Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362
Добрич, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 89/ 2022
год.
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 526/
09.02.2022 г. от К.П.К. ***, подадена чрез адв. Е.Т. – ДАК, срещу Заповед №
355з-12/ 24.01.2022 г. на Началника на Районно управление Тервел при ОД на МВР
- Добрич, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената Заповед за издадена при
съществени нарушения на административните правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Настоява,
че е неясна и вътрешно противоречива, не е мотивирана, като описаната
фактическа обстановка не отговоря на обективната действителност. Оспорва
наличието на дисциплинарно нарушение. Добавя, че в разрез с изискванията на чл.
210 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в Заповедта не са
посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение и въз основа на кои доказателства е установено. Прави
оплакване, че при издаването на обжалваната Заповед е нарушена и нормата на чл.
206, ал. 2, 3 и 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не е събрал
и оценил всички относими доказателства. Счита, че Заповедта е издадена и в
нарушение на предвидения по чл. 195 от ЗМВР 2-месечен преклузивен срок за
налагане на дисциплинарно наказание. Според жалбоподателя е налице
несъответствие между установените в дисциплинарното производство факти и
правния извод на дисциплинарнонаказващия орган за квалифицирането им като
неизпълнение на задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика за
длъжността полицейски инспектор. Изразява становище, че при налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца в случая не е направена
всеобхватна преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и дори да се приеме, че е налице
отклонение при изпълнение на служебните задължения, то същото е незначително и
не обосновава налагането на дисциплинарно наказание, тъй като освен всичко
гореизложено жалбоподателят е бил и в невъзможност при издаване на процесния
фиш да определи правилно размера на глобата по чл. 179 от ЗДвП. Прави
доказателствени искания за установяване на твърденията си и претендира съдебно
- деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Е.Т., ДАК, редовно упълномощена, която
поддържа жалбата.
Ответникът, Началник РУ Тервел към ОД на МВР - Добрич,
редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М.Ж., който
оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 355з-12 от 24.01.2022 г.
на Началника на РУ Тервел при ОД МВР - Добрич, с която е наложено на К.П.К.,
младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Тервел при ОД на
МВР – Добрич дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца, считано от датата на връчване на Заповедта.
В Заповедта е посочено, че в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР –Добрич е била извършена проверка по писмо рег. № 3286р-50617/ 25.10.2021
г. на ГДНП София, с което ГДНП уведомява, че след проверка в АИС - АНД за
периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г. са констатирани множество случаи на
неправомерно наложени глоби с фиш, в нарушение на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП и чл.
27, ал. 5 от ЗАНН, т.е. под минимално регламентирания размер на глобата, като един
от така установените фишове е съставен от мл.инспектор К.П.К.. Фишът с № 490348
е съставен на 17.07.2021 г. в 11:00 часа в с. Коларци, общ. Тервел, обл. Добрич
на лицето **** водач на МПС с рег. № **** за това, че „изпреварва в зоната на
кръстовище“ - нарушение по чл. 43, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
съгласно който: „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено... на кръстовища на равнозначни
пътища“. На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 Закона за движение по пътищата от мл.
инсп. К.К. е определена глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева), която не е
оспорена и по - късно е заплатена от нарушителя. Според изложеното в Заповедта
мл. инсп. К.К. неправилно е определил размера на глобата, който към датата на
извършеното нарушение е в размер на 150 лв. според изменението влязло в сила от
21.01.2017 г. на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Дисциплинарнонаказващият
орган (СНО) е посочил, че, съгласно Разпореждане № 357р-8836/ 10.09.2019 г.,
мл. инсп. К.К. е бил запознат срещу подпис с актуалната разпоредба на чл. 179 и
др. от ЗДвП, като за целта е бил изготвен Списък за запознаване № 355р-6035/ 26.09.2019
г. Добавил е, че според Типова длъжностна характеристика за заеманата длъжност,
с която служителят е запознат с Протокол рег.№355р-453/ 27.01.2016 г., служителят
следва да познава ЗДвП и издадените на негова основа поднормативни актове; самостоятелно
да взема процесуални решения в рамките на своите правомощия, като носи лична
отговорност за тях. Изтъкнал е, че промяната на съответната норма е въведена
четири години и половина преди съставения от служителя фиш. В резултат е счел,
че с неправилно определения размер на глобата, непознавайки актуалната норма на
ЗДвП, мл. инспектор К. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, състоящо се в „неизпълнение на служебните задължения“,
вменени му с длъжностната характеристика, като е приел, че нарушението е съставомерно по чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.
От доказателствата по делото е видно, че със Заповед №
355з-94/ 16.11.21 г. Началникът на РУ Тервел към ОД МВР – Добрич е заповядал да
се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни със справка рег. № 851р-5396/
12.11.2021 г. (л. 26) по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич.
Определил е Комисия за извършване на проверката и е указал да бъдат изяснени
фактите и събрани всички доказателства за установяване на визираното в
справката нарушение. Поставен е срок до 15.12.2021 г. за доклада от
проверката.(л. 24 – 25) Служителят е уведомен за възложената проверка на
17.11.2021 г., видно от подписа му под Заповедта.
По делото е приложено и копие от Фиша, повод за
образуване на дисциплинарното производство (л. 27)
Съгласно Типова длъжностна характеристика (л. 39),
служителят е задължен да познава основните нормативни документи, регламентиращи
дейността и функциите на полицията; да познава Закона за движение по пътищата и
издадените на негова основа поднормативни актове; да притежава техническа
грамотност за работа с уреди за контрол на скоростта, употребата на алкохол и
упойващи средства и други. Видно от Протокол от 27.01.2016 г. (л. 42),
служителят е надлежно запознат с Типовата длъжностна характеристика.
С рег. № 355р-7256/ 01.12.2021 г. до К.К. е изпратена
Покана за даване на писмени обяснения, връчена му на 02.12.21 г. (л. 44)
Служителят е депозирал Обяснения с рег. № 355р-7367/
07.12.21 г., в които е заявил, че с цел законосъобразно изпълняване на
възложените му задачи, винаги преди налагане на глоба прави справка в Автоматизираната
информационна система „Пътна полиция“ (АИСПП) за вида нарушени разпоредби и
размер на глобата. (л. 45)
До Началника на РУ Тервел с рег. № 355р-7453/ 14.12.21 г.
е изпратена от назначената за целта Комисия Справка за извършената проверка във
връзка със Заповед № 355з-94/ 16.11.21 г.(л. 21) В Справката (обобщена справка)
е отразено, че първоначално Комисията се е запознала с изготвената от Началника
на сектор „Пътна полиция“ справка с рег. № 851р-5396/ 12.11.21 г., както и със
съставения от служителя фиш серия Х № 490348. Посочено е, че в хода на
проверката са снети сведения от мл. инсп. К.К., както и че са приложени
относимите към проверката документи. На база последните е приета за установена
фактическата обстановка по случая:
На съответната дата, видно от копието на месечен график с
рег. № 355р-3865/ 25.06.21 г. за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредствено изпълнение на патрулно-постовата дейност (ППД) в РУ
Тервел за месец юли 2021 г., служителят е бил назначен в наряд за времето от
08.00 часа до 20.00 часа на 17.07.21 г. заедно с мл. инсп. ****– полицай ООР,
като от приложената към проверката „Информационна карта за дейността на наряда“
с рег. № 355р-4415/ 17.07.21 г. е установено, че на същата дата в 10.45 часа в
с. Коларци, общ. Тервел, по ул. „Първа“ е спрян за проверка от мл. инсп. К.
автомобил с ДКН ****, с водач **** за което е отбелязано, че му е извършена
проверка и му е съставен фиш. Посочено е, че служителят не обяснява защо е
наложил по – ниска от определената в закона санкция. Комисията е направила
извод, че служителят е наложил глоба по вече изменен текст от Закона за
движение по пътищата, като след преглед на самия закон е установила, че според
актуално действащата норма на водача е следвало да бъде наложена санкция в
размер на 150.00 лв. по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Допълнено е, че той е дал
обяснения, че преди налагане на глоба винаги проверява в АИСПП нейния размер,
но същевременно е изготвил фиш на хартиен носител, а не го е разпечатал от
АИСПП. Комисията е наблегнала, че според Типовата длъжностна характеристика
служителят следва да познава Закона за движение по пътищата и издадените въз
основа на него нормативни актове, а в случая се касае до норма, изменена преди
повече от четири години преди датата на нарушението, поради което е направен
извод за непознаване на ЗДвП. Указано е, че чрез работната станция за отдалечен
достъп (РСОД) се издават актове и фишове, а не служи като спомагателно
средство. При проверката с оглед личността на служителя е изискана кадрова
справка за същия, от която е установено, че е награждаван през 2017 г. с
„Писмена похвала“ и с парична награда четири последователни години. Същевременно
е отразено, че му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в
длъжност за срок от една година“, считано от 16.11.2021 г., както и че за
идентично нарушение срещу служителя е била извършвана проверка през 2020 г., но
тогава не му е наложено наказание. При така изложените факти, Комисията е
сторила извод, че са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение, за
което се предвижда наказание „писмено предупреждение“ съгласно чл. 199, ал. 1,
т. 5 от ЗМВР, като това наказание следва да бъде наложено, без да се взема
предвид наказанието от 16.11.21 г., тъй като процесното нарушение е извършено
преди налагане на дисциплинарното наказание „забрана за повишаване в длъжност
за срок от една година“. Предложено е дисциплинарното наказание „писмено
предупреждение“ да бъде за срок от три месеца на основание чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.
С Покана рег. № 355р-7453/ 14.12.2021 г. служителят е
поканен да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарна
проверка и даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата е връчена
на 14.12.2021 г. (л. 70) За дадената възможност за запознаване на К.К. с
обобщената справка е изготвен Протокол с рег. № 355р-7465/ 15.12.21 г. (л. 71)
Същият не се е възползвал от възможността за представяне на допълнителни
писмени обяснения и възражения.
След постъпване на Обобщената справка при
дисциплинарнонаказващия орган с Покана от 13.01.22 г. на жалбоподателя е
предоставена възможност на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 38 от
Инструкция № 8121з-877/ 06.07.21 г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР за представяне в 24 – часов срок след връчване на Поканата на обяснения
или възражения по извършената проверка, изводите и предложенията на
проверяващата комисия по вмененото му нарушение на служебната дисциплина.(л.
72) За Поканата К.К. е уведомен на 14.01.22 г. в 07.50 часа, но отново не е
предоставил обяснения.
След приключване на процедурата и съобразно представените
му доказателства Началникът на РУ Тервел е издал оспорената в настоящото производство
Заповед № 355з-12 от 24.01.22 г. На представения от служителя с жалбата
екземпляр не е записана дата на издаване на Заповедта, а на приложения от
ответника по делото екземпляр цифрата „12“ и датата „24“ са изписани на
ръка.(л. 17) Видно от разпечатка от ЦАИС за документооборота на ОД МВР – Добрич
(л. 87), Заповедта е регистрирана с УРИ № 355з-12-24.01.22 г., поради което
настоящият състав намира, че датата на издаване на Заповедта е безспорно
установена и липсата на отбелязване в екземпляра на служителя не се явява
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната ѝ на това
основание. Заповедта е подписана „за началник“ РУ Тервел, от гл. инспектор ***съгласно
Заповед № 357з-2327/ 24.11.21 г., както е отбелязано към подписа (л. 7). Видно
от заявление от 14.01.22 г. (л. 86) до Директора на ОД на МВР – Добрич, Началникът
на РУ Тервел е поискал да му бъде разрешен отпуск и му е разрешен такъв за
периода от 18.01.22 г. до 14.02.22 г. Със Заповед рег. № 357з-2327/ 24.11 21 г.
(л. 78) на комисар ****– ВПД Зам. – директор, той и началник на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР – Добрич е възложено да изпълнява
координиращи функции в дирекцията, както и да подписва документи, свързани с
прилагане на СРС, от 17.30 часа на 24.11.21 г. до завръщането на директора. На
основание тази Заповед със Заповед рег. № 357з-2376/ 01.12.21 г. (л. 77) Зам. –
директорът, комисар ***, определя за заместващо лице в отсъствие на Началника
на РУ Тервел за времето от 01.12.21 г. до завръщане на титуляря – главен
инспектор Ивайло Димитров Иванов – началник на сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР –
Добрич, като му възлага да изпълнява функциите по общото и непосредствено
ръководство на РУ Тервел по чл. 54 от ЗМВР и чл. 26, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 6
от ПУДМВР, както и по чл. 12а от ЗОБВВПИ.
