РЕШЕНИЕ
№ 2605
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110211120 по описа за 2023 година
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е, след като с решение № 4949 от 20.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4450/2023 г. по описа на АССГ, XXVII касационен състав, по реда на касационното
съдопроизводство е отменено решение № 1429 от 27.03.2023 г. по НАХД № 13133/2022 г. по
описа на СРС, НО, 8-и състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
СРС със задължителни указания по прилагането на закона и мотивирането на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба на Г. Ц. Г. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 21-4332-018445 от 08.09.2021 г., издадено от Д Д Д на
длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП-СДВР), с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят Г. го оспорва като
неправилно и незаконосъобразно и възразява срещу направените в него констатации. От
фактическа страна признава, че на посочените дата и час е управлявал въпросното превозно
1
средство, като навежда, че същото било разположено в крайната лява пътна лента по посока
на движението. Участъкът от пътя предполагал възможност да се извърши обратен завой,
тъй като били извършвани ремонтни дейности и липсвала защитната мантинела, разделяща
срещупосочните платна за движение. Твърди, че при изнасянето на автомобила с цел
предприемане на завой в обратна посока, бил застигнат и внезапно ударен от лявата си
страна от движещ се с несъобразена спрямо пътните условия скорост лек автомобил. Тези
му съображения са го мотивирали да приеме, че изложените в наказателното постановление
факти не отговарят на действителното положение във връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, въз основа на което моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но в негова защита се явява упълномощеният му представител – адв.
Н. Н.. Тя пледира за отмяна на обжалвания санкционен акт, като счита, че събраните по
делото доказателства не позволявали да се изяснят съществени факти от значение за
ангажирането административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като
не взема и становище по същество на делото.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 24.08.2021 г., около 10:50 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока
на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Челопешко шосе“ жалбоподателят Г. Ц.
Г. управлявал пътнически автобус марка „Ивеко“, модел „70 Ц 15“ с рег. №. В пътния
участък се извършвали ремонтни дейности, като временно били премахнати металните
съоръжения, обособяващи разделителната ивица между двете насрещни платна за движение.
При тази ситуация, на около 200 метра след пътния възел с бул. „Ботевградско шосе“,
жалбоподателят решил да предприеме маневра по завиване в обратна посока, като от
средната пътна лента, в която се движел, започнал да осъществява отклонение от
праволинейното си движение, без обаче да съобрази разположението на попътно движещия
се от лявата му страна лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“ с рег. номер ““. Като
не пропуснал намиращото се от ляво МПС, Г. станал причина за настъпването на
пътнотранспортно произшествие с негово участие, при което лекият автомобил осъществил
физически контакт с лявата средна част на автобуса, от което последвали имуществени щети
за двете превозни средства. И двамата участници в ПТП подали сигнали за случилото се до
спешния център за телефонни повиквания 112.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите Л. Й. и С. К. – служители на
ОПП-СДВР. К. съставил протокол за ПТП № 1776066/24.08.2021 г. и скица към него, а Й.
съставил на жалбоподателя Г. Г. акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 485486 от 24.08.2021 г. за извършени нарушения на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 100,
2
ал. 1, т. 1 от ЗДвП в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля К.. Жалбоподателят
получил препис от акта на същия ден и го подписал без възражения.
Въз основа на цитирания акт, на 08.09.2021 г. Д Д Д на длъжност „началник сектор“
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ издала наказателно постановление № 21-4332-018445 от
08.09.2021 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
му е наложена „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. На 03.10.2022 г. на жалбоподателя Г. бил връчен препис от наказателното
постановление, а на 04.10.2022 г. същият депозирал жалба срещу него в деловодството на
ОПП-СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите
Л. Й. и С. К. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5, вр. ал. 5 от НПК), протокол за ПТП №
1776066 от 24.08.2021 г., справка картон на водача, Заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на
директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
собственоръчно попълнена от Г. Г. декларация, писмо с вх. № 270216/29.09.2023 г. от
Районен център 112 – София ведно с приложено към нея веществено доказателствено
средство – 1 бр. CD, съдържащ звукозаписи на телефонни обаждания, 4 бр. електронни
картони за проведени телефонни повиквания, както и снето и преведено от турски на
български език съдържание на аудиозапис.
На първо място съдът постави на разглеждане гласните доказателствени средства,
събрани посредством разпита на свидетелите Й. и К. – служители на ОПП-СДВР, отзовали
се на подадения сигнал за настъпило ПТП. В съдържателен аспект, показанията на двамата
свидетели се отличават като ниско информативни и лишени от фактическа конкретика. Това
обаче е оправдано от естеството на ежедневните работни дейности, осъществявани от двете
лица в кръга на служебната им компетентност, както и от изминалия период от време между
процесните събития и проведените им в хода на наказателното производство разпити. И все
пак, съдът кредитира с доверие споделеното от Й. и К. досежно съставянето на АУАН и
подписването му от неговия издател и лицето, присъствало при установяване на
нарушението, което позволява да се даде положителна оценка на законосъобразното
поставяне на началото на административнонаказателното производство.
Съдът се довери и на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав. Отделните доказателствени материали не дават
основание за поставянето им под съмнение. От приложения към материалите на делото
протокол за ПТП се установяват участниците в ПТП, механизмът на възникването му,
причините за настъпването му и вредните последици от него. Съставената от свид. К. скица
3
на ПТП позволява да се идентифицират значими за предмета на доказване обстоятелства,
сред които разположението на превозните средства на пътното платно, предприетите от
водачите действия и мястото на удара между двата обекта. Следва да се отчете, че
съдържанието на скицата разкрива пълен синхрон спрямо заявените в декларацията на
жалбоподателя обстоятелства досежно ситуирането му в средната лента за движение, от
което е предприел маневрата по завиване в обратна посока.
Справката-картон на водача свидетелства за наличието и на други нарушения на
ЗДвП, осъществени от жалбоподателя.
Съдът съобрази също и съдържанието на аудио файловете, съхранявани в паметта на
приложения по делото компактдиск, които позволяват да се приеме за установен с
категоричност настъпилия пътен инцидент на Околовръстния път на гр. София, в близост до
пътния възел с бул. „Ботевградско шосе“, като в записите ясно са индивидуализирани
участващите в него превозни средства.
Доказателствената съвкупност по делото е вътрешно логична и непротиворечива,
поради което няма основание да не бъде кредитирана от съда. Поради това, съдът намира, че
презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена в разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
Съобразно функционалната си компетентност на ръководно-решаващ орган, съдът е
длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на директора на
СДВР и т. 1.2. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свид. Л. Й., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е издадено
от компетентен орган - началник на група при ОПП - СДВР, на когото съгласно чл. 189, ал.
12 от ЗДвП, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и т.
2.6. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани
права на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата
процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на
4
изискуемата се за тяхната валидност писмена форма.
1. По отношение на нарушението на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП (пункт първи от НП):
И двата процесуални документа съдържат реквизитите, предвидени съответно в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, сред които личи посочването на дата, време, място, обстоятелства при
които е извършено конкретното нарушение, а именно, че жалбоподателят е предприел
маневра завиване в обратна посока без да пропусне попътно движещия се от лявата му
страна лек автомобил. В тази връзка съдът счита, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е било описано достатъчно ясно, точно, прецизно и разбираемо, като същото
съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от
съответния нормативен акт. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за
неизясняване на съществени факти от действителността, доколкото органите за контрол на
пътя са положили дължимите усилия за установяване на причините за настъпване на ПТП, в
това число като са снели фактически данни от жалбоподателя Г. посредством изготвената от
него декларация, чието съдържание отговаря на възприетото от служителите на ОПП и
обективирано в съставената скица на ПТП. Фактът, че не са били снети обяснения от другия
участник в ПТП, не предполага опорочаване на процедурата по установяване на
нарушението, тъй като подобни действия имат организационен характер и служат за
обезпечаване правилното възприемане на относимите факти, което в случая очевидно е
преценено за постигнато и с добиването на информация само от единия участник. В
допълнение съдът отчита, че подходът при провеждането на процедурата попада в
оперативната самостоятелност на контролните органи. Това е така, доколкото в чл. 125а, ал.
1 от ЗДвП е разписано единствено задължението на службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи да издават протокол за посещението на мястото на
пътнотранспортното произшествие, в каквато насока са и указанията, дадени в Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, където чисто документално е
предвидено, при настъпило ПТП с материални щети, единствено да се съставя протокол за
ПТП.
Положителната преценка за допустимостта на жалбата и на процесуалните
изисквания за наказването на жалбоподателя за това му деяние, обуславя нуждата от
разглеждане на правния спор и по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, при недостатъчна широчина,
завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне попътно движещите
се от лявата му страна пътни превозни средства.
По делото несъмнено се установи, че на 24.08.2021 г., около 10:50 часа, в гр. София,
на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул.
5
„Челопешко шосе“, жалбоподателят Г. Ц. Г. е управлявал пътнически автобус марка
„Ивеко“, модел „70 Ц 15“ с рег. № , като на около 200 метра след пътния възел с бул.
„Ботевградско шосе“ предприел маневра по завиване в обратна посока, като не пропуснал
попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“ с
рег. номер “ и реализирал пътнотранспортно произшествие с негово участие. От значение за
правилното разрешаване на делото в случая се явява обстоятелството в коя пътна лента се е
движел Г., тъй като в жалбата си същият оспорва вменените му факти и твърди, че бил заел
крайната лява лента за движение. Противно на това обаче, настоящият съдебен състав
установи, че в хода на административнонаказателното производство са били събрани
достатъчно, при това убедителни и обективни доказателства, от които може еднозначно да
се направи извод, че в момента преди да предприеме завиване в обратна посока,
жалбоподателят е шофирал в средната пътна лента. Ясно личи същественото противоречие в
заеманата от Г. позиция, доколкото в защитната си теза, имаща за цел да обори
повдигнатото му обвинение, той с категоричност заявява, че се е движел в лявата лента,
докато в лично попълнената от него декларация, непосредствено след настъпването на ПТП,
същият е заявил, че се е намирал в средната такава.
Тук съдът съобрази и категорията на пътното превозно средство – пътнически
автобус, който предполага по-голяма дължина на неговото тяло. В ситуации, при които това
обуславя недостатъчна ширина за осъществяване на завиването, в чл. 38, ал. 3 от ЗДвП
законодателят е предвидил възможността завиването в обратна посока да започне и от друга
част на платното за движение, освен от най-лявата пътна лента по посоката на движение (чл.
38, ал. 1 от ЗДвП), при което обаче не отпада задължението за водача на завиващото пътно
превозно средство да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства, каквото именно нарушение разкрива настоящия случай.
Отделно от това съдът намира за нужно да отчете като неотносими спрямо
съставомерността на процесното деяние някои странични обстоятелства, касаещи
правомерното шофиране от страна на двамата водачи. Така например, ирелевантен е фактът
дали предприетото завиване в обратна посока е било извършено на позволено за това място,
и дали е имало поставен B23, указващ забрана за предприемане на подобна маневра, тъй
като същото би имало значение при формулирано обвинение по друг законов текст, като
например чл. 39, чл. 58, т. 2, пр. 1, чл. 58а, т. 2, пр. 1 или 64 от ЗДвП. В същия контекст на
размисъл, без правно значение в случая е нарушаването на правилата за скорост от страна на
водача на лекия автомобил, доколкото установяването на подобно обстоятелство би могло
да се разглежда на плоскостта на независимото съпричиняване, при което и двамата
участника следва да понесат индивидуална отговорност за настъпването на общия
вредоносен резултат.
Цялостният анализ на доказателствените материали показва, че административното
нарушение по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП се явява доказано по един категоричен и несъмнен
начин, доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото установяване.
Събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност, водят до единствения
6
възможен извод за съставомерност на извършеното от жалбоподателя деяние.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят
Г., като правоспособен водач, е съзнавал, че при извършване на маневра, която е свързана
със завиване в обратна посока, е длъжен да пропусне попътно движещите се от лявата му
страна пътни превозни средства, но въпреки това е пренебрегнал установената от
законодателя забрана.
Според чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер от 150 лв.
водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Размерът на наложеното
административно наказание е фиксиран за всички нарушения от този вид, поради което
съдебният състав не следва да обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция
в справедлив размер.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи безопасността на пътя.
От справката картон на водача се установява, че жалбоподателят ритмично и системно е
извършвал различни по вид предходни нарушения на ЗДвП. Липсата на инцидентност в
склонността на жалбоподателя да допуска административни нарушения от такъв характер
категорично не обуславя по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други от същия вид, а точно обратното – говори за трайно незачитане на регламентираните
правила за движение по пътищата. От друга страна е налице и забрана за установяване на
маловажност на нарушенията по ЗДВП /чл. 189з ЗДвП/.
2. По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт втори от НП):
При извършената служебна проверка на двата процесуални акта в тази им част, съдът
констатира допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълна неяснота относно описанието на нарушението, допуснато от
7
актосъставителя и наказващия орган. Според тях, нарушението се е изразило в това, че при
поискване жалбоподателят „не представя контролен талон към СУМПС“. Задължението за
„носене“ на определени документи е предвидено в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП /в относимата редакция към датата на нарушението/. Фактическото описание на
нарушението „не представя“ създава неяснота относно факта какво действие или
бездействие се твърди да е осъществил жалбоподателят, за да извърши въпросното
нарушение, защото от такова описание не би могло въобще да се установи дали водачът –
жалбоподател изобщо има издаден контролен талон към СУМПС, който не носи и не
представя на контролните органи, съответно дали няма издаден такъв талон и СУМПС, като
употребата на посочения в АУАН и в НП израз „не представя“ създава неяснота, която при
фактическо описание на нарушението не би следвало да се допуска.
В допълнение, буквалното съдържание на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ в относимата
редакция към датата на нарушението, преди ДВ, бр. 67 от 2023 г. / гласи, че водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Видно е, че
разпоредбата визира конкретно задължение за носене на съответните документи (СУМПС и
контролен талон към него), което няма нищо общо с фактическото описание на
нарушението, дадено от наказващия административен орган – „не представя контролен
талон към СУМПС“, от което не става ясно дали жалбоподателят е имал въобще издаден
контролен талон към СУМПС и СУМПС, или не е имал, и ако е имал – носил ли го е, или не
го е носел, носел ли го е и е отказал да го представи. По този начин фактическото описание
на нарушението не съответства изобщо на неговата правна квалификация. Без да е ясно на
какъв конкретен факт почива констатацията, че жалбоподателят е бил без контролен талон
към свидетелството си за управление на МПС просто защото не го е носил у себе си и по
тази причина не е бил в състояние да го представи на контролните органи, или пък го е
носил, но е отказал да го представи, или пък контролният талон е бил отнет на водача, няма
как да се даде еднозначен отговор в крайна сметка какво нарушение е извършил последният,
респективно законосъобразно и правилно е била приложена административнонаказателната
разпоредба, въз онова на която е била ангажирана отговорността по този пункт, а още по-
малко пълноценно да бъдат реализирани правомощията на съда в рамките на настоящото
производство, както и правата на жалбоподателя.
В случая дори и да се приеме, че не са налице констатираните от настоящия съдебен
състав пропуски, налагащи отмяна на НП в тази му част, то съгласно актуалната редакция
на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /ДВ, бр. 67 от 2023 г./ е отпаднала наказуемостта за това
нарушение, и за водачите се налага санкция единствено ако не носят свидетелство за
управление на МПС и за регистрация на последното, поради което и нарушението е
несъставомерно при прилагане на принципа за по-благоприятния закон.
Ето защо в тази му част атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна.
По делото не се претендират разноски, нито са налице доказателства за реално
направени такива, доколкото в приложеното по делото пълномощно липсва отразен
8
договорен хонорар, както и да е бил заплатен такъв, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По отношение на направените от съда разноски във връзка с извършен превод на
съдържанието на приобщения оптичен носител от тел. 112, от турски език на български език
в размер на 144.00 с ДДС, то предвид обстоятелството, че съдът намери нарушението по чл.
38, ал.3 от ЗДвП за безспорно доказано, и в тази му част НП законосъобразно и правилно, то
разноските следва да бъдат присъдени на жалобопадателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-018445 от 08.09.2021 г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, в частта му по точка 1, с която на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. Ц. Г. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38,
ал. 3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-018445 от 08.09.2021 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, в частта му по точка 2, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя Г. Ц. Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. с ЕГН **********, да заплати на Софийски районен съд направените
по делото разноски в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, направени за
извършен превод на съдържаните на оптичен носител, приобщен по делото, платими по
сметка на СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9