Определение по дело №193/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Жулиета Георгиева Шопова
Дело: 20223100600193
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600193 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от М. Л. Ж., частен тъжител по
НЧХД № 2176/2020 г. по описа на районен съд-Варна , XLIV състав, срещу Определение №
260053/ 16.02.2022 год., с което е било прекратено наказателното производство по делото на
основание чл. 24 ,ал.5, т.2 от НПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се сочи, че съдът неправилно е тълкувал фактите. Жалбата е подадена от
назначения особен представител на М.Ж.-адв.Д.Д. от АК-гр.Добрич. Същата е посочила,че
определението на ВРС е неоснователно и незаконосъобразно и неправилно му е
определена държавна такса в размер на 12 лв,но тъй като той се намира в Затвора –Варна
и няма доходи , а върху личната му сметка е наложен запор,не може да заплати
държавната такса по производството е следвало съдът да го освободи от заплащането й
.Производството е било образувано по частна жалба на М. Л. Ж. с ЕГН:..... срещу Д. К. Н. с
ЕГН:********** с твърдения за извършено престъпление по чл.147,ал.1,пр.2 от НК
разпореждане № 3848/10.06.2020 г.,с Разпореждане № 4417/03.07.2020 г. и с Определение
№261026/08.11.2021 год. постановени по НЧХД № 2176 по описа за 2020 год. на Районен
съд-Варна били дадени указания на частния тъжител М. Л. Ж. да представи писмено
доказателство за заплатена държавна такса в размер на 12 лв. за образуваното наказателно
производство от частен характер,съобразно разпоредбата на чл.81,ал.1,изр.2 от НПК във вр.
с чл.9 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси.И към момента на постановяване на
последното определение с № 260053/16.02.2022 год.,постановено по НЧХД№ 2176/2020 год.
на ВРС не са били изпълнени дадените указания от съда,поради което й съдът е преценил
правилно,че частната тъжба като нередовна следва да се върне на тъжителя М. Л. Ж.,поради
което и производството по НЧХД № 2176 по описа за 2020 год. на Районен съд-Варна,44-ти
състав е следва да се прекрати. Относно обстоятелството, посочено от защитата на
тъжителя,че спрямо него е приложима разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК,настоящата
инстанция счита че настоящото производство не е такова,поради което и частния тъжител
не може да се освободи от задължението да заплати държавна такса за образуване на
делото. Прави се искане определението на съдията –докладчик да се отмени и
1
разглеждането на НЧХД № 2176/2020 г. по описа на РС-Варна,44-ти състав да продължи
като се разгледа от друг състав.
Д. К. Н. при редовност в призоваването не се явява в съдебно заседание .
В съдебно заседание назначената от първата инстанция като служебен защитник на
тъжителя-адв.Д. Д. от АК-гр.Добрич поддържа депозираната жалба, като сочи , че
поддържа частната жалба и доводите в нея ,като тя касае само 12/дванадесет/ лева
,неплатена държавна такса.
Повереникът счита, че са налице основанията за отмяна на съдебния акт и връщане
на делото да се разгледа от друг състав,тъй като в Районния съд –Варна жалбоподателя е
представил на съдията всички документи ,които да удостоверят невъзможността му да
заплати държавната такса. За първоинстанционния съдия се изтъква ,че има създадено
убеждение от гледна точка на доказано нежелание да гледа делото.
Наведеното в жалбата на тъжителя М.Ж. искане за отвод на първоинстанционния
съд е недопустимо и не следва да се разглежда в настоящото производство.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане,
намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от частния
тъжител М. Л. Ж. срещу Д. К. Н..
В тъжбата се сочи, че на 01.11.2019 год. в сградата на ВОС лицето Д.Н. по гражданско
дело № 628/2019 год.,12 –ти състав в свои изказвания му приписвал престъпления ,които
знаел,че тъжителя не е извършвал.Поради което е поискал да се образува частно
наказателно производство спрямо лицето Д. К. Н. за извършено престъпление по
чл.141,ал.1,пр.2 от НК. С обжалваното определение от 16.02.2022 г. съдия-
докладчикът по НЧХД № 2176/2020 г. по описа на Районен съд-Варна,44-ти състав е приел,
че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 ,изр.2 от НПК, тъй като макар и
подадена в срока по ал.3 от същия текст, жалбоподателя не е подал държавната такса за
образуване на делото.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата, въззивната инстанция
намира следното във връзка с въпросите от значение за правилното му решаване:
Депозираната от М. Л. Ж. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо право на
това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява допустима и
по същество обаче, жалбата се явява неоснователна.
Като правно основание за прекратяване на наказателното производство, съдия-
докладчикът е посочил разпоредбата на чл. 24 ал.5, т.2 от НПК. Към настоящият момент в
правомощията на съдията докладчик се включва задължението му след образуване на
делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата престъпление се преследва по
частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното
се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. За да бъде
сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена
и следва да се представят доказателства от частния тъжител за внесена държавна такса
,което същият не е сторил. Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена проверката
на редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно
престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия. В конкретният
случай настоящата инстанция счита, че атакуваното определение за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 2176/2020г. на Районен съд-Варна,44-ти състав е
правилно, тъй като депозираната от М. Л. Ж. тъжба не е годна да възбуди наказателно
преследване, с оглед на това, че тъжителя не е изпълнил указанията на съдията от ВРС при
подаване на тъжбата си да представи доказателства да внесена държавна такса. Поради
което и правилно съдия- докладчикът е преценил, че депозираната от М.Ж. тъжба не
отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.Въпреки разпореждането на съдията –
докладчик,с което тъжителят е бил задължен да приведе тъжбата в съответствие с
2
изискванията на чл.81 от НПК. Пред настоящата инстанция също не се навеждат нови
доводи, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното определение.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваният съдебен акт е правилен,
тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81ал.1 от НПК и недостатъците й не
биха могли да бъдат отстранени.
Съгласно чл.9 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси е отбелязано
изрично,че за тъжби по които се образуват наказателни дела от частен характер, се дължи
държавна такса в размер на 12/дванадесет/ лева. ВРС е дал указания на тъжителя да внесе
следващата се такава ,но той не е представил такава и до настоящия момент. А в т.14 от
Тарифа № 1 е отбелязано ,че по частни жалби по наказателни дела от частен характер
таксата е в размер на 5/пет/лева.Тази такса не е заплатена от М.Ж. за образуване на
производството пред ВОС,но същият не може да се обвинява за това,тъй като не е бил
уведомен при образуване на производството пред ВОС. Км 28.04.2022 год. е подадено
заявление от лице, което не е страна по делото за внесена такса от 12 лева по образуваното
пред ВОС ВЧНД,но съдът проверява правилността на разпореждането на съда към момента
на неговото постановяване, а посочената сума сума следва да се върне на вносителя като
неоснователно внесена.
Мотивиран така и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260053 от 16.02.2022 год., с което е било
прекратено наказателното производство по НЧХД № 2176/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-
44-ти състав, образувано по тъжба на М. Л. Ж..

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3