Решение по дело №134/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 102
Дата: 17 април 2018 г. (в сила от 19 юни 2018 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20184340100134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

 102

17.04.2018 година,  гр. Троян

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година публично заседание в следния състав:

                                                                                 

      Съдия : Светла Иванова

 

секретар Е.П.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 134 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Предявен е иск от Л.Ц.Д. и П.Ц.Д. – непълнолетни, действащи лично със съгласието на своята майка и законен представител Г.М.Р. против Ц.Л.Д., с  правно основание с чл.150 от  СК.

В срока  по чл.131 от ГПК от ответника не е  постъпил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. За последиците от неупражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик по делото.

В исковата молба се твърди, че по гр.д.№953/2010г. страните са постигнали съгласие, обективирано в Протоколно определение №489 от 18.10.2010г. по силата на което, Ц.Л.Д. ***, ЕГН – ********** е осъден да заплаща на Г.М.Р., като майка и законна представителка на малолетните си синове Л.Ц.Д. - роден на *** година и П.Ц.Д. - роден на *** година по 80.00 / осемдесет /лева месечна издръжка. Излага се, че от тогава са изминали  почти осем години и към настоящия момент нуждите на децата са нараснали, съобразно възрастта им, настъпила е промяна в правната уредба и издръжката, която получава е под прага на нормативно уредения минимален размер на дължима издръжка.

Моли  съда да бъде постановено решение, с което да бъде изменена определената през 2010година издръжка, като същата бъде увеличена от 80.00 на 170.00 лева за всяко едно от децата.

В съдебно заседание, ищците се представляват от адв.С.С.– упълномощен защитник. Адв.С. поддържа становището за основателност на исковата претенция в хода на производството и по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован се явява лично в с.з. По съществото на спора изразява становище за частична основателност на предявения иск. Не ангажира доказателства.

За Д “СП” – гр.Троян, редовно призовани, в съдебно заседание се явява соц.работник отдел „Закрила на детето”.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото, че непълнолетните Л.Ц.Д. - роден на *** година и П.Ц.Д. - роден на ***г. са синове на страните.

 Не се оспорва и обстоятелството, че по гр.д.№953/2010г. по описа на ТРС, Ц.Л.Д. *** и  Г.М.Р., са постигнали съгласие, обективирано в Протокол-определение №489 от 18.10.2010г. по силата на което, бащата е осъден да заплаща за малолетните си тогава синове по 80.00 лева  месечна издръжка.

На основание чл.15, ал.1 от ЗЗДт, съдът е разпоредил явяването на непълнолетните деца в съдебно заседание. По изрично настояване на техния проц.представител и  соц.работник отдел „Закрила на детето” при ДСП-Троян, същите  не са изслушани.

От  приложените по делото соц.доклади, изготвени от ДСП-Троян се установява, че изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката.  Изложено е, че с непълнолетните ищци е проведено в Д”СП” събеседване, при което е установено, че бащата не се интересува от тяхното развитие и  не поддържа връзка с тях.  Установи се, че П. е ученик в 9 клас в ПГМЕТ-Троян, а Л. в 11 клас на СУ”К. О.”-Т.. Излага се в доклада, че майката е лице с ТНР 63%, получава инвалидна пенсия в размер на 170.00 лева, 11.20 лева месечни добавки за хора с увреждания и  помощи от ДСП-Троян в размер на 85.00лева, а месечните разходи на двете деца за храна, дрехи, учебни пособия, а при необходимост и за лекарства възлизат на около 1300.00 лева.

В доклада е отразено, че ответника не се е явил в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Троян за събеседване и изразяване на становище.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.                                         

В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на децата  до иницииране на настоящото производство е изминал период от около 8 години, през който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата възраст, е нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на момчетата и от тяхната възраст. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание. Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че сегашният размер на издръжката от 80.00 лв. е под нормативно установения минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата и към настоящия момент възлиза на 130.00 лева.

Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Съгласно  представения по делото официален документ от ТД на НАП гр.Велико Търново от дата 30.03.2017г. се установява, че от 06.12.2017г. ответникът има сключен договор с посочен като работодател „Ф. Т.”ООД.

В проведеното на 05.04.2018г. открито съдебно заседание ответникът не представя доказателства, от които да е видно, че трудовия му договор с  „Ф. Т.”ООД  е прекратен, в който смисъл са твърденията му, изложени в с.з. Дори и да се приеме, че към настоящия момент този трудов договор е прекратен /макар и да липсват доказателства за това/,  отчитайки, че ответникът е в трудоспособна възраст, без данни за задължения за издръжка към други непълнолетни лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме по-висок от предходно определения размер на издръжката.                                                            

Настоящия състав, като взе предвид нуждите на децата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства определя общ размер на месечна издръжка в размер на 300.00лв. за всяко дете, като ответникът следва да поеме по-голямата част от нея в размер на 170.00 лв., а останалата част от издръжката на децата следва да се поеме от майката, която съответно ще продължи да полага  ежедневните грижи за непълнолетните си синове.

Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 16.02.2018 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.           С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 170.00 лева за всяко от децата, в който следва да се уважи..                     

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.                                                                                                                         

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати общо върху увеличения размер на издръжката за двете деца, държавна такса в размер на 259.20 лева, а на ищците, сторените по делото разноски за един адвокат в размер на 300.00 лева, съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Протокол-Определение №489/18.10.2010г., по  гр.д.№953/2010г. по описа на ТРС  издръжка, като я увеличава от 80.00 /осемдесет/ лева  на 170.00 /сто и седемдесет/  лева, като:                                                                                                                             

ОСЪЖДА Ц.Л.Д. ***, ЕГН – ********** да заплаща в полза на децата си Л.Ц.Д. - роден на *** година и П.Ц.Д. - роден на *** година – непълнолетни, действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г.М.Р., ЕГН**********, ежемесечна издръжка в размер на  170.00 лв. /сто и седемдесет лева/,  за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.02.2018г., с падеж първо число на текущия месец за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК.                                              

На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА Ц.Л.Д. ***, ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС, държавна такса в размер на 259.20 /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.                                                                      

ОСЪЖДА Ц.Л.Д. ***, ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ц.Д. - роден на *** година и П.Ц.Д. - роден на *** година – непълнолетни, действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г.М.Р., ЕГН********** ***, сумата от 300.00. /триста/ лева, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.                                    

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.                                                                                   Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: