Р Е Ш Е
Н И Е
№ 182
гр.
Велико Търново, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 355/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Б.Й.Б. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0351-000082 от 11.02.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Хасково,
РУ Свиленград, с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес
С 550 с рег. № *** за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна.
Оспорва описаната в нея фактическа обстановка, тъй като не била извършила
описаното нарушение. Липсвала дата, на която е допуснала лицето Т.Л.С.да
управлява МПС-то след като е лишен от правоспособност. Въпросното МПС била
предоставила за излагане и продажба, като е дала пълномощно само на Д.В.Д. за
продажба на автомобила от нейно име и за нейна сметка. Не била предоставяла,
нито упълномощавала други лица да управляват МПС-то. ПАМ намира наложена в
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени ПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът – полицейски
инспектор в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково не се явява и не заема становище по
жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0351-000082 от
11.02.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград е
прекратена регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес С 550 с рег. № *** за
срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че на като собственик на лек автомобил Мерцедес
С 550 с рег. № *** е допуснала Т.Л.С. ***да го управлява след като е лишен от
право да управлява МПС и СУ на МПС му е отнето по административен път, установено при
съставяне на АУАН сер. „АА“ № 480237 от 11.02.2020г.
За така установеното нарушение на Т.Л.С. е съставен АУАН сер. „АА“ № 480237 от 11.02.2020г. и наказателно
постановление № 20-0351-000179/24.02.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ Свиленград /л. 26 от делото на Административен съд Хасково/. Видно от АУАН и
НП, че са издадени за това, че на 11.02.2020г. около 14.37часа, в гр. Любимец,
на ул. „Шар планина“ в посока бул. Одрин, като водач на лек
автомобил Мерцедес С 550 с рег. № ***, собственост на Б.Й.Б., не притежава СУ
на МПС – същото му е отнето по административен ред – водачът управлява след
като има връчени и влезли в сила НП –
глоби с фиш, незаплатени в срок.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има
отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 29.04.2020г. Недоволна от
нея, на 13.05.2020 г., я е оспорила пред Административен съд – Хасково, от
който делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Велико Търново.
Видно от пълномощно с нотариална
заверка от Д.Р. – нотариус с район на действие ВТРС на подпис на Б.Й.Б.
от 03.02.2020 година е упълномощила Д.В.Д. ***да я представлява пред всички ФЛ
и ЮЛ, пред органите на КАТ-ПП, МВР, нотариус, данъчна администрация, държавни и
общински органи, местни данъци и такси и навсякъде другаде, където е необходимо
във връзка с покупко-продажба на лек автомобил Мерцедес С 550 с рег. № ***,
като има право да го подава на цена каквато намери за добре и да подпише
договора за покупко-продажба.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка изх. № УРИ 351000-2921 от 29.05.2020г. на Началник РУ
Свиленград към ОД на МВР Хасково, вх. № 2871/08.06.2020 г. на АС-Хасково и
пълномощно с нотариална заверка на подпис на Б.Й.Б. от 03.02.2020 година на Д.Р.
– нотариус с район на действие ВТРС.
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на
ПАМ № 20-0351-000082 от 11.02.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По
делото е представена Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР
Хасково, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
3, т.
4, т.
5, т.
6 и т.
7 и т.
8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и по т. 11 държавните
служители от звената Териториална полиция при сектори/групи Охранителна полиция
в РУ при ОД МВР Хасково – ПИ и мл. ПИ - полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта
фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка. В
разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата
на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка. Досежно
датата на извършване на нарушението е посочен АУАН сер.
„АА“ № 480237 от 11.02.2020г., за нарушение, извършено от С. на датата на
съставяне на същия, поради което не може да се сподели тезата на жабоподатеката за липса на данни по отношение на този
елемент от фактическия състав.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Неоснователно е позоваването на Б., че не е
извършила нарушението. Прекратява се регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С упълномощаване на
с нотариална заверка на подпис на Б.Й.Б. от 03.02.2020г. на Д.В.Д. ***да я
представлява при покупко-продажба на лек автомобил Мерцедес
С 550 с рег. № ***, не отпада отговорността на жалбоподателката. Упълномощаването
е абстрактна, едностранна правна сделка, което не обосновава реалното предаване
на фактическата власт върху процесното МПС на Д.В.Д., за
което няма доказателства по делото. От друга страна, с предаването на
автомобила на други лица, Б. остава адресат на ПАМ като собственик на
автомобила, отделно и независимо от търсената от тези лица
административно-наказателна отговорност за извършени от тях административни
нарушения.
Заповедта е издадена в съответствие и с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт. Целта на законодателя е да се прекрати
регистрацията на МПС, както когато е управлявано от собственика, така и от
друго лице, което не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето.
От страна на жалбоподателя не се твърди и доказва различна фактическата
обстановка, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната
ПАМ на основание чл.
171, т. 2а ЗДвП, а именно С., като водач на лек автомобил Мерцедес С
550 с рег. № ***, собственост на Б.Й.Б., не е притежава СУ на МПС – същото му е
отнето по административен ред – водачът управлява след като има връчени и влезли в сила НП – глоби с фиш, незаплатени
в срок. По тази причина собственикът следва да
понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с едно такова
поведение - да изтърпи наложената принудителна административна мярка.
С процесната
ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните
произшествия. В тази
връзка неоснователни са твърденията, че се следва да се намали поне наполовина.
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е в минимума визиран в нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния
закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на движението по
пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0351-000082 от
11.02.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград е валидна и
законосъобразна, включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Й.Б. *** против Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0351-000082 от 11.02.2020г. на полицейски инспектор
към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с която е прекратена регистрацията на ППС
лек автомобил Мерцедес С 550 с рег. № *** за срок от шест месеца на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.