Решение по дело №7/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 41
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20201620200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е    Ш     Е     Н     И     Е

гр.  Лом, 12.03.2020  година

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ломският районен съд, трети състав в публично заседание на пети февруари две хилядна и двадесета  година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

 

при секретар: В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията  АНД № 7/2020 година по описа за 2020  година : и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-001614 от 11.12.2019 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, на Л.Л.Г. с ЕГН: ********** ***, в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за това, че при извършена проверка на 06.11.2019 година в 13,55ч. и по документи на 18.11.2019г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”- Монтана, в обект „ремонт на сграда“, находящ се в гр.***, обект на Л.Л.Г. е констатирано че Л.Л.Г., в качеството на работодател е допуснал на обекта да работи, лицето Г.А. Б. ЕГН **********, престирайки работна сила, като строител/ извършване на кофражни дейности на съществуваща сграда/, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, с което са нарушени разпоредбите на чл. 61, ал. 1, вр.чл.62, ал.1 от КТ.

Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от  18.11.2019 година.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал, Л.Л.Г. с ЕГН: ********** ***, в качеството му на работодател,  обжалва същото в срок с молба да бъде отменено, изцяло, тъй като не е извършил административно нарушение. Имал уговорка с лицето Г.Б. и М.Г. за определена от тях сума и срок, да свалят керемиди от собствената му сграда, поради което са се уговорили за резултат, а не за труд, тъй като не им е работодател, а извършването на ремонта по покрива бил типичен случай на изработка по правилата на ЗЗД, представя договор за изработка.

Моли, след установяване на изложеното, обжалваното НП, да бъде отменено.

Въззиваемите, поддържат правилността на издаденото НП и молят същото, като законосъобразно да бъде потвърдено, подробно излагат доводите си за това в представената писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените основание в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок и е процесуално допустима, подадена на 20.12.2015 година, видно от пощенският плик, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С Наказателно постановление № 12-001614 от 11.12.2019 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, на Л.Л.Г. с ЕГН: ********** ***, в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за това, че при извършена проверка на 06.11.2019 година в 13,55ч. и по документи на 18.11.2019г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”- Монтана, в обект „ремонт на сграда“, находящ се в гр.***, обект на Л.Л.Г. е констатирано че Л.Л.Г., в качеството на работодател е допуснал на обекта да работи, лицето Г. А. Б. ЕГН **********, престирайки работна сила, като строител/ извършване на кофражни дейности на съществуваща сграда/, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, с което са нарушени разпоредбите на чл. 61 ал. 1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.

От фактическа страна:

На 6.11.2019 година на място, свидетелите, М.К.П., заемащ длъжността главен инспектор при  Д ИТ-Монтана и Л.К.Р., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект „Ремонт сграда“в гр.Лом, ул.“Славянска“№ 27, собственост на жалбоподателя при която е констатирано, че на място работи лицето Г. А. Б., престирайки работна сила и извършвайки работа като строител в обекта/ извършване на кофражни дейности в сградата/ без отношенията да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа.

От проверяващите е предоставен на установеното лице,  Констативен протокол, където собственоръчно от Г. А. Б. е отбелязано, че заема длъжността общ работник с работно време от 8-17 часа, и има сключен трудов договор, след което е положил подписа си.

На жалбоподателя е връчена призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с указания да се яви в ИТ-Монтана на 18.11.2019 година и да представи описаните с призовката-документи.

На 18.11.2019 година в присъствието на жалбоподателя, е съставен и връчен АУАН № 12-001614 от същата дата, с който е вменена административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството на работодател, за нарушения на трудовото законодателство, а именно чл.  61, ал. 1, вр.чл.62, ал.1 от КТ.

При връчването на АУАН, жалбоподателя не е направил възражения.

На 11.12.2019 година е издадено обжалваното НП № 12-001614, с което вменена на жалбоподателя, административна отговорност за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1 вр.чл.62,ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прима за установена въз основа на събраните по делото писмените доказателства и показанията на свидетелите.

От правна страна приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение за което ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира, че посоченото в АУАН и НП нарушение е налице.

Безспорно е това, че на 6.11.2019 година, Г. А. Б. е полагал труд, като строител, в обект, собственост на жалбоподателя, като това е ставало при определено работно време.

Съгласно разпоредбата на  чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на  чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 - 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т. нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат.

Приложеният по делото граждански договор е с дата 1.11.2019г., но не е представен в деня на проверката, а при проверката по документи, това е така т.е. съставен по-късно след проверката, а това е така защото в констативния протокол/л.12/ лицето Г.А. Б.е посочил, че има сключен тр.договор, а не граждански такъв и е положил собственоръчно подписа си, т.е работникът не е разполагал с него/гр.дог./ към момента на проверката, поради което не може да се установи кога е съставен и дали не е съставен след проверката, от една страна. От друга страна, договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност – извършване на кофражни работи на съществуваща сграда на ул.“Славянска“№ 29 / за прецизност следва да се отбележи, че лицето е престирало труд в обект на ул.“Славянска“ 27/, описаната в договор за поръчка от 01.11.2019 г., сключен между жалбоподателя и лицето Г.Б. е за друг обект- на ул.“Славянска“29, но представлява престиране на работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на изкуството и т. н.) по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При анализа на събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение.

В заключение, установено е, че с работника не е имало сключен валиден трудов договор в писмена форма.

Това се установява и от лично попълнения Констативен протокол на л. 12 от производството, в които той е посочил, че работи  и е посочил работното си време от 8-17 часа.

Нормата на чл.1, ал. 2 от КТ е императивна. Съгласно същия текст, във всички случаи отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Безспорно описаното в АУАН и НП нарушение било налице, тъй като работника Георги Борисов е полагал труд по трудово правоотношение без наличие на сключен трудов договор, в писмена форма.  В случая, жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения. Във всеки случай, щом има полагане на труд от един работник за даден работодател, то това правоотношение между тях е трудово и следва да оформи като такова по съответния начин, предвиден в КТ. Видно от свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, Г. Б. се е намирал на "работно място" по смисъла на пар.1, т. 4 от ДР на КТ, изпълнявал е трудови задължения, в частност функциите на "строител".

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3  КТ,  като работодател не е  изпълнила задължението си да сключи трудов договор с лицето Г. А.б.  преди постъпването му на работа, в писмена форма.

Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- налице е съзнаване, че не е сключен трудов договор, преди започване на трудовата функция от страна на Борисов- в писмена форма, който редовно да бъде връчен на работника, изискващи се по силата на КТ, съзнавал е,  като е предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на процеса са издадени от компетентни органи по предвидения за това ред. 

Изложеното налага потвърждаването на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган при определяне размера на наказанието,  се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение.

Съдът намира, че така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

Спазването на нормативните изисквания при сключването на трудовите договори представлява гаранция за  защита на служителите  и интересите на работодателите. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен интерес по отношения на трудовото законодателство, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, с оглед извършеното нарушение, а е ноторен факт и изключително разпространени в страната, като към тях следва да се подхожда с необходимата критика и те не следва да се толерират и омаловажават излишно.

Водим от горното, съдът

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №12-001614 от 11.12.2019 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, с което на Л.Л.Г. с ЕГН: ********** ***,  в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, ИЗЦЯЛО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от решението  да се изпрати на Директор на Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :