Решение по дело №214/2019 на Окръжен съд - Добрич

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      №120

        В ИМЕТО НА НАРОДА 

            гр.Добрич 22.05.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на тридесети април                 

през две хиляди и деветнадесета                           година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

                                                                ЧЛЕНОВЕ:Е.Иванова

                                                                                 Г.Павлов                                                                                                               

при  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА.................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева...........т.д.№214

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

         Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

     Постъпила е въззивна жалба от „Б.Д.С.К.“ЕАД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.София,ул.“М.“№19,чрез юрисконсулт Б.Н.,служебен адрес-***,пл.“С.“№8 срещу Решение №993 от 26.10.2018г.по гр.д.№ 39/2018г.по описа на ДРС,в частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя установителен иск за главницата за разликата от 4 134,01 лв.до 4 294,43 лв.С уточняваща молба жалбоподателят  счита,че съдът неправилно е  счел,че цялата сума от 182,64 лв.,представляваща направено на 04.10.2017 г.плащане по кредита следва да се отнесе за погасяване на главницата.Твърди,че от плащането в размер на 182,64  лв.,само с 22,22 лв.следва да се намали дължимата сума по главницата.С останалите  160,42 лв.,видно от съдебно счетоводната експертиза са погасени  договорната и санкциониращата лихва в общ размер на 126,84 лв.,както и законна лихва в размер на 33,58 лв.

    Жалбата е подадена в закноустновения срок ,редовна и допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

    В мотивите си жалбоподателят сочи,че е налице неправилно приложение на материалния закон,а именно разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД.

    С оглед изложеното се настоява в отхвърлителната му част решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено,а вместо това искът да бъде уважен в посочения във въззивната жалба размер.

     В срок от ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

     Окръжният съд ,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на вещото лице,приема за установено следното:

     Жалбата е насочена към валиден и допустим съдебен акт,постановен от съда в рамките на правораздавателната му компетентност.

    Що се отнася до правилността на атакуваното съдебно решение,въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата оплаквания.

     По делото правилно е установена фактическата обстановка и искът е квалифициран законосъобразно по чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК.

    Със заявление от 11.09.2017г.ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,въз основа на извлечение от документ,съставено въз основа на сключен Договор за кредит за текущо потребление  от 28.10.2014г.,с посочени в заявлението претенции за  сумата от 4 316,65 лв.-главница,124,79 лв.-редовна лихва за периода от 01.06.2017г.до 11.09.2017г.,лихвена надбавка за забава 2,05 лв.-за периода от 02.06.2017г.до 11.09.2017г.,дължими такси и разноски в размер на 120 лв. и законна лихва върху главницата ,считано от  подаване на заявлението до окончателното издължаване на главното задължение.    Претендирани са разноски в заповедното производство.Заявлението е изцяло уважено  с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1853 от  13.09.2017г. по ч.гр.д.№3336/2017г.по описа на Добрички районен съд.

   От длъжника е постъпило възражение  от 10.11.2017г.,поради което с Разпореждане от 12.12.2017г.на ищеца е даден едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си срещу ответника.Искът е предявен в дадения от съда едномесечен срок и е допустим.Предмета на исковата молба съвпада изцяло с този на заповедното производство.

   При събиране на доказателства по делото съдът е установил,чрез допуснатата съдебно-икономическа експертиза,че след завеждане на заповедното производство ответникът е направил допълнителна вноска от 182,64 лв.-с посочено основание плащане по заем.,която вещото лице отнася съобразно правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД към наказателната лихва-125,99  лв.,към санкциониращата лихва  0,85 лв.,към редовната лихва-33,58 лв. и към главницата-22,22лв.

   Районният съд е приел,че в случая плащането ще трябва да се отнесе към най-обременителното задължение ,а именно главницата и е отхвърлил иска за главницата в частта за 182,64лв.като погасен с плащане.

   След обявяване на кредита за предсрочно изискуем по него се дължи главницата и законна лихва за забава,която е неопределяема към момента на решаване на делото величина.Правилно районният съд е отнесъл извършеното плащане към главницата ,тъй като след преустановяване на действието на договора ,поради обявяването му за предсрочно изискуем ,не се дължи лихва за забава по непадежиралите вноски,нито санкционна лихва.Тази уговорки биха били валидни при нормалното развитие на облигационното правоотношение между страните.

   С оглед изложеното жалбата е неоснователна,а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

       Р  Е  Ш  И/

   ПОТВЪРЖДАВА Решение №993 от 26.10.2018г.по гр.д.№ 39/2018г.по описа на ДРС.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.