
узнала за разпореждането непосредствено след като е било извършено. Оспорва
твърдението на ищцата, че осъществената сделка била привидна и съставлявала
покупко-продажба. Оспорва твърдението, че ответникът С. получил цена на
подарения от него имот. Оспорва наличието на писмен документ, установяващ
плащане на цена на имота и установяващ привидност на извършеното дарение.
Поради липсата на покупко-продажба на съсобствена част от имот, искът с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС бил недопустим. Моли съда, да отхвърли изцяло
предявения иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен, а
производството по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да
прекратите като недопустимо.
В ХОДА НА ДЕЛОТО, процесуалния представител на ответника С. – адвокат Т.С.
се е отказал от пълномощията, като адвокат на Н.Л.С. и не поддържа подадения
отговор на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ С.Д.И., в депозирания чрез процесуалния му представител -
адвокат Т.С. отговор твърди следното: производството е по иск с правно
основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД - за установяване на привидност на сделка и по
чл. 33, ал. 2 от ЗС - за изкупуване на идеални части от недвижим имот. Намира
иска по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за допустим, но неоснователен. Намира иска по чл.
33, ал. 2 от ЗС за недопустим, я по съществото си и за неоснователен. Твърди,
че с акт за дарение № 53 от 11.12.2013г на нотариус с peг. № 099, в район на
действие Районен съд К., ответникът прехвърлил на ответника И. безвъзмездно
правото на собственост върху описаните в акта идеални части от поземлен имот.
Сделката не била възмездна и е приета от надарения с благодарност, като форма
на насрещно волеизявление. Собственик на останалите 1/2 идеални части от имота
била ищцата П.Л.С., което било безспорен факт. Преди разпореждането на Н.С. със
своята част от имота, същият уведомил за това сестра си - ищцата по делото,
като от нейна страна било изразено безразличие по какъв начин той смятал да се
разпореди с нея. Същата узнала за разпореждането непосредствено след като е
било извършено. Оспорва твърдението на ищцата, че осъществената сделка била
привидна и съставлявала покупко-продажба. Оспорва твърдението, че ответникът С.
получил цена на подарения от него имот. Оспорва наличието на писмен документ,
установяващ плащане на цена на имота и установяващ привидност на извършеното
дарение. Поради липсата на покупко-продажба на съсобствена част от имот, искът
с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС бил недопустим. Сочи, че дори такава
сделка да е била осъществена, то правото на иск било просрочено, тъй като
ищцата узнала за осъществяването й преди повече от два месеца от извършването
й. Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 17, ал.
1 от ЗЗД като неоснователен, а производството по предявения иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да прекратите като недопустимо.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. №
275/20.12.2017г. на Кметство с. В.Л., Община К., в същото се съдържат данни, че
П.Л.С. и Н.Л.С. са наследници на общия си наследодател - Х.К.Д., последният
починал на 04.03.1985г.
С договор за Доброволката делба, отразена в представения по делото
нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 179, том IV, peг. №
6800, нот.дело № 778 от 08.09.2016г. на нотариус Т.Р., с район на действие
Районен съд – К., двамата сънаследници са извършили доброволна делба на
съсобствени и сънаследствени поземлени и земеделски имоти, като само по
отношение на процесния имот, представляващ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от
2.020 дка, пета категория, находящ се в землището на село В.Л., Община К.,
ЕКАТТЕ 10207, в местността „П.Н.“, представляващ имот № 012111, при граници и
съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот №
012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.; имот №
000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 - нива на И.Г.И., делба не е извършена
и същия е останал в съсобственост между съделигтелите с права по 1/2 ид.ч.
От представената Скица № К05926/19.01.2018г на ОбС „З“ – К. се установява
характеристиката на процесния имот, съгласно
картата на възстановената собственост на село В.Л., Община К.. Данъчната
оценка на имота е в размер на 198 лева, съгласно представеното Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/23.01.2018г. на
Община К..
Видно, както от представеното копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 53, том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на н.С.Р. ***
действие Районен съд – К., така и от изисканото за нуждите на настоящото
производство, нотариално досие по нотариален акт № 53, том IV, peг. № 8453,
нот.дело № 618/2013г. от н.С.Р. *** действие Районен съд – К., че на
11.12.2013г. е изповядана сделка, по силата на която, Н.Л.С. дарява на С.Д.И.
собствената си 1/2 ид.ч. от процесния имот. В нотариалната преписка е
представено копие от Решение № 08275 от 11.05.2000г. по преписка вх. № 10694 от
08.02.1992г. на ПК – К., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Х.К.Д. в съществуващи стари реални граници на процесния имот,
както и удостоверение за наследници на Х.К.Д..
Видно от представеното копие на Разписка, съдържаща се в материалите на прокурорска
преписка № 5293/2017г. по описа на Районна прокуратура - К., образувана по
жалба на ответника С.И. (копие от жалбата му се съдържа на л. 73 от делото), от
същата се установява, че Н.Л.С. е удостоверил с подписа си, че на 11.12.2013г.
е получил от С.Д.И. сумата от 500 лева за продажбата на нива в с. В.Л. с №
012111.
В цитираната прокурорска преписка се съдържа и молба (искане на лист 74 от
делото) от процесуалния представител на ищцата – адв. А.С., от 08.03.2018г.,
адресирана до РП – К., с която моли да му бъде разрешено да се запознае с
материалите по делото по повод на образувана преписка по жалба на С.Д.И. против
П.Л.С. за извършени от нея действия, които пречат на ползването на твърдян за
негов собствен имот. Удостоверено е, че същият се е запознал с материалите по
пр.пр. № 5923/2017г. на 13.03.2018г.
По реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на
13.06.2018г., ответникът - Н.Л.С. признава, че процесната разписка не носи
неговия почерк, подписът е фалшифициран, но парите ги е получил. Взел е 500
лева, но не е взел разписка. Признава, че е постигната с С.Д.И. съгласие,
същият да му заплати сумата за прехвърлянето на идеалните части от нивата,
преди явяването му при нотариус.
По реда на чл. 176 от ГПК, с определение от закрито съдебно заседание от
16.05.2018г., съдът е задължил ответника - С.Д.И. да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на формулирания от ищцата въпрос, а именно - „При
извършеното на 11.12.2013г. от Н.С. в полза на С.И. прехвърляне на право на
собственост на идеални части от нивата, която представлява имот № 012111 в
землището на село В.Л., постигнали ли са съгласие С.И. да заплати на Н.С. за
прехвърляне на собствеността върху тези идеални части сумата от 500 лева?“
На ответникът С.И. редовно му е връчено съобщение по чл. 176 от ГПК, чрез
процесуалния му представител – адвокат С., като съдът му е съобщил въпроса и
предупредил за последиците от неявяването или неотговарянето на същия. В проведено
открито съдебно заседание на 13.06.2018г., ответникът - С.Д.И. не се е явил,
нито е депозирал отговор по реда на чл. 176 от ГПК. В тази връзка, процесуалния
му представител – адвокат С. заявява, че доколкото указанието за лично явяване
се съдържа в определението на съда, същото не е лично връчвано на ответника С.И..
Същият е призован чрез адвоката за съдебно заседание, а последният не го
уведомил за личното му явяване, с цел да отговори на поставен въпрос, както и
за последиците от това.
Предвид становището на адвокат С., от което става ясно, че въпросите,
формулирани по реда на чл. 176 от ГПК, въобще не са стигнали до знанието на
ответника С.И., поради пропуск на
процесуалния му представител и въпреки това изявление, защитата на
ищцовата страна в съдебно заседание не поддържа доказателственото си искане,
имайки възможността за това, ведно с последиците, съгласно нормата на чл. 92а
от ГПК, съдът намира, че не следва да се прилага санкцията на чл. 176, ал 3 от ГПК.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Исковата претенция е предявена от трето на атакуваната сделка лице, като
неговият правен интерес е обусловен от правната възможност като съсобственик на
процесния имот, при уважаване на иска, идеалната част, с която съсобственикът-ответник:
Н.С. се е разпоредил в полза на С.И., да се върне в патримониума на
съсобствениците и ищцата да се възползва от възможността по чл. 33, ал. 2 от
ЗС.
В тежест на ищцата е да установи, че страните по нотариален акт № 53,
том IV, рег. № 8453, н.д. № 618 от 2013г. на н.С.Р. не са желали настъпването
на правните последици на обективирания в него договор - дарение, а с нея се цели
прикриването на друг вид договор, чиито правни последици действително
желаят - покупко-продажба. Като трето лице за атакуваната сделка, ищцата
разполага с възможност и без ограниченията на чл. 164 и чл. 165 от ГПК да
доказва намеренията на страните по сделката и евентуално извършване на плащане,
предвид наведеното твърдение, че прикритата сделка е покупко-продажба.
За да бъде установена симулативността на атакуваната сделка и
прогласяването на нейната нищожност, следва да бъде разкрито по безспорен начин,
че страните по сделката не са целели настъпването на правните последици на
дарението, а е налице друго твърдяно правоотношение, което е
възмездно. Привидната сделка (симулативна) е тази, по която
волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна не
се желае нейното правно действие (изцяло или частично). При привидните сделки е
налице едно съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Или с други
думи, за да е налице привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да
съдържат, първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично
изявление, че не се иска правното й действие, като желаните последици от нея са
други.
Съдът намира, че ищцата, чиято е и доказателствената тежест, не успя да
установи по пътя на пълно и главно доказване твърденията си, че със сделката,
обективирана в нотариален акт № 53, том IV, рег. № 8453, н.д. № 618 от 2013г.
на н.С.Р. е извършена покупко-продажба на идеални части от имотите в полза на
ответника С.И.. Като писмено доказателство, правещо вероятно твърдението на
ищцата, че изразеното от ответника Н.С. съгласие да прехвърли безвъзмездно
идеални части от притежаваните от нея в съсобственост имоти е привидно, е
представена единствено разписка, подписана от ответника Н.С.. Същият в
производство по реда на чл. 176 от ГПК признава, че почерка по разписката не е
негов, както и че е фалшифициран подписът му. Не са ангажирани гласни
доказателства за обстоятелства, свързани с представената декларация. Налице е
признание от ответника Н.С., че е получил сумата от 500 лева и същевременно
оспорване на това обстоятелство от ответника - С.И..
Преценката на представеното от ищцата писмено доказателство, а именно
разписка от 11.12.2013г. подписана от Н.С. не води до извод за симулативност на
процесното дарение. Действително Н.С. е страна по делото, но той не е страна по
иска с правно основание чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а само
по този с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС. По първия иск страни са ищцата
по делото и съдоговорителят по договора за дарение – С.И.. Те са участници в
материалното правоотношение, респ. по правния спор, свързан с него и само техни
изявления свързани с действителната им воля при изповядване на процесното
дарение биха могли да се ценят като признание на неизгодни за страната факти.
Следователно посочената разписка не би могла да се цени като признание на
страна по иска и да обуслови правен извод за симулативност на дарението. Това е
така, защото писмената декларация (разписка) от трети на спора лица, каквото
безспорно за исковете по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 5 от ЗЗД е Н.С., не е допустимо доказателствено средство, доколкото по своето
естество представлява свидетелско показание, но дадено не по установения в
разпоредбата на чл. 163 и сл. от ГПК процесуален ред. Процесуалният закон не
допуска даването на свидетелски показания в писмен вид (така решение №
224/02.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 177/2010 г., II г.о.).
Привидността на договора за дарение не може да се установи със свидетелски
показания, предвид забрана по чл. 164 и чл. 165 от ГПК, като такива не са
поискани, респ. допуснати на страните в хода на делото. Имайки предвид, че в
тежест на ищцата е да установи и докаже симулативността на сключената между
ответниците сделка, съдът намира, че ищцата не успя да установи твърдението си,
касаещо - прикриване на продажба на имот посредством дарение, както и че
действително желаната сделка между ответниците по иска е продажба на имота, а
не дарение, тоест да установи, че страните по сделката прикриват сключеното
помежду им съглашение - продажба с едно привидно съглашение - дарение. Ето
защо, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС:
По допустимостта на иска.
Нормата на чл. 33, ал. 2, изр. второ от ЗС, регламентира, че искът за
упражняване правото на изкупуване се предявява в двумесечен срок. Този срок е
преклузивен и при липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече
от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба. В тежест на ищцата е
да установи спазването на срока. Представеното копие от искане, адресирано
от процесуалния представител на ищцата до РП – К., съдържащо се на лист 74 от делото,
дава данни за това, че едва на 08.03.2018г. на същия му е разрешено да се
запознае с материалите по пр.пр. № 5293/2017г., от където узнава за процесната
разписка, съдържаща данни за продажба на имота. Искът е предявен на
02.04.2018г., т.е. спазен е двумесечният преклузивен срок от узнаването.
По основателността на иска.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобствениците на недвижим имот могат
да продадат своята част на трето лице след като представят пред нотариуса
писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици да закупят
тази част при същите условия. В конкретния случай обаче, предвид
установената валидност на сключения между договор за дарение и в
резултат на който договор ответникът - С.И. е станал съсобственик на
процесния имот, за съсобственика-ищец не е налице възможност да
изкупи дела на Н.С., защото такова право въобще не е възникнало в
неговия патримониум. В случая за Н.С. не е било налице
задължение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, предвид безвъзмездния характер на
сключената, по силата на която е дарил идеалните си части от имота на
трето лице. Ето защо, съдът счита, че за ищеца не е възникнало право на
изкупуване, поради което и иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ.
Предвид изхода на спора, основателно е искането на ответника - С.И. за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
предвид осъществената защита. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева за заплатен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Л.С. *** с ЕГН ********** против С.Д.И. *** с ЕГН ********** и Н.Л.С. ***
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 17, aл.
1 от ЗЗД, с който да признае за установено спрямо ответниците - С.Д.И. и Н.Л.С.
привидността на дарението, отразено в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 53 от 11.12.2013г., том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на н.С.Р.
*** действие Районен съд – К. и това, че същото дарение прикрива
покупко-продажба на описаните в нотариалния акт идеални части от недвижим имот
срещу продажна цена от 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
П.Л.С. *** с ЕГН ********** против С.Д.И. *** с ЕГН ********** и Н.Л.С. ***
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за изкупуване
идеалните части от правото на собственост на Н.Л.С. *** с ЕГН **********,
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от 2.020 дка, пета категория, находящ се в
землището на село В.Л., Община К., ЕКАТТЕ 10207, в местността „П.Н.“,
представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.;
имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 -
овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 -
нива на И.Г.И., описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53,
том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на н.С.Р. *** действие Районен съд –
К., при действително уговорените условия, а именно срещу продажна цена от 500
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.Л.С. *** с ЕГН ********** да заплати на С.Д.И.
*** с ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.