Оспорената Заповед е връчена на служителя на 26.01.2022
г.(л. 7)
Жалбата до съда е подадена на 09.02.2022 г. с вх. № 526.
По делото е приета като писмено доказателство
дисциплинарната преписка, вкл. докладни
записки, с които на 09.07.21 г., 15.07.2021 г., 19.07.21 г., 26.07.21 г. мл.
инспектор К. е уведомил Началника на РУ Тервел, че са налице проблеми при
работата с таблет Леново, вкл. не могат да се правят справки в АНД.(л. 65, 66,
67, 68); Докладна записка от 28.07.21 г. на инспектор ****има технически
проблеми с предоставените за работа таблети на служителите от ПП при РУ
Тервел.(л. 69); разпореждане рег. № 357р-8836/ 10.09.2019 г., с което е указано
се проведе обучение за правилно прилагане на изменените разпоредби в ЗДвП (л.
47); списък за запознаване на служители с писмо рег. № 3286р-39810/ 04.09.2019
г. на ГДНП (л. 48); писмо рег. № 3286р-51677/ 28.12.2016 г. на ГДНП (л. 94), с
което е указано във връзка с публикувани в ДВ бр. 101 от 20 декември 2016 г.
промени в ЗДвП Д КИС да извърши проверка на номенклатурните значения на АИС
ОСИ, като бъдат въведени съответните нарушения със съответните санкции, респ.
ПАМ, след което да бъдат разпространени за използване във всички йерархии на
АИС АНД с оглед възможност за избор през приложението на системата при
попълване на фиш, електронен фиш, АУАН, издаване на наказателни постановления и
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки; приложена е и
таблицата във формат Ексел – 1 файл (л. 104); разпечатка от АИС АНД по зададен
критерий – чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с въведени изменения на ЗДвП от 2014 г.
до 2018 г. (л. 109 – 116); Методически указания относно реда за съставяне и
отпечатване на АУАН и фиш за установено нарушение на ЗДвП, връчване на
електронен фиш през мобилно приложение АИС-ПП чрез РСОД и мобилен принтер.
Въз основа на тази фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, адресат на оспорения акт, поради което има
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Обжалваната Заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган. Видно от приетите
като доказателство заповеди за заместване, издателят на Заповедта е бил
надлежно оправомощен да замества титуляря в негово отсъствие, а за отсъствието
на последния са налице доказателства предвид разрешения му за съответния платен
платен годишен отпуск. С оглед на това неоснователно се явява възражението, че Заповедта
е издадена от некомпетентен орган.
При издаването на обжалваната Заповед не са допуснати
нарушения на процесуалните разпоредби. Същата е обективирана в писмена форма, като
е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и при издаването ѝ са спазени в
цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. В случая нарушението е извършено на
17.07.2021 г. Според дефиницията на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, като с ал. 2 е разписано, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Налице е и константна съдебна
практика в тази насока, обективирана в Решение № 6574 от 4.06.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 4055/2015 г.; Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. №
1846/2009 г.; Решение № 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2010 г.;
Решение № 8908 от 28.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2007 г.; Решение №
11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г. и Решение № 2216 от
27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2014 г. По смисъла на същата
нарушението се счита за открито, когато органът, който е компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за нарушението
и самоличността на нарушителя и този момент не се идентифицира с момента на
откриване на дисциплинарното производство, защото към него момент не може да
има достатъчно доказателства. Релевантният момент е най-ранната дата, на която
обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ орган, тъй
като преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и за
нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед, поради което и всеки
по-ранен момент не може да се свърже с момента на откриване на нарушението по
смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и съответно - с броенето на предвидения в
тази разпоредба преклузивен двумесечен срок. С оглед на това, в конкретния
случай от Справка рег. № 355р-7453 от 14.12.2021 г., за която няма отбелязване
кога е постъпила при ДНО, но най - рано може да е на 16.12.2021 г., доколкото
на 15.12.21 г. е изготвен Протокол за запознаване на служителя с Обобщената
справка и му е предоставен 24 – часов срок като възможност за обяснения и
възражения, както и в тази насока е и
изявлението на ДНО в самата Заповед, който сочи, че двумесечният срок е
започнал да тече на 16.12.21 г., когато първоначално материалите от
дисциплинарната проверка са представени на наказващия орган, до издаването на
Заповед № 355з-12 от 24.01.2022 г. на Началника на РУ Тервел не е изтекъл
преклузивният двумесечен срок и наказанието е наложено в предвидената рамка,
поради което възражението за издаване на оспорения акт извън срока по чл. 195,
ал. 1 ЗМВР се явява неоснователно.
Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че са
спазени и специфичните изисквания за провеждане на дисциплинарното
производство, разписани в ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., като
на служителя е предоставена възможност да участва в проведеното производство: с
Покана рег. № 355р-7256/ 01.12.21 г. (л. 44) е уведомен за образуваната
проверка срещу него, за получената Справка рег. № 851р-5396/ 12.11.21 г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич и му е указано, че на
основание чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР в срок до 08.12.21 г. следва да
представи писмени обяснения, както и да посочи доказателства за твърдените от
нето факти, като са му поставени конкретни въпроси за изясняване на казуса; с
писмени обяснения рег. № 355р-7367/ 07.12.2021г. служителят е посочил, че преди
налагане на глобата, винаги правел справка в АИС „Пътна полиция“ относно
размера ѝ; след приключване на проверката, служителят е запознат със Справката
(Обобщена справка) от проверката, за което е съставен Протокол рег. № 355р-7465/
15.12.2021 г., като е уведомен за правото му в 24 - часов срок да даде
допълнителни обяснения или възражения пред дисциплинарно-наказващия орган; в
изпълнение на нормативните изисквания възможност за представяне на допълнителни
обяснения и възражения е осигурена и с Покана от ДНО от 13.01.22 г. (л. 72), от
която К. не се е възползвал. Едва след осъществяване на всички тези процесуални
действия е пристъпено към издаването на оспорената Заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Изложеното сочи на извод, че служителят е реализирал в пълен обем правото си на
защита в рамките на проведеното дисциплинарно производство. В този смисъл не са
налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да обуславят отмяната на оспорения акт.
Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР обективната истина може
да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закона. В хода на проверката
са събрани относимите доказателства, надлежно описани в самата Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователно и необосновано е
възражението, че не било посочено времето, мястото и датата на извършване на
нарушението. От обстоятелствената част на Заповедта, а и от останалите
доказателства по административната преписка, се установява, че служителят е
наказан за това, че на 17.07.2021 г., в 11:00 часа, в с. Коларци, обл. Добрич,
е наложил глоба с фиш по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 39,
ал. 2а от ЗАНН, за нарушение, санкционирано по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.,
при което е определил глоба в размер на 50 лв., който размер противоречи на изброените
в Заповедта разпоредби, а именно, че съгласно чл. 39, ал. 2а от ЗАНН за
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер, предвиден в съответния закон; чл. 186,
ал. 1 от ЗДвП, с който е разписано, че за административни нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба
или в минималния размер, или в размера, посочен в
административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение и чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с който е предвидена глоба от 150 лв. с ДВ бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. за този, който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Глобата в случая е наложена за нарушение по чл. 43, т. 2 от ЗДвП, с който е
забранено изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, на
кръстовище на равнозначни пътища.
Допуснатото от служителя нарушение е установено след съвкупната
преценка на всички събрани в хода на административното производство писмени
доказателства и в този смисъл актът е произнесен при изясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за случая, поради което неоснователно е
възражението в жалбата, че Заповедта била издадена при неизяснена обстановка и
противоречиви мотиви. Напротив, описани са всички извършени действия по
констатиране на нарушението от служителя, месечния му график, разположението на
наряда за съответния ден и място, длъжността, която заема, налагане на глобата
в противоречащия на закона размер, установяването на факта, че не е използвана
работната станция за отдалечен достъп (РСОД), като са обсъдени вкл. и
отправените от служителя преди нарушението и след това докладни записки за невъзможност
за работа, справки в АНД и разпечатване чрез мобилното устройство.
Неоснователно е възражението, че в АНД не били актуализирани законовите
разпоредби, поради което служителят не следвало да носи отговорност за
действията си. Същият, от една страна, не е наказан за неправилна работа със
системата, а за непознаване на нормативните актове, относими към работата му, в
частност ЗДвП, в нарушение на задълженията му по длъжностна характеристика, поради
което възражението за актуализиране или не на номенклатурите в РОСД към АИСПП е
неотносимо към спора. За пълнота съдът следва да отбележи, че нарушенията по
чл. 25, 37, 38, 43, 44, 45 и др. от ЗДвП са включени в санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и обстоятелството, че не се открива в
разпечатката от АИС нормата на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, не променя извода за
непознаване от служителя на относимите нормативни разпоредби, още повече, че в
менюто към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП като размер на глоба след 01.2017 г.
излиза сумата от 150 лв. (л. 112 - 114). В тази връзка следва да се отбележи,
че служителят сам е докладвал за проблеми при работа с мобилните устройства и
невъзможност за справки в АНД, като фишът е изготвен на хартиен носител.
Знанието, че не могат да се правят справки в АНД, допълнително е следвало да
укаже на служителя, че в изпълнение на задълженията си по длъжностна
характеристика следва да си припомни нормите по ЗДвП, при необходимост да носи
закона на хартиен носител, след като не помни относимите норми и да си прави
справка с него, след като знае в какъв наряд е назначен. Доказателствата са
еднопосочни и те установяват по категоричен начин, че неизпълнението на
задължението за познаване на приложимите норми е довело до неприлагане на
правилните такива и представлява нарушение на служебната дисциплина.
С оглед горното, се налага изводът, че оспорената Заповед
е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Съгласно
Типовата длъжностна характеристика служителят е задължен да познава
нормативните актове, ЗДвП и актовете по прилагането му. Действията му в случая
установяват противното, т.е. указват на правилен извод на ДНО, че същият в
нарушение на надлежно връчената му длъжностна характеристика не е извършил
необходимото, за да изпълни задълженията си и да се запознае с приложимия закон,
още повече, че това се случва повече от четири години след влизане в сила на
съответното изменение. Това негово нарушение е довело до налагане на глоба под
минимално предвидения по закон размер, което е недопустимо. Установеното е
квалифицирано от наказващия орган като осъществено от служителя дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка
с чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, тъй като виновно е нарушено дължимото от
служителя поведение – да изпълнява служебните си задължения, като изучава
разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност и ги прилага правилно, т.е.
да не допуска пропуски в изучаването и прилагането на същите, което в случая е
довело до облагодетелстване на наказания водач в противоречие с изискванията на
чл. 39, ал. 2а от ЗАНН и чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е съобразил
ДНО.
Вярно е, че по делото липсват доказателства, че на
служителите и в частност на мл. инспектор К., е проведено обучение във връзка с
изменението на ЗДвП, в сила от 21.01.2017 г. Приложените доказателства касаят
обучение и неправилно прилагане на разпоредбите на ЗДвП, но във връзка с
различни от процесните промени (л. 46). Този факт обаче не променя извода, че служителят
по аргумент от длъжностната му характеристика има задължение сам да следи
измененията, да се запознава с тях и да прилага правилно Закона за движение по
пътищата с оглед именно длъжността, която изпълнява и задачите, които му се
възлагат.
Действията на младши инспектор К.К. са квалифицирани правилно.
Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и
кореспондиращата му правна норма. При определяне на размера и вида на
наложеното дисциплинарно наказание са оценени всички събрани доказателства, съобразена
е тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено. Изложени са мотиви за формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, като е счетено, че
налагането на наказание именно за минималния срок съответства на тежестта на
нарушението.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че
оспорената Заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в установената от закона форма, при спазване на материалните и
процесуалните разпоредби и при съобразяване с целта на закона, поради което
жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на ответника на последния на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева), което съдът
определя на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените съдебни заседания, в които процесуалният представител на
ответника по делото е взел участие.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно
от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 526/ 09.02.2022 г. от К.П.К. ***, срещу
Заповед № 355з-12/ 24.01.2022 г. на Началника на Районно управление Тервел при
ОД на МВР - Добрич, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********,*** да заплати на Районно
управление Тервел при Областна дирекция на МВР – Добрич съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